Публикувана: 12 март 2007, 12:57 ч.
Последно мнение: 17 март 2007, 23:52 ч.

Любим откъс от любима книга?

3 712
44
1

12 март 2007, 12:57 ч.

somewhere over the rainbow
Мнения: 3 073

Напоследък съм доста литературно настроена - рядко се случва, за това бързам да се похваля bowuu

Препрочетох части от култовата "Алиса в страната на чудесата" и ето нещо любимо"

"- Червен Котако - започна Алиса доста боязливо, защото не знаеше дали това име му се харесва; но котакът се усмихна още повече.
"Значи доволен е, поне засега" - помисли Алиса и продължи:
- Би ли ми казал кой път да хвана оттук?
- Зависи накъде отиваш - отвърна Котака.
- Все едно накъде... -каза Алиса.
- Тогаз е все едно кой път ще вземеш - рече Котака.
-... само да стигна някъде - добави Алиса, за да поясни.
- О, сигурно ще стигнеш - рече Котака, - но трябва да вървиш доста дълго..."

Вие сте...

# 1 12 март 2007, 13:03 ч.

Мнения: 805

- Ford ?
- Yes ?
- I think I`m a sofa.
- I know how you feel.
("The Hitchhiker's Guide to the Galaxy")

Последна редакция: пн, 12 мар 2007, 13:13 от калпазанка

# 2 12 март 2007, 13:15 ч.

somewhere over the rainbow
Мнения: 3 073

Като стана въпрос и за "Пътеводителят", ето:

"...Моят лекар твърди, че имам нарушено кретеноотделяне на общественодълговата жлеза и природна недостатъчност на моралната тъкан ... и следователно съм освободен от спасяване на Вселената..." hahaha

# 3 12 март 2007, 13:15 ч.

Мнения: 1 937

Не от любима книга, а от последната, която чета:
"Същата вечер в дискотеката една красива брюнетка на име Силви ми каза, че страхотно съм я разсмял и че харесвала момчетата с чувство за хумор. Така загубих девствеността си и намерих призванието си."

Специален поздрав за Liska, Сопранов и всички, които се чудеха кой какво да прави с Пит и дамата от една друга тема!

# 4 12 март 2007, 13:30 ч.

Мнения: 1 369

"И помни, че надеждата е нещо хубаво, може би най-хубавото нещо, а хубавите неща са безсмъртни..."
Стивън Кинг "Изкуплението Шоушенк или Вечната пролет на надеждата"

# 5 12 март 2007, 13:33 ч.

Мнения: 4 585

Цитат

Притежател и ръководител на Западната биологична лаборатория беше Док. На пръв поглед дребен, заблуждаващо дребен, Док беше жилест и прекомерно силен. Когато го обладаеше неудържим гняв, той можеше да бъде и много жесток. Носеше брада, а в лице приличаше малко на Исус Христос и малко на сатир. Лицето му казваше истината. Говореше се, че е помогнал на едно момиче да се отърве от една трагедия, за да хлътне в друга. Док имаше ръце на неврохирург, хладен разум и горещо сърце. Когато шофираше колата си, сваляше шапка на срещнатите кучета, а кучетата обръщаха глави и му се усмихваха. Можеше, ако е нужно, да убие всякакво същество, ала дори и за удоволствие не би наранил ничие чувство. От всичко най-много се страхуваше да не му се намокри главата, поради което зиме и лете носеше непромокаема шапка. Нагазваше в приливите до гърди, без да усети никаква мокрота, но от капчица дъждовна вода на главата си изпадаше в паника.

