Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Семейни отношения
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 20 отговора

Пловдив

Мнения: 1 741
Ние в момента живеем с моите родители. Скоро си купихме жилище, което ще е готово след около година. Отношенията ни са много добри и до момента не сме имали конфликти, както с родителите ми, така и с мъжа ми по повод на това.
Последно време майката на баща ми не е добре  Sad Тя е вече доста възрастна и последните месеци боледува много. Баща ми замина отново и вероятно утре ще се върне с баба ми. Ставаме 4 поколения в един апартамент. Жилището е голямо и откъм място няма да сме толкова притеснени, но по-скоро се боя от възникването на спорове. Майка ми и баба ми не се разбират от много време. От друга страна пък мъжа ми колкото и да е спокоен и уравновесен е чужд за всички останали. Имаме и детенце на около година.
В момента имаме възможност да излезем на квартира, но виждам че нашите разчитат на мен докъто съм в майчинство да им помагам, къде в грижите около баба, къде в малкия бизнес който имат.
Много се опасявам да не вземем да се изпокараме  Embarassed
Има ли други с подобен проблем? Как се справяте?
Цитирай

addicted to phone

Мнения: 9 871
Имах подобен проблем преди 9 години. Баба ми, майка ми и баща ми, ние със изключително толерантния ми съпруг и трите ни деца (но при нас беше и тясно, и други кофти неща...) Не искам да те разочаровам, но вероятно ще се стигне до неприятности, а и ти самата подозираш, че ще се случи така. Щом имаш възможност да излезеш на квартира, докато си идете във вашето жилище - направи го!  не си разваляйте зорлем отношенията, а неминуемо ще се стигне до там. Манталитета на нацията ни е такъв, не е задължително лошотия! Успех! Peace
Цитирай


Мнения: 2 625
Аз, когато си отида при нашите сме така - баба ми, нашите, аз с мъжа и хлапето, братовчед ми, ако дойде и сестра ми, ставаме бая народ. Е, ние се разполагаме в 2 апартамента на 1 етаж, но сме постоянно заедно - на обед, на вечеря, през деня... Цял живот така съм живяла - от 4 апартамента на етажа, 3 бяха наши, сега останаха 2. Не сме имали сериозни конфликти, най-много сестра ми да дръпне една сръдня, на който й се изпречи на пътя Laughing. Но пак казвам, че ние така сме си свикнали. При вас, щом ще има промяна в положението и още повече, щом майка ти и баба ти не се разбират, възможно е да възникне кофти стиауция.
Моят съвет към теб е - щом ги осъзнаваш и предчустваш тези неща, старай се да бъдеш "омиротворителя", явно си трезвомислещ човек и ще се справиш! Искрено ти пожелавам да нямате проблемите, от които се страхуваш! Успех! Hug
Цитирай

София /Абсурдистан

Мнения: 2 735
Не искам да те разочаровам, но вероятно ще се стигне до неприятности, а и ти самата подозираш, че ще се случи така. Щом имаш възможност да излезеш на квартира, докато си идете във вашето жилище - направи го!  не си разваляйте зорлем отношенията, а неминуемо ще се стигне до там. Манталитета на нацията ни е такъв, не е задължително лошотия! Успех! Peace

Подкрепям на 100% това мнение Peace
Цитирай

USА

Мнения: 1 435
Как се справяме ли? Ами лесно - живеем на 10 часови зони разстояние. Действа  Mr. Green Peace
Цитирай

край морето

Мнения: 3 623
Нали си чувала, че на две жени в една кухня им е тясно. Все ще има нещо което ще те дразни  и нервира  smile3511 Била съм в същата ситуация, но мъжа ми сам ми предложи да излезем на квартира докато стане готово другото жилище. въпреки, че живеехме при майка му.  Направете го докато не е станало прекалено късно
Цитирай

Sofia

Мнения: 178
И ние сме 4 поколения в една къща - баба ми, майка ми, брат ми (тийн), и ние тримата.. Нашият апартамент е почти готов, надявам се до есента да сме се преместили.. Трудно е, но стискам зъби и живея с мисълтта, че няма да е вечно... Но не бих излязла на квартира... Не че нямам възможност... но като сме всички заедно по-лесно се живее... просто не обръщам внимание на изцепките на постарите и глупостите на по-младите  Very Happy
Цитирай

