Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Семейни отношения
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 70 отговора

Враца

Мнения: 4 381
Баба ми е на смъртно легло, не е контактна, в нещо като кома е. Аз съм далеч от там и от няколко човека чувам, че имало такива случаи- умиращи хора напускат този свят след като са видели или почувствали близките си.
Чували ли сте за такива неща, вярвате ли?
Цитирай

София

Мнения: 1 946
Теб ли чака ,баба ти?Ако е така по добре отиди да видиш жената.
Цитирай


Мнения: 2 538
wa_wa, направи всичко възможно и отиди. Аз вярвам в това, че може да те чака, особено ако си и слабост.
Цитирай

Враца

Мнения: 4 381
Не знам дали чака мен, просто разсъждавам.
Може би чака мен, може би просто чака
Цитирай


Мнения: 656
Страх ли те е?
Или просто искаш да запазиш спомена за нея такава каквато е била, когато си била малка?

Или е твърде далеч и не можеш да отидеш?
Цитирай

Враца

Мнения: 4 381
Страх ли те е?
Или просто искаш да запазиш спомена за нея такава каквато е била, когато си била малка?

Или е твърде далеч и не можеш да отидеш?
И трите, като последното не е проблем в случая особено. Просто съм много емоционална, но тов ане ме извинява в случая.
Цитирай


Мнения: 656
Щом си даваш сметка че е така, скоро ще вземеш решение.

лесно ми да говоря отстрани, не се съмнявам, че каквото и да решиш ще е правилно
Имаше един филм, и една жена умирайки казваше на внучката си "не бива да те е страх от смъртта, тя е нещо естествено в живота на човека"...
Цитирай


Мнения: 179
   Според мен отиди да я видиш...аз имах дядо и все още имам баба,но............са на 3000 км от тук.И много ми е тежко,че не мога да отида да видя баба си поне още веднъж.
Цитирай

с/у ОколоМръсТното

Мнения: 18 619
Да, не са редки случаите, когато умиращия чака някого... Бих казала, че и баба ми и дядо ми чакаха децата си, които бяха далеч от тях и чак тогава си отидоха.
Ва - не знам какво да ти кажа... Помисли си добре и прецени, дали после няма да се обвиняваш, че не си я видяла и това да те съсипва и човърка или пък си знаеш, че емоционално няма да го понесеш тоз миг и е по-добре да не ти е пред очите...
Мисля си, че сама трябва да презениш и да вземеш окончателно решение.

Но че чакат, е така. Спор няма. Дори да не чакат опр. човек, чакат нещо друго си... Но чакат.

 Hug Hug Hug
Цитирай

край морето

Мнения: 3 623
Баба ми почина преди година получи много тежък инсулт и в продължение на месец беше в състояние в което не говори, не разпознава хората само лежи в някакъв неин си свят. Ние живеем далеч и все не оставаше време да отидем да я видим /аз и брат ми/, а тя отвреме на време споменалвала моето и неговото име. Да не забравя, че като деца там сме си прекарвали всички ваканции, нашите често са пътували и все тя ни е гледала.  Когато решихме да отидем да я видим тя сякъш ни позна и се зарадва. И знаеш ли колкото и странно да звучи почина след няколко дена. До ден днешен не съм съжалила, че отидох да видя моята любима баба, с която свързвам толкова хубави моменти от детството си. Мисла че трябва да отделиш един ден и да отидеш да я видиш.
Цитирай

под голямата лоза

Мнения: 7 727
Да, не са редки случаите, когато умиращия чака някого... ....

Случаят с мойта мила баба беше точно такъв Sad
Явно усетила, че Господ я вика при себе си, беше казала, че иска да ни види- всичките й деца и внуци. Отидохме, на следващата сутрин почина рано  Sad
Ва, ако имаш възможност- отиди при жената. Може бе това е някакъв начин да си вземат прошка с близките  Sad Thinking
Цитирай

преди Варна/сега Горна Оряховица

Мнения: 4 250
Възможно е да чака!Покрай съпругът ми съм се наслушала на какви ли не невероятни ситуации,един път чакат някой когото много обичат и не са го виждали,друг път чакат отчето...и тогава вече спокойни си издъхват!Ако можеш,ако е възможно иди-въпреки разстоянието....струва си
Цитирай


Мнения: 3 156
Моята баба също почина месец след като получи втори, много тежък инсулт. По ред причини известно време не водехме Вики при нея. Ходехме аз и съпругът ми. Един -единствен път го заведохме при нея - още докато беше в болница. После той беше доста афектиран - задаваше въпроси, беше стреснат - в смисъл, че тяне можеше да говори просто си лежеше неконтактна. Вики не я беше виждал така и беше стряскащо за него. Спрях да го водя. Една вечер обаче пак отидохме с него. Тя му държа ръката дълго, а  другата слагаше на сърцето си. Същото направи с мен и със съпругът ми. Това беше най-адекватния и разумен жест, който направи след инсулта. Решихме, че е добър знак - че разсъдъкът й малко по малко се възвърща. Рано на следващата сутрин тя почина. Може би това е било - чакала е правнука си, за да го види преди да си отиде. Не знам. Но вярвам, че любовта към близките може да накара човек да намери сили и да отложи неизбежното за известно време.
 Вероятно нямам право да давам съвети в тази ситуация. Но, разбрах, че си далеч в момента. Може би е вариант да звъннеш по телефона, а близките, които са при нея да й дадат слушалката да те чуе. Кажи й всичко, което чувстваш, че я обичаш, и че може да си позовли да напусне този свят и да се освободи от житейските мъки.
Цитирай

София

Мнения: 2 700
Леля ми е емигрирала от България далеч по Татово време и баба ми не я беше виждала около 25 години (не я бяха пускали да отиде при нея). Когато я пуснаха, тя отиде във Франция и след няма и месец почина. Коментарът на местните лекари е бил, че тя е била "като свещичка, която е чакала само да зърне дъщеря си, за да угасне". Мир на праха й!
Отиди да се сбогуваш с нея...
Цитирай

София

Мнения: 632
Да, и аз мисля, че чакат...
Майка ми и сестра ми не си говориха близо 15 години...Дори след тежките операции и преживения кошмар около болестта й, сестра ми не беше дошла да я види. Последните й дни бяха много тежки. Последния ден лелите ми успяха да убедят сестра ми да отиде да я види. Майка ми видимо се успокои, същата нощ почина Crying or Very sad
Явно това й беше тежало, въпреки, че твърдеше, че не й е мъчно.
Моят съвет е да отидеш при баба си, но ти си знаеш най-добре дали имаш възможност да го направиш. Аз и до ден днешен не мога да си простя, че послушах роднините, когато почина баба ми. Детето ми беше бебе, а аз бях болна от тежък грип. Казаха ми да не ходя, дори на погребението не отидох. Още ми е тежко от това.
И въпреки, че когато почина майка стоях до леглото й и това ще ми е пред очите цял живот, сега се радвам, че съм била до нея. Въпреки, че тя едва ли разбираше накрая.
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 70 отговора