Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Деца от 1 до 6 г.
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 17 отговора
Искам да ви разкажа и да потърся съвет.

имам две деца - на 2г. 7 м. и бебана (3м.)
от известно време голямата се държи странно - не иска да спи след обед. ясно е,че е бойкот, но проблема е, че колкото по-малко спи токова повече се изнервя. три дни поред не спа след обед и на третия през нощта се събуди в 5 сутринта и не искаше да заспи докато не я взема при себе си (тя спи сама в стая, а бебето е при нас). в неделя бесхе при баба си и там е спала след обед и вечерта всичко беше нормално - заспа си сама в стаята, спа спокойно до сутринта, но днес след обяд пак отказа да спи. какво да правя?
Цитирай

под голямата лоза

Мнения: 7 727
 Thinking Предполагам, че това е начин да изрази ревността си. В никакъв случай не я насилвай да спи. Гушкай я повече- няма лошо в това.  Peace

п.п- Съветвам те дори за кратък период он време да я вземете да спи при вас.
Това със сигурност я кара да се чувства по някакъв начин изолирана  Wink
Цитирай

София

Мнения: 287
мисля, че най-добрия начин да я приобщите към ситуациата и да спрете на време абсурдната ревност е да я  въвличате в грижите за бебо и да е редом до мама, като по-голяма Very Happy и да и обяснявате защо бебките и децата трябва повече да поспиват понеже така растат. Може да реши, че щом е кака трябва да е голяма и силна и така да се върне в режима. А може пък просто да и е любопитно и за това...ако е едно от онези хиперактивните деца...
Цитирай

София/Варна/Стокхолм

Мнения: 1 896
Темата ми е интересна, защото и ние чакаме второ бебче, когато баткото ще е на 2 и 9 месеца. Отсега съм решила обаче че няма да го отделям в друга стая. Някак ми се струва че не върви - всички заедно в една стая, а голямото дете изолирано. Може би и на вашата кака не й харесва.
Знам, че сигурно го правите, за да може да се наспива и да не я буди бебето нощем, но аз бих пробвала да я взема да спи със семейството, дано се успокои детенцето.
И да разказваш как върви, ще следя.
Цитирай
голямата си спеше добре до момента, в който решихме да преместим бебето при нея. питахме я дали иска, а тя -да. на следващия ден престана да спи след обед и така три дни. аз разбрах, че е заради бебето и и предложих да го върнем отново при нас. тя са зарадва много и три дни възвърнахме спокойствието в къщи. обаче на четвъртия се буди през нощта и не иска да заспива реве та се дере. питам я какво става (тя както обикновено не ми отговаря), питам я дали иска бебето обратно, а тя - пак да. казах й да си помисли и ако вечерта пак ми каже,че иска да е при нея ще я преместя. Вечерта пак се местим, през нощта пак истерии. и от тогава - това, което съм написала по-горе.

иска си ви бебешкото легло (в детската стая), лапа си ръката, като бебето, от днес иска и да я храня...очаквам да започне да се напикава

знам, че е период, но може ли да ми каже някой колко най-дълго може да продължи? Praynig

за спането при нас - по принцип съм против да спи на спалнята. откакто се е родила не е спала при нас. истината е, че аз не мога да спя, когато тя е при нас (всъщност тя идва всяка сутрин да се гушкаме и ляга при мен, та знам за какво говоря)
Цитирай
А може пък просто да и е любопитно и за това...ако е едно от онези хиперактивните деца...

тя е от хиперактивните - дете на 2г.и 7 м., което може да издържи три дни с по 9-10 часа сън ..., но проблемът е, че като не се наспива й се влошава състоянието.

