По-различно "добре дошла"

Знаеш ли?След 10 години брак и ние с моя мъж се оказахме в тази категория,на разведените.10 години аз си стоях в къщи.Бях в 2 маичинства  едно след друго от време на време работех ,учителка сам ,но той работеше в голяма хубава фирма,вземаше добри пари,а моята работа беше да гледам 2 те ни ангелчета .Той все нямаше време ,все беше зает с бизнес партнори,а живеех ме сами ,нямах ме много помощ от роднини.Гледах си децата ,възпитавах ги добре ,до момента в който се появи другата,проблемите и т.н.До тогава си мислех ,че света се върти само около нас ,но бързо се наложи да изтрезнея.Разведох се,1 година работех като луда ,бях сама с 2 деца,без помощ.Рещих да се справя и да покажа истинското си АЗ,започнах работа в добра,държавна институция(СЛУЧАЙНО) утвардих се издигнах се ,доказах се,сега сам жена на която се възхищават.Децата ми са малки  на 10 и 8 години ,но си ги уча и възпитавам сама.имам време за всичко-за тях за работа за приятеля си,дори и за бившият си съпруг, на когото никога не отказвам помощ.Сега сам НЯКОЙ,смятам че най -хубавата професионална изява е да си майка преди всичко останало.Другото идва в последствие.Сега имам дом,човек който обича мен и децата ми,добра работа ,уважението на колегите ми,чувствам се изпълнила най-важният си ЧОВЕШКИ ДЪЛГ-ДА ОСТАВЯ И СЛЕД МЕН ДОБРО.

хубаво де, ама аз не съм стояла 10 години вкъщи. Имам среда, имам приятели, имам контакти,детето дадох на ясла на година и половина, бременна си работих почти до края.и в двата случая, и преди и сега.Не смятам, че светът се върти около нас, напротив-доста съм трезва в това отношение.Общо за тези години заедно имма само година и половина прекъсване с каката.Това е.Той самият спря по мое настояване една никаква  на времето работа и се зае да се изучи за около 9 месеца-1 година.Нещо хубаво, справи се, бях ужасно горда с него за кратките периоди и успехите.С тази ми работа и аз мога да си гледам децата, ако бях на работа, сега съм по майчинство.Не е толкова зле и с малко издръжка-ще се справяме прекрасно.Проблем е, че нямам мой собствен апартамент, сега сме в жилище на роднини, с които, както казах И заради него не сме в никак розови отношения, да не кажа -много зле.Там мостовете са разрушени и няма как да се връщам назад.Сега, разбира се, аз ще остана тук, така или иначе, но все някога ще ми се наложи май наем.Тогава може и да позакъсам, но си мисля-че пък ще съм сменила работата/ тук той възкликва-ааа, а защо не я смени преди 5 години, а сега се сещаш?Отговор-защото така беше удобно за семейството според мен-да мога хем да съм в системата/ тук започват нападки-каква система, като нямам автобиография, какво чудо!/, хем деца да мога да родя и да дръпнат докато съм в "нормална" възраст.
Моля-правилно ли разсъждавам, щото той казва, че това, което казвам няма логика, тъпо е и е оправдание.
Отделно-изкарва всички мои приятели боклуци, несретници, някакво мижаво даже средно ниво, което ми било критерий.А това също смятам,,че не е така-хора нормални, едни със свой бизнес, други-на някаква работа, трети...бе-нормални хора, които живеят и се справят, това е показателното.

Повече от нормално е, че ти пука.
Но неговите доводи не ми се струват някак смислени, сякаш си търси повода, а причината е нещо друго.
Но не зная какво

Пенелопа, за жалост не те познавам отпреди, за разлика от останалите момичета.
Казвам за жалост, защото изчетох внимателно постингите ти и мисля,че зад тях стои един свестен и заслужаващ уважение човек. /това не го пиша за успокоение!/
Нямам нито опит, нито намерение да давам съвет и да коментирам съпруга ти. Според мен поведението му има друго, по-ниЗко и грозно обяснение...
Ще ти разкажа малко за себе си като илюстрация на ирелевантността на неговите твърдения към проблемите с брака ви.
С теб сме връстници. Имам 2 висши образования, преди това ЕГ. Знам 3 езика, 2 на професионално ниво. Висшите взех едновременно, и двете с успех над 5.70. Имам собствена кантора, започната без нито един клиент и без нито един лев от когото и да било- с едно бюро,купено на изплащане 
Имам двугодишна международна стипендия за обучение и посещения на семинари от най-голямата в света професионална организация в моята област. Преди година спечелих първото си обжалване пред Британски апелативен съд /за жалост без да мога да пътувам до там/. Преди 2 седмици спечелих първото си заведено дело във Върховния съд.
...Скъпа Пенелопа, аз съм бременна в 9-я месец /за пръв път на 30г/ и съвсем, съвсем сама... 