С годините Док бе сраснал с улица Консервна до такава степен, че дори не подозираше това. Беше се превърнал в извор ма философия, наука и изкуство. В неговата лаборатория момичетата на Дора чуха за първи път литургии и католически меси. При него Ля Чун слушаше Ли Бо* на английски. Тук Анри художникът чу за пръв път за Книгата на мъртвите и остана тъй потресен, че реши да смени изразните си средства. Дотогава Анри рисуваше с лепило, ръжда и оцветени кокоши пера, но се отказа от тях и следващите му четири картини бяха изцяло изработени от различни видове мидени черупки. Док можеше да слуша всякакви глупости и срещу тях да ти даде някаква мъдрост. За ума му нямаше граници, а привързаността му не познаваше поквара. Можеше да разговаря с децата и им казваше дълбокомислените неща тъй, че го разбираха. Живееше в свят от чудеса и вълнение. Беше страстен като жребец и дяволски нежен. Всеки, който го познаваше, му беше длъжник. И всеки, който си спомнеше за него, веднага си казваше: „Наистина трябва да сторя нещо хубаво за Док.“

Улица Консервна, Стайнбек. Много ми е трудно да кажа колко пъти съм я препрочел, първия път на руски.

# 6 12 март 2007, 13:36 ч.

Мнения: 2 891

Цитат на: Wolf в пн, 12 мар 2007, 13:33

Цитат

Притежател и ръководител на Западната биологична лаборатория беше Док. ...

Улица Консервна, Стайнбек. Много ми е трудно да кажа колко пъти съм я препрочел, първия път на руски.

Ха, тъкмо това чета сега Mr. Green

# 7 12 март 2007, 13:44 ч.

соросоиден либераст и умнокрасива евроатлантическа подлога
Мнения: 13 650

"На пролет- изгревът...лете- нощта ....на есен - залезът...... зиме- утринта" многоточията са празнини от текста този път

"Едни и същи неща могат да звучат по различен начин. Речта на монасите, мъжката и женската реч.... а в речта на простолюдието винаги има излишни думи"

"Откъсни току- що напъпила вишнева клонка и я сложи във висока ваза. Това е по- изящно и по- красиво от букет цветя"

цитатите са от "Записки под възглавката" на Сей Шонагон

# 8 12 март 2007, 13:59 ч.

Мнения: 14 654

-мамо, много ми е тежка тази лъжица.
-чудна работа- каза майката- тази е същата лъжица, с която яде торта вчера. но вчера не ти беше тежка, нали?
"вярно, вчера не ми беше тежка"- каза си бирлибан. после се замисли и почна да оглежда лъжицата. защо не правят лъжиците от захар или шоколад? както си облизваш кашата от такава лъжица, ще си гризваш от шоколада- и край на лъжицата. а после с какво ще се яде? с ръце? или с крака? хе, с крака!
-мамо, краката ме болят!

цитат от любимата ми детска книжка "бирлибан", сега я чета на детето

# 9 12 март 2007, 14:00 ч.

соросоиден либераст и умнокрасива евроатлантическа подлога
Мнения: 13 650

Цитат на: Rадост в пн, 12 мар 2007, 13:59

аааааа, тъкмо това четохме вчера ....но за Мръщелан ..."Зная, зная, но си траяяяяя, защото съм мръщелан "

# 10 12 март 2007, 14:07 ч.

Мнения: 1 798

... И се върна при лисицата.
- Сбогом... - каза той.
- Сбогом - каза лисицата. - Ето моята тайна. Много е проста: истински се вижда само със сърцето. Същественото е невидимо за очите.
- Същественото е невидимо за очите - повтори малкият принц, за да го запомни.
- Времето, което си изгубил за твоята роза, я прави толкова важна.
- Времето, което съм изгубил за моята роза... - каза малкият принц, за да го запомни.
- Хората са забравили тази истина - рече лисицата. - Но ти не трябва да я забравяш. Ти ставаш отговорен завинаги за това, което си опитомил. Ти си отговорен за твоята роза...
- Аз съм отговорен за моята роза... - повтори малкият принц, за да го запомни.
цитат от" Малкият Принц"

# 11 12 март 2007, 14:08 ч.

Мнения: 4 555

Като гледам, малко съм се оляла....
Всичко това е от Пратчет. Дори не е най-доброто, но е все нещо.

...и тогава Деканът произнесе мантрата, подтиквала научния напредък през вековете:
"Я дайте да смесим всичко и да видим какво ще стане"

Tой толкова често бе гледал живота си като на кино, че беше свикнал да заспива на по-скучните моменти...