що се отнася за въвличането - бебето седи непрекъснато с нас - докато играем, докато се храним, сутрин я галка и й се радва, като се събуди тича да я види, после колкото повече минава времето, толкова по-ревнива става, ако мога така да се изразя
Цитирай


Мнения: 283
знам, че е период, но може ли да ми каже някой колко най-дълго може да продължи? Praynig

При нас продължава вече една година и 8 месеца. Освен храненето ще започне и обличането, искам да съм малка, не искам да поразвам, защо ти трябваше да ми раждаш братче ..... Много е тежко положението. Напада го, пули му се, стиска зъб, а за играчките какво става .... писъци и неистов рев.
Мислих, че съм я подготвила, но уви ...
Мисля, че направих голяма грешка и на нея се дължи тази ревност вече почти две години и тази грешка е, че ги разделях, когато единия е болен, когато са без надзор за 30 сек. или когато искам да свърша нещо. Сега вече нещата започват да се уравновесяват, но има още мноооооого време преди да станат наистина брат и сестра
Цитирай

При нас продължава вече една година и 8 месеца.

това е доста обезсърчаващо. не мога да повярвам, че може да продължи толкова време. как се справи? ходеше ли голямата на детска градина?

Мили майки,

моля ви споделете други преживявания и как сте излезли от кризата.
Цитирай

София

Мнения: 605
да спрете на време абсурдната ревност е да я  въвличате в грижите за бебо и да е редом до мама, като по-голяма Very Happy и да и обяснявате защо бебките и децата трябва повече да поспиват понеже така растат.

Не съм съгласна, че ревността е абсурдна.
Копирам избрани цитати от "Изкуството да бъдеш родител"

"Сега бих искал да се спра на вечния проблем за ревността у детето или както ние, психолозите, я наричаме, „съперничеството между деца от един брак".
Всеки път, когато малко братче или сестриче се появи в семейството, детето ви реагира по определен начин. Изобщо не вярвам на майка, която ми казва: „Томи обикна сестра си още от първия ден", защото това е психологически невъзможно. Да направим заедно едно предположение. Представете си, че утре съпругът ви съобщи следната забавна новина: „Мила, другата седмица старата ми приятелка Рок-сана ще дойде да живее у нас. Аз, разбира се, все така те обичам. С теб ще бъдем заедно в понеделник, сряда и петък. Но вторник, четвъртък и събота ще бъда с нея. За неделята ще теглим жребий." На всичкото отгоре, когато тази съперница се настани у вас, вие откривате, че няма намерение и пръста си да мръдне, за да ви помогне в работата, че по цял ден безделничи, чете си списанията и се налива с разхлади-телни напитки. Какви чувства ще изпитвате към нея? Несъмнено ще си умирате от яд!

Прекъсвам цитата за малко, за да кажа, че това ми е любимото, смях се от сърце при първия прочит  Laughing
И отново продължава:

Е, детето в предучилищна възраст реагира горе-долу по същия начин на раждането на братче или сестриче. То се чувства ощетено, огорчено, то е направо вън от себе си.
 Струва му се, че майка му го е изоставила, когато е вляз-ла в болницата, за да роди новото дете. А веднъж прибрала се с новороденото, тя има твърде малко време да се занимава с по-голямото. Цялата се отдава на натрапника. Като капак роднините и приятелите, които идват вкъщи, до един се прехласват пред бебето, твърдят, че е много сладко и пренебрегват „големия" брат или "голямата" сестра. Да се учудваме ли тогава, че всяко дете изпитва враждебност към брат-чето или сестричето си?
Невъзможно е да му попречите да я изпитва, но можете да я поприглушите."

"Обикновено детето в предучилищна възраст реагира на раждането на ново бебе по два начина. Най-напред то иска отново да се превърне в малко бебе. Това е защитен рефлекс, който ние всички използваме от време на време в моменти на изпитания.
Как да постъпите? Дайте на детето възможност даге върне назад, ако му се иска. Когато се роди първият ми син, дъщеря ми беше на шест години. Очаквахме да започне да се държи като бебе и тя точно това направи. Поиска биберон, дадохме й и в продължение на четири-пет дни си пи колата или портокаловия сок от биберон. След това спонтанно заряза биберона, сякаш искаше да ни каже: „Добре де, вече нямам нужда от това. Май не е толкова забавно да си бебе и да пиеш от биберон!"
По-голямото ви дете ще изпитва гняв и враждебност към новороденото. За съжаление повечето родители се опитват с разговори да го отклонят от тези му чувства. „Не говори така за братчето си, не е хубаво. Бъди добър с него, виж колко е сладък!" А вместо да правят това, те би следвало да го оставят да изрази гнева и ревността си. Това е един от случаите, в които е добре да се приложи отразяването на чувствата: „Ядосан си на Джени, смяташ, че мама я обича повече от теб." Може да се окаже полезно да попреувеличите и да споделите с по-голямото дете в какво упреквате бебето (в края на краищата не рискувате да го обидите, тъй като то още не разбира). Така по-голямото ще разбере, че не рискува нищо, ако си признае какво не харесва у бебето."

