Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Бъдещи майки
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 124 отговора


Мнения: 2 811
  Така... още докато бях бременна си представях как пускам тази тема и какво пише в нея... Обаче написаното ще се различава малко от представите ми. Исках, докато траят контракциите, мъжа ми да ме снима в какви пози съм, при напъните също да снима позите, после да ги сложа в темата... но... всичко стана твърде бързо и той се сети няколко часа след раждането за фотоапарата...

  Всичко започна миналата пролет, тогава усетих, че някой иска да се роди и ми изпраща натрапчиви сигнали за това... Аз обаче исках децата ми да са с по-голяма разлика и нежно отклонявах сигналите. Към началото на лятото обаче вече стана нетърпимо и споделих с мъжа ми, като му казах, че правим само един опит и ако стане стане - значи е трябвало, ако не стане - значи съвсем съм изкуфяла от форумстване из бг-мамма Mr. Green Е, стана Love Знаех точния ден, усетих и момента, когато онзи някой влезе в мен - около 2 дни по-късно бях в една градинка... едно много силно място, където усещанията ти се променят и го усетих... почувствах се пълна, цялостна, в едно с всичко и щастлива... и вече не бях сама, знаех го. Не казах нищо на никой, освен на дъщеря ми след около 10тина дни, а тя ми каза: "Урааа, ще си имам братче!" Аз още не знаех, че ще е братче, макар и аз да имах такова усещане... но тя знаеше и така преди потвърждаващите две чертички аз си знаех, че съм бременна...
  Бременях си, бременях си и си мислих за раждането... исках да го усетя и да присъствам с ума си, а не само с тялото си(както почти стана с първото ми раждане - не е било секцио, но беше с епидурална, аз бях в паника накрая и изобщо не бях адекватна... ама хич - резултата беше губещи се тонове на бебето. Междувременно започна да се говори за ваната в Св.София и аз си реших, че ще раждам в нея... Имаше доста условия, които трябва да са изпълнени... Междувременно се установи, че бебо може да има проблеми и това ме мотивира още повече за естествено, неиндуцирано, без паника раждане. Защото знаех, че за него е много важно. И усещах как ми се помага това мое желание да се реализира...  Към 7м най-накрая се наканих да се запиша на женска консултация (преди това ходих няколко пъти на 3Д(2Д, ама карай) и си пусках сама изследвания)... в Св.София (д-р Гергов) . На всеки ултразвук той ми казваше как бебо е обърнат в не-най-добрата позиция (с главата надолу, но гръбчето му беше отдясно) и усещах, че е на върха на езика му да ми предложи секцио... (а може да съм си въобразявала...знам ли). Към средата на 9м реших да се уговоря с него, като му казах че искам да раждам във вода - добре, каза той... че не искам окситоцин(защото на предното ми раждане точно след него се "обърках") - тук обаче той ми се сопна, че не търпи пазарлъци, а аз си тръгнах със свито сърце и едвам не се разревах в маршрутката навръщане... Оставих това усещане в мен 2-3 дни и после поисках телефона на д-р Григорова, от която по принцип зависи дали може или не може да ражда дадена жена във ваната и която вече е запозната с идеите за активно раждане, благодарение на Емем ( Hug ). И така видях се с нея, тя каза да- ставам за раждане във вода и като разбра от къде й имам телефона, каза Аха! и повече не беше нужно да обяснявам каквото и да е, защото знаеше, че искам да раждам активно и за мое учудване се радваше! И така уговорих се с нея...  и си тръгнах в еуфория и доволна  Cool
  И така най-накрая раждането!  Към 3ч през ноща на 28.02 (когато беше и термина ми) се събудих с леки болки и позиви за ходене до тоалетната.... ходих сигурно поне 10тина пъти, като си мислих, че лазанята, която ядох предния ден в ресторант не е била съвсем ок. Към 5 реших все пак да следя болките, бяха на 10-ина мин. и към 5.30 някъде съм заспала. Към 7ч дъщеря ми се събуди за детска градина. Още имах някакви болки, бяха по-силни, но нищо особено... Към 7.30ч ми стана ясно, че ще раждам днес, а болките си бяха все още определено поносими. Спеших мъжа ми да я води на детска, а аз влязох да се изкъпя. Болките станаха по-силни и аз кляках на 4 крака или се навеждах напред, някъде подпряна, което ме облекчаваше доста. Повикахме такси и определено случихме на шофьор(!)