Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Деца от 1 до 6 г.
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 74 отговора


Мнения: 566
Имам личностен проблем с малката:(  Поне така започвам да си мисля. До годинка- годинка и половина бяхме най-страхотния тандем. Сега положението е много гадно.Първо мислех ,че е заради бременността ми, после, че е заради недоспиването покрай бебето, но вече не знам.Карам и се постоянно:( Дразня и се, както може да те дразни голям човек.На моменти чак си мисля...срам ме е да го кажа ...възможно ли е да не обичам детето си Crying or Very sad В същото време всички около мен (баби , дядовци, таткото, леля и) пърхат около нея и само ми повтарят колко е страхотно детето, колко е добричко и послушно. Караме се за  обичайните неща- когато си прави оглушки, когато яде неща, които не бива( вчера лапна една бъркалка от земята и аз направо изтрещях)...онзи ден и обяснявах в асансьора как трябва да се слушаме и една жена отвори врата на етажа и започна :"нееее, не му се карайте, то е много добро дете" За първи път я виждаме, а и тя нас. Започвам да си мисля ,че съм някаква гад. Казват ,че съм много амбициозна спрямо малката-искам от нея да разбира неща , за които била малка.Ама тя разбира всичко. Говори като голям човек, прави връзки и асоциации като голямо дете.
Като цяло всичко това не би ме притеснявало , но усещам ,че помежду ни има напрежение дори когато сме в добри отношения. Като че ли тя все е нащрек дали няма да и се скарам за нещо, а аз все съм в очакване къде ще възникне проблем. И имам чувството,че не и е приятно да я гушкам .А понякога се насилва да се смее , за да ми се хареса, което много ме притеснява. В някои съвсем обикновени ситуации тя явно не успява да разчете реакцията ми и , за да разбере дали не и се сърдя ми казва:"мамо, я ми се усмихни".Много се страхувам да не би да не успея да изградя здрава връзка помежду ни, искам тя да може да споделя и да разчита на мен за всичко. Като че ли не съм така всеотдайна и състрадателна като другите майки.Като се удари понякога и казвам:аз казах ли ти...."или"ами защо не внимаваш..." вместо просто да я гушна.Гушкам я, но със забележка .Като че ли все гледам да я възпитавам, да я "правя" силна и независима , вместо просто да я обичам и да се забавлявам с нея.
Преди седмица бяхме в детски клуб на рожден ден и тя не искаше да влезе защото се страхуваше от батковците и каките дето ги забавляват.Аз я убеждавах, говорих, постепенно това се разрастна в караница и в крайна сметка тя започна да реве , аз да крещя и да и казвам  неща като :"повече никъде няма да те водя, ще си стоиш вкъщи"и т.н.Бях бясна.Не мога да си обясня от какво всъщност.Може би че не е била достатъчно самостоятелна.После баща и я гушна, влезе с нея, постоя с нея и тя се отпусна.От това ме заболя още повече.Влязох и аз , тя ми каза пак "мамо , я ми се усмихни", а аз без да се усетя пак започнах с "възпитанието"-"няма да ти се усмихна , ти преди малко бла-бла..."Детето просто ме игнорира.Сега си давам сметка ,че тя е толкова мъничка , просто трябваше да и каже ок ,както искаш.Или да вляза с нея. Но на момента нещо в мен се запъва да стане точно така както аз го виждам.Случва се непрекъснато и по други поводи.Много ми е мъчно.А със това си нося вина и от както беше бебе- нощем след ядене ревеше много а аз и се карах- беше просто едно вързопче , а аз му крещях понякога с такава злоба,че се плаша от себе си. Беше и злояда, което ни вкарваше в ужасни пререкания. Сега с малкия съм мног, много по-търелива и добра . Не мога да го обичам повече.Просто е недупостимо.Казвам си ,че е така защото сега съм по-опитна и по-спокойна. И най-странното е ,че съм педагог- работила съм в детска градина и децата ме обожаваха.Никога не съм им повишила тон, а всички ме слушаха, имах подход,родителите ми казваха:благодаря , за това , което правиш с детето ми". Бях страхотна с тях, а със собственото си дете не мога Crying or Very sadЗащо? Защо усещам ,че съм в непрекъсната битка с нея?Защо се опитвам да я смачкам, когато искам да я уважавам?
Стана много дълго.Съжалявам, просто имах нужда да го излея някъде, а както казах около мен всички ми казват само  "виж колко ти е страхотно детето", което само ме кара да се чувствам още по зле по отношенние на поведението си.
Цитирай

