Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Семейни отношения
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 43 отговора
Позволявам си да пиша тук, защото не знам с кого да сподля какво чувствам, пък и едва ли някой от близките ми ще ме разбере.Предварително се извинявам зъ дългия постинг. Мисля, че любовта между мен и мъжът ми бавно, но сигурно изчезва. В кого е вината няма голямо значение. Сигурно по малко и в двамата. Но това е факт.
Заедно сме от 7 години, а сме женени от 3. Миналата година се появи и нашият син. До преди месец и половина всичко вървеше прекрасно - той беше адски романтичен, нежен, грижовен, но явно приказките, че нищо хубаво не трае вечно не са случайни.
Съпругът ми пътува и отсъства поне 6 месеца от дома. До сега винаги съм го чакала с голямо нетърпение. Сега обаче нещата не се случват така. Сама съм с детето в къщи и не мога да разчитам на помощ от никъде, затова и често съм доста изнервена, когато ми се обажда по телефона от чужбина. Преди месец, явно е решил, че трябва да ми даде урок и започна да се държи много хладно. Първоначално се стреснах и изпаднах в депресия. Оправям се сама с детето, с къщата и с всички други задължения и няма кой една мила дума да ми каже вечер, а той решил да ме наказва. Както и да е, разбрахме се, но не за дълго. Неговите родители постоянно ми тровят живота и аз често съм споделяла с него, че това ми тежи. Реакцията му е винаги от сорта - ти не разбираш, те имат добри намерения, аз ги познавам по-добре. При последния проблем, който направиха, отново се завъртя същата схема, но на мен ми прекипя - ако не помагат поне да не ми пречат сега, когато съм сама с детето. Пак се скарахме и той ми каза, че ако не се разбирам с родителите му не трябва да сме заедно!!! Embarassed Стана ми много обидно. Винаги съм сподляла с него какво мисля и чувствам, включително и за неговите родители, които се държат с него все едно е осиновено дете. Мен ме боли от това отношение, защото обичам този човек. Толкова много години сме били заедно, минали сме през всякакви трудности, помагала съм му, чакала съм го толкова самотни дни и нощи и накрая какво ... Най-много ме заболя, че проигра доверието, което имах към него. Оказа се, че споделянето е било грешка, но аз не мога да живея с човек, с когото не мога да споделя всичко.
И така от 1 месец усещам промяна в чувствата си. Просто нещо се скъса ... Сега не знам какво да правя, защото смятах любовта ни за най-голямото си богатство... Той ще се върне към края на март, но аз не съм сигурна дали искам да сме заедно
Цитирай


Мнения: 388
наистина звучи много тъжно; не знам какво да те посъветвам, ако изобщо търсиш съвет
Цитирай

v. turnovo

Мнения: 940
Ще изразя мнение,не знам дали е съвет.Аз нямам толкова дълга връзка,но съм дете на разведени родители.Направиха го след 7 години брак,аз бях на 6.Аз го преживях тежко,но с годините осъзнах че родителите ми са направили правилният избор,защото не си струва да рушиш живота си с човек,към когото вече си изстинала.НО има и друга страна.Дали това не е просто криза на брака,дали няма да отшуми?Достатъчно дълго време сте заедно,за да може да си дадете отоговор.Може би преди такава крачка трябва да има и последен шанс.
Каквото и да решиш,ти пожелавам да е правилното и да се чувстваш удовлетворена
Цитирай


Мнения: 942
здравей,
Нормално е да си изнервена ако си сама с малко дете.
Няма да можеш да го убедиш, че родителите му се държат с него като с осиновен, щом той не смята така.
Ти как ще се почувстваш ако той започне да те убеждава, че твоите родители не се интересуват от теб?
Просто не обръщай внимание на родителите му и си живейте живота.

Хубаво е да си споделяте всичко, но не и да му говориш против родителите му. Само ще си разваляте отношенията.