Прегръщам те и се моля за теб и бебето 

Мила Пенелопа, много съжалявам за това което ти се случва Не те познавам лично, само съм запомнила ника ти с характерно интелигентно присъствие. Каквото съм прочела от теб винаги ми е давало представата за една умна и силна жена, цитираният пост е поредното потвърждение. Не мисля че имаш вина според това което си разказала - мисля че съпругът ти просто търси оправдание да скъса връзката си с теб... така поне на мен му звучи. Единствената ти грешка според мен  е че си изтърпяла подмятанията му за това че да си майка значи да си мързелива и нищо да не правиш това сташно ме подразни, а също и липсата ти на кариера, която да е успешна поне колкото неговата Всичките приказки за липсата на среда и хоби са бла-бла-бла според мен - съпругът ти иска да се разделите и просто си търси причина за да се оправдае. Не знам какъв съвет да ти дам, искаш ли да останеш с него в крайна сметка? Той изобщо показва ли желание за някакъв компромис?

Идеална си значи за партньор на моят съпруг-заповядай
Той иска такава жена.Браво, че си направила всичко това за тази възраст.Аз не бих могла, определено.Знаела си какво искаш, аз не си знам професията.Вече незнам каква искам да стана.
А си сама....да.....и аз това му казах-не това определя нещата или не би трябвало.Та ние сме заедно толкова време, той ме знае, знае ми възможностите, качествата, амбициите/ дето нямам такива де/-всичко, разбираш ли?!Чак сега ли усети, че брак с такъв човек не може да има, пък деца...две.....Унизително-сметнах си току що детето колко ми струва месечно, че да знае, за издъжка да се споразумеем.
Леко раждане ти желая и усмивки...пък-все ще се оправим, нали? Бебето сега не ми е грижа-то не разбира, няма и да разбере.каката е проблем, налага се вече да обяснявам някои неща.

Силви, благодаря ти за думите....
И за мен е бла-бла всичко, но...Все пак-трябва да я има причината, а защо някак всички я отхвърляме точно тази, която той дава като вариант, не разбирам.Наистина.Защо иска да се разделим?Всъщност-той гласно не го изказа сега.Просто, когато се скарахме преди месец по този повод-кариерата и нищоправенето ми-се разкрещя, че съжалявал, че не се бил развел тогава с мен/ при първият проблем/После-сотавих да отшуми.....ама то се нагнети-3 седмици-мълчим, той, ако се прибере вечер-я хапне от сложеното, я не.Детето го чака-да яде с него, аз се оттеглям в другата стая.Две седмици той не комуникираше и с нея-тя се повърти, пък си легне рано.Аз се чувствам нежелана и некомфортно в стаята с него-зъби се, ако нещо подхвана.Та-заради детето ми прекипя, пък спретнах разговор и му казах-като не ме иска-да сиходи, какво ме тормози.На детето се отразява.Да започне да и обръща поне внимание.С това се съгласи-4 дена четат по 1 час книжки, занимават се-никога не е било.Светнаха му оченцата на това дете, а и преди сиго обичаше-винаги съм и втълпявала какъв златен тати си има, как работи и т.н.Но към мен-нищичко.Не показва желание да е с мен.Не ме е докосвал, не ме е погалил, не ме е попитал как съм/ не е попитал от месец и за бебето/Имах криза-прищипан нерв, виех като куче сама-нищо.Видя ме, че съм зле-нищо.Това е показателно-човек, ако държи на някой и вижда че изнемогва-подава ръка, нали?Той не иска да продължи с мен, би направил компромис задарди детето, че да не растяло вразведено семейство.Е, питам аз-какво семейство, като аз съм се изолирала в другата стая, не си говорим, не се храним заедно-какво семейство? И му поисках решение-да ми дава отговор-да каже-иска ли да е с нас.Той не дава отговор, а казва-как ще се оправиш сама, не ставаш за нищо.Точка.Нещата съвсем излезнаха извън контрол, прехвърлиха се и на други теми, разбира се. там се отпочна една...не е за разправяне.Тогава аз го казах гласно-да се изнесе, да се махне, аз имма нужда да го преживея, че да мога да се пъна след някой друг ден.Той каза-ти го искаш.А аз си го обичам, но няма как да живея с него, когато той не ме обича, нали?Някак.....не върви.Не показва желание за никакъв компромис.Това е.
Все някъде бъркам, помагайте!