Фантастична светлина

дякон Ворбис:
- Ако си ги хванал за топките, умът и сърцата им сами ще те последват.

Ноби: "Жена съм едва от 30 минути, но вече мразя тия свине мъжете"
Шовинист

(Но магьосниците пък са изчислили, че) шансът едно на милион се пада девет от всеки десет пъти.
Въоръжени мъже

- Господин Ректоре?
- Да, господин Стибънс?
- Мисля, че някой ми стъпка шапката.
- Е, и какво?
- Тя още ми е на главата...

Оттук тя изглежда също така много по-голяма, защото космосът всъщност не е голям, той просто е място, където можеш да бъдеш голям. Планетите са големи, но те са замислени да бъдат големи и не е кой знае какво размерът ти да отговаря на нормата.
"Фантастична светлина"

..Я да видим какво още имаме. Някой носи ли си отварачка за бира?
Мъж в единия ъгъл потвърди с кимане че може и да разполага с тази принадлежност.
-Чудесно - одобри Леля Ог - а някой има ли в какво да сипем бирата?
Друг мъж кимна с надежда
-Браво - похвали го Леля - а сега да видим кой си носи и бира Simple Smile

Вещици в чужбина

Гързон? Мучо вино затри те, краци яж. - Съдържателят, който не разбра дума, но беше добродушен човек и определено не заслужаваше да го наричат гързон, се усмихна на Леля. Той би се усмихнал на всеки с подобен неограничен питеен капацитет
Вещици в чужбина

Гутен ден, голем брато! Майне Домакине, троа бири пер нас, порке е мор. Силну зле.
Вещици в чужбина

Той се бие там вътре! - запелтечи, сграбчвайки капитана за ръката. - Съвсем сам? - попита капитанът. - Не, с всички! - изкрещя Нобс.
Стражите! Стражите!

Ефрейтор Нобс - грубо извика той - защо риташ хората, когато са паднали?
- Така е най-безопасно, сър - отвърна Ноби.
Стражите! Стражите!

За Ноби Нобс хората казваха, че има тяло на 25 годишен младеж. Но никой не знаеше къде го крие.

Магьосниците нямат в гените си хромозома "дом", който позволява да забележиш мръсните чинии в умивалника преди зародилите се в тях форми на живот да са изобретили колелото.

Хората, които нямат нужда от други хора, всъщност имат нужда от други хора, за да се доказват непрекъснато пред тях, че нямат нужда от други хора.

Ако се сражаваш с враг, който иска да умре за родината си, значи искате едно и също.
Шовинист

- Тази рокля не е ли твърде смела за мен? - Захариса Крипслок
- Е, и ти не си от плашливите, ще й се сопнеш! - Скалата
Истината

Времето е наркотик. Прекалиш ли с него, убива те.
Малки Богове

Дните спокойно отминаваха един подир друг. Преди много време, в самото начало на мултивселената, те се бяха опитали да отминават всичките едновременно, но нещо не се беше получило.

# 12 12 март 2007, 14:28 ч.

в къщи
Мнения: 467

"Човек никога не цени онова,което има!" Джеймс Хадли Чейс-"Свидетели няма да има"

"Животът е пълен с неприятности,а когато свършат-умираш." Джоан Колинс-"Най-гледаното време"

"...Когато си млад,никога не се сещаш за старостта,но докато се обърнеш,разбираш,че си прехвърлил петдесетте.А от снимките по некролозите не надничат непознати старци,а твои съученици и приятели." Джаклин Сюзън-"Долината на куклите"

"...Завиждаше им за големите лимузини и красивите жени.Това го постигна,но си остана все така самотен,кокто и тогава.Кой беше казал:"Когато го достигнеш,вече го няма..." Сидни Шелдън-"Непознат в огледалото"

"Стори и се,че в душата и умираше нещо,което нямаше да се върне никога.И това,което умираше,бе радостта от живота,почтеността,вълнението и топлината на любовта и." Д.Димов-"Тютюн"