Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Родители, отглеждащи сами децата си
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
Здравейте мамчета!
Напоследък все повече Ви чета и ето, че се престраших да напиша 2-3 реда.
... и аз съм една от Вас. Изживях една трудна и болезнена бременност-благодарение на "мъжа" до мене. Той лично се погрижи за това, този прекрасен и изпълнен с хубави емоции период от живота на една жена да стане черен и дори да не искам да се сещам за него. Сега няколко месеца по-късно той най сетне намери сили окончателно да си събере нещицата и да се изнесе. След хилядите обиди и унижения, които изтърпях той реши, че неговото спокойствие е по-важно от това на детето  и моето.
Остави ме да ближа раните си без изобщо да го интересува каквото и да било.
За мен няма нито ден нито нощ, в която да не си задавам въпроса-защо се стигна дотук. Защо когато забременях господина изведнъж реши, че няма нужда вече да полага усилия за каквото и да било, а най малкото да се държи човешки с мен?!
Загубих самоличността си в този лабиринт на болка, унижение и самота! Загубих вяра в доброто, във всичко онова на което бях възпитана. Остана само грозната реалност на една отхвърлена жена, използвана, употребена и никому ненужна!!!

С всичката си наглост вчера той се появи на вратата с една умряла роза, за да ми каже, че каквато и да съм поне това не го бърка да направи. Иначе дошъл просто да види детето, за което дори не се сеща, че не се гледа с въздух!
Дойде унизи ме за пореден път и си тръгна най вероятно подхранил за кой ли път мъжкото си его. Нарече ме каква ли не-включително и болна т.е. луда. И тук съм съгласна с него, защото за да съм била по този начин с този човек явно наистина нещо ми хлопа.
Направи заключението, че аз няма да се променя и че съм прекалено еманципирана за него.
На него просто му трябвало утрепка в която да си бърше краката всеки път когато се прибере. А тя след като е била цял ден на работа да тича да му сложи масата, след това да я дигне, да му оправи леглото, да го приспи, да изглади и оправи къщата.
В същото време да се е погрижила за бебето, да му е купила мляко, памперси и всичко необходимо, да е платила сметките и ипотеката си от собствената си заплата независимо, че би трябвало да е майчинство. Но тя ходи на работа за да си вей байрака и да прави показност-това е неговото изявление. Аз все още не познавам работодател, който да плаща затова, но...

Та така разкъсвам се да мисля за БОЛКАТА, ВИНАТА, УНИЖЕНИЕТО.
Не съм допускала, че ще правя толкова компромиси срещу себе си и принципите си, че ще позволя на някой да се подиграе така с мен... но това не ми помага.
Ч-вам се гузно, виновно аз това че детето ми ще расте без баща. Задавам си въпроси какво ще му кажа,когато ме попита : Мамо защо аз нямам татко като другите деца? Знам, че Вие вече сте минали по този път и че така или иначе трябва да приема обстоятелствата....

Но аз се раздирам от Вина и самосъжаление, а когато погледна тези невинни очички от очите ми рукват две реки от сълзи и само си викам добре, че сега не разбира...
Но утре ще бъде друго и аз ще трябва да отговарям на нелеките детски въпроси?

Та питам Ви как успявате да продължите напред?
Цитирай


Мнения: 2 868
На първо време спри да плачеш и просто чети из форума старите теми- там ще намериш отговор на много от въпросите си.
Всеки се справя  по различен начин- някой се озлобяват, други буквално в мислите си погребват причинителя на тези страдания, някой страдат дълго и продължително, други си казват, че  отрицателен опит няма- от всичко можеш да извадиш поука- за себе си, за живота си, най-вече да разбереш как НЕ ИСКАш  да живееш за напред.
Ако имаш няккави близки, които биха те подкрепили е най-добре- виртуалната подкрепа е  чудесно нещо, но си е друго  да има с кой да изпиеш нещо и да поговориш. Ако пък няма такива, дано поне имаш някой друг близък приятел- с две думи съветвам те да си намериш подкрепа! Да се огледаш за позитивни и борбени хора, щото такива да те укорявта сигурно има наблизо, но те са последното дето ти трявба.
Каквито и да са причните да се стигне до тук, можеш  да оставиш мисленето по този  въпорс за по-късен етап, когато не си така  разбутана емоционално.
От постинга ти се разбира, че работиш-което е чудесно, понеже няма да седиш в къщи и да ревеш с часове.
Да ти кажа преди години когато в един момент ходех подута като жаба от рев си казах, че не мога да плаша детето си повече и си определих  време за реване след като той легне. Беше удивително успешен метод- като дойде времето за реване- вече не ми се ревеше, така сравнително бързо спрях да изливам тонове сълзи в мъка  по себе си и съдбата си. Скоро след това установих, че на съдбата ми нищо й няма и така.
Пиши, оплаквай се, каквото ти е на сърце.
С каквото можем ще помагаме Hug
Цитирай


Мнения: 9 990
Мацка, кво работиш-дай да се сменим Laughing
Шегата настрана, да си влезнем в тон.....Какво да ти кажа......Поне умряла роза, а мен детето вчера ме пита, защо, след като ми е празник аз нямам подарък и цвете....Знаеш ми историята....
Е, моят твърди, че за децата ще дава.Ще видим как ще ги оцени при развода.Твърди, че не мога да се грижа също така за тях, щото нали съм с нисички доходи... Thinking
Незнам,сложни и мкътни са водите.Успех и на теб ти желая!
Цитирай


