Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Родители, отглеждащи сами децата си
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 37 отговора

София

Мнения: 2 487
Преди време имаше тема "Как Родителите на половинката ви, приеха вашето дете?" - там писах за мен и дъщеря ми.
От тогава мина доста време и доста неща се случиха, но ето че и днес тези хора ме .................... /не мога да намеря подходяща дума/.
Смятате ли, че е нормално Родителите на приятелят ми да се правят вече три години, че дъщеря ми не съществува. Няма "здравей" за нея, няма "чао", все едно въобще не съществува и така се държат пред нея - дори не смеят да я погледнат - ДОКОГА. На моменти се усещам, че това безумно ме дразни и незнам дали няма да реагирам в скоро време, а ако реагирам - вероятно ще е ...................  #2gunfire
Дават на мен подарък за Коледа, но не и на детето /поне едно шоколадче или бонбонче/, пращат за мен мартеничка, но не и за нея, така е за всички празници. 
Говорих за това с приятелят ми и той каза, че определено и на него не му харесва това, но явно не е могъл да им повлияе.
В началото смятах, че просто им трябва време за да свикнат, но .... явно не е така. Незнам какво да правя , но това тяхно поведение определено не ми харесва, а и детето го усеща и се отдръпва от приятелят ми /не искам да позволя по- никакъв начин да се развалят отношенията помежду им/
При Вас как е ?
Какво бихте направили Вие?
« Последна редакция: нд, 04 мар 2007, 21:57 от Stun »
Цитирай

София

Мнения: 2 327
Не е нормално, но от друга страна нищо не можеш да направиш. Хората си имат някакви убеждения и действат според тях. Не знам защо имам спомен, че приятелят ти има сестра, която също не иска да приеме детето ти. Това може и допълнително да усложнява нещата.
Единствения вариант е да си ограничиш контактите с тях. Но това ще повлияе малко или много на отношенията с приятеля ти.
Това, че не подаряват подаръци - как да е, все пак не е тяхно внуче. Но че не го поздравяват детето дори е прекалено според мен и детинско.
Цитирай

...на брега на голямата река....и близо до морето

Мнения: 212
Страшно е мъчително, направо ти съчувствам, защото съм минала по този път. Обаче има една приказка, че " със зор нищо не става". smile3515       Просто трябва тактично да се отделите. колко ти си знаеш #Crazy newsm78     . Какво толкова ги дразни детето ти?! Та едно внимание не струва нищо в пари, просто липсва им сърдечност.
Цитирай

София

Мнения: 2 487
Правилно си спомняш - за сестрата - но там се промениха нещата - поне за пред мен - тя не се държи лошо с детето - поздравява я, опитва се да завърже разговор и т.н.

А това за подаръците - нямах предвид че очаквам да й купуват ПОДАРЪЦИ - не. Просто за Нова Година се раздават торбички на децата  /с лакомства/, нали - е за моето дете НЯМА, днес има мартеничка за мен - за детето НЯМА и т.н. - това са дребни неща - просто жестове на внимание - и аз се дразня /ама страшно много/.
Не мисля, че тези дребни жестове се правят само към деца които са ти внучета - нали  newsm78
В тоя ред на мисли, аз съм приготвила за тях мартенички , но още не съм им ги дала, а и се чуда - дали да ги дам изобщо  Twisted Evil
Миналата и по-миналата година - дори не докоснах тази която те ми бяха дали, но те няма как да го знаят това, но сега като не им дам - дали ще се усетят????
« Последна редакция: чт, 01 мар 2007, 13:44 от dioni »
Цитирай


Мнения: 2 625
Ами дразнещо си е, разбира се! Как няма да се ядосваш?! Това тяхно отношение е много тъпо... Не им давай мартеници, според мен не го заслужават. Не съм ти следила предишните теми и не знам какъв е проблемът при вас, но не трябва това да се отразява върху детето. Дете е все пак, да му се не види! Уф, аз май се ядосах повече от теб...
Айде дано детето се чувства добре и успех по-нататък! Hug
П.П. Твоят човек що не вземе да си поговори с тия дървета? Това май е единственият начин, няма кой друг...
Цитирай