София

Мнения: 7 065
Ти всъщност сама осъзнаваш къде е проблемът...
До известна степен в поста ти виждам самата себе си, когато Калина беше около 2-годишна. Никой не ми помагаше, напрактика тя не се отделяше от мен, а аз явно имах нужда от почивка. Бях страшно изнервена и резултатът беше подобен на този, който описваш... Rolling Eyes Аз също осъзнавах къде греша, но бях безсилна да променя нещо. Естествената промяна настъпи, когато се върнах на работа. Постепенно се успокоих и отношенията ни станаха много по-качествени и по-близки от всякога.
Съветът ми може да ти се стори едва ли не клише, но наистина ти трябва почивка или редовно, макар и за малко да има на кого да разчиташ за помощ и отмяна.
Цитирай

в моя дом

Мнения: 1 022
И аз така се чувствам понякога с големия ми син, обичам го много и когато се усетя, че ставам лоша се спирам, но понякога нервите ми не издържат. Незнам защо се получава така. Аз даже не съм педагог. Постоянно се опитвам да го накарам да прави нещата като възрастен, а той е дете, защо го правя и аз незнам. Според мъжът ми като се е родил малкия и съм спряла да му обръщам достатъчно внимание, добре че е той да се занимава с него. Донякъде е прав, но не точно. Сега всяка вечер му чета приказка, надявам се това да ни промени и двамата (мен и него). Обичам го много, просто съм лоша - предизвиква лошите ми реакции, а малкия каквото и да направи, някак си ме кара да се усмихвам. Защо?
Цитирай


Мнения: 566
Ама аз имам на кого да разчитам-свекърва ми и леля и на малката живеят отсреща .Леля и има момченце на 2г. и с моята са като залепени двамата, но проблема е ,че като отиде при тях аз пак започвам да се ям-"детето е било цял ден на градина, аз сега го метнах там, каква майка съм да не мога да се занимая с него поне малко"  Embarassed
Bezhy, точно за това говоря-като че ли вади най-лошото в мен и немога да си обясня защо. А иначе аз не я пренебрегвам заради малкия-винаги когато мога съм с нея, приказки се четат о т 10-месечна възраст без пропусната вечер....
Цитирай

София

Мнения: 4 676
Виждам , че имаш и бебе ... представям си колко си изморена и колко ти се е насъбрало в последно време  Hug Разбирам те , имала съм подобни моменти ... не съм била толкова крайна , но и аз нямам търпение  Sad Баща му примерно в ситуация в която аз вече ще избухна и ми идва да го хвана за яката и да го прибера , реагира по съвсем друг начин - кляка при него , говори му като на голям ...
Просто изпусни малко парата , не може всичко да е перфектно ... Лапнала бъркалка от земята - голяма работа , не дръж толкова на тези неща . Аз мисля , че всичко при мен се нареди , когато спрях да искам всичко да е наред ... А мога да ти кажа , че имам едно безкрайно палаво и инатливо дете . Спри със забележките и си почивай повече ... Занимавай се с нея и както е казала Нати - гледай да се откъсваш от децата от време на време - за твое и за тяхно добро  Hug
  bouquet
Цитирай

