Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Клюкарник
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.


Мнения: 924
Нещо ме е хванало.

Во стаичката пръска аромат...


Съвършенство ли желайш,
научи се да обичаш, и ти всичко
ще да знайш. - Вазов

й не е грешка. Музиката на стиха.
« Последна редакция: сб, 03 мар 2007, 14:12 от Г-жа Смутена-Засрамена »
Цитирай

София

Мнения: 1 025
       
... Дълго ходихме двамина
из заспалата градина.
Моята душа упи са
на живота с аромата,
лунният светлик изписа
сенките ни по земята.
Люлека ми замириса.
***
това ми е едно от любимите на Иван Вазов

МАЙКА МИ

В рояка спомени свещени,
де моя дух сега се губи,
все твоя образ въжделени
духът ми, майко, среща, люби.

Ти люлката ми си люляла
със песни жалостно-упойни,
над мен по цели нощи бдяла
през мойте нощи безпокойни.

Под твоето крило растял съм.
наяквал съм под грижи мили.
от твойта реч и взор черпал съм
и радост, и духовни сили.

Душата ми от теб научи
да мрази, да обича страстно,
от твоята душа засучи
любов към всичко тук прекрасно.

ТИ МЕ РОДИ, НО ТИ МИ ДАДЕ
И СВЕТЛОТО ЩО В ТЕБ БЛЕЩЕШЕ
ТИ И ЧОВЕКА В МЕН СЪЗДАДЕ-
ТИ ДВА ПЪТИ МИ МАЙКА БЕШЕ!
Цитирай

София

Мнения: 2 258


 Георги Константинов е създател на едни от най-любимите ми любовни стихове.Ето и един от тях:

ПИСМО
От чувства мигновени
разплакана си пак....
Не бързай ти към мене
със самолет със влак-
където и да бъдеш,
в мига на луд копнеж
решиш ли да се върнеш -
тръгни към мене пеш.

Върви по пътя бавно
и бавно успокой
желанието странно
отново да съм твой.
Върви по пътя дълго,
през дълъг трезвен ден.
Случайно кацнал гълъб
помилвай вместо мен,
целувай дъхав люлак,
изгрял пред теб в зори.
Сравнявай ме със други -
от мене
            по- добри.

И ако побеждава
мечтата твойта плът;
и ако не забравиш
целта на своя път -
ще спреш пред мене мълком
в миг необикновен...
И търсила ме дълго,
ти дълго ще си с мен.


Цитирай

При хората, които обичам

Мнения: 3 193
Солвейг
Теодор Траянов


Обичам душата ти,

когато простира

с безпомощна обич

в молитва ръце,

а чисто кандило

полека замира,

погребана болка

в самотно сърце.

 

Обичам душата ти,

когато погледне

със призрачна хубост

през укора благ,

а нейде над гроба

на щастие бледно

дремливо се сипе

спокойния сняг.

 



Нощна арфа
Теодор Траянов


Нощта се събужда, и младото вино

кипи и очаква наречен жених,

нощта се събужда и пее невинно:

на твоите сълзи от извора пих!

 

Пробягват ръцете по арфата черна,

мелодия блика на скръб и на зной,

в далечни предели се месецът мерна

и бавно потъна към тъмен завой.

 

Слова несъзнати се тихо въземат,

ту стон безутешен, ту радостен зов,

нощта се събужда, самотна и в шемет,

макар и в страдания, тя чака любов!



Цитирай

София

Мнения: 1 025
Ти, който нямаш минало, защо поиска
да имаш бъдеще?
Наивен безразсъдецо!
Ще цъфне ли кокичето през август,
ако го изпревари хризантемата?
Това, че ти като неопитен плучец се мъчиш
да стигнеш дъното на моя поглед-
но няма да ти стигне въздуха за връщане-
не значи, че моретата пресъхват.
Все пак -опитай...

Маргарита Петкова

***
Къде си ти? Не свети в твойта стая,
но зная, че си тук, че си сама.
Завърнах се. За първи път разкаян.
За първи път оставам у дома.
Не е ли вече късно да остана?
Измъчих те. До смърт те изтерзах.
Какво ти връщам? Нежност разпиляна.
Уста с горчиви бръчки покрай тях.
Какво ти нося? Две ръце, с които,
да те докосна ме е срам дори.
Къде си ти? Вдигни лице сърдито.
Възмездие поискай. Удари.
Вратата черна покажи ми с тази
немилвана ръка като платно.
В лицето ми извикай, че ме мразиш
или дори, че ти е все едно.
Заслужил съм очите ти студени.
Заслужил съм ги с хиляди вини.
Ти ставаш. Приближаваш се до мене.
Невидима, ти казваш: "Остани".

Веселин Ханчев

***
ВСЕКИ ДЕН ПРАВЯ ОТКРИТИЯ.

Откривам нещо ново в гласа ти.
Откривам нещо ново в очите ти.
В походката,
в движението на пръстите.
Ново е всяко твое докосване.
Ново е всяко твое отсъствие.
Ново е всяко твое идване.
И всеки ден те откривам отново.
Всеки ден ставаш по-хубава.
Всеки ден те обичам повече -
защото ставаш все по-хубава,
защото те откривам отново.

И в полунощ, когато се разделят ръцете ни,
и в полунощ. когато се преръщат мислите ни -
аз те изучавам внимателно
и тайно се моля в себе си -
за тебе се моля
и за себе си:
- Изменяй се!
- Изменяй се!

Ще престана да те обичам,
щом престана да те откривам.

Стефан Цанев

***
Аз искам да те помня все така:
бездомна, безнадеждна и унила,
в ръка ми вплела пламнала ръка
и до сърце ми скръбен лик склонила.
Градът далече тръпне в мътен дим,
край нас, на хълма, тръпнат дървесата
и любовта ни сякаш по е свята,
защото трябва да се разделим.


"В зори ще тръгна, ти в зори дойди
и донеси ми своя взор прощален -
да го припомня верен и печален
в часа, когато Тя ще победи!"
О, Морна, Морна, в буря скършен злак,
укрий молбите, вярвай - пролетта ни
недосънуван сън не ще остане
и ти при мене ще се върнеш пак!


А все по-страшно пада нощ над нас,
чертаят мрежи прилепите в мрака,
утеха сетна твойта немощ чака,
а в свойта вяра сам не вярвам аз.
И ти отпущаш пламнала ръка
и тръгваш, поглед в тъмнината впила,
изгубила дори за сълзи сила. -
Аз искам да те помня все така...

Д.Дебелянов

***
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.