Цитирай


Мнения: 141
Доста хубаво си го написала. Преди година имах същият проблем  Sad, но бях от другата страна на бариерата. Бившият ми приятел смяташе, че семейството ми и брат ми не ме обичат, повтаряше го с повод и без повод, и както и да се опитвах да му обясня, че във връзката между родители и деца, между братя и сестри не бива да се месят странични хора (ей сега се почнаха нападките за безобразието, което пиша), пък били те и законни съпруги/съпрузи - не успях. След като опитах всички разумни начини да му покажа, че един човек, израстнал в семейство, където има близост е способен на свой ред да изгради такава, но той продължаваше да упорсвта и да класифицира поведението на майка ми и брат ми - връзката се разпадна за огромно мое щастие в момента. Това да обясняваш на някого, как, видиш ли, майка му и баща му не го обичат достатъчно, използват го, обичат повече брат му, сестра му, независимо как изглеждат нещата от вън - издава дълбок личностен проблем.
Имаш всички шансове да не оставиш любовта Ви да си отиде, но, мисля, в случая зависи от теб повече, отколкото от съпруга ти. Мислиш ли, че той е безумно щастлив от факта, че не приемаш семейството му по положителен начин?
Цитирай

София

Мнения: 9 110
Мисля, че просто си изнервена и всичко ще се оправи. Глупаво е да си мислиш, че за месец и половина, видиш ли, той станал студен и рязък и край. Любовта не си отива току-така WinkАз дори съм учудена, и то много, че за 7 години, това е първата криза в отношенията ви Rolling EyesНе се притеснявай толкова, почти винаги след първото дете става така, ще мине Peace
Но едно нещо в постинга ти адски ме издразни и няма да ти го спестя. Осиновените деца се обичат точно толкова, колкото и собствените Love Да си мислиш обратното е точно толкова абсурдно, колкото да обичаш родените от теб деца различно - едното повече, другото по-малко. Не че няма и такива случаи, но нормалните и свестни хора не си делят децата на родено/осиновено, момче/момиче и ала-бала простотии Naughty
Цитирай

София

Мнения: 3 674
Ами нашата връзка не е толкова дълга и брак. Но за около 4 години сме минавали през различни периоди.  newsm78 Понякога на човек му избиват балансите и поохладнява.  #2gunfire Почва да си мисли, че не обича другия. После нещата пак стават розови   action032 Просто и взаимоотношенията са си на върхове и спадове като всичко останало. От това, което чета, ми се струва, че и вие сте просто в такъв спад. Но ти си знаеш най-добре. Не приъбрзвай с драстични решения и не се озлобявай, доколкото ти е възможно. Опитай да се успокоиш и да поговорите, когато и двамата сте спокойни и имате време. Но за предпочитане не по телефона.
За щастие нашите роднини са на 320 км. и не могат да се весят много, а и ние не им даваме много възчожност, че иначе ще стане страшно.   blahblah
Цитирай


Мнения: 146
Ситуацията наистина е сложна... Може би проблемът идва отчасти от това, че съпругът отсъства толкова дълго. Ако бях на твоето място не бих могла да участвам в такава връзка, обаче е по-важно ти самата да си наясно какво искаш от вашите отношения. Ако действително чувстваш че не го обичаш и не искаш да си с него, разделете се. Човек не трябва да живее в лъжа. Но трябва да си много убедена, защото това си е сериозна промяна. Винаги когато давам мнение се опитвам да се поставя на мястото на другия, но сега ми е много трудно...
Стискам ти палци скоро да си върнеш щастието и радостта от живота.  Hug
Цитирай


Мнения: 4 112

 Оказа се, че споделянето е било грешка, но аз не мога да живея с човек, с когото не мога да споделя всичко.


