Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Реклама
  • 5 март 2007, 17:06 ч.
  • Преглеждания  1 408  Мнения  21  Онлайн  1
Отговори
  • гр.Варна
  • Мнения: 29
на 5.08.миналата година когато родителите ми заедно с дъщеричката ми/ сега е на 3г и 8м/ са пътували по магистралата Шумен-Варна ,се е случило нещо ужасно.Счупва се заден амортисьор и колата се преобръща 2пъти.Дъщеричката ми и майка ми са били намерени в отсрещното платно.Слава Богу без да имат тежки наранявания.Родителите ми още не могат да излязат от шока.Мислех си, че с времето случилото се ще избледнее от съзнанието на детенцето ми......докато днес пътувайки в кола,тя съвсем точно започна да ми разказва какво се е случило тогава.С подробности....къде паднала баба,нъде паднала тя,как колата на мама е много счупена.Разплаках се....За случката не сме говорили ужасно от много отдавна.Зщо се сети и винаги ли ще го помни??????Не мога да забравя как ми се обадиха на работа.....не помня как съм стигнала до Спешния център...  ....не мога да продължа....   Посъветвайте ме,споделете ми,помогнете ми.....

Реклама
# 1
  • Мнения: 1 876
О,много съжалявам,че е трябвало да преживеете това нещо!Но децата толкова се впечатляват от такива емоционални събития ,че ги помнят в детайли дълго време.Например лятото Боян го водихме на цирк и той още с подробности разказва какво е гледал там.Дано и твоето слънчице да си спомня само хубавите неща занапред!

# 2
  • гр.Варна
  • Мнения: 29
Благодаря ти.Искрено се надявам да бъде така.Родителите ми не спират да се обвиняват.Аз още сънувам катастрофи.Корема ми е винаги на топка и нещо в гърлото пулсира когато трябва да шофирам.....

# 3
  • Варна
  • Мнения: 916
Съжалявам за преживяното от теб и твоето детенце.  Hug
Може би е хубаво да говорите повече за това и да обясниш /ако не си го направила де/, че такива неща се случват в живота, и затова винаги трябва да сме много внимателни и предпазливи.
Не знам дали някога ще забрави ужасния инцидент. На тази възраст всичко им се запечатва в съзнанието. Дано това не влияе на ежедневието и живота и в зряла възраст. Говорете!
Успех!  Simple Smile

# 4
  • София, "Младост 3"
  • Мнения: 9 048
това е най-правилното
единствено через говоренето детето ще превъзмогне нещата
защо да забравя???? човек се учи да живее със страшното и лошото със загубата и проблемите!
та това е живота а не рая?!
не виждам нищо лошо в това че детето си спомна
то е превъзмогнало нещата, но виж ти определено не можеш да преживееш трагедията и страха си от това нещата да не се повторят по един или др начин
ти трябва да поработиш над себе си и случката за да се освободиш...
вярвам, че малката ще е добре ако спокойно говориш с нея за това, а не ако избягваш темата и спомена!

# 5
  • под голямата лоза
  • Мнения: 7 724
 Shocked Ужас  Shocked
Що не се консултираш със специалист  Thinking

# 6
  • Варна
  • Мнения: 5 012
Спомените ще избледнеят, дъщеря ти е много малка. Няма да го забрави напълно може би но и няма да има последствия за нея, тя всъщност и сега не се страхува да се вози в кола, нали?
Преживяла съм го този кошмар преди 12 години със сина ми, свекърва ми почина на място тогава, той е бил в скута и но излетял през стъклата и слава Богу беше жив. 16 часа ми трябваха да стигна тогава до него и да разбера, че наистина е жив, защото по телефона ми казаха само, че са катастрофирали и че баба му е умряла...на въпросите ми за Гого отговаряха с ''не знам, ела си и рев, рев... както и да е.
Сега няма търпение да стане на 18 и да изкара шофьорски курс. Умира за мотори и високи скорости. Големия страх остана за мен. 6 години по късно пак на пътя умря баща ми, това ме довърши. Мразя пътищата, колите и всичко. И полагам огромни усилия да не показвам и предавам този си страх на околните и най-вече на децата си.
Моя съвет съвпада с вече написаните.

