Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Деца от 1 до 6 г.
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 21 отговора


Мнения: 130
Здравейте мами Smile,
има една съвременна тенденция, която касае детските приказки. Най - ясно проличава ако сравните две еднакви приказки, но едната купена сега а другата от нашето детство. Всъщност не важи за всички приказки, а за някой важи в малка степен, несъществена, но има и такива, които се променят драстично. Примерно, приказката за вълка и седемте козлета, аз лично я нямам, но една позната майка наскоро си купила сборник с приказки и изумена ми сподели, че в приказката за вълкът и седемтте козлета, вълкът не изяжда козлетата а ги пъха в торба, а в приказката за червената шапчица вълкът не умира а бива прогонен през девет земи в десета. А в приказката за косето - босето, която вече я имаме, кучето не "съдрало кожухчето на лисицата", както са ни я разказвали по наше време а неясно е споменато, че лисицата "лошо си изпатила", след което "косето си снесло нови яйчица" според съвременния вариант а в по-стария завършва с наказанието на лисицата. Свекърва ми, която е педагог, расъждава, че тази тенденция лишава децата от едно по-реалистично опознаване на света. Ощетява ги! Сещам се и за още една приказка. Пинокио. Аз имам една дебела книжка останала от моето детсво с едни чудесни илюстрации - май на Бенвенути, та там на Пинокио му се случват много повече неща, отколкото в едноименното филмче по Дисни - старата книжка започва с това, че Джепето бил толква беден, че имал само една круша, с която да нахрани Пинокио, че за да му купи учебници продал старото си зимно палто, че му скроил дрешки от вестници, с които Пинокио тръгнал към училище, после когато двамата мошенници излъгали Пинокио, за да се присъедини към тях, никъде не се споменава, че искали да го обесят на едно дърво и все такива несъществени пропуски. Никъде във филмчето не се споменава за това как Пинокио работел за да издържа баща си и едновременно с това до късно през ноща учил, за да завърши училище. Как с голям труд събрал 40 гроша, които искал да даде на баща си, но когато един от слугите на добрата фея го помолила за помощ той дал всичките събрани пари, за да спаси живота и и чак тогава получил възможността да бъде истинско момче. След като преодолял егоизма си и се научил да различава и цени важните неща в живота.
Нека нашите деца да се замислят, че там някъде има други деца, които нямат, какво да ядът и така да се научат да бъдат благодарни за това, което имат, нека и да знаят, че там някъде има и много лоши хора, от които да се пазят, нека се научат да бъдат бдителни, да получат правилна представа за света, в който живеем.
Ваш ред е  Hug
Цитирай

До хладилника, който обичам

Мнения: 21 837
Ммм, да ти кажа, в началото, като беше по-малка Мая, четях приказките с по-неясен край, ама после... Тук и преди са водени подобни дебати - трябва да потърся, имаше много интересни.
Общо взето, децата не са толкова раними... лошото трябва да си има наказание.
Откровено жестоки приказки (ъм, не се сещам за примери, но сигурно има) не бих чела, но Червени шапчици и 7 козлета започнах да си чета/разказвам както са си...
Цитирай

До хладилника, който обичам

Мнения: 21 837
Ето някои хубави теми-дискусии Smile

http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=56576.0
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=48190
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=39313.0
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=3068.0
Цитирай

София

Мнения: 1 427
Да си призная , аз също измислям по-смекчени варианти на приказките.Дори съвпадат с тези , които си посочила като примери .Не съм се замисляла дали я лишавам от по-реалистичен поглед върху живота.Просто инстинкта ми подсказва на този етап да ги представям така.И без това е толкова впечатлителна, че едно изяждане на баба или козле ще я накара дни наред да се страхува.
Цитирай


Мнения: 130
Да си призная , аз също измислям по-смекчени варианти на приказките.Дори съвпадат с тези , които си посочила като примери .Не съм се замисляла дали я лишавам от по-реалистичен поглед върху живота.Просто инстинкта ми подсказва на този етап да ги представям така.И без това е толкова впечатлителна, че едно изяждане на баба или козле ще я накара дни наред да се страхува.
Аз лично смятам, че за тази възраст, на която е твоето детенце са най-подходящи друг тип приказки, а тези които коментираме са подходящи за деца около 3 години и нагоре. За най-малките според мен са най-подходящи приказките на руския педагог В. Сутеев и други подобни на тях(Сутеев сам си бил правил илюстрациите към книжките, доста любопитно Smile) - "Пиленцето и патенцето", "Трите котенца", "Корабчето", "КОй каза мяу", "Под гъбката" и др. " Фют" ги издават на доста сносни цени. Ама най-хубаво би било да се изкаже по темата и педагог.
Цитирай


Мнения: 1 641
  Когато беше съвсем малка замотавах края или лекичко го "цензурирах", постепенно започнах да включвам елемента смърт, но и досега не мога да кажа на детето си, че в края на "Червената шапчица" ловецът е разпорил корема на вълка и го е напълнил с камъни. Не виждам каква поука може да донесе това. В крайна сметка добрия герой не бива да е по-гаден от лошия, ненужно садистично е да пълниш корем на мъртво животно с камъни, че и прилежно да го зашиваш.
Цитирай

Кацнала на едно дърво.

