Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Деца от 1 до 6 г.
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 21 отговора

гр.Варна

Мнения: 29
на 5.08.миналата година когато родителите ми заедно с дъщеричката ми/ сега е на 3г и 8м/ са пътували по магистралата Шумен-Варна ,се е случило нещо ужасно.Счупва се заден амортисьор и колата се преобръща 2пъти.Дъщеричката ми и майка ми са били намерени в отсрещното платно.Слава Богу без да имат тежки наранявания.Родителите ми още не могат да излязат от шока.Мислех си, че с времето случилото се ще избледнее от съзнанието на детенцето ми......докато днес пътувайки в кола,тя съвсем точно започна да ми разказва какво се е случило тогава.С подробности....къде паднала баба,нъде паднала тя,как колата на мама е много счупена.Разплаках се....За случката не сме говорили ужасно от много отдавна.Зщо се сети и винаги ли ще го помни??????Не мога да забравя как ми се обадиха на работа.....не помня как съм стигнала до Спешния център...  ....не мога да продължа....   Посъветвайте ме,споделете ми,помогнете ми.....
Цитирай


Мнения: 1 876
О,много съжалявам,че е трябвало да преживеете това нещо!Но децата толкова се впечатляват от такива емоционални събития ,че ги помнят в детайли дълго време.Например лятото Боян го водихме на цирк и той още с подробности разказва какво е гледал там.Дано и твоето слънчице да си спомня само хубавите неща занапред!
Цитирай

гр.Варна

Мнения: 29
Благодаря ти.Искрено се надявам да бъде така.Родителите ми не спират да се обвиняват.Аз още сънувам катастрофи.Корема ми е винаги на топка и нещо в гърлото пулсира когато трябва да шофирам.....
Цитирай

Варна

Мнения: 902
Съжалявам за преживяното от теб и твоето детенце.  Hug
Може би е хубаво да говорите повече за това и да обясниш /ако не си го направила де/, че такива неща се случват в живота, и затова винаги трябва да сме много внимателни и предпазливи.
Не знам дали някога ще забрави ужасния инцидент. На тази възраст всичко им се запечатва в съзнанието. Дано това не влияе на ежедневието и живота и в зряла възраст. Говорете!
Успех!  Smile
Цитирай

София, "Младост 3"

Мнения: 9 047
това е най-правилното
единствено через говоренето детето ще превъзмогне нещата
защо да забравя???? човек се учи да живее със страшното и лошото със загубата и проблемите!
та това е живота а не рая?!
не виждам нищо лошо в това че детето си спомна
то е превъзмогнало нещата, но виж ти определено не можеш да преживееш трагедията и страха си от това нещата да не се повторят по един или др начин
ти трябва да поработиш над себе си и случката за да се освободиш...
вярвам, че малката ще е добре ако спокойно говориш с нея за това, а не ако избягваш темата и спомена!
Цитирай

под голямата лоза

Мнения: 7 727
 Shocked Ужас  Shocked
Що не се консултираш със специалист  Thinking
Цитирай

Варна

Мнения: 4 645
Спомените ще избледнеят, дъщеря ти е много малка. Няма да го забрави напълно може би но и няма да има последствия за нея, тя всъщност и сега не се страхува да се вози в кола, нали?
Преживяла съм го този кошмар преди 12 години със сина ми, свекърва ми почина на място тогава, той е бил в скута и но излетял през стъклата и слава Богу беше жив. 16 часа ми трябваха да стигна тогава до него и да разбера, че наистина е жив, защото по телефона ми казаха само, че са катастрофирали и че баба му е умряла...на въпросите ми за Гого отговаряха с ''не знам, ела си и рев, рев... както и да е.
Сега няма търпение да стане на 18 и да изкара шофьорски курс. Умира за мотори и високи скорости. Големия страх остана за мен. 6 години по късно пак на пътя умря баща ми, това ме довърши. Мразя пътищата, колите и всичко. И полагам огромни усилия да не показвам и предавам този си страх на околните и най-вече на децата си.
Моя съвет съвпада с вече написаните.
Цитирай
flash  това което си преживяла наистина е ужас.Няма по силна дума от тази.Ние в кащи не избягваме темата,отговаряме ако има въпроси.Притесняваме да не прерасне във фобия и да остане травма за дълго в главичката й.   Благодаря на майчетата които писаха. Далеч съм от мисълта че всичко е само розово и усмихнато....При това наистина имам нужда от професионална намеса.Може би наистина проблема /заради моите страхове/ идва заради мен ....
Цитирай

