Имат ли право?

Вероятно ти се притесняваш. Да ама и бебо може да чувства, че се притесняваш и да реагира по-бурно.
Ако имаш доверие на рехабилитаторката - остави ги. Може би така ще си върши по-добре работата.

Изобщо не се притеснявай за бебчо - ние сме присъствали на много малка част от процедурите и на двете ни деца. Аз имам доверие на рехабилитаторите в болницата - всички си вършат добре работата и няма да направи нищо не бебчо. С нашите деца установихме - вече на по-късен етап разбира се, когато става по-ясно защо плачат, че се чувстват далеч по-спокойни когато са сами с рехабилитатора. Когато и ние сме вътре те се опитват да ни накарат да им съчувстваме и плачат по-силно. И Гого и Ния са по-спокойни когато са сами.
Така че не се притеснявай да го оставите сам с нея.
Всичко ще бъде наред.

подкрепям Мая. дори психоложката в клиниката казва, че е най-добре родителите да не правят рехабилитация, а само професионалистите, за да си знаят децата, че мама и тати са си за гушкане и за игра...за съжаление, това е невъзможно...
има и още нещо...в една стая правят рехабилитация на няколко деца...представи си какво ще стане, ако всяко дете има родител за придружител...
не се притеснявай - всички си вършат съвестно работата.

Така е, същото ми каза и една рехабилитаторка от клиниката ДЦП "Света София".
Макар че синът ми не е с ДЦП, рехабилитаторката идваше вкъщи да му прави упражнения. Той направо се дереше по време на процедурите. Аз не издържах и излизах от стаята. За мое учудване писъците бяха доста по-слаби, когато не бях в стаята.

Моето мнение е малко по-различно.
Аз отидох с огромни надежди в тази клиника,но си тръгнах,като попарена и бях много разочарована от Чавдаров.Просто нашия случай е наистина тежък и той изчитайки епикризите,явно не се почувства достатъчно компетентен и ни наговори куп глупости относно бебо,дори без да го прегледа Не съм оставала на процедури и за рехабилитаторите нищо не мога да кажа,сигурна съм,че има професионалисти.Но изобщо не разбирам тази практика майките да не присъстват на рехабилитацията.Аз викам рехабилитатор в къщи всеки ден и присъствам неотлъчно,помагам за гимнастиката и бебо е много спокоен с мен.И макар че познава вече рехабилитаторката,ако излезна за малко от стаята,става неспокоен,проплаква и ме търси.Там ли съм не плаче,дори и на най-трудните упражнения.Нашата рехабилитаторка има дългогодишна  практика и е преподавател в университета.Казвала ми е ,че при тях са идвали майки,които са си водили децата в клиниката на Чавдаров и всички се оплакват,че децата много плачат и не се пускат майките вътре.Тя също не може да си обясни защо е това,при положение,че едно малко бебе се чувства най-сигурно с мама,а за един добър масаж е нужно да се отпусне и да е спокойно.
Аз не бих се съгласила да оставя детето си само и то не защото се съмнявам в компетентността на хората,работещи там.Но пък това си е мое лично мнение и не ангажирам никого с него,само споделям.Ти си абсолютно в правото си да присъстваш,щом го желаеш.

Снимки

да но понякога детето съвсем "блокира" и престане и малкото което може да парви - да го прави
а като съм там поне мога да виждам с какво се справя и с какво не малчо....
просто не знам - и двата варианта имат и плюс и минус....

може би бих избрала все пак да съм до него - но не знам дали това няма да обиди рехабилитаторката.... а и това, че реда изисква да оставяме децата е стряскащо

Наде, ако не ти харесва рехабилитаторката можете да искате да я смените...
но мисля, че в правилата на болницата пише, че родителите присъстват само докато трае обучението...трябва да са ти дали един лист с правилника...погледни/нашия съм го затрила някъде/, за да не създаваш излишно напрежение м/у вас с рехабилитаторката
м/у другото, ние по едно време искахме таткото да присъства, защото мен ме болеше ръката и се наложи той да и прави масажите - рехабилитаторката се съгласи с готовност...но това е друго, де...само споделям..

Мая,аз не съм казала,че трябва да се страхува от това какво ще направят рехабилитаторите Напротив,предположих,че сигурно са професионалисти.И съм сигурна,че сте взели правилното решение и искате да направите най-доброто за децата си.Аз изразих моето мнение и лично за себе си казах,че не бих могла да го оставя сам.И разбира се,че масажът е масаж,макар и различен Ползват се методите на Войта и Бобат.И това се прави не само в тази клиника,а навсякъде се работи така с децата с ДЦП,и то от повече от 20години.Ние също правим точно това(правила съм сравнение с майка,която си водеше детето в клиниката),което и там.
А сега се сетих и за нещо...във връзка с това,че не бих оставила бебчо без мен на масажа.Преди години,когато аз още учих в медицинското училище,се появи някаква  докторка-била светило в областта на физиотерапията и искала да вкара нов метод за стимулиране на децата.Помня,че отиваше при децата на процедури и ги бодеше с игла  и то не съвсем леко,за да ги стимулира.Добре,че бързо изчезна.
Много се радвам,че сте успяли да проходите.Как стана това,пълзеше ли първо,кога седна сам без подкрепа,кога проходи.А относно проговарянето би ли споделила също.В момента най-много ме терзаят тези въпроси-дали и моя малчо ще ходи и говори.Водиш ли детенце на логопед?