София

Мнения: 2 327
Не смятам, че очакваш кой знае какви подаръци за детето, не го казах в такъв смисъл. Вярно е, че един шоколад или едни бонбони да му вземат няма да се охарчат. Но хора разни, някои им се свиди дори и за собствените внуци.
Странно е, че към теб се държат добре, а показват неодобрението си към детето, което най-малко е виновно за ситуацията.
Не чакай да се усетят обаче. И не си отмъщавай, защото ще слезеш на тяхното ниво.
Ако имаш възможност ти поговори с тях, поне да кажат къде им е проблема. Защото не мога да си представя с какъв акъл ще се правят, че детето го няма.
Цитирай


Мнения: 2 868
Ще си позволя да ти кажа какво бих направила.
Това не е случайно поведение, то е преднамерено. Аз не бих приела абсолютно нищо от тях, ако се отнасят така към детето ми. Смятам, че си допуснала грешка, като си чакала 3 години да се "усетят", понеже те не го правят без да искат- т. е няма шанс да се усетят изобщо!
Бих говорила с дъщеря си много и на дълго и широко защо така се държат и защо нея това не трябва да я засяга.
Ако приятелят ти не може да им повлияе, значи трявба да приеме, че ще ходи там сам и няма да имате отношения с роднините му. За мен няма извинения такова поведение. За да не си помислиш, че голословя, дъщеря ми  е  приемана като родна внучка на свекърва ми, при положение, че с мъжът ми сме разделени от години, даже понякога ме  дразни като я бабосва непрекъснато
(доказателство, че за хората угода няма Mr. Green) Тя изобщо не ме обича, със сина й сме разделени от 10 годинии  въпреки това се отнася префектно към детето. Вярно има топла връзка( дъщеря ми е сестра е на внука й) но пък във вашия случай ти си приятелка на синът им. Като имаш предвид че свеки изобщо не е най-сърдечният човек, койот познавам и е натъпкана с предубеждения. Може би точно за това ти казах, че няма извинения тяхното поведение и не знам как изобщо си ги издържала 3 години!
Аз бих говорила първо с мъжът- каззвам му как се чувствам и че искам категорично това да се промени. Междувпрочем то е и неуважние към него и неговия избор, той пък как не се дразни също не знам. След тоа ко той не иска или по други прични смята,ч е няма да постигне успех- отивам в тях сама ( с неговото знание за това)  и право куме та в очи- казвам, че идвам да им кажа довиждане, понеже 3 години съм чакала да приемат дъщеря ми и след като това не  се е случило, занапред няма да се смятам добре дошла в дома им независимо от повода. Да знаят, че те също не са добре дошли в моя по същата причина. Дъщеря ми върви в комплект с мен, съжалявам че съм приемала подаръци от тях, била съм с най-добри чувства, които  явно не са взаимни. Не искам да им развалям отношенията със синът им, просто занапред ще го виждат сам. И слагам точка на това безобразие.
Мале, ядосах се заради детето ти да знаеш! Hug
Цитирай


Мнения: 4 490
Не исках да се изказвам, за да не говоря само на теория. Но мнението ми малко се различава.
Аз мисля, че точка на това безобразие ти не можеш да сложиш, именно защото не е в тебе причината. Точка може да сложи само причинителя. А те очевидно не желаят.
Предполагам, че приятелят ти се е опитал да намекне - ако не е говорил направо - че така нещата не вървят. Надали се прави, че не забелязва проблема.
Моите родители също имат много кусури, които не бих могла да променя. И да говоря и да не говоря с тях - няма да има никаква полза. Така че - може би той е говорил с тях - със същия успех - т.е. никакъв. Някои хора просто са си такива. Опитът да промениш някого е изгубена кауза - особено, ако той самият не смята, че има нужда от промяна, какъвто е случая.
Да не ходиш при тях - можеш. Само бъди сигурна, че това няма да се отрази на отношенията ти с половинката. Да не стане повод за дрязги между вас, защото пък точно от това нямаш нужда - предполагам. Макар че, ако някои ден решите да имате ваше дете - може да стане проблем. Но те пък тогава може да променят отношението си.... така че няма смисъл да го мислиш отсега.
Та моят съвет е - увери се, че приятелят ти мисли като теб, че знае, че грешат, че не е съгласен с тях, а с теб и с твоето решение да не ги посещаваш. Мисля, че е важно по този въпрос с него да сте в тандем, да не стане повод за разногласия.
Цитирай