И аз не мога. За какво семейство говорим тогава.  Thinking
Цитирай


Мнения: 859
Мисля, че просто си изнервена и всичко ще се оправи. Глупаво е да си мислиш, че за месец и половина, видиш ли, той станал студен и рязък и край. Любовта не си отива току-така WinkАз дори съм учудена, и то много, че за 7 години, това е първата криза в отношенията ви Rolling EyesНе се притеснявай толкова, почти винаги след първото дете става така, ще мине Peace
Но едно нещо в постинга ти адски ме издразни и няма да ти го спестя. Осиновените деца се обичат точно толкова, колкото и собствените Love Да си мислиш обратното е точно толкова абсурдно, колкото да обичаш родените от теб деца различно - едното повече, другото по-малко. Не че няма и такива случаи, но нормалните и свестни хора не си делят децата на родено/осиновено, момче/момиче и ала-бала простотии Naughty

много добре казано  Peace
Цитирай


Мнения: 4 112
Защо я нападате? Знаете какво е искала да каже! Сигурна съм, че и тя мисли като вас за осиновените деца. Децата ни са си наши деца, щом си ги гледаме и си ги обичаме, няма значение от къде са излезли. Просто се е изразила неправилно.
Цитирай

София

Мнения: 9 110
Не я нападам, просто й обръщам внимание на неправилния изказ, за да го избягва друг път Smile
Цитирай

София

Мнения: 656
Искам да те подкрепя и да ти кажа, че не си сама. Сигурна съм, че всеки в брака си го е изпитвал. Ако не в брака, във връзката и въобще в отношенията с друго живо същество.

Също така искам да кажа, че според мен никой няма право да те напада за това, което си написала - имам предвид "осиновените деца". В момента със сигурност си разстроена и афектирана, и объркана, не можеш да бъдеш морално, психологически и фактологически коректна към всичко и всички!!! Ясно е и за дете какво си имала предвид.

Колкото до мъжа ти, мисля, че никой не може да ти даде съвет. Най-малко аз, която съм в подобна ситуация, при това в по-напреднал етап. Вярвам обаче, че времето ни показва как трябва да постъпим. И съм сигурна, че ти е рано за решения, действия, промени. Все пак не става въпрос да изхвърлиш стара дреха, а да решиш съдбата на семейството си. За това се изисква освен кураж и много мъдрост, също и време, осмисляне и възможно най-обективна преценка.

Желая ти щастие!   bouquet
Мисля, че не можем да бъдем вечно влюбени. С времето такива като теб и мен ще разберем какво обаче ще ни донесе щастие, ако не можем да обичаме вечно по един и същи силен начин...
Цитирай


Мнения: 2 647
Ами след толкова години, нормално е да поохладнеят отношенията..ама тук на нещо друго ми мирише.
Дано скоро се оправят нещата, дано намери повече време за семейството си!!!
Цитирай


Мнения: 16
Бонче- бонбонче, не бързай с такива резки констатации - "любовта си отива от 1,5 месеца".  През целия живот има приливи и отливи, лоши и хубави периоди, мрачни и слънчеви дни. Когато ти е най-тежко, си казвай "няма да е все така". Същото обаче е и  когато си на върха, пак не се самозамайвай, а си повтаряй" няма да е все така" - просто не разсъждавай прибързано и по женски емоционално, а рационално.  Не оставяй любовта да си отива. Струва ми се, че си уморена, самотна и затова те  е обзело това тъжно чувство и си решила, че приближава края на любовта ви. От споделеното разбирам, че няма кой да ти помага, а от друга страна родителите му те дразнят- наблизо ли живеят и не искат да ти помагат ? А кога намират повод да те раздразнят толкова, че това да рефлектира върху отношенията със съпруга ти ? Направи ми впечатление, че акцентираш главно на тези отношения, но недей толкова се вързва - народът казва "С майка и баща до море, с мъж  - през море".  Гледай си детето и съпругът - това са основните играчи, всички други са на втори план.  Трудно се поддържа семейното огнище с този ваш шестмесечна цикличност. Помислете и върху това. Семейството е силно заедно - преценете какво печелите и какво губите. Не, не го споделяй с нас, а го обсъдете със съпругът ти. Нищо не става в живота хей така, неволно и случайно. Ти страдаш тук, той може би - там. Поговорете, обсъдете и решете. Успех и не забравяй, че любовта трябва да се  пази !
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 43 отговора