Мнения: 1 812
И аз те съветвам да спреш да плачеш.Също така спри да се обвиняваш,да търсиш вината си,да мислиш за униженията,които търпиш.Вместо това започни да разсъждаваш върху въпроса-Как искам да продължи живота ми?След като си отговориш на този въпрос,започни да се стремиш към това което искаш да постигнеш.Започни да търсиш правилната пътечка,която ще те изведе от този лабиринт.Ти не си самотна и никога няма да бъдеш,защото си имаш детенце!Игнорирай всеки и всичко,което те кара да се чувстваш зле.Не гледай назад,а само напред!Повярвай ми,реалността не е толкова грозна!Опитай се да погледнеш с повече позитивизъм на живота и съм сигурна,че нещата ще започнат да се променят към добро.И покажи на тоя...,че си достойна и силна жена!А ти си такава!!!Това не спирай да си го повтаряш!!Не мисли,че сега ти казвам тези неща просто ,за да напиша нещо.Всичко това ми е до болка познато.И аз не вярвах,че ще изляза от лабиринта,но...ето факт е ,че съм съвсем нов човек.Дори смея да твърдя,че се чувствам щастлива,въпреки трудностите.
Чети форума,споделяй това което те мъчи ...това много помага!
Хайде сега се усмихни и слагай край на сълзите!
А както вече каза Jaly,ние ще помагаме ! Hug
Цитирай

София

Мнения: 441
О, детето не го мисли! Децата са програмирани да са щастливи. Щом е малко, за него ще е просто нормално да няма тати всеки ден около себе си.

А и не знаеш какво те очаква в живота! Когато аз се разведох, моето дете беше на 6 месеца. Мъчеха ме мисли и съмнения като твоите, но решението ми беше твърдо. Когато стана на година и половина, срещнах сегашния си мъж. На втория й рожден ден се събрахме да живеем заедно, а от седмица сме семейство и по закон. Сега моята дъщеря си има тати, нищо, че не е биологочният й баща. Щастлива е, обичана и си е съвсем нормално дете. Hug
Цитирай

София, "Младост 3"

Мнения: 9 047
заставам зад всяка буква от написаното о тJaly

а и още нещо - вместо да плачеш и да се обвиняваш, направи нтака, че да няма за какво повече да се виниш
идва ти в къщи - ок - ако трябва ти излез докато гледа детето - за да не му доставяш удоволствието да те обижда
или постави услровие - ще ме виждаш, но при първата обида - аут
направи нещо за себе си
не е луд тоя дето яде баницзата, а тоя дето му я дава
затова вместо мислено да се терзаеш - просто предприеми нещо по въпроса
Цитирай

София

Мнения: 905
И си повтаряй, че заради едно морално и злонамерено нищожество в никакъв случай не си заслужава да се терзаеш и тормозиш. И да си нещастна. Защото бебо ще го усети. А и бебо не заслужава нещастна мама.
Т.е. първото и най-важно: научи се пак да се обичаш и уважаваш (всеки прави големи и малки грешки, но набиването им в съзнанието ни само ни вреди). Вземи си усещането за щастие. И ни повярвай, че зависи само от теб и можеш да го имаш, като си повярваш и го пожелаеш.   bouquet
Цитирай

София

Мнения: 6 449
Здравей, мила и от мен! Дай сега аз едно противоположно мнение да дам понеже в голяма степен съм го преживяла - прочети по-назад за моите истории ако ти се рови. Та, аз да ти кажа - поплачи си, даже се наплачи...ама не прекалявай! Аз някак всеки ден си позволявах по 10-тина минути да се наплача и после ми олекваше и някак нещата ставаха по-добре. За самообвинения - недей да го правиш...няма полза и смисъл за никой. Станалото - станало, както се казва....Остави го в миналото с всичките му гадни неща. Разбирам, че детенцето ти е малко, но с всеки изминал ден ще става по-леко понеже с порастването нещата покрай детето се олекотяват. Не се тревожи по-натам как ще се чувства детето заради баща си - днес доволно много деца растат без бащи и няма нужда чак толкова да се драматизира това. Не го мисли сега това, има време преди да дойдат "неудобните въпроси".
Сега по-важно е да теглиш една на генетичния материал, да не му се връзваш на простотиите, ако имаш начин да отделяш време за приятни неща за себе си - приятели, пазар, интернет, разходка сама на слънце.... - каквото ти харесва, само да е лично време за теб!
Ще премине всичко, постепенно ще видиш как всичко застава на мястото си! Не го казвам, за да те успокоявам, а понеже точно така ми се случи....А преди 3 години не вярвах като ми казваха, че ще детенце ще порастне, а аз ще се почувствам значително по-уравновесена и усмихната. Животът е велико нещо - каквото и да правиш, нещата се нареждат в края на краищата сами! Стискам ти палци да минат трудните дни и да можеш предимно да се усмихваш, а  да плачеш само от хубави емоции Hug Hug Hug
Цитирай
Възхищавам Ви се момичета! Вие сте невероятно силни личности! Наистина всяка от Вас заслужава един по- добър живот!
Радвам се, че Ви открих макар и поради недотам приятна изненадка на ЧУДОТО наречено ЖИВОТ!
Благодаря Ви за ценните съвети на хора минали по този трънлив път!   bouquet
За съжаление като, че ли Господ наистина товари според това колко може да носи човек!
Вярвам и се моля въпреки всичко всяка една от нас да намери себе си, а след това и истинската половинка!  Love
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.