Ама не бъркаш бе, душо златна- нали затва толкоз писах /да видиш, че и по другия начин гризкаме дръвца/, че и другите също са ти го казали!
Той е сбърканият, чак ми се крещи и ми става страшно,като те чета, колко е сбъркан!

Ох, написах ти пост и го изтрих като прочетох последното написано.
Ами започни да се учиш да не го обичаш. Повярвай ми съсвсем точно знам какво ти казвам.
Да , от написаното и аз мисля, че този човек не само не те обича, той  чисто по човешки вече не държи на теб. Постъпила си правилно. Пожелавам му да си намери някоя супер успешна, дето го кара сам да си говори по 25 часа на ден егати и глупостта- някой да ме обича, понеже съм успешна и имам кариера...  имало да става- така си казвай- ще ти олекне.

Сега хубаво мисли и внимавай това да не го обясни на детенцето ви- че ти си поискала да се раделите- поискала си щото те е принудил. Винаги се движи до истината като говориш с детенце, леко деликатно, но  гледай-по голямата част да е истина. Почни по  малко да й обясняваш, давай примери гледай да те разбира.
И не оставяй път назад- само по-лошо ще стане, от това което чета- пътят ти напред не е с този човек. Клер ти е  написала хубаво- не знаеш какво те чака, сега  е трудно, но няма да е винаги така.

Така е Witchie, понеже като не е учила " що не е учила", а като учила- "е що си толкова заета и все нямаш време"
ако е пълна- "гледай другите жени какви са"... ако е красива...." тоя кво те зяпа" хайде усмихнете се....мога да продължам до утре

Ох Пенелопа....как да ти кажа че бъркаш, като не е така не бъркаш никъде, но се случват и такива неща. Хората им писва да са с един партньор, разлюбват го, намират си друг...все кофти неща но стават всекидневно. Много бих искала да не го обичаш, тогава би ти било по-лесно, но за жалост виждам че не е така И, да, няма смисъл да живееш с някой който не те обича заслужаваш друго отношение.  Пожелавам ти възможно най-скоро да го изхвърлиш от системата си и раждането да е леко ох, лесно е да се каже и трудно да се направи, но колкото по-скоро се стегнеш и започнеш да се бориш, толкова по-добре! Ако къташ надеждата че той би могъл да се върне, според мен отлагаш и затрудняваш собственото си излекуване от него и от отношението му...  аз нямам опит нито право да давам съвети, не съм минала през това както повечето от момичетата тук, но това е което си мисля - опитай се да надживееш любовта си към него - ако трябва и самовнушение пробвай, не е като да няма за какво да се хванеш - кофти постъпки и приказки от негова страна - бол!
Мисля си- така е може би по-добре и за двама ви, ти си още толкова млада, животът е пред теб! НО не си внушавай че си сгрешила в нещо конкретно, не си ( освен това  че прекалено много си му угаждала и си гледала на него всичко да му е наред.) А може би и той е срещнал друга, но не знае как да ти го каже и търси повод да се раздели с теб с малко от малко чиста съвест?...  това се случва много често и не значи че другият е направил грешка- и идеална да беше, то тогава идеалността ти щеше да му е проблема - това последното съм го чувала с ушите си от едно гадже, което за мой късмет натирих навреме. Твоят съпруг ми звучи като него за жалост. Така че избий си от главата идеята че си сгрешила!
уф каква ужасна ситуация