Приключвам с цитатите  Smile и споделям, че при нас има ревност вече и в двете посоки - и от малкото към голямото.
Опитваме се да ограничаваме изблиците на ревност кога успешно, кога не толкова ...
При нас най тежкия период беше около 9 месеца: от прохождането на малката до този момент, когато вече горе-долу се разбират вербално /т.е. малкото разбира как иска да си играят голямата/ и успяват да се заиграят за малко.
« Последна редакция: ср, 07 мар 2007, 23:33 от Raffaello »
Цитирай

Няма такава държава!

Мнения: 784
Дедо Боре, същото е и при нас, с една разлика само, че каката спеше в нашата стая на отделно легло преди да се роди бебето. Иначе ситуацията съвпада 1:1. Да, определено има някаква ревност, но детето не е виновно, това е нормална реакция. Нашата кака също престана да спи на обяд, почна да иска да я храня и да копира бебето. Аз я оставих да прави каквото намери за добре в допустими граници все пак, а и яслата помогна, защото там такива номера не минават. Гледам да я включвам във всичко, което се случва вкъщи: бебе, игри, ядене, спане. Когато малката спи, аз се занимавам с каката и гледам малко по малко да я поглезвам с щуреене, бонбони или шоколадови яйца /луда е по тях/ с уговорката, ако е добричка, помага, слуша и т.н. Не мисля, че детето ти е хиперактивно, щом не спи през деня - не това го прави такова. Имам приятелка, чийто 3 год. син не се спира и за 1 мин някъде - търчи из стаите, щурее, хвърля играчки, катери се по мебелите и т.н. - е това вече е хиперактивно дете. Моят съвет - опитай се да приласкаеш каката, да и обръщаш повече внимание, да рисувате заедно, да играете, да готвите, пък ако понякога не е изчистено или изпрано - много важно, по-добре детето да се чувства добре вкъщи.
Колко продължи? Ами все още продължава - вече годинка. Вече писах как аз се справям с това.
Прочетох и "Изкуството да бъдеш родител" на д-р Додсън - препоръчвам ти я. 
Цитирай

Русе

Мнения: 169
Записвам се за да следя темата. В моето семейство ситуацията е същата. Допълва се от това, че каката ходи на детска градина, а бебето стои вкъщи с мама... Crying or Very sad
Цитирай

Sofia

Мнения: 12 543
Аз имам подобна разлика с брат ми. И до ден днешен не мога да заспивам през деня, ако не съм с висока темперетура или нещо много зле. Не мисля, че са виновни родителите ми, де. Изобщо, това е много труден период за по-голямото дете и е сложно да улучиш правилния подход, ако изобщо го има. Но бих ти препоръчала да преместиш окончателно бебето при нея с думите, че това е детската стая, а те са ти двете любими деца и трябва да са заедно. И постоянно я уверявай колкйо много я обичаш и как е дала смисъл на живота ти, или изобщо, каквото там ти хрумне, но не я оставяй да ти се качи на главата. До колкото е възможно, дръж се еднакво с тях. В смисъл, като гушнеш бебето, повикай и голямото - да ти помага, и да участва. И й кажи, че бебето трябва да спи и че ако му шуми, ще го събуди и ще трябва да го люлее - или нещо подобно. Но не отстъпвай от позицията, че са ти двете деца, които еднакво обичаш и затова трябва да са заедно... а, да. Може да се плаши в някой момент като е сама с бебето. От себе си и ревността си. Увери я, че й вярваш, че не би го наранила - нещо подобно. И че дори и да сънува нещо лошо, има разлика между сънищата и истината.
Цитирай