... в 8.30 сутрин навсякъде има задръствания... затова той просто караше в насрещното  Mr. Green с непрекъснато натиснат клаксон... а аз слушах музика и пиех на малки глътки вода с разтворени есенции на Бах (Rescue remedie) и се опитвах хем да се отпусна, хем да устискам до родилното, защото усещах, че вече едва ли не ще излиза  Crazy  Пристигнахме и се оказа, че няма с какво да платим за таксито  Mr. Green но се разбрахме, а той само ни повтаряше да не се притесняваме за парите (много точен човек!!!... после се оказа, че този ден му е бил изключение да е на повикване, защото иначе карал разни преподаватели и имал нет в колата... ех, да знаех, можех да поджиткам малко докато стигнем до родилното Mr. Green ) И така, преглежда ме Григорова и се оказва, че съм с почти пълно разкритие и ей сега ще родя... няма време за клизма, нито за бръснене - бях свършила първата дейност вкъщи през ноща, а втората няколко дни преди това при една фалшива тревога. Болката е силна, но търпима. Всички тичат насам натам с разни легени да напълнят по-бързо ваната... Аз се хиля и помрънквам на контракциите. Григорова ми спука водите и влязох във ваната.... кеффф...... болката по интензитет е същата, но вече някак далечна, невпечатляваща и изобщо отиде на заден план. През цялото време мъжа ми е с мен, държеше ме отзад, не го виждах, но го чувах и се усещах сигурна  Love Една контракция  и със следващата почнаха напъните. Бях разправяла на мъжа ми как няма да е кърваво ooooh! Е, да ама не, водата постепенно се оцветяваше... аз обаче изобщо не се притесних. Между контракциите се усмихвах и разправях, че ще си имам бебе. Бях в еуфория. Караха ме да надигам корема си над водата, за да слушат тоновете и всеки път бяха идеални. Бях спокойна вътрешно и знаех, че всичко е наред. Малко повиках, защото акушерката в помоща си към бебо така ми натискаше клитора (може би не беше силно, ама мястото е чувствително все пак...), че направо свитки ми излизаха, добре че не натискаше често там  Crazy
  След около 7-8 напъна изведнъж всичко спря и изчезна, а някой ми сложи един голям син Ангел на гърдите. Безкраен миг на щастие, прегърнати... такава топлина и мекота няма никой на света... 
  После трябваше да изляза, за да излезе плацентата и тн. Излязох, а от мен шуртеше кръв... Аз ухилена легнах на магарето/масата. Плацентата се роди веднага, а аз чух почти едновременно, че бебо е 4150гр  и че не спирам да кървя. Дойдоха още хора, мъжа ми излезе, и ми сложиха пълна упойка. Един кратък светлинно-интересен миг под тавана и се чувах как говоря с мъжа ми и го питам за бебето и му казвам, че го обичам... така поне 5 пъти, докато се посъвзема. После почнахме да се обаждаме... и тн. Взех малко арника...
  Малкия ми голям Ангел е разкъсал доста шийката и затова тъй съм кървяла. А вероятно съм се разкъсала от стискането по пътя за болницата... Матката ми е била крайно преразтеглена (това и аз си го усещах), а влагалището е било охлузено, без разкъсвания. Като раждане от медицинска гледна точка е било тежко, но от моя гледна точка беше лесно... бях с ума си, с духа си и с душата си.... а това е много по-важно...
  Преведоха ме в стаята и ми казаха, че няма днес да ми дадат бебо, защото съм изгубила много кръв, а и колабирах, като се опитах да стана от леглото в стаята с ваната(реанимация уж, ама бяхме само двамата с мъжа ми и не се вясваше никой по половин час). Аз неохотно се съгласих. Следобед исках да стана, но не ми дадоха. Вечерта дойде една акушерка и ми помогна да седна в леглото... мда, едвам седях.
  Нощта беше дълга, само за бебо си мислих и чаках да стане сутрин... Сутринта дойде, а с него и новата смяна... акушерката ми заяви, че едва ли днес ще ми дадат бебо... резултата беше, че на мен ми стана зле... лежах неподвижно в леглото... видях баща си, като млад (който не е сред живите) и разни светлини... някой ми хвана ръцете и аз се успокоих....     Хемоглобина ми беше паднал още... преди раждането 129, след раждането 83, а сега 72.... Помолих се.....   Към обяд дойде да ме види Григорова и ми разказа, че е била пълна мацаница отвътре и 40мин ме е шила... пита ме дали са ми донесли да видя бебето и като разбра, че не са, ги спеши да ми го донесат... а аз грейнах Very Happy (В този миг много се радвах, че съм си платила и че моята докторка е шеф на отделението Mr. Green ) След около час и половина ми го донесоха... а аз си мислих, че ми го дадат за 30-ина мин примерно... но казаха, че ще ми го оставят до 6ч... После дойде онази акушерка, която ми каза, че няма да си видя днес бебо и ми каза да ставам... помогна ми, даде ми бебето... а аз греех....  Естествено ми дойде набързо силата, а междувременно ми преляха две банки кръв и още повече се освестих.  Като ме видяха как живнах от бебето и ми го оставиха  Laughing Аз спах с него и никой не ми е правил забележка за това. На другия ден хемоглобина ми вече беше 92, а аз се чувствах многооооо по-добре от предишната сутрин.... Дойде 4тия ден... изписаха ни и оттогава си имам две слънца вкъщи  Hug

Малко дълго стана май...  Whistling Very Happy
« Последна редакция: сб, 10 мар 2007, 17:51 от Maktub »
Цитирай

планетата Земя

Мнения: 97
Супер! Да са ти живи и здрави и двете слънчица, както и ти покрай тях!
Цитирай


Мнения: 1 984
много хубав разказ,да ти е живо и здраво бебчето  bouquet
Цитирай

гр.Пловдив

Мнения: 46
 Hugбраво,много ми хареса.Да са ти живи и здрави!
Цитирай

София

Мнения: 475
Страхотен разказ! Много ме разчувства.

