Бебето не само много желано, но и повод да се измъкнеш от работа

В крайна сметка ти и бебо сте най-важните в този момент.
От това което пишеш,май ще ти дойде добре да си по-далечко от работата,а?
Стискам ти палци скоро да се похвалиш с две чертички!

миличка, и аз мисля като теб ...
и аз нямам търпение да видя двете чертички - не само че искам бебето ...
ами искам и аз да се скатая малко от работа и да си почина  защото на последък всички ме дразнят, а моята работа също не е лоша .
само че .... аз съм малко суеверна и ми казаха, че ако си взема болничен с някаква измислена диагноза / то не е проблем, всеки ще ти даде в това положение / а всъщност ако нямам проблем, то в последсвие този проблем се появявал ...
разбираш ли ме ? дали правилно го обесних ?!
не знам дали е така, само споделям какво съм чула .

и при мен е така . . .

Момичета и аз си мечтая като забременея да спра работа , да си отдъхна психически най - вече , защо често съм на предела .... Работя на две места , имам и дъщеричка на 6 и вечно бързам.Животът ми ще изтече без да го усеття в това непрестанно препускане. В едната работа непрекъснато ме притискат крайни срокове , в другата ми е нужна сериозна концентрация ..... Не се оплаквам , но с бебче в корема най после ще поспра за минутка , ще си отдъхна от темпото.
  При първата ми бременност , докторът каза, че не ме пуска да работя , дори когато проблемът около задържането на плода беше разрешен. Прекарах девет месеца в болнични. Бяха прекрасни .Време , в което можех да се насладя на всеки миг от моята най голяма победа...

И аз съм така
Дори наскоро ми предложиха по-добре платена работа, но аз отказах, поради простата причина, че се надявам на скорошно забременяване, което не е добре в този случай, пък за сегашната да не говорим. Не мога да издържам понякога от простотия и си мечтая в най-скоро време да се отдам на заслужена и дъъъълга почивка (най-щастливата в живота ми)

И аз в последно време едвам издържам простотията в офиса и дори започнах да се заглеждам по сайтовете за работа. И единственото нещо, което ме спира да предприема по-сериозна крачка е надеждата ми скоро да забременея.
Много искам да забременея и да си призная, като вас, атмосферата на работа още повече усилва това мое желание! 

Момичета, не се опитвайте да си нагаждате живота спрямо бебето...това е нещо, което не може винаги да се предвиди, не изпускайте шансове и не умувайте много, а решавайте според момента. Бебето може и да се забави, а през това време вие какво ще правите?
Малко е парадоксално, защото все пак всички тук сме с планирана бременност, ама уви - природата понякога не се съобразява с човешките планове.
Затова, ако ви се сменя рабoтата - сменяйте я, ако не ви се работи - спрете за известно време - трябва да се чувствате добре, да сте спокойни в средата, в която се намирате.

Ей момичета много ме успокихте , благодаря за подкрепата

Диляна123456- разбирам те за напълно за болничния с измислената диагноза, но пък аз си мисля, че бих навредила на бебето повече ако през бреммостта ходя на работа, където ще имам само неприятни усещяния и ядове. Мисля си, че така ще му навредя повече, отколкото ако стоя в къщи със измислена диагноза,  незнам но може би има истина и в това което ти казваш.

А пък аз, да ви кажа, толкова много искам бебче, че изобщо не ми пука дали ще ходя на работа по това време, или не. Даже си мисля, че ще имам много повече ентусиазъм и енергия да си върша служебните задължения, ако знам че съм бременна. В тази връзка-имам една колежка, която като разбра че е бременна, направо й поникнаха крила от щастие и работеше много повече отколкото преди това, с доста хъс и желание. Така че нека стане бебчето, а след това сигурно и работата ще е по-сладка.

да, напълно съм съгласна с тебе за това ! и аз мисля, че когато си бременна трябва да правиш това, от което ще се чувстваш най - добре .
аз говоря по принцип за измислената диагноза ! и за това че съм суеверна в това отношение !
като например - когато съм си взимала измислен болничен за учулище и съм се скатавала, винаги след това съм била болна ...
но пък в крайна сметка, това е и възможност  за една почивка !
иначе по кое друго време ще си почиваме .
не знам и аз - въпроса е доста спорен според мен !

Това да ти е проблема с угризенията.Ние всичките сме работещи момичета.Аз лично се бъхтя от 14 години.С голямо удоволствие ще си се попърцоля няколко месеца дебела като слон по диваните в нас .Наясно съм,че да гледаш бебе не е като да си лежиш на Хаваите на шазлонгче с коктейл с чадърче в ръка,пък съм и чувала,че много доскучава да се въртиш по цял ден вкъщи сама и да висиш по градинките с други майки и единствените теми на разговор да са посрани памперси,никнещи зъбки,колики и пришки по дупенцето,но всяка жена трябва да си "почине" от работа и да си изживее най-сладките години на бебенцето си заедно със самото него.
Алелуя!!!

Абсолютно съм съгласна с теб 

Знаеш ли,от няколко месеца си давам сметка,че забременяването ми се отложи във времето имано поради работата ми и отдадеността ми към нея.
Сега си мисля,че на първи план идва и ще си остане незаменимо там едно малко човече.Ако трябва да ползвам болничен-ползвам.Щом преценя,че за бебо и мен е по-добре да си дадем почивка няколко дни от натоварването - давам си я.Не ми пука вече от колеги,които научих да нося на своя гръб и да не могат след години работа да си свършат елементарните задължения.
Гледай себе си и детето!Вие сте важните!
За работата - никой "браво" няма да ти каже!