Мнения: 2 868
Ами Каси, аз не казах да променя тях, каза да промени това че безропотно приема това тяхно поведение, а бъди сигурна, че детето го усеща, дъщеря й не е много малка, вече със сигурност й става мъчно да се чувства отхвърлена, тя и от баща си не е бог знае колко добре приета... това  е гадно и аз бих направила така, че дъщеря ми да знае че е най-важното нещо за мен, и че  няма да оставя някой да се отнася неуважително и към нея, още повече децата учат от това, което виждат. Ако тя вижда, че майка й преглъща такова поведение, утре тя ще самата ще преглъща нечие друго. Не знам така мисля, диони най-добре ще прецени.
Цитирай

София

Мнения: 6 317
Подкрепям Jaly. Много мъчно ми стана и на мен за дъщеря ти.
Цитирай


Мнения: 1 431
Дотук мнението на Каси е най-разумно и практично насочено (което Пантер одобрява). Ако решиш да спреш да ги посещаваш - добре е да чуеш и тяхното мнение но това да е когато си спокойна и без да се настройваш предварително срещу тях (дори и да го заслужават).
Разговор 1 с приятеля ти. 2 с тях. Казваш че според теб не уважават дъщеря ти. Има ли причини и така ли смятат да продължават. И просто изявление - ако няма подарък за нея - няма нужда да носят и за теб - защото няма да го приемеш. И за мартеничките също. И да не те чакат на гости.
Винаги е възможно човека да има някаква причина за поведението си за която ти не си се сетил. И затова аз винаги питам. Смятам че е разумно така.
И като решиш  да късаш (намаляваш) отношенията с някой - винаги е добре да му кажеш защо. Това, че за теб причините са очевидни изобщо не значи, че те ще се сетят какви са.
Цитирай

София

Мнения: 6 970
Това не е случайно поведение, то е преднамерено.

Абсолютно смятам така!

Ако позволиш ще разширя даже още: 1. Ако приятеля ти държи на теб и дъщеря ти и е убеден в сериозността на връзката ви трябваше отдавна да скръцне със зъби на родотелите си. Преди всичко това са отношения от негова страна и той е отговорен за тях. Ако до толкова не може да влияе на родителите си - те следва да се игнорират.
2. Твоето дете е най-важното. Не позволявай по никакъв начин да бъде игнорирано с отношение. Ако го игнорират - игнорирай и ти. Няма ли 'здравей' за дъщеря ти - няма 'здравей' и от теб. Няма подаръци за дъщеря ти - не подарявай и ти. Колкото и да не ти се вярва хората се усещат повече от негативно, а не от позитивно отношение.
3. Не се притеснявай, че такава конфронтация може да влоши отношенията с приятеля ти. По-добре сега, отколкото да си заложите бомба в отношенията, която ще избухне някъде напред в годините. Проблема хич не е малък щом явно се виждате с роднините му.

Ако говориш с детето си за ситуацията - направи го кратко и пренебрежително. Покажеш ли му дори и сянка на вина - тя ще се пренесе върху дъщеря ти - тя ще помисли, че носи отговорността.
Цитирай

Велико Търново

Мнения: 357
Подкрепям Иса!
Аз също не бих търпяла някой, който и да е той, да се държи така с детето ми. В случая, щом с приятеля ти се разбирате и той приема добре дъщеря ти, мисля, че си заслужава да опиташ да поговориш и то много директно и без всякакви емоции с родителите му. Ако е безрезултатно, тогава се отдръпваш най-тактично и заявяваш ясна позиция, че не търпиш такова отношение.   bouquet
Цитирай


Мнения: 2 868
Пантер, имам чувството ,че и двамата с Каси сте ми прочели постинга отгоре, отгоре.
Първото, което написах беше разговор с мъжът! за да е ясно, че това положение  е неприемливо от тука нататък. След това идва ред на роднините. Даже и  репликите подадох, че се ядосах докато четях днес.
Обаче този компросмис до момента е изцяло за сметка на детето.  Аз няма да мога да съм доволна и щастлива с мъж, който е съгласен с подобно отношение към дъщеря ми, а ако пък не е съгласен, тогава да ме подкрепи на 200%! Сега възрасстните се правят на 3 1/2 и го отнася момиченцето.
Диони, дано не ме разбереш погрешно- сигурна съм, че досега си има давала шанс да се усетят, сега виждаш, че това не става, но няма повече от две пътеки пред теб- или решаваш въпроса или продължаваш с компромиса.
Цитирай

София

Мнения: 2 327
Всъщност до тук всички предлагат едно и също нещо.
Разговор с приятеля.
Разговор с родителите.
Като краен резултат или те се променят или прекъсваш контакти с тях.
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 37 отговора