Да са ти живи и здрави малките слънчица!
Цитирай


Мнения: 2 234
Браво ! Ти си героиня !
да са ти живи и здрави и двете слънца !   bouquet
Цитирай

Pb

Мнения: 1 156
Maktub, браво, мила. Като четях разказа ти се пренесах някъде другаде, мн. силно!!! Поздравявам те за силния дух и твоя син ангел!  bouquet
Цитирай

Велико Търново

Мнения: 602
Направо ми се насълзиха очите! Върна ме 10 месеца назад.
Браво, браво за смелостта да родиш така!
Цитирай

София

Мнения: 2 547
Направо се просълзих!Страхотен разказ,а изживяването втория път определено е по-силно и по-осъзнато.Честито ти синче и да са ти живи и здрави рожбичките Hug
Цитирай


Мнения: 392
Честито бебче
Цитирай

София

Мнения: 3 162
честито! Много се радвам за хубавото преживяване. Все пак ти имаше много добра психо-емоционална настройка, беше добре подготвена, информирана, знаеше какво искаш... Дано има повече такива майки и повече такива раждания, та лекарите да разберат, че ражда майката, а не те, и да се съобразяват главно с нейните желания. Потресена съм от изказването Не търпя пазарлъци. Но пари приемам  Mr. Green.

От д-р Григорова и аз съм доволна, макар че впоследствие чух противоречиви отзиви за нея. Но излиза, че не са много акушер-гинеколозите у нас, които биха те оставили да родиш, следвайки инстинкта и желанията си! Григорова ми даде доста свобода в това отношение, а аз след това й занесох темата за Маймунското раждане на Деси, за да я убедя, че има търсене към активното раждане и у нас и да ги подканя в св. София да са по-отворени към подобен тип преживяване. Радвам се, че явно е дало резултат, след като те е приела добре и се е зарадвала!  Very Happy

Малко въпроси: подписа ли информираното съгласие? Аз не, и май по тази причина ме питаха за всяка една процедура дали съм съгласна да ми я извършат. Защо ти спукаха водите? При мен се наложи, за да ускорят раждането, но се съгласих, защото след 3 часа се очакваше Бойко Борисов да открие ваната в съседния ВИП и исках да избегна лудницата. А при теб нещата и без това са се развивали млниеносно, защо са бързали, а не са оставили да се спукат спонтанно? И  последно, наистина ли отказаха да ти дадат детето при теб, или ти самата не се чувстваше достатъчно добре, за да го вземеш? Все пак си загубила много кръв и си била доста омаломощена и е напълно разбираемо. Иначе според мен, ако много си настоявала, би трябвало да ти го донесат, независимо от тяхното мнение. Това го казвам най-вече заради тези, които ще раждат след теб. Детето е твое, как така те ще решават да ти го дават или да не ти го дават? Моето впечатление от тази болница беше, че нещата които ги поисках твърдо и категорично, ги получих.

Бъдете здрави всичките и растете бързо, за да се видим по-скоро!
Цитирай

Sofia

Мнения: 7 140
че не искам окситоцин(защото на предното ми раждане точно след него се "обърках")
  Какво по-точно имаш пред вид?
  Аз раждах напълно естественно,даже не се дадох и мехур да ми спукат.Обаче.....в един момент лекаря ме е убедил,че имам нужда от окситоцин.Сложиха ме на система и ........ Все още си мисля,че може би това е било излишно!
  Благодаря ти за расказа!Честито второ бебе!Живо и здраво да е!Много да те радва!










Цитирай

ville de Quebec

Мнения: 509
Браво на теб! Честито второ бебче!

Честно казано, твоето раждане страшно много се приближава до представите ми за моето второ раждане Smile. Точно така си го представях, е, с изключение на спукването на водите и големите разкъсвания... Но, иначе, дори частта баща - и моят стоеше зад мен, не го виждах, но го усещах с пълна сила и въобще всичко останало си го представях точно така. Е, моето в реалност завърши с планирано секцио, но... такъв е живота!

Много се радвам за теб, за това, което си преживяла, вярвам че са били много силни положителни емоции, въпреки малко тежките последици за теб. Поздравявам те още веднъж. Пожелавам ти двете ти слънца да растат живи и здрави. Бъдете щастливи!
Цитирай

Варна

Мнения: 1 919
Поздравявам те !Да ти е здраво и щастливо синчето!пожелавам ти само хубави моменти на теб и цялото ти семейство!
Цитирай

София

Мнения: 3 033
Честито  bouquet  Страхотна история!
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 124 отговора