София

Мнения: 5 102
Половината от нещата все едно съм ги писала аз по повод на Цвети. Crying or Very sad.
Аз пък правя и друга голяма грешка като ги сравнявам - ти лошата, сестра ти  добрата  Embarassed Confused Sad и аз си изпускам нервите, но осъзнах, че това на води до нищо добро, просто детето ми го връща двойно).
Даже се консултирахме с психолог - тя няма проблем, проблемът е в нас "големите".
Нека ги оставим да бъдат деца - лесно е да се напише, трудно е да се изпълни  Confused
Цитирай

в моя дом

Мнения: 1 022
Ама аз имам на кого да разчитам-свекърва ми и леля и на малката живеят отсреща .Леля и има момченце на 2г. и с моята са като залепени двамата, но проблема е ,че като отиде при тях аз пак започвам да се ям-"детето е било цял ден на градина, аз сега го метнах там, каква майка съм да не мога да се занимая с него поне малко"  Embarassed
Bezhy, точно за това говоря-като че ли вади най-лошото в мен и немога да си обясня защо. А иначе аз не я пренебрегвам заради малкия-винаги когато мога съм с нея, приказки се четат о т 10-месечна възраст без пропусната вечер....

Ами и аз когато съм го пренебрегвала е било винаги заради малкия, сега малкия вече е поотраснал на 1 г и 7м е и гледам да ги гледам заедно, да ги прегръщам заедно, да им чета заедно, абе все да са около мен и двамата, но когато стане време за превъзпитаване, за говорене, за каране, все на него се карам повече, отколкото на малкия, все той ме кара да се карам още повече, докато малкия ме кара да се успокоя и да престана - незнам как да си го обесня това - незнам в мен ли е проблема или различните реакции на двамата предизвикват различни реакции в мен.

ПС сега видях, че ти пишеш, че не си я пренебрегвала, ама аз моето дете май да или поне вечер и на обедното заспиване, защотот малкия никога не заспива сам, а баткото винаги сам, та затова него го оставях, а с мялкия се гушкахме, за да заспи.
Ох много ми е гадно, ама се опитвам да променя това, дано успея по-скоро.
Всъщност и аз мисля, че факта, че не работя и не съм се отделяла от тях откакто са се родили ме е изнервил и изтощил много, но няма и как да се отделя...
Според майка ми имам нужда от почивка в планината, сама без децата, ама как да стане това...
Цитирай

днес тук, утре там...

Мнения: 990
 Fighty  напълно те разбирам. както виждаш от лентичката ми аз имам близнаци  Love , които от първия ден отглеждам сама. Старая се да съм добра майка , да обяснявам , да не повишавам тон , да съм усмихната , изобщо да съм всичко ,което според мен е добро и важно за децата ми.И знаеш ли в един момент , усетих ,че аз  започвам да им правя неуместни забележки, даже излишни  Tired и бях толкова емоционално изхабена , че вече нямаше какво да им дам. Те от своя страна започнаха да търсят внимание от другите , баща им , баби ,дядовци и т.н. и аз се депресирах съвсем. Минах през същия като теб етап в който смятах ,че не съм добра майка , че децата ми предпочитат другите пред мен ... Тогава започнах да ги оставям за по няколко часа на някоя от бабите , а аз излизах.Отдавах се на любими неща , които ме разтоварват.Децата са си деца и си искат своето , но  ние не сме машини и имаме нужда от почивка. Да гледам децата си сама, беше мое решение , не за да се направя героиня в мирно време , а защото прецених ,че само аз мога да им отстоявам режима които им изградихоще в самото начало.Всички знаем какво се случва когато бабите гледат децата ( поне при нас е така) , става "волна програма  Laughing. Но поне два пъти месечно ги оставям за по 2-3 дни и така си почивам. Трябва да жалим себе си за да сме полезни на децата си.
Цитирай

София

Мнения: 676
  Fighty, добре си направила, че сподели с нас  Peace. Аз също има ситуации, в които си казвам, че не съм добра майка, щом се карам. Това е защото сме по цял ден заедно и се изнерваме повечко. Може би трябва да възприемаш по-спокойно нещата и да си давате почивка,т.е. от време на време да релаксирате само с таткото  Hug.
Цитирай

sofia

Мнения: 5 109
Дето се вика - изтрещехме  Crazy
Като се сетя за какви глупости му викам, ама се опитвам да приемам по-спокойно нещата.
У нас е кочина, непрекъснато разлива и маже с нещо, играчки навсякъде, не иска навън, после не иска да се прибира, за ядене не споменавам...кара на филии, салам и прясно мляко....манджа иска, когато няма.

