Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Деца от 1 до 6 г.
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

sandanski

Мнения: 109
Почти на всеки родител е познато детското упорство.С упорството то изразява неразположение, недоволство и др..
Изразява се с различни начини на поведение. Как мислите вие дали ние родителите по някъкъв начин не допренасяме за това състояние на децата ни.Защото когато това упорство се вкорени то може да остане трайна черта в характера.Дали с прекалените грижи не изопачаваме и възпитанието.Под прекалени грижи имам предвид глезенето ,угаждането за щяло и нещяло ,отстапчивост ,мекушавост и ред други тем подобни.Приятно ще ми е да разменим мнения по темата. noear
Цитирай

Варна

Мнения: 2 039
Много интересна тема Hug
Според мен не мекушавостта и отстъпчивостта на родителите правят децата нервни и упорити,а неразбирането и нервността на самите родители  Peace Дете,което се чувства неразбирано от родителите си,е вечно в опозиция.А нервните деца са просто деца,израстнали в нервна среда.Така мисля аз   bouquet
Цитирай

През девет форума в десети

Мнения: 11 459
От преки наблюдения, съм си направила извода, че нервните деца стават такива от премного угаждане и глезене. Обикновено са резултат на бабино възпитание, но често и на майчино.
Веднъж научено, че щом се тръшне и ще стане на неговата...
За нервната среда... Там растат по-скоро потиснати деца.  newsm78
Цитирай

Ямбол

Мнения: 19 077
Да си упорит не е негативна черта. Но да си инат...
Естествено че допрИнасяме, личният пример е много важен, особено, когато ги учим да пишат правилно.
Цитирай


Мнения: 4 423
От преки наблюдения, съм си направила извода, че нервните деца стават такива от премного угаждане и глезене. Обикновено са резултат на бабино възпитание, но често и на майчино.
Веднъж научено, че щом се тръшне и ще стане на неговата...
За нервната среда... Там растат по-скоро потиснати деца.  newsm78
Да ме извиняваш Как Сийке,ама бабиното възпитание доста по-често е по-добро от някои други възпитатели.Я,чети темата "Мъж - "леля в яслата" и си направи изводите.То не е параноя ,не е чудо.Като не искаш да ти се целува детето защо не си го гледаш сам.Малко оспамих нещата,ама ще се върна в час. Mr. Green
              Глезила съм си децата,осигурявала съм им всичко ,за което съм имала възможности и мога да кажа,че децата са ми възпитани.Това не значи,че не са проявявали упоритост и не са ми се тръшкали.И какво от това?Що не се тръшкат сега когато пораснаха?Само,че УПОРИТОСТТА  им помага в момента - не отстъпват и не си оставят конете в калта. Mr. Green Даже често се питам :Как трябва да възпитаваш едно дете днес?!????!!!! Ако е възпитано /както ние родителите си го разбираме/ е "прегазено" почти на първия учебен ден в у-ще от "невъзпитаните " си съученици, в ДГ -играе ,с това ,което не е интересно на "невъзпитаните" му прителчета.Всичко му е измъкнато от ръцете,по-късно в клас - същото,а след това и в живота.А ето моята дъщеря когато трябва се противопоставя и на началниците си и обикновено постига това ,което иска.Докато голямата ми /която възпитавахме като първо дете,то за второто времето някак си все не достига  Mr. Green/ не съм я чула дори глас да повиши.И сега се питам:"Какво печели от това??? и Кой в момента е по-добре?" Възпитаната ни дъщеря,която не ни се тръшкаше и в която вложихме повечето си родителско време и амбиции за култура и възпитание ИЛИ другата,за която и времето не достигаше /делиш го на две  Mr. Green / пък ни беше малко поизветрял ентусиазма ,за много възпитани деца  Mr. Green И то живота ни го наби в очи много рано - на голямата преброихме ухапвания още в яслата - 32 за един ден,а малката я заобикаляха,защото знаеха,че се бие и така безпроблемно си минаваше от ДЯ в ДГ от там в училище.
                   Та ми обяснете на мен защо да не си глезя децата.Сега и да искам - те не искат. Mr. Green Peace
Цитирай

ВАРНА

Мнения: 1 640
Да,допринасяме за упоритостта на децата си ,но също така,тя е и функция на израстването-период от развитието.
 Аз не съм от особено отстъпчивите и глезещите майки,затова и близки роднини все ми подмятат ,че дори съм мн.взискателна.Изисквания към детето тр.да има.Личен пример от стр. на родителя с цел постигане на благоприятно възпит.въздействие-също!
  Да,понякога сме изнервени и не взимаме най-добрите решения.Казваме неща,които не ни правят чест.Постъпваме непедагогично.стремя се да си вземам поука от грешките си и да не ги повтарям.
Цитирай

sandanski

Мнения: 109
Насъмнено спрямо детето трябва да се прояви топлина и любов но мисля че трябва да е в границите на умереността.Детето трябва да знае своите детски задължения защото упоритото дете не обича да се подчинява. На детските желания също трябва да се постави някаква мярка. Но мисля че и прекалено строгите постъпки на родителите предизвикват също упорство и инат. rotfImboЗа да расте едно дете здраво психически ние трябва да се погрижим за това. Дом в които се чуват груби думи ,обидни изрази, и неприятни сцени няма как да не повлияе на лабилната детска психика и от там ето ти едно нервно дете . #Onfire
Цитирай

Пловдив

Мнения: 1 446
Аз съм упорито , инато и нервно дете. Не съм съгласна , че родителите са ме глезили или че не са ме оставяли да блъскам с живота. Според мен това е до характер и гени.
Цитирай