София /Абсурдистан

Мнения: 2 735
Как се справяме ли? Ами лесно - живеем на 10 часови зони разстояние. Действа  Mr. Green Peace
А това е най-страхотното нещо  Mr. Green
Само веднъж съм живяла така с много хора и то за малко. Бившата ми свеки не беше от най-домакините и много се зарадва, че ще има кой да готви, да мие и да чисти. Не сме имали борба за територията в кухнята, която трябваше да е тясна за две жени, защото от както аз отидох, тя се изнесе от кухнята пре-пре-доволна  Mr. Green Да не е луда да ми се пречка - никоя нормална жена няма да се откаже от безплатна слугиня  Mr. Green Братът на бившия също реши, че трябва да се натресе и той да живее с всички, с цялото италианско семейство. Даже питаше какво ще се готви и си даваше заявки за засукани манджи, че майка му "за толкова години така и не научила да готви нищо както трябва" Mr. Green Всички мъже в къщата( дажи и съпруга на свеки) си даваха такива заявки + безкрайно много дрехи за гладене защото "и без това не ходиш на работа, гладни ги там набързо  Smile".  Постепенно ми прехвърляха все повече и повече работа по къщата + двора, защото не съм ходела на работа, колко му е ... Бебето ми, което гледах  тогава не го броим.Обаче аз се изнесох в момента, в който се опитаха да ми трапосат освен цялото домакинство и грижите за бабата на бившия, която беше на 90 и кусур години. Репликата беше, че като по цял ден съм си  у дома с бебето, какво толкова да я наглеждам и нея, ми то и тя е като едно бебе, какво толкова... Ама наглеждането беше ... Това ми дойде в повече. Бившия не вземаше отношение, и той мислеше като тях, че който гледа бебе в къщи, значи само си лежи пред телевизора  Rolling Eyes и нищо не работи. Като тръгнах да се изнасям, имаше вой и  реплики от сорта на  "ама сега кой ще ни готви и кой ще ни гледа къщата, пак ще стане кочина..." Very Happy. Препоръчах им да си наемат слугиня срещу заплащане, взех си детето, зарязах бившия (върховен търтей) и си тръгнах. Изнесох се с детето при баба ми, която живееше сама в голямо жилище и така докато стане готово моето жилище. С нея не съм имала никакви проблеми, помагаше ми и аз й помагах, разбирахме се по-добре, отколкото с майка ми  Smile Но това си е до човек вече. На никого не препоръчвам с цел икономии от квартира, да живее със 100 човека още в една къща, много е гадно.
Цитирай

В полите на Родопите

Мнения: 448
При мен нещата стоят така:
Когато се омъжих,попаднах в един апартамент със свекита-2 броя,девер и етърва с две деца.Съпругът ми предложи да излезем на квартира,но аз му отказах.По онова време всички,без мен,работеха,а аз още бях студентка.Занимавах се почти изцяло с домакинството,а всички останали ми гледаха децата(които скоро се появиха-2 броя),когато трябваше да уча или имах някакъв ангажимент.Така с цената на взаимни компромиси изминаха няколко години.Сега всеки си има апартамент(с девера и етървата сме на един етаж) и съм много доволна,че съумяхме да запазим отношенията си и да си помагаме и до днес.Всеки,който ни познава много ни се възхищава.Далеч съм от мисълта,че никога не сме имали конфликти,но всичко беше в рамките на нормалното.
Пожелавам ти като един разумен човек,какъвто изглежда си,да съумееш да се справиш с тази ситуация безпроблемно и да не се налага да излизате на квартира.  bouquet
Цитирай

с/у ОколоМръсТното

Мнения: 18 619
Ако имаш нагласата от сега че ще се получи, ще стане. Ако от сега ти е ясно, че ще има вечни карби и недомлъвки, няма да стане.
Трудно е, гадно е, понякога е нетърпимо. Но щом има определен край, с повечко усилия може и да се справите.
Цитирай


