Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Семейни отношения
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 20 отговора
Скоро намерих форума....попрочетох и затова реших да споделя и аз....
Родих синчето си преди 7 месеца.Бременността вървеше нормално,не съм имала усложнения...но раждането продължи 15часа и поради къса пъпна връв се наложи форцепс....сложиха ми пълна упойка ...и се събудих един час след раждането на сина ми....
Всичко беше нормално детето беше добре....но ми го дадоха чак след 24часа/такава била практиката/.Да поясня ,че ми го показаха за няколко секунди като се събудих,но още бях замаяна и почти нищо не видях Embarassed
Дали това оказа влияние или просто защото не го усетих как излиза,не ми го дадоха веднага след като го родих,не го прегърнах....незнам...но така и не усетих онова чувство за което говорят всички-онази силна майчина привързаност към детето,онова топло чуство,онзи страх да не го загубя Crying or Very sad
...Не мисля че съм лоша майка,напротив всички ме смятат за всеотдайна ,грижовна и любяща...Рядко се разделям с него-понякога като излизаме с мъжа ми го оставям на майка...но винаги мисля-не дали той е добре ,а дали тя ще се справи,дали няма да се притесни....
Не съм го лишавала от нищо-нежност,ласки,...носехме го постоянно на ръще като беше по-малък,сега постоянно е с мен,уча го да стъпва....
Но не мога да кажа ,че изпитвам майчинско чуство-някак гледам на сина си като на задължение...
Тъжно ми е...не знам дали да се обвинявам или да се укоражавам....Постоянно се мъча да открия в себе си това което смятам че не притежавам и това много ми тежи... Crying or Very sad
Цитирай

София

Мнения: 3 693
Дай си време и не се вторачвай толкова в това. Сигурно всички си задават този въпрос. Аз още не съм стигнала до там, щото тепърва ще раждам, но и аз минах през толкова различни емоционални състояния през последните месеци- хем толкова силно го исках това бебе  smile3555
Просто на любовта и обичта им трябва време да се развият- не става с магическа пръчка.
Цитирай

под водата

Мнения: 750
М! Rolling EyesТова пък какво беше?Е как няма да си оби4аш детето?На мен сърцето ми се разтапя от любов...немога да си представя,как нама да 4увстваш  нищо Shocked!Ужас newsm78
Цитирай


Мнения: 4 493
А може би точно тези, които си задават тези въпроси, са по-добри родители.  newsm78
Така поне казват. Майката, която твърди за себе си, че е лоша майка - именно тя със сигурност не е такава.
Цитирай

София

Мнения: 9 014
Дали това оказа влияние или просто защото не го усетих как излиза,не ми го дадоха веднага след като го родих,не го прегърнах....незнам...но така и не усетих онова чувство за което говорят всички-онази силна майчина привързаност към детето,онова топло чуство,онзи страх да не го загубя Crying or Very sad

ТОВА ШЕГА ЛИ Е????
Цитирай


Мнения: 9 963
Спри да се самоанализираш... да си мислиш каква майка си... да се сравняваш с другите... Детето обича майка си такава, каквато е- за него тя е единствена и то не познава други. Скоро ще ти засвидетелтва своята обич и повярвай ми- ще се чувстваш най-щастливата майка.
Сигурна съм, че имаш майчино чувство, просто не го търси и то ще се прояви Peace
Моите раждания не бяха много по-различни. Видях си децата след около 36 часа Wink
Цитирай

Петрич

Мнения: 321
Спри да се самоанализираш...

Много точно казано!
Самия факт,че си задаваш този въпрос говори,че си добра майка.
Може още да те мъчи депресията.
Ваньо беше на година,когато разбрах колкко много го обичам(почнах работа и осъзнах колко много ми липсва),дотогава си мислех и аз като теб,че не съм добър родител,че не го обичам достатъчно.С всеки изминал ден връзката между детето и родителите става  все по-дълбока,обичта става все по-голяма.Дай си време и ще видиш. Hug
Цитирай