# 7
flash  това което си преживяла наистина е ужас.Няма по силна дума от тази.Ние в кащи не избягваме темата,отговаряме ако има въпроси.Притесняваме да не прерасне във фобия и да остане травма за дълго в главичката й.   Благодаря на майчетата които писаха. Далеч съм от мисълта че всичко е само розово и усмихнато....При това наистина имам нужда от професионална намеса.Може би наистина проблема /заради моите страхове/ идва заради мен ....

# 8
  • София, "Младост 3"
  • Мнения: 9 048
Цвети, ако щеше да стане нещо - од сега да е станало
имам приятелка психоложка
на скоро дъщеря й която навърши 2г се уплаши от фойерверг
от тогава все това говори
аз тъй като не разбирам - я попитах дали това е нормално и тя ми отговори че с посрастването се появяват и страховете и те помагат на децата да асимилират техните лични страхове
не виждам и симптом за фобия при дъщеря ти -не тя е плакалапри разговора, а и се вози свободно в кола
нормално е да има страхове - е възможно е твърде спокойния й подход също да е показател за стреса който е преживяла
ясно е че няма начин това да не остави следа у нея
но не виждам абсолютно нищо притеснително - не съм спец де
вярвам че ще усетиш ако има нещо и ще реагираш - дори ако трябва ще я заведеш на детски психолог

# 9
  • Варна
  • Мнения: 5 012
Цвети, лошото е зад гърба ви. Всички са живи и здрави и това е важното. Страха за който говорим  го изпитва всяка майка в някаква степен. Ужасно е като се случи на теб и разбереш колко е крехък човешкия живот и здраве и как всичко друго отива в графа суета.
Говорете когато има нужда, поплачи си като ти стане много мъчно и тежко. Не задържай болката вътре, дано около теб има човек който да те разбира и подкрепя.
Веднъж споделих проблема си с една психоложка в неофициален разговор и жената ме увери, че помагат при такива случаи.
Опитай щом смяташ, че няма да можеш да го преодолееш сама.
Кураж и спокойно, бил е малкия дявол.

# 10
  • София
  • Мнения: 5 238
Що не се консултираш със специалист  Thinking
подкрепям и ужасно съжалявам за случилото се  #Puppy dog
Специалистът ще помогне за преодоляването на проблема - убедена съм и също така мисля, че това че говори за случилото се е по-добрият вариант , отколкото да мълчи и да го таи в себе си. Confused

# 11
  • Пловдив
  • Мнения: 966
ще забрави на се притеснявай още е минало малко време,а и тя е малка Praynig

# 12
  • София
  • Мнения: 1 981
Това, че ти е разказвала всичко спокойно е добър признак, значи вече превъзмогва всичко, което й се е случило.  Peace Слушай я, не я прекъсвай и ако иска да разказва - насърчавай я.  Peace Това трябва да излезе от нея, защото ако задържа мислите си в себе си е по-лошо за самата нея. На теб ти е трудно, защото си се уплашила много, а на нея какмо й е било питаш ли се?! Затова детето иска да разказва, за да се увери, че ти си се притеснявала, че я обичаш не по-малко от преди. Родителите ти чувстват вина, а и детето също чувства вина, колкото и странно да ти е това.
Говори с нея, обичай я и я обгрижвай (без да разглезваш, защото границата е много тънка!) - това иска детето в момента.
Първо ти май трябва да преодолееш катастрофата и стреса, а детето вече го е преодоляло, след като разказва и с подробности всичко .....  Peace
Успех ти желая!  bouquet

# 13
Моят син през ноември месец също претърпя катастрофа. Сестра ми го вози с колата и точно пред къщата на родителите ми ги блъска моторист. За щастие се отърваха само с драскотини и уплаха, но моториста се потроши целият, а моторът не става за нищо. Калоян на всеки познат обясняваше как го е блъснал моториста, цялата ясла знае. Не вярвам някога да го забрави напълно. И сега когато види мотор казва: Този моторист блъсна на Биба /леля му/ колата.

# 14
  • London, Sofia
  • Мнения: 8 914
Не си го причинявай това Sad Поговорете с нея, че такива неща за съжаление се случват, но най-хубавото е, че няма никой загинал и всички са живи. Постепенно споменът ще избледнее - поне на мен така ми се струва Peace

Реклама


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Активация на акаунт