Мнения: 645
Linkata, минах преди години по твоя път. До скоро съпругът ми все повтаряше, че е добре, че сме се отделили от родителите му, макар и на квартира, сега живеем от години в самостоятелно жилище, а от това по-хубаво няма.
Ако можете, бягайте. И от неговите, и от твоите родители. Така вероятността да запазите семейството си, е по-голяма. Сега се събираме инцидентно четири поколения на едно място/аз съм третото/, но макар и за часове, нагнетяването на напрежението се усеща. Не зная как бихме живели дори и две поколения в едно жилище. Свободата е най-сладка, повярвай. Иначе все ще има нещо недоизречено, премълчано и безкрайно натоварващо. А за едно младо семейство това си е огромно бреме.
Цитирай


Мнения: 104
Ами ние вече се изпокарахме,доста трудно се живее.Според мен винаги се стига до конфлик,започва се от дребни нещица.
Цитирай


Мнения: 645
  Ние живеехме при неговите родители, щом се роди дъщеря ми и започнаха конфликтите. Ама сериозни и на висота #2gunfire. Случи се така, че се разболях от хепатит, докато бях с бебчето при моите родители. И се върнах в Плевен, след като съпругът ми, единствен син, бе намерил квартира за нас тримата. Безброй пъти сам е оценил колко е доволен, че е приел категоричното ми изискване да се отделим, самостоятелно да делим добро и лошо. Не ми беше никак леко, защото тогава той работеше като следовател и беше ангажиран по 19-20 ч. в денонощията, но пък на мен никой не ми се бъркаше със съвети или упреци колко лоша майка съм, ако бебчето заплаче, къде и как да подреждам вещи...
 Ама аз не бих могла да живея и с моите родители, които обожавам.
 Всяко поколение трябва да изживее своите върхове и подстъпи към тях, а наш дълг, като родители, е да помагаме, ако и доколкото това се изисква от нас. И ако бъдем допуснати да помагаме.
 Живея с категоричната мисъл, че не съм тъщата, по която зет ми ще стреля с пушка  35.
Цитирай

София

Мнения: 289
Колебаех се дали да се включа.. защото от първия ден след сватбата живеем отделно, и направо ти се възхищавам как понасяш толкова народ, плюс всичките грижи за детето.. имам обаче наблюдения върху живота със стари хора. Майка ми взе да гледа собствената си майка - родителите ми живеят в къща, в двора има още една постройка, и бабката живее там отделно, щото не може да слиза от втория етаж. Ами, при цялото търпение на майка ми, тя успява да я извади от равновесие  Confused просто след дадена възраст хората си поизветряват.. стават по-зле и от деца - топло им е, студено им е, това и онова не ядат, едно постоянно дразнене е!! Докато обаче грижата за децата някак зарежда емоционално - тази по възрастните си е потискаща работа  ooooh! явно със съпругът ти сте спокойни и неконфликтни хора, след като успявате да живеете в разбирателство всички.. но аз лично се опасявам, че тази бабка може да се окаже капката, която ще прелее чашата.. от съвет ще се въздържа все пак  Wink нямам никакъв подобен личен опит - но това с нашата баба съм го наблюдавала не веднъж...
Цитирай


Мнения: 2 625
просто след дадена възраст хората си поизветряват.. стават по-зле и от деца - топло им е, студено им е, това и онова не ядат, едно постоянно дразнене е!! Докато обаче грижата за децата някак зарежда емоционално - тази по възрастните си е потискаща работа  ooooh!
Е, зависи сега! Моята баба след 2 месеца ще стане на 81, обаче въобще не мога да кажа такова нещо - готви, чисти, простира, глади, мога съвсем спокойна да й тръсна правнук й да го гледа и аз да изляза някъде, говоря си с нея, както с мои връстнички. И другата ми баба си е на 100% с акъла, дядо ми също. Всичко си зависи от възрастните хора, до ген е. Моите за нищо не си ги давам! Naughty
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 20 отговора