Мнения: 656
...но така и не усетих онова чувство за което говорят всички-онази силна майчина привързаност към детето,онова топло чуство,онзи страх да не го загубя Crying or Very sad
...Не мисля че съм лоша майка,напротив всички ме смятат за всеотдайна ,грижовна и любяща...Рядко се разделям с него-понякога като излизаме с мъжа ми го оставям на майка...но винаги мисля-не дали той е добре ,а дали тя ще се справи,дали няма да се притесни....
...
Но не мога да кажа ,че изпитвам майчинско чуство-някак гледам на сина си като на задължение...
Тъжно ми е...не знам дали да се обвинявам или да се укоражавам....Постоянно се мъча да открия в себе си това което смятам че не притежавам и това много ми тежи... Crying or Very sad
Остави другите какво говорят - онова чувство на страх.
Изпитвам го чак след като имаше ситуация, при която е възможно да загубя детето си. Тогава осъзнах, че има и такъв шанс. Вероятно съм по природа оптимистка, не си падам по сапунки и страдам от болестта "то на мен не може да се случи" (е, не предизвиквам съдбата, но не си мисля че всяка болка някъде непременно означава рак). Не страхът е чувстото на майката, а точно както ти си го описала - мислиш детето си.
Отпусни се и се радвай на детето си.
Истински любовта я почувствах като се роди второто дете - тогава не се притеснявах и не се питах постоянно "правилно ли е", а се отдавах на чувствата си и радостта си. Тогава осъзнах че изпитвам същите чувства и към първото дете, но от притеснение правилно ли е това или онова не оставаше време да се наслаждавам на компанията му.
Щом го мислиш, значи го обичаш. Ако не го обичаше, нямаше да го мислиш. Отпусни се и дай шанс на чувствата си.
Цитирай

София

Мнения: 998
Не се вглеждай толкова, вероятно е моментно емоционално състояние, сигурна съм че нещата ще си дойдат на мястото, но без да ги насилваш!  Love

Колкото до самото раждане, какво да квжем ние, които раждаме със секцио?  newsm78
Цитирай

София

Мнения: 9 170
Нищичко ти няма според мен. Не всякак майка изразява любовта си чрез прекарване на 24 часа в мисъл само и единствено за детето и треперене над него. Любовта има много проявления. И няма абсолютно нищо общо със самото раждане. Какво да кажем тези със секциото или епидуралната упойка, които и родилни болки не сме имали Laughing
Сигурна съм, че си чудесна майка. Наслаждавай се Hug
И последно...Не че ти го пожелавам в скоро време, но...още при първото разболяване на детето, при първата висока температура...ще разбереш какво е страх Wink
Цитирай


Мнения: 3 537
Не се вглеждай толкова, вероятно е моментно емоционално състояние, сигурна съм че нещата ще си дойдат на мястото, но без да ги насилваш!  Love

подкрепям Peace
Цитирай


Мнения: 332
Като ти каже "мамо" и ще се стопиш от кеф и край с лошите мисли  Blush
По скоро самото раждане нещо те е депресирало и затова си така напрегната. Не си вкарвай лоши мисли, сигурна съм, че си супер мама, а и детенцето ти го знае. Успех и си отпусни душата!   bouquet
Цитирай

София

Мнения: 2 153
А може би точно тези, които си задават тези въпроси, са по-добри родители.  newsm78
Така поне казват. Майката, която твърди за себе си, че е лоша майка - именно тя със сигурност не е такава.

Така е! Коя лоша майка без чувство мисли за такива неща?! И аз бях точно така с първото ми дете, а съм го родила с всички болежки и напъни. Може по-трудно да се адаптира мозъкът ти, но това не значи, че си лишена от майчинско чувство. Всичко се учи на тоя свят. Ще се справиш и ще видиш как ще се смееш на тези си мисли някой ден.  bouquet Не брой месеците, остави всичко да се подреди естествено, доре да е след много време. За тези неща времето не съществува.
Цитирай

под голямата лоза

Мнения: 7 727
Съвсем нормално е, според мен да не изпитваш това, което си очаквала.
Все пак си била и упоена Thinking
Цитирай

София

Мнения: 572
Аз още не съм родила, но ще ти разкажа за мои приятелки, които са ми споделяли подобни неща. Имам поне три приятелки, които осъзнаха колко си обичат децата значително по-късно.
В началото бяха така стресирани от грижите, че постоянния страх и грижите не им оставях време да се зарадват на децата си и да се отдадат на чувства.

Най-добрата ми приятелка ми се оплакваше, че първите месеци не е можела да се радва на човечето, защото се е чувствала само като една манджа за него. Когато е станало чак на 6 месеца и са започнали да общуват и то да я разбира, каза че истински е започнала да му се радва.

Спри да слушаш другите какво говорят, как се превъзнасят и как се разтапят. При всяка жена това чувство идва по различно време. Всеки човек е различен и ако някой ти казва какво трябва да чувстваш, не слушай.

Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 20 отговора