Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Реклама
  • 2 март 2007, 19:27 ч.
  • Преглеждания  2 533  Мнения  43  Онлайн  1
Отговори
  • sandanski
  • Мнения: 109
Когато подоздрението се е настанило в живота ни и ревността е част от ежедневието ни , какво да правим как да се справим за да запазим семеиствата си .
 fight

Реклама
# 1
  • Sf
  • Мнения: 3 034
Ей това за мен е най-унищожителното чувство, което може да съществува. За мен ревността е един много дълбок капан, от който трудно се излиза.

# 2
  • под голямата лоза
  • Мнения: 7 724
 Thinking Според мен, ревността си е диагноза  Thinking

# 3
  • София
  • Мнения: 743
Според мен, когато общуването между двама дущи е искрено и няма поводи - ревността не е повод за раздор. А и всеки би трябвало да може да оказва контрол върху емоциите си.

# 4
  • София
  • Мнения: 1 981
Никога не съм можела да разбера защо хората се ревнуват ....  newsm78 Crossing Arms
Когато няма доверие и разбирателство - пиши го бегАло тогава всичкото ....

Thinking Според мен, ревността си е диагноза  Thinking

 Peace Съгласна!   Hug

# 5
  • sandanski
  • Мнения: 109
Според мен и мисля че не само според мен ревността е болестно състояние за което няма лек .Това са хора на които болното въображение ражда какви ли не неща с които тровят живота на половинките си.Да си потърпевш е страшно наказание.Съмнението във всичко и във всеки те съсипва бавно но сигурно. gydi

# 6
  • Мнения: 1 470
   Ако имаш такъв проблем,е хубаво да поговориш със половинката си,друг е въпросът че мъжете мразят да говорят,особенно на такива теми...
  Ако въпреки подозренията,животът ви си тече във своето си корито,и се чувствате добре,опитайте се да пренебрегнете ревноста,като чувство...

# 7
  • София
  • Мнения: 2 383
Ревността наистинта може да съсипе живота на човек. Лошото е, ако се е случило нещо, което я е отприщило. Тогава човешката фантазия няма край. На мен ми се е случвало, но не беше изневяра от страна на приятеля ми ...  ooooh!  Докато не установих, че така всъщност съсипвам себе си. Истината е, че с едната ревност нищо не може да се оправи. С ревност и ограничения любимия/та не се задържа. Ако един човек не иска да е с теб и да го вържеш, пак нищо няма да стане.  Naughty Дали сме си пълна свобода. Както, когато аз излизам на танци с приятелки, той не ми звъни, така и аз на него. Не го разпитвам къде и с кого е. Всеки има нужда от лично пространство, приятелите си и т.н. Ограниченията водят до лъжи, за да се угоди, а от това боли много.

Последна редакция: сб, 03 мар 2007, 11:17 от kia

# 8
Патологичната ревност и вид психично разстройство. До момента няма открита ефикасна терапия за нея.

# 9
  • Plovdiv
  • Мнения: 814
Първото нещо,което се сещам като чуя за ревност е,че самият човек няма доверие на себе си ,затова няма доверие и на другите.
Но така или иначе ,това чувство няма лекарство.
Веднъж започнало,може да се спре ,но това изисква свръх усилия от страна на самия човек.следователно той трябва да е наясно,че има проблем.Голяма част обаче не си признават,че имат проблем.

# 10
  • Мнения: 3 451
Ревността за мен е още признак за липсата на самоуважение, обичай се ,за да те обичат и другите. А по повод на хората,които с  неоснователната си ревност тормозят  партньорите си,един мой приятел казваше,че такива хора направо реват за рога. Wink

Последна редакция: сб, 03 мар 2007, 14:34 от Noia

# 11
  • Мнения: 6 167
Когато подоздрението се е настанило в живота ни и ревността е част от ежедневието ни , какво да правим как да се справим за да запазим семеиствата си .
 fight

не ги запазваме. 
просто защото не говорим вече за любов, а извратените отношения не могат да запазят едно семейство.

# 12
  • Burgas
  • Мнения: 12
Това е огромен проблем, за голямо щастие не съм го изпитала все още.За мен хората трябва да си имат доверие, защото всичко се разбива на парчета.

# 13
  • Мнения: 2 556
Не съм съгласна, че ревността е диагноза. Патологичната ежедневна ревност без поводи - да, но когато реално те заплашва проблем или скъсване с половинката заради друг човек, ревността си е нещо най-нормално. За себе си мога да кажа, че определно не съм от най-ревнивия тип и въпреки това навремето имах един ужасно ревнив период. Добре, че си го изживях по живо, по здраво и това е.

Виж, ежедневно ревнуване от кого ли не си е много страшно. На мен не ми се е случвало никога да попадам на подобен тип ревнив мъж, затова нямам опит как се действа в такава ситуация...

# 14
  • София /Абсурдистан
  • Мнения: 3 293
Според мен и мисля че не само според мен ревността е болестно състояние за което няма лек .Това са хора на които болното въображение ражда какви ли не неща с които тровят живота на половинките си.Да си потърпевш е страшно наказание.Съмнението във всичко и във всеки те съсипва бавно но сигурно. gydi

 Това е точно така Peace

Реклама


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Активация на акаунт