Според майка ми имам нужда от почивка в планината, сама без децата, ама как да стане това...
Като майка ти вземе децата  Wink но сигурно ще ги вземе колкото моята  Mr. Green и една нощ не са се делили от мен.
Цитирай

морето, сините вълни...

Мнения: 510
Fighty, към моето дете от първия ден съм се отнасяла като с голям човек. Дори твърдя, че никога не е изглеждал като бебе - просто умален модел на момченце. Това естествено доведе до това да сме все повече и повече взискателни към него. Докато един ден не станах случаен наблюдател на разговор между него и баща му.
Опитваше се да го накара да направи нещо, а на малкия /2,5г/ естествено съвсем не му беше до това. Тона вече беше започнал да преминава границите на нормалното. Тогава осъзнах колко "абсурдно" беше това което искахме от детето си. Само защото всичко разбира и комуникираме с него като с равен ни караше да си мислим че той действително може. Осъзнах, че познавам други деца на неговата възраст, за които дори и на ум не би ми дошло да ги карам да правят нещо подобно. Просто те са малки..... а исках това от сина си.
Разказвам ти всичко това, за да ти дам и друга насока. Просто не изисквай прекалено много от нея. Няколко пъти се карахме в къщи за това че драска по стените, няколко пъти крих моливите и крещях, но накрая реших - ами да цапа пък.... някой ден ще ги замажа /стените/, но обидите и угризенията сигурно няма да успея. Опитвам се да му поставя малко, но обективни правила. Това не значи че успявам, но се опитвам.
А и има и нещо друго. Може би от първото дете повече се изисква. Аз имам сестра, по малка от мен. Когато седнехме да се храним, мен ме слагаха с гръб към телевизора ( сети се защо), когато дойде ред на сетра ми да се храни с нас на масата, не ни размениха местата т.е. аз си останах с гръб към телевизора.... мога да ти дам още доста такива примери. Но пък мога да те уверя, че въпреки тези неща, които ме поставяха в "неравностойно" положение спрямо по малката ми сестра, аз никога не съм се чувствала по - малко обичана от родителите си. Често съм се питала естествено , защо на нея и разрешават по - лесно отколкото на мен, но не съм си задавала въпроса дали ме обичат по - малко.
Такааа и моя пост стана доста объркан, но искам да ти кажа, че перфектни и добри майки няма. Ние винаги ще изискваме повече от децата си, а те винаги ще имат нужда от още нещо.

Аз лично наскоро взех да практикувам нещо - когато видя че спора не се развива в моя полза и че единствения начин да наложа волята си е крещейки и фучейки е "смяна на местата". Примерно - прибери си играчките - няма...... след ентия път на няма казвам - отивам да гледам телевизор /примерно/, като си готов - ще рисуваме. Чиста проба манипулация. Или пък - отивам да го прибирам от градина, а той започва да тича по коридора. След третата покана да седне и да го обуя за да тръгнем му казвам, че аз тръгвам, а пък той, ако иска. И естествено тръгвам към вратата. Ами почва вече той да гони.
Децата ни ни усещат и се учат и на емоции от нас и експериментирайки със нас. Така както ние се опитваме да налучкаме точния подход към нашето дете и те милите се опитват да намерят пътя към нас. Така че не се притеснявай, опитай да промениш нещо , направи крачка в страни ако трябва, преглътни и прежали нещо /както аз със стените/ и нещата може и да се оправят. Hug
Цитирай


Мнения: 4 328
Частично и аз се разпознах в твоята публикация, и се засрамих. Confused Rolling Eyes
Мъжът ми, често ми напомня, че е мъничка, че прекалено много изисквам от нея. Съгласявам се, защото наистина е така, но не винаги съумявам да се съобразявам.
Бих искала да съм по-спокойна с нея, да не й се карам толкова, да не й се дразня и нагрубявам, да спра да я стресирам /и това правя/, но след 4 години непрекъснато заедно, все по-трудно се контролирам на моменти.
Много я обичам и усещам, че е наложително да преосмисля поведението си към нея.