Мнения: 3 128
И преди съм писала по темата.
Не чета на сина си преработени приказки. Чета му старите истории, а след това си говорим и обсъждаме какво, защо, хубаво ли е, не е ли, правилно ли е. Примерно в една приказка на Николай Райнов добрият юнак бута децата на самовилите в огъня. Ужасно. Обаче чудесен пример как добрият понякога постъпва много лошо, глупаво или жестоко. Примерно.
Радвам се, че Самуил разбира, че не се страхува, че мисли. А когато се страхува, бързо преборва страха.
П.П. А аз не съм забравила, че като дете страшните приказки съм ги приемала съвсем нормално и без кой знае какви емоции.
Цитирай

Бургас

Мнения: 382
четем ги без редакция.Даже ,ако случайно някои книжки с приказки ни липсват,отивам само в антикварните книжарнички и търся старите издания,защото новите издания(не всички,но по-голямата част) са ужасни.Последен пример:преди два дни купихме"Дядо и ряпа",книжка 1 от някаква нова поредица.Илюстрациите хубави,но приказката ....
 И,децата, наистина, не страхуват ,когато се говори за смърт!Първата класическа приказка,която разказах на сина ми, беше"Червената шапчица".Слуша ме внимателно докато му разказвах,и ,тъй като той има навик да задава веднага въпрос ако нещо не му е ясно,първия му въпрос беше"А защо майка й я е пуснала сама на улицата,нали е дете?"(това във връзка с казаното му от нас,с баща му,че децата не стоят сами в къщи и не излизат сами навън).Другият въпрос,който ме стъписа,беше"А как ловците са изнесли вълка от леглото на бабата,след като корема му се подул до тавана след като ги глътнал(бабата и Червената шапчица)?И защо след като му разпорили корема те излезли цели,нали зъбите мачкат храната,а после коремчето я прави на ако?"Абе,намразих тази приказка с нейните абсурди,но малкия я хареса ,и има вечери,когато му я разказвам по три пъти едно след друго.
И, другото интересно нещо е,че сега виждам приказките по нов начин според коментарите на детето и за някои от приказките си зпазвам хубавите спомени от детството ми,но за други-не.
Малко дълго стана,но сега се сетих с какво удоволствие детето прие приказката за свинаря,принцесата,гърненцето и "Мой мили ,Августин".Много иска да си имаме такова гърненце вкъщи и да знаем кой какво си готви. Smile
Цитирай


Мнения: 37
Аз чета на моето дете само подбрани книжки, например Костенурчето Франклин, Пипи Дългото Чорапче и т.н. Не смятам че трябва да пълним детските глави с понякога доста жестоки и натуралистични подробности от детските приказки. Имам предвид най вече приказките на братя Грим. Според мен са ужасни. Моето дете е доста чувствително, замисля се над всяка дума, задава въпроси и се опитва да си представи нещата. Всеки път когато съм прочитала някоя приказка и не съм променяла неприятните моменти са следвали много безсънни нощи и кошмари.
Затова според мен е правилен този подход в новите приказки. А по отношение на "жестоката действителност" , те се сблъскват с нея още в яслите, детските градини, училищата и от там научават най добите уроци.
 
Цитирай

София

Мнения: 819
Аз чета на моето дете само подбрани книжки, например Костенурчето Франклин, Пипи Дългото Чорапче и т.н. Не смятам че трябва да пълним детските глави с понякога доста жестоки и натуралистични подробности от детските приказки. Имам предвид най вече приказките на братя Грим. Според мен са ужасни. Моето дете е доста чувствително, замисля се над всяка дума, задава въпроси и се опитва да си представи нещата. Всеки път когато съм прочитала някоя приказка и не съм променяла неприятните моменти са следвали много безсънни нощи и кошмари.
Затова според мен е правилен този подход в новите приказки. А по отношение на "жестоката действителност" , те се сблъскват с нея още в яслите, детските градини, училищата и от там научават най добите уроци.
 

