Когато тича към мен с радостни писъци, когато вика и подскача (понякога хиляда пъти) "мамо, мамо, мамо, пък знаеш ли, знаеш ли", когато ме прегърне с малките си ръчички и долепи муцунка до лицето ми да ме целува, си знам, че съм най-добрата.
- Публикувана: 11 март 2007, 08:38 ч.
- Последно мнение: 18 март 2007, 14:06 ч.
Добра майка ли сте?
Не обичам опереленията "добър" и "лош".Затова и не определям себе си и другите като добри и лоши.Обичам детето си,старая се да се грижа за него според своите разбирания и и информацията,която имам.Но също така има моменти когато съм изнервена и викаща, и забранявам неща,за които за други майки не са проблем.Но съм абсолютно сигурна,че аз съм най-добрата майка за своето дете 
Мила Касиди, искрено ти съчувствам за себеомразата, защото тя е често състояние и за мен. Аз също понякога викам, с неохота сядам да играя с детето, а уж останах третата година у дома специално, за да я гледам, по цял ден съм с нея, а имам чувстото, че не я виждам достатъчно и т.н. За доброто няма да говоря, за да не се разводнява темата, но според мен е много важно да си дадеш сметка и за добрите неща, които правиш за детето си. Някой от психодинамично ориентираните детски психолози, не се сещам кой, говори не за "добра майка", а за "достатъчно добра майка" /good enough mother/, защото е ясно, че истински добра майка няма, въпросът е да дадеш достатъчно, за да стане детето ти нормален човек. Повечето от нас все пак го правим. А за теб не се и съмнявам, щом си толкова самокритична. Това за самокритичността всъщност никак не е лошо, макар че като преживяване е неприятно. А не е лошо, защото те тласка нанякъде, кара те да мислиш, да търсиш, както всъщност правиш ти...
Когато тича към мен с радостни писъци, когато вика и подскача (понякога хиляда пъти) "мамо, мамо, мамо, пък знаеш ли, знаеш ли", когато ме прегърне с малките си ръчички и долепи муцунка до лицето ми да ме целува, си знам, че съм най-добрата.
Старая се поне да съм добра майка. Обожавам дъщеря си 
две години бях изцяло отдадена на нея, но напоследък вечер като се прибера се чувствам адски изцедена - все едно излизам от бетонобъркачката 
и докато сготвя, измия чините и т.н. ясно Ви е за какво иде реч просто ми се иска единствено да легна и да погледам малко ТВ или да прочета нещо. А като знам, че тя ме чака с нетърпение с детската енциклопедия в ръка да четем за човешкото тяло например и ми става гадно, че не успявам с всичко. Тогава не се чувствам много добра майка, ама в края на краищата и аз съм човек.Понякога и аз крещя изнервено, но пък дали има такива дето са все усмихнати 
Много пъти ми се иска да я оставя поне за два часа на някой и да излезна като хората, ама нямам пък после търпение да си я гушна пак. Липсва ми и на мен и на мъжа ми като не е с нас. Слава Богу тя е голямя купонджийка и навсякъде почти идва с нас. А дори и да съм й се скарала и да съм й викнала вечер не пропуска да ме напрегръща и да ми кажа, че ужасно много ме обича.
две години бях изцяло отдадена на нея, но напоследък вечер като се прибера се чувствам адски изцедена - все едно излизам от бетонобъркачката и докато сготвя, измия чините и т.н. ясно Ви е за какво иде реч просто ми се иска единствено да легна и да погледам малко ТВ или да прочета нещо. А като знам, че тя ме чака с нетърпение с детската енциклопедия в ръка да четем за човешкото тяло например и ми става гадно, че не успявам с всичко. Тогава не се чувствам много добра майка, ама в края на краищата и аз съм човек.Понякога и аз крещя изнервено, но пък дали има такива дето са все усмихнати Много пъти ми се иска да я оставя поне за два часа на някой и да излезна като хората, ама нямам пък после търпение да си я гушна пак. Липсва ми и на мен и на мъжа ми като не е с нас. Слава Богу тя е голямя купонджийка и навсякъде почти идва с нас. А дори и да съм й се скарала и да съм й викнала вечер не пропуска да ме напрегръща и да ми кажа, че ужасно много ме обича. 
Аз смятам, че съм добра майка. Синът ми е щастлив, има всичко, което поиска, безкрайно обичан е и от мен и от баща си. Когато се прибера от работа докато си легне съм изцяло негова, събота и неделя също. И затова често вкъщи е като че ли е гръмнала бомба - купчини чинии, разхвърляни дрехи и играчки навсякъде. Аз не му се карам - обяснявам даже до безкрайност всяко нещо и се старая да не се ядосвам.
Ами интересно какви са критериите за това. Аз, лично, един ден се чувствам като кротка, добра и спокойна, а на следващия ми се случва да се поизнервя, да ми се наложи да зарежа децата, за да свърша други неща /при мен няма кой да ми помага в домакинската работа, таткото е зает доста, а на баби не разчитам/. Освен това ми се наложи да започна работа, но не мисля, че това ме прави по- лоша или по- добра. Просто следва всички да се адаптираме към условията.
Ами чувствам се точно така, както големия ми син ме определя- понякога съм най- добрата /когато му вървя по гайдата, например/, а понякога хич не ме бива.
Ами чувствам се точно така, както големия ми син ме определя- понякога съм най- добрата /когато му вървя по гайдата, например/, а понякога хич не ме бива.
Имате ли смелостта да се самоопределите като такава? Кои са критериите според вас за това една майка да бъде наречена " добра "?
Изнервена съм до краен предел в последно време. Крещя понякога безпричинно и ми става гадно от самата мен. На моменти се усещам как се затварям в едната стая, гледам в една точка и нито чувам, нито виждам. Вече нямам постоянното желание да играя на " Не се сърди човече " или " Домино " и вечер, когато тя заспи направо се мразя. Знам ли...сигурно е някакво моментно състояние...Иска ми се да го надскоча, иска ми се...
Изнервена съм до краен предел в последно време. Крещя понякога безпричинно и ми става гадно от самата мен. На моменти се усещам как се затварям в едната стая, гледам в една точка и нито чувам, нито виждам. Вече нямам постоянното желание да играя на " Не се сърди човече " или " Домино " и вечер, когато тя заспи направо се мразя. Знам ли...сигурно е някакво моментно състояние...Иска ми се да го надскоча, иска ми се...
някъде бях чела, че добра е онази майка, която не те предпазва от опасностите, а която като ти се случи нещо лошо те утешава - в този смисъл не съм най-добрата майка.
Познавам и много по-добри от мен.
Аз обожавам сина си, гледам го много добре, и сме много близки, но някак не ми е призвание да се отдам напълно на него.
Както обичам да съм с него така обичам и да съм без него, да го пробутвам на бабите за да имам свободно време.
Аз обожавам сина си, гледам го много добре, и сме много близки, но някак не ми е призвание да се отдам напълно на него.
Както обичам да съм с него така обичам и да съм без него, да го пробутвам на бабите за да имам свободно време.
И при нас положението е подобно,но не знам дали това ме прави лоша майка.