Въобще недей да имаш такива угризения.Аз направих същото.Забременях,взех си болничен и се чувствам прекрасно.Има време да се работи,сега е момента да се погрижим за себе си и за бебоците се.
Пожелавам ти скоро да ти се наложи да отсъстваш от работа за дълъг период 

Много важно! Аз пък познавам жени нарочно забременяли за да си запазят работното място! Жени, които не са искали много-много друго дете, но пред мисълта,че може да бъдат уволнени - са предпочитали спокойствието на майчинството...

Смело напред, глези се, взимай болнични, и да не ти пука за работата......В края на краищата Бебо е по-важно от която и да било работа!

Аз се чувствах по абсолютно същият начин като теб. Толкова исках да се махна от там, но сърце не ми даваше заради доброто заплащане. Почнахме да правим бебе и аз само си представях как вече съм бременна и си взимам болничен, за да се отърва от напрежението. Започнах да се чувствам гузна заради мислите, както в твоя случай.
Два месеца не стана бебчето и аз не издържах, казах, че напускам, а то точно тогава съм била вече бременна. Но не съжалявам за нищо, защото бременността ми дотук е спокойна и прекрасна, а ако бях там

Вики и аз като теб искам бебе -желая го от цялото си сърце,но също желая да се измъкна от смотаната си работа
С милото мислехме да почнем бебеправенето на лято но с тая работа просто не ми издържат нервите .Вече почнахме опити за бебче и се моля да стане още този месец ,иначе ще превъртя и ще се махна от работа .Не съм напуснала само заради осигуровките (и евентуалното майчинство )Работата всъщност не е толкова ужасна но колегите са отвратителни .Отрових се с тяхната злоба и омраза .6 човека сме но петте са някакви клюкари злобари ,хора недоволни от живота и целия свят им е крив .
Всеки ден когато отивам на работа отивам със свито сърце ,очаквам само караници нерви и наистина не издържам повече ..........
Е поне ми олекна че има къде да го споделя 

Ха аз пък се притеснявах, че ако забременея ще отсъствам от работа. Слава Богу за сега още съм добре и си работя.
По важна си ти, и твоето семейство. Работа е имало и след теб ще има. Няма за какво да изпитваш угризения!

Има и един друг момент 
Психологическият стрес пречи на забременяването. Казвам ви го т опит.
Аз преди да забременея напуснах работа и започнах на ново място, където се чувствах чудесно / освен, че вземах почти двойно /, успокоих се - хоп - бременна 
Работих си с най-голям кеф до последния момент и се чувствах идеално
Постъпете, така както е най-добре за самите вас 

На мен също ми беше писнало да ходя на работа и нямах търпение да ме зарадват двете чертички, въпреки, че колежката ми също щеше да излиза скоро в майчнство и съответно това щеше да стане проблем за работодателя. Но както някой по нагоре каза никой няма да ти каже браво за това че ти работиш съвестно и се съобразяваш. Та когато разбрах, че съм бременна бях изключително щастлива и не ми пукаше за шефа какво ще направи. Знаех че няма да се зарадва на новината, но се налагаше заради осигуровките да го сюрпризирам малко по рано. Бях така да се каже разочарована от него , тъй като от една страна ми беше обещал повишение на заплатата (да поясня, че работих на друго място и това беше причината да се прехвърля там), което до ден днешен си го чакам и най вероятно няма да дочакам, и от друга страна реакцията му когато разбра че съм бременна беше меко казано неадекватна: "Ама ти нали нямаше такова намерение" и "Ъ, сега ми отваряш работа да търся нов човек"  А не мисля че съм заслужила такова отношение при положение че от две години работя за него и жена му.
Така че не мисля че трябва да се съобразяваш и да се чувстваш гузна, затова че ти ще ти имаш дете и се грижиш за него. От друга страна си мисля че ако ти чувстваш добре и ннямаш проблемна бременност, което ти го пожелавам, по добре е да си вземеш  в началото болнични и когато ти писва, но не мисля че да се затворите в къщи и да се изолирате още от началото на бременността при положение че всичко е нормално е най доброто. Аз бях станала една топка от нерви. Бях готова от най малкото и да се разплача и дори съм го правела когато изляза от стаята. Всички и всичко ме дразнеше. Усещах че имам нужда от почивка и си взех отпуската. Ако не беше ми разписал молбата щях болнични да си взема. И за 20 дни се почувствах като нов човек. Но последните дни едвам издържах в къщи самичка по цял ден. и след като се върнах събрала сили бях преценила че няма да се оставя на никой, няма да си премълчавам за нищо, което се трупа на мен и само ще гледам аз и бебо да сме добре.
Май се поунесох, но някак си почувствах че съм била в това положение и исках да споделя моята гледна точка. И все пак всичко заависи от бременността, а за шефовете въобще не ги мислете. Гледайте вие да сте си добре. Ако се налага пусни си болнични през цялата бременност.
Пожелавам ти възможно най скоро да се похвалиш с двете чертички и да се радваш искрено на една лека и спокойна бременност.   

супер си! вече не изпитвам угризения, че няма да работя 9 месеца   

В момента, в който разбрах, че съм бременна си пуснах платената отпуска, а като дойде 9-та г.с. излязох в болнични и през цялата бременност не съм помирисвала работа. Верно, че при мен имаше доста проблеми, лежане за задържане, болки, контракции, но мисля, че въпреки това откъсването от работа ми се отрази прекрасно. Мисля, че всяка жена има нужда да остане насаме с нероденото си дете, да се порадва на момента, да има време да мисли за него и т.н., а не да се занимава с шефове, неприятни колеги, натоварена работа, която и без това никога не свършва, а благодаря никога не можеш да дочакаш. Въобще недей да имаш угризения и прочее, бременността е едно прекрасно време за жената и не се отказвай от него за нищо на света.