Божичко, иди ги разбери мъжете
Witchie, възхищавам ти се 

Дайте сега рецепта за разлюбване, моля.....
Относно детето-винаги съм била силна по съветите, по идеите, сега съм гОла вОда.Глътвам си граматиката.Отделно-много плача пред нея.Тръгват сълзите и е по-силно от волята ми.Сега съм малко по-спокойна, щото го няма и има възможността да съм тук за разтуха.Щял да закъснее-питах го днес по други причини, не защото се интересувам от точен час на прибиране.Даже се надявам да е по малките часове, защото утре пък е събота, ще спи до обяд, уморен, после е обещал на детето на Макдоналдс да го води...за час -два.....Та-аз цяла сутрин, ако и детето спи по-докъсно-ще съм на пръсти в коридора, ако детето стане-ще излезнем.
Май ще пускам често теми, свързани именно с детето-какво да кажа, как да реагирам.Аз сега и казах, подготвих я, че тати може да не живее с нас.Тя изръси, че може с тати да е тя, аз да си ходя.Това ме смути.Тя помисли май, че нещо на игра, а не е никак глупаво дете, незнам. Отделно-пита ме защо плача, казвам и-защото ми е мъчно.....какво да и кажа.Казах и, че татко не обича вече мама, но и двамата нея много я обичаме.Тя го знае-той я обича де, не е показвал иначе някакво лошо отношение към нея, просто го раздаваше по-пас, така да го кажа, неангажиран.
Жали-чисто по човешки от неговата уста на тази реплика излезна следното-сама си го направи!С нежеланието си за развитие.Аз те чаках, ти-нищо....един вид-нека ти......
Аз няма как да контролирам той какво говори на детето.Всъщност до сега само аз съм и обяснявала, каквото и да било.Той-нищо, общи приказки.Смятам, че ще е така и занапред, само, когато си тръгне същински може би ще и каже, че татко много я обича, ще идва да я взима и води по разни хубваи места, но няма да живее с тях.

хм, рецептата за мен беше ( в посоченият случай с близнакът на съпруга ти) самовнушение и много излизане с приятели и нови кандидати за гаджета. При теб обаче не виждам как ще стане с бебето и с дъщеричката имаш ли близки на които да оставяш децата за малко? родители, сестра? Другото което при мен помогна много е това че ми наговори един куп глупости ( в духа на "сама си си виновна, прекалено много ми угаждаше"... ха се дръж нормално с мъж после юркане до дупка само и това е) и почти го намразих заради това. Яд ме беше на моменти, че съм такава патка да ми е мъчно, излизах и се забавлявах и някакси от само себе си ми мина за отрицателно време. В общи линии сама си набих в главата че не си заслужава нервите и се получи, по-лесно отколкото очаквах. Затова ми се струва че можеш да опиташ с подобен подход - имаш много повече за какво да се хванеш отколкото аз някога. Всичко е в умът ни, и в това колко силно желаем нещо.
не крии това което става от детето, казвай и при всеки удобен случай че мама и татко я обичат, което ми се струва безспорен факт. стискам ти палци и знам че си достатъчно силна за да успееш 

пенелопа 

Признавам първо, че четох от тук, от там и то основно какво си казвала ти, но...

1-во: Много спокойно ми звучиш. Защо така? Приела си го вече, стегнала си се поради някаква причина или не го обичаш? Първото и тетото са ОК, но ако е второто - отпусни се. Раздялата следва да се преживее, иначе ще ти се отрази зле емоционално. Сега можеш да си позволиш да се отпуснеш и да си поплачеш на нечие рамо. Това е един от най-трудните моменти в живота ти и не е нужно да се 'правиш на мъж'.

2-ро: Ти си такава каквато си. Не се самообвинявай, че ако това... или онова... щеше да го задържиш. Един от основните доводи на моя бивш беше, че съм цитирам: "Кариеристка и лоша майка..." прави си изводите сама. Вината е на твоя бъдещ бивш: Да е гледал като се е женил за теб. Ако е искал жена-кариеристка, която да го издържа - да си беше взел такава. Уфффффффф, много ме ядосват такива неща.

Той явно се опитва да прехвърли вината за раздялата ви на теб. Не му се давай /най-вече в мислите си де/. Ти си доволна - той не е. Значи той, а не ти си виновна.

Не се променяй сега, 'за да види' той. Да не вземеш да станеш кариеристка или подобно в желанието си да му докажеш нещо си... Недей. Ще си намериш мъж, който те цени такава каквато си и те обича за това. А дори и да не си намериш - важното е да си в душевен мир със себе си.