София

Мнения: 9 014
Не изчетох всичко подробно, но имам голям личен опит  Mr. Green Mr. Green Mr. Green
Принципът ми е: каквото за едното, това и за другото. Бебето никога не се ползвало с привилегии пред по-голямото ми дете - и двамата спяха сами в своята стая. Ако целуна импулсивно едното, веднага след това целувам и другото, ей така, без причина. Като се роди синът ми имахме големи проблеми с щерката, но за 1-2 месеца тя осъзна, че няма причина за безпокойство. И двамата едновременно отидоха на държавно отглеждане - той - на ясла, а тя - на детска градина. Не прекалявам с ПОДЧЕРТАНА НЕЖНОСТ - това е един вид признаване на вина, каквато в същност нямам. И не си мислете, че ако разликата между децата е по-голяма, няма да има ревност!!!!!
Цитирай

София

Мнения: 600
С най-голямата си дъщеря не съм имала подобен проблем, защото когато се роди втората тя беше почти бебе и аз бях много свързана с нея. Обръщах и много повече време на нея, отколкото на бебето. Дори в известна степен(сега сигурно ще ме заклеймите) и на мен бебето ми се струваше натрапник. Разбира се това е много силно казано... Бебето основно си спи през първите месеци, така че не е трудно да се даде време на по-голямото дете да свикне с неговото присъствие постепенно.
Когато се роди третата ми дъщеря обаче, имаше доста шоков момент, особено за средната. Тя не се опита да се прави на бебе, но реакцията и за мен беше по-притеснителна. Започна умишлено да се наранява, за да привлече вниманието ни, особено на мъжа ми.... Какво направихме ние - спряхме я от детска градина, за толкова време, колкото тя поиска. Гушкахме я постоянно и играехме с нея, мъжът ми я водеше на разходки, само те двамата и я включвахме във всички дейности около бебето. Примерно докато аз кърмя, тя се сгушва до мен, при къпането  всеки си имаше точно определени задачи и активно участваше в "ритуала". Това разбира се са популярни мерки, но наистина вършат работа! И още нещо - не съм идеализирала бебка, имам предвид че не съм приказвала единствено колко е сладка и мила, ами и как силно плаче това бебе и че не е чак толкова хубаво да си бебе, защото не можеш да слезеш да си играеш пред блока или да си четеш книжка... и така... и при нас не е отминала напълно ревността, но си говорим за нея и я пеодоляваме горе-долу...
Цитирай
аз разделих децата. сега спят в отделни стаи и на обяд - ако спят или по-точно, ако бабата приспи голямата. аз категорично отказвам да седя в нейната стая докато заспи, като й казвам, че ще съм отвън и ще я пазя, но ще отида и при бебето, ако се разплаче. не искам повече да връщам бебето в нейната стая, защото не искам повече да ме(го) разиграва - искам да спя с нея, не искам - все пак си е човече.

това, че бабата я приспива сигурно е грешка. и днес ще е последния път - така съм решила. от утре - ако иска да спи - няма да ползваме повече патерици. то проблемът е, че тя ще започва да ходи и на детска градина, което е долпълнителния стрес. в момента ходи по два пъти  седмично до обяд и за това помолих бабата да я приспи във вторник и днес, за да може да понесе градината на следващия ден.

Ако ме питате защо градина от сега - ще тръгвам на работа, а бабата няма да се оправи с двете. то аз не мога вече, какво остава за нея.

абе ситуацията е кофти.

дали ако я оставя да спи когато си иска, както съм решила, ще се нормализират нещата?

наясно съм, че ревност има и ще има, въпросът е тя да може да се успокои и да започне да спи, че иначе се невротизира.

а за книгата не бях чувала - мисля още утре да си я купя, благодаря ви  bouquet
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 17 отговора