Абсолютно подкрепям и , ако не бях прочела всичко, щях да напиша същото  Peace Много рано се отказах да чета класическите приказки /по-точно тези с неприкрито насилие в тях/.Не, че на детето не му бяха интересни, "Хензел и Гретел" дори и беше любимата, но я беше страх...понякога дори да я отвори  Shocked /не знам защо тогава искаше да я четем всяка вечер  Mr. Green/.  Аз също много харесвам поредицата за Франклин- най-вече, защото всички истории са страшно поучителни, без да има разпрани кореми , съдрани кожи и обесени. Напълно подкрепям новите варианти на приказките /специално тези, които е посочила авторката, за другите не зная/. Това, че животът е пълен с насилие, не означава, че едно дете на 3 г./примерно/ трябва да се сблъска с него- просто психиката е съвсем друга и не се знае как ще му се отрази.
Цитирай

София

Мнения: 1 427
Да си призная , аз също измислям по-смекчени варианти на приказките.Дори съвпадат с тези , които си посочила като примери .Не съм се замисляла дали я лишавам от по-реалистичен поглед върху живота.Просто инстинкта ми подсказва на този етап да ги представям така.И без това е толкова впечатлителна, че едно изяждане на баба или козле ще я накара дни наред да се страхува.
Аз лично смятам, че за тази възраст, на която е твоето детенце са най-подходящи друг тип приказки, а тези които коментираме са подходящи за деца около 3 години и нагоре. За най-малките според мен са най-подходящи приказките на руския педагог В. Сутеев и други подобни на тях(Сутеев сам си бил правил илюстрациите към книжките, доста любопитно Smile) - "Пиленцето и патенцето", "Трите котенца", "Корабчето", "КОй каза мяу", "Под гъбката" и др. " Фют" ги издават на доста сносни цени. Ама най-хубаво би било да се изкаже по темата и педагог.

Съгласна съм, но Йоана не проявява интерес към тези приказки.Любими са й "Пепеляшка","Червената шапчица" ,изобщо тези на Шарл Перо.Знае и повечето реплики, вживява се в ролята ту на Пепеляшка, ту на Снежанка.В по-малка степен харесва Франклин и то само отделни части.
Цитирай

София

Мнения: 2 722
И аз изпитвах опасенията че приказките с лош край могат да го накарат да не спи спокойно и да сънува кошмари, но за сега се придържам към класическите версии на книгите и се готвя да успокоявам и обяснявам ако се наложи.
Цитирай


Мнения: 6 026
Ау, аз не мога да прочета как вълка изяжда козлетата и после ловеца му разпорва корема с ножица .... това е ужасно и не мисля, че възпитава на  добри неща
Цитирай

ВАРНА

Мнения: 1 640
Първоначално завоалирвах  кръвожадните и отмъстителни действия,но постепенно започнах да чета приказките в оригинал.Не ми се вижда обезпокоена/на 2,5г.е/.Просто преразказва със свои думи/доколкото й е възможно/най-важното от приказката.Така разбирам,че се е впечатлила от случилото се като цяло ,а не конкретно от разпорването на вълчия корем,примерно.
  Не зная кое е правилното- да подхождаме щадящо или да ги запознаваме с оригинала.Но поне до тригодишна възраст трябва да подбираме добре приказките,които четем на децата.Все пак нека положителните действия,взаимоотношения,обноски да преобладават в приказката.Например ,скоро няма да й прочета "Палечка" или за Палечко,който бил изоставен сам в гората от родителите си.
Цитирай

В светлината на слънцето

Мнения: 4 996
Аз също чета в оригинал приказките. Този, който аз самата познавам от детството си. Дъщеря ми става след няколко дни на 3 годинки и не съм забелязала да проявява някакво безпокойство от "по-кръвожадните" варианти. Но може би е и въпрос на дете, все пак децата са различни. Thinking
А иначе тенденцията за хуманен финал на добре познатите на всички ни приказки и смекчаване или изцяло премахване на по-бруталните за детствата психика сцени, е световна. Правила съм такова проучване, че преди време трябваше да пиша на тая тема. В световен мащаб е предприета такава кампания от издателствата с цел да бъдат предпазени децата от прекалена агресивност в най-ранна възраст. Доколко е правилно това, все още се спори. Някои издателства категорично отказват да следват новата мода, други с охота въвеждат хуманизма. Оставен е въпрос на личен избор от страна на родителя какво да предпочете за детето си.
Между другото точно "Червената шапчица" в най-първоначалната си версия е доста кръвожадна. Завършва с изяждането на бабата и внучката. Известно време се разпространява в този си вариант. Преди малко се разговорихме с мой колега, който е правил превода на български от оригинала на Шарл Перо. А той е в стихове и е бил не за деца, а за възрастни - един вид басня с поучителен елемент: да внимават девойките, да не ходят в горите, за да не ги хване вълкът.  Wink
Та "Червената шапчица" едва по-късно се адаптира за деца, променя си финала и се добавя щастливата развръзка с ловеца, който спасява бабата и внучката. Но не го прави Перо, а някой друг. Така че явно всяко време си въвежда свои правила.
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 21 отговора