София

Мнения: 2 700
Според мен упорството (и инатът) са елемент от характера и не се влияят до голяма степен от външните фактори. Нервността, обратно, е функция от заобикалящия свят. Дъщеря ми е едно относително нервно дете. В конкретния случай нервността й се дължи на нас (вечно препускащи по безброй задачи родители) и на натоварването й (с куп училищни и извънкласни занимания). В този смисъл, да, ние допринасяме за състоянието и поведението на децата ни.
Цитирай

при децата

Мнения: 3 405
Имам такова упорито и (не бих казала нервно) неспокойно дете. За секунда не стои на едно място. Говори постоянно, влиза от тема в тема, от роля в роля, неуморим е. Пълна противоположност на нас с татко му. Винаги е бил такъв. Признавам си, че трудно устоявам на темперамента му, но какво да се прави. Аз се уморявам, а той е в стихията си, да е жив и здрав Hug Не мога да вкарам в моята рамка неспокойния му дух Love
Цитирай
Според мен упорството (и инатът) са елемент от характера и не се влияят до голяма степен от външните фактори. Нервността, обратно, е функция от заобикалящия свят. Дъщеря ми е едно относително нервно дете. В конкретния случай нервността й се дължи на нас (вечно препускащи по безброй задачи родители) и на натоварването й (с куп училищни и извънкласни занимания). В този смисъл, да, ние допринасяме за състоянието и поведението на децата ни.


абсолютно съм съгласна с това изказване.
дъщеря ми е едно много упорито дете - метнала се е на майка си. нарежданията ги изпълнява само, ако са поднесени по дипломатичен начин. демек нареждания не изпълнява. а сега е много изнервена, заради появата на бебето, което ме влудява  Crazy, но за това писах в друга тема.
Цитирай

sandanski

Мнения: 109


Меморандум на едно дете
 

 Не ме разглезвайте. Зная много добре, че не мога да получа всичко, което искам. Аз само ви изпитвам.
 Не се страхувайте да сте строги с мен. Аз го предпочитам. Това ще ми позволи да разбера къде ми е мястото.
 Не ме насилвайте. Това ще ме научи, че силата е всичко. Аз ще откликна по-лесно, ако ме убеждавате.
 Не бъдете непоследователни. Това ме обърква и ме кара да се измъквам по какъвто начин мога.
 Не ми обещавайте. Вие може да не сте в състояние да изпълните обещанието си. Това ще ме накара да не ви вярвам.
 Не се връзвайте на моите предизвикателства, когато ви кажа или направя нещо, което може да ви разстрои. След това аз ще се опитам да извоювам още по-големи "победи".
 Не се разстройвайте много, когато ви кажа "мразя ви". Аз не искам да кажа това, а само да ви накарам да съжалявате за онова, което сте ми сторили.
 Не ме карайте да се чувствам по-малък, отколкото съм. Аз ще го компенсирам, като започна да се държа като "важна клечка".
 Не вършете неща вместо мен, които мога да свърша сам. Това ще ме накара да се чувствам като бебе и мога да продължа да ви използвам.
 Не обръщайте голямо внимание на "лошите ми навици". Това само ще ме насърчи да продължавам.
 Не ме критикувайте пред други хора. Аз ще възприема по-добре, ако разговаряте с мен спокойно и насаме.
 Не се опитвайте да обсъждате моето поведение в разгара на кавгата. По някои причини слухът ми в този момент е нарушен, а способността ми за контактуване още повече. Правилно е нещата да са такива, каквито се изискват, но е по-добре да поговорим за това по-късно.
 Не се опитвайте да ме поучавате. Вие бихте се изненадали колко добре знам какво е добро и какво е лошо.
 Не ме карайте да чувствам грешките си като грехове. Аз трябва да се науча да правя грешки, без това да означава, че не съм добър.
 Не ме гълчете постоянно. Ако го правите ще се наложи да се правя на глух.
 Не искайте обяснение за лошото ми поведение. Понякога не знам защо съм се държал така.
 Не поставяйте твърде много на изпитание честността ми. Лесно мога да се изплаша и да ви излъжа.
 Не забравяйте, че обичам да експериментирам. По този начин се уча. Моля ви, изтърпявайте ме!
 Не ме предпазвайте от последиците. Аз имам нужда от опит.
 Не обръщайте голямо внимание на леките ми заболявания. Аз може би ще свикна да се радвам на неразположението си, ако това ми носи повече грижи.
 Не избягвайте отговорите на честните ми въпроси. Ако го правите, скоро ще разберете, че съм спрял(а) да ви питам и търся информация от някъде другаде.
 Не казвайте, че въпросите ми са "глупави" или "безсмислени". Ако постъпвате така, много скоро ще усетите, че го правя, за да се занимавате с мен.
 Никога не се представяйте за идеални и безгрешни. Ще ми бъде трудно да ви следвам.
 Не се притеснявайте, че прекарваме малко време заедно. Важното е как го прекарваме.
 Не позволявайте страховете ми да предизвикват безпокойството ви. Така ще се страхувам повече. Вдъхнете ми смелост.
 Не забравяйте, че не мога да се справя без вашето разбиране и насърчение. Макар и често заслужени, понякога забравяте похвалите и одобрението. Изглежда само гълченето не го забравяте.
 Отнасяйте се с мен, както се отнасяте към приятелите си и аз ще бъда също ваш приятел. Запомнете, че е по-лесно да се учите от модел, а не от критик.

 smile3520
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.