Снимки

Споделих всичко това, защото знам, че в болницата на Чавдаров това е основният страх на майките - че децата им са сами и че много плачат. Просто иска да успокоя Надя, разбира се че тя сама ще реши, ама не съм сигурна, че ще те пуснат - просто това са правилата.
Гого проходи на 2 години и 3 месеца - всъщност тогава започна да пази равновесие без да се държи никъде. След това мина малко време и някак постепенно станаха нещата. Лятото, когато Чавдаров го прегледа - м.юли каза, че вече няма нужда от Войта и сега е само на поддържаща гимнастика - за пазене на равновесие, качване на стълби. Много време мина между лазенето и изправянето - почти година. А също и докато пролази беше голям тормоз. Но важното е, че стана.
Психически също вървеше назад - още от самото начало. И всъщност от 11 месечен с него работи и психолог и логопед. И продължаваме така вече 2 години. Трябва да кажа, че много навакса - като се има предвид, че на 11 месеца изобщо не ни разпознаваше кои сме - имам предвид мама и тати. Сега вече разбирането му е далеч напред - та даже ме изумява на моменти. В говора още сме назад - преди месец започна да казва "мамо" - то това беше много чакано мамо - та мама бая си поплака. И оттогава доста се успокои, като че ли заради контакта, който сам установява с нас. И взе да вади разни думи - по бебешки, ама се пробва, повтаря..
Питай още, ако мога да помогна. Не знам дали ти казах това, което ти трябваше. Ама нали затова сме тук - да обменяме информация и опит

Сега, да взема и аз да кажа, въпреки че това е информация за тази клиника отпреди 12 години,когато водех синът ми и когато Чавдаров не беше още професор и така нататък. Значи това което казва Искрица Надежда при нас се повтори едно към едно, изобщо не съм доволна от отношението там към децата а и към родителите им. Водих синът ми на масажи там може би два месеца и това е, приключих. В последтвие обаче попаднах на Чавдаров старши, тоест бащата на туй прословуто величие от тази клиника, който помогна на синът ми за епилепсията. Говорила съм си с него по повод клиниката на синът му и думите му бяха "Аз имам спорове със синът ми по повод лечението и не мисля че има полза от това" И последно, заради което спрях да ходя там, не знам сега как е, но по онуй време влезнох в кабинета на една от докторките и по стените бяха налепени плакати от някаква секта, в която членува, е мерси. Може сега нещата да са се променили, но тогава беше отврат.

Аз винаги влизам на процедурите и смятам да влизам и в бъдеще. Моята рехабилитаторка не ме предупреди като теб, а  на следващата серия ходене ми взе бебето и каза - "ти сега си почини..." Аз изпитах същите чувства като теб и се озовах в "небрано лозе". Обаче веднага се оплаках на д-р Бенова, на д-р Калева и на всеки, който срещнах през този половин час. Смятах да отида при д-р Чавдаров и в Здравната каса или да си взема бебето и в къщи и да търся други начини. Казах нещо не много адекватно, че "са ми взели бебето и не знам къде е..." И д-р Бенова каза да влизам и аз. Имам приятелка, която преди 1 година също е влизала на процедурите. Ние сме на 3-тия етаж и там децата са сами в стая с рехабилитаторката, не са по две. Вече имам доверие на рехабилитаторката, ,но мисля, че е полезно да съм там, защото: виждам по-ясно кои упражнения прави бебето и какво му е състоянието, детето е по-спокойно (като изляза за малко и настава рев, може би е както свикнат, но съм сигурна, че на дъщеря ми и е по-спокоино като съм вътре, като ме вижда и като й говоря. Аз като "асистент рехаболитатор" давам чай, биберон и други по време на гимнастиката и ревем малко.  Също акаме по време на гимнастиката и си сменяме памперса. Постиламе си наша къпа, защото там карат всички деца на една кърпа и не знам дали поне веднъж в седмицата я сменят. Накрая аз я обличам, това отнема 7-8 мин., виждала съм деца да ги изкарват по памперси в това време, няма кой да ги облече.
Абе не знам дали са дребни работи, но ти препоръчвам с малко бебе да си влизаш. Казваш, че искаш да влизаш, да учиш упражненията, нещо измисли мисля, че ще ти разрешат.

мерси ви на всички!

за сега ни дават 2 седмици почивка - рехабилитаторката е на курс - казва се Ели - и има грип....

д-р Калева каза, че имаме напредък    и когато се видим на 24 този месец ще се реши какво да правим - но сигурно ще походим още малко    дано е малко де..... че аз от нерви ли що ли съм със страхотно разбит стомах и гадене цяла седмица ....

Възхищавам се на мамите тук които се борят за децата си - някои с много по-тежки проблеми от нас...

Как го правите? Как издържате психически и физически?

аз от такъв малък проблем поради психическите си притеснения съм разбита физически - то е повръщане и т.н. и т.н.