София, "Младост 3"

Мнения: 9 047
Цвети, ако щеше да стане нещо - од сега да е станало
имам приятелка психоложка
на скоро дъщеря й която навърши 2г се уплаши от фойерверг
от тогава все това говори
аз тъй като не разбирам - я попитах дали това е нормално и тя ми отговори че с посрастването се появяват и страховете и те помагат на децата да асимилират техните лични страхове
не виждам и симптом за фобия при дъщеря ти -не тя е плакалапри разговора, а и се вози свободно в кола
нормално е да има страхове - е възможно е твърде спокойния й подход също да е показател за стреса който е преживяла
ясно е че няма начин това да не остави следа у нея
но не виждам абсолютно нищо притеснително - не съм спец де
вярвам че ще усетиш ако има нещо и ще реагираш - дори ако трябва ще я заведеш на детски психолог
Цитирай

Варна

Мнения: 4 645
Цвети, лошото е зад гърба ви. Всички са живи и здрави и това е важното. Страха за който говорим  го изпитва всяка майка в някаква степен. Ужасно е като се случи на теб и разбереш колко е крехък човешкия живот и здраве и как всичко друго отива в графа суета.
Говорете когато има нужда, поплачи си като ти стане много мъчно и тежко. Не задържай болката вътре, дано около теб има човек който да те разбира и подкрепя.
Веднъж споделих проблема си с една психоложка в неофициален разговор и жената ме увери, че помагат при такива случаи.
Опитай щом смяташ, че няма да можеш да го преодолееш сама.
Кураж и спокойно, бил е малкия дявол.
Цитирай

София

Мнения: 5 103
Що не се консултираш със специалист  Thinking
подкрепям и ужасно съжалявам за случилото се  #Puppy dog
Специалистът ще помогне за преодоляването на проблема - убедена съм и също така мисля, че това че говори за случилото се е по-добрият вариант , отколкото да мълчи и да го таи в себе си. Confused
Цитирай

Пловдив

Мнения: 966
ще забрави на се притеснявай още е минало малко време,а и тя е малка Praynig
Цитирай

София

Мнения: 1 976
Това, че ти е разказвала всичко спокойно е добър признак, значи вече превъзмогва всичко, което й се е случило.  Peace Слушай я, не я прекъсвай и ако иска да разказва - насърчавай я.  Peace Това трябва да излезе от нея, защото ако задържа мислите си в себе си е по-лошо за самата нея. На теб ти е трудно, защото си се уплашила много, а на нея какмо й е било питаш ли се?! Затова детето иска да разказва, за да се увери, че ти си се притеснявала, че я обичаш не по-малко от преди. Родителите ти чувстват вина, а и детето също чувства вина, колкото и странно да ти е това.
Говори с нея, обичай я и я обгрижвай (без да разглезваш, защото границата е много тънка!) - това иска детето в момента.
Първо ти май трябва да преодолееш катастрофата и стреса, а детето вече го е преодоляло, след като разказва и с подробности всичко .....  Peace
Успех ти желая!  bouquet
Цитирай
Моят син през ноември месец също претърпя катастрофа. Сестра ми го вози с колата и точно пред къщата на родителите ми ги блъска моторист. За щастие се отърваха само с драскотини и уплаха, но моториста се потроши целият, а моторът не става за нищо. Калоян на всеки познат обясняваше как го е блъснал моториста, цялата ясла знае. Не вярвам някога да го забрави напълно. И сега когато види мотор казва: Този моторист блъсна на Биба /леля му/ колата.
Цитирай

London, Sofia

Мнения: 8 914
Не си го причинявай това Sad Поговорете с нея, че такива неща за съжаление се случват, но най-хубавото е, че няма никой загинал и всички са живи. Постепенно споменът ще избледнее - поне на мен така ми се струва Peace
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 21 отговора