Цитирай

В офиса

Мнения: 2 069
Мен едно нещо ме притесни. Моля те, като ти каже 'усмихни ми се', й се усмихвай. Изобщо опитай се да й се усмихваш повече, колкото и да не ти е до това. Така и ще се почувстваш по-добре. Освен това мисля, че няма нищо срамно, ако след като си се развикала ненужно, й се извиниш.

Иначе те разбирам прекрасно. И аз съм по цял ден сама с двамата (каката не ходи на градина). Тези дни мъжът ми беше 10 дни в командировка и бях съвсем сама. И знам колко е трудно да пазиш баланса и да не изтрещиш. И мен започват да ме дразнят неща, на които преди това не съм обръщала внимание. Обаче колкото и да ни е трудно на нас, на децата им е много повече - хем да се борят срещу новопоявилите се конкуренти, хем да удоволетворяват по-високите ни изисквания. Всъщност, като че ли в много отношения се справят по-добре от нас.
Цитирай

Outside the Matrix

Мнения: 1 581
Бях страхотна с тях, а със собственото си дете не мога. Защо? Защо усещам ,че съм в непрекъсната битка с нея?Защо се опитвам да я смачкам, когато искам да я уважавам?


Да не би да е защото много си приличате? Виждаш ли сходства между нейното поведение и твоето собствено на същата възраст? Възможно е на прима виста да кажеш "не, няма", но е добре да потърсиш и странично мнение - на майка си, примерно. Понякога подсъзнателно виждаме себе си в своите деца и връщаме обратно към тях дълбоко стаен гняв или друго чувство, което не сме успели да изразим пред родителите си навремето. /хм... тва се получи доста неясно май  Rolling Eyes/ Също така може да забелязваш у дъщеря си някакви свои недостатъци и това да те ядосва - като и се караш, всъщност да се караш на себе си. А може и просто да си изнервена от недоспиване, чистене и грижи  Mr. Green


P.S. Всеки родител изисква повече от голямото си дете, винаги така се получава... Преди да родя дъщеря си, синът ми ми изглеждаше още съвсем мъничък - беше на 1г. и 10м. След като излязох от родилния дом обаче, бях потресена от себе си. Изведнъж всичко у него ми се струваше грамадно /то си и беше, на фона на бебето/ - ръце, крака, дрехи... можеше да ходи, да говори, разбираше всяка моя дума. Нямаше начин да се отнасям към тях еднакво  Crazy
Цитирай


Мнения: 4 423
               Fighty , няма да те успокоявам и да те убеждавам,че и аз съм била така,че всичко ще се оправи.Ще ти дам един съвет : Вземи се в ръце и коригирай собственото си поведение,защото детето подражава и ще става още по-лошо.Ако загубиш връзката с нея . Тя е само на 2 год и нещо,какво очакваш след това.Била си в детска градина - направо не ми се вярва - трябва да знаеш много повече за децата и тяхното поведение.
              Хубаво,оплака се ,а сега обърни внимание на момиченцето си и спри тези опити да налагаш собственото си мнение спрямо детето и чуй какво иска и то.Та утре ти ще почнеш да я обвиняваш,че е по-умна и по-хубава от теб.Познавам такива майка и дъщеря ,дето едната я е срам да каже,че не са сестри /не е трудно да познаеш коя/.В тяхната смешна ситуация ли искаш да се окажеш? Mr. Green
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 74 отговора