Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Деца от 1 до 6 г.
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.


Мнения: 1 470
   Трябват ми легенди,или разказ,за първи или трети март...Търсих,търсих в интернета,но нищо подходящо не открих...трябва му на синът ми,който е във втори клас,две странички,и да е интересно за възраста им,защото щяли да ги четат в час...Много ще съм ви благодарна! Praynig
Цитирай

София

Мнения: 4 812
за първи или за трети - че случките са различни.
в клюкарника има тема за първи март и там Verdad е дала линкове към интересни четива.
Цитирай


Мнения: 1 470
Кой кавото се сети-или за първи март,или за трети...  bouquet
Цитирай

Ямбол

Мнения: 19 097
Ето това става ли?

Друга легенда ни пренася във времето на Аспарух. След победата над византийците и обявяването на новооснованата българска държава ханът решил да извърши жертвоприношение на бог Тангра. Обичаят от земите на хан Кубрат отреждал жертвената клада да се запали със стръкче изсъхнал копър, какъвто не успели да намерят наоколо. Докато мислел какво да прави, на рамото на хана кацнал сокол. На крачето му висяло снопче копър, завързано с бял конец, половината обагрен в червено. Хуба, останалата в далечния бащин дом сестра на Аспарух, сънувала сън и разбрала за затруднението на брат си. Изпратила му копър по любимия сокол. По белия конец имало червени капки кръв - от одрасканата й от птицата длан. Хан Аспарух запалил огъня с копъра, а червено-белия конец завързал на китката си за спомен. После всички се закичили с червено-бели конци. Денят бил 1 март, тогавашната Нова година. Нарекли червено-белия конец мартеница, по името на месеца - и тя станала символ на мир и любов, на здраве и щастие. С белия цвят се изтъкват чистотата и искреността на отношенията, а с червения - топлотата на приятелството и взаимната обич. Има и още митове, разказващи за възникването на мартенския обичай. Но този за голямата обич между основателя на държавата ни и сестра му е най-хубавият и най-българският.
Да си подарим мартеници! И да повярваме, че можем да постигнем доброто - днес и в утрешния ден.
Цитирай

Италия

Мнения: 5 474
Ето ти два  по-детски разказа  Wink

Живяла Марта със своите братя далеч в планината. Братята й носели едно име — Сечко. Само че единият наричали малък, а другия — голям Сечко.
    От високата планина те виждали и чували всичко, каквото става по земята. Усмихвала ли се Марта, погалвала и гадинки, и тревички. Стопляла простора с благата си усмивка, блестяло като златно слънцето, прелитали весело птичките.
    Веднъж една млада пъргава невеста подкарала овчиците си в планината, зер топло слънчице огряло, птички се обадили, та тревица стоката да попасе.
    — Не извеждай, булка, ваклушите на паша, рано е! Скоро Сечко си отиде — думал й свекърът, стар стария.
    Преживял е много той и мъдро може да поучи. По слънцето познавал старецът кога ветрове ще завеят, по месеца разбирал кога дъжд ще захване, кога град ще бие, кога зла зима ще вилнее.
    — Кърпикожусите цъфтят сега, снахо — топло й напомнил старецът. — Това е цвете лъжовно, не прецъфти ли, не му вярвай, кожухчето не сваляй!
    — Е, тейко, какво ще ми стори Марта? Тя е жена и зло на жена не може да направи — казала невестата и подбрала овцете и козите нагоре към планината.
    Дочула Марта тези думи и тежка мъка й домъчняла. Нищо че е жена, и тя може да покори слънцето като братята си, и тя има сила бури и хали да посее, и тя знае кога слънчев благодат да прати. Какво от това, че жена й думат!
    Не минало много. Тъмни облаци надвиснали над планината. Ветрове забрулили безмилостно набъбналата гора, леден сняг зашибал, захванала люта зима. Сковала се земята, замлъкнали птиците, секнал ромонът на ручея.
    Непокорната млада овчарка така и не се върнала вече. Тя останала вкаменена заедно с овчиците си горе в планината.

    Така останал обичаят да се правят мартеници, за да е радостна "баба Марта" и да носи само добрини на хората.

Източник: margaritta.dir.bg



Приказка за Баба Марта

    Някога, много отдавна, когато дните на баба Марта били двадесет и осем на брой, в едно китно селце, сгушено в скута на планината живеела заядлива бабичка с две бели козлета. В последния ден на месеца пекнало слънце и бабичката изкарала по баира козичките да порипат на припек и да си щипнат млади филизи. Но нали си била заядлива, не пропуснала да се подиграе на баба Марта, че вече си отива и се изпровикнала към гората: "Марта - парта, къш, изкарах си козичките -е-е-е..."

    Ядосала се баба Марта, но времето й свършвало. Полетяла тя към своето братче Февруари и го помолила да й заеме три дни от своите. И нали е братец, харизал ги Февруари на кака си. Че като се развилняла Марта, разфучал се зъл вятър и сковал с лед цялата земя. Вледенила се и бабичката с двете козички, както рипали по полянката. От тогава Марта станала с три дни по-голяма, а народът почита тия дни, не работи полска работа, да не разсърди старицата, че да затрие реколтата. В някои селища наричат тези дни още "заемни" и тогава садят фасул край къщите, защото става по-сладък и по-малко "звучен". Ако времето е ясно и хубаво тогава, хората знаят, че копринените буби през пролетта ще бъдат здрави и много пашкули ще има. Ако е облачно и дъжделиво, бубите ще са болнави, а реколтата от плодове - слаба.

Автор: Николай НИКОВ

Източник: "Учителско дело"
Цитирай


Мнения: 1 470
   СУПЕР!!!МНОГО ВИ БЛАГОДАРЯ!!!  bouquet
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.