Промениха ли се мъжете ви?

явно и двамата сте в стрес покрай появяването на детето. Докато е било в болницата, покрай грижите и емоциите сте се сплотили, стегнали сте се, но после сте се отпуснали и напрежението си казва думата.
При мъжете депресиите и стреса действа по-различно, по-трудно се справят, жените сме по-корави. Ти не можеш да си позволиш да се отпуснеш, защото имаш много грижи покрай бебето, но той явно сега изпуска парата. Явно те чувства много близка и може да си позволи да го прави пред теб, ако бяхте млада двойка, може би, щеше да се сдържа.
Дай му малко почивка. Отиди при майка си за поне 2 седмици. Като той да идва на вечеря, но не всеки ден, не казвам да не се виждате, но хем и той ще си почине от вас двете с бебето, но и ти от него, а пък и майка ти предполагам ще ти помага за бебето

П.С. и моят мъж имаше един период, когато се наложи да напусне работа и 1 месец си търсеше новам беше много депресиран, но рядко го показваше пред мен, но ние сме по-отскоро заедно и въпреки, че се чувстваме вече много близки, не си позволяваше да го покаже пред мен

 
Благодаря ти very nice И аз се надявам всичко да е точно така, защото да, хората се променят, но не вярвам да е така драстично и се надявам да отмине. За съжаление майка ми живее на 200 км. от нас, но все пак затопли ли се времето ще си отида за малко поне, дано нещата се оправят, защото иначе не знам как ще се справя- ни така, ни иначе. Благодаря на всички за подкрепата! Целувам ви и ви пожелавамда сте щастливи мами и съпруги

И аз бих те посъветвала, ако не ти е много трудно да отидеш за малко при майка си. НЕ ДА ГО НАПУСКАШ!!! Просто да се разделите с добро и да му кажеш, че имаш нужда да ги видиш и да ти се помогне с бебето. 2-3 седмици са достатъчни. Предполагам ще разбере, колко много значите и двете за него и накрая ще му уври главата

и на моя

И на мен ми се струва, че е врменна криза. Като че ли някаква част от мъжете се ужасяват при мисълта, че са вече обвързани с жена и дете и им трябва време да разберат, че никой няма да ги коли и че не е дошъл края на света. Може би наистина е добре да отидеш другаде за няколко дни, но без да го афишираш като наказателна акция. Най-вероятно ще се усети. А и не мисли за всеки път като стане така какво ще правиш. Важното е сега да намериш решение. Успех. 

zipur, остави съветите "мълчи и се надявай". Ако искаш да сте семейство - действай. Ти го познаваш най-добре, знаеш кое ще го накара да си седне на задника и да не се държи като последния идиот. Не чакай, а действай   .
Съвсем различно обаче стоят нещата, ако не го обичаш, не го искаш до теб и не го понасяш - тогава сама си преценявай.
Ако бях на твое място: достатъчно независима съм, и с достатъчно опит (въпреки годините си), за да мога и сама да се грижа за себе си. Не бих го изтърпяла това. Защото става въпрос за уважение, а това не се гази просто така. Та него като го тресат трески, теб не те ли тресат също?

Променят се за съжаление!С бившия живяхме 5 год без брак,А 6 месеца след свадбата си хванах пътя и го оставих.Не очакваше ,мислеше си че всичко вече му е позволено.Последваха молби и обещания за промяна,но не се промени година по-късно се разведохме.

Лично моят мъж се промени,но към добро(освен,че му порасна шкембето де)-стана много по-отговорен и грижовен.
А тази ситуация,която описваш се случи с много близка за мен приятелка.Тя твърдеше,че когато е в една стая с него не и стига въздуха.Но макар ,че беше в чужбина и финансово зависима от него си взе детето и си дойде в БГ.Това е само временна раздяла и мисля,че подейства-звъни и по няколко пъти на ден и дори му се плаче за тях,а докато бяха заедно казваше,че не я търпи и не му е нужна за нищо.Надявам се ,ако отидеш при майка си и двамата си починете един от друг , отново да заздравите отношенията си.Желая ти успех,защото в семейния живот има "шампанско и сълзи".

и на мен не ми се вижда нормално това, хич даже. показва неуважение и непукизъм. Съжалявам, ако не се изразявам положително за ситуацията, но нищо нормално не виждам в нея. Вярно, бракът е компромис, но чак пък майната ти и пикла да ти вика избухването не е на хубаво също. А и дето насила едва ли не го караш да си прекарва свободното време с вас... Не знам, не се учудвам че се питаш сама дали го обичаш при това положение. Разбирам обясненията за стреса, но може би кажи на мъжа ти че не е това начина. Моят съпруг също се промени след сватбата разбира се, но в общи линии към добро. Стана много отговорен, особено след като се роди детето. Имаше и един период в които беше непрекъснато почти в кофти настроение, мислеше само за работа и финанси, дали щяли да ни стигат парите да покриваме разходите и тн... не че бяха маловажни неща, ама пък и не са най-важните. Търпях към месец и казах край- не издържам повече, дреме ми за ипотеката, нашите отношения са най-важните! Каква файда от парите, като си развалим отношенията ? Ако стигнем до раздяла щото той е изнервен непрекъснато( и то без особена причина, работехме и двамата, парите ни стигаха, но тъкмо бяхме взели голям кредит за къщата и детето беше на път), дали ще е по-добре? Това е -кратко и ясно. Разбра ме от първия път и оттогава се старае да гледа по малко по-различен начин на нещата. И аз имам понякога неприятности в службата, но не си ги нося вкъщи и той и детето ми са най-важните. Всичко друго е на второ място. Оттогава подобни проблеми не сме имали.
Мисълта ми е, не се примирявай с нещата които не ти се виждат нормални, тиквен медал никой няма да ти даде за това, но нервите ти със сигурност ще се изпилят и детето ще усеща. Поговорете си кое е приоритет за вас и успех! А ако не става и все така си я кара мъжът ти - не търпи това с оправданията за детето!

Много грубо се изразява мъжът ти. Явно е под някакъв стрес и сигурно все още се напасва към новата ситуация с брака и бебето, но това не са извинения за поведението му, а по-скоро обяснения.

 Ако имаш търпение да изчакаш и сили да простиш обидите  този период в отношенията ви ще премине. Обаче ме притеснява това, че вече си научила в какво негативния стрес "превръща" съпругът ти.  За бъдеще може пак да имате трудности и тревожности - и тогава той пак ли ще стане толкова агресивен и язвителен?

Според мен след като кризата премине той трябва сериозно да поработи над себе си за начините, по които се справя със стреса. И най-добре е да потърси помощта на терапевт./ Но трябва нещата да улегнат и чак тогава мъжът ти ще може да осъзнае думите и постъпките си.

Оооооо, и  на моя В нищо не се епроменил...ама шкембето расте.Ммного биричка е поело.... е няма лошо  

Аз за това не сключиих брак. Той искаше.
Сега е добър мой мъж и татко, и се въздържа от остри пререкания. Не се налага грубо и е склонен на компромиси.

 
И аз съм на това мнение.  Успех   

Моят се промени, да. Работи повече, изморява се повече, стана по-изнервен от многото отговорности и грижи. Не ми се искаше да става така, мъчно ми е понякога, но усещам, че нищо в отношението му и чувствата към мен не се е променило, а това е най-важното всъщност. Така че, нормално е хората да се променят при големи промени в начина им на живот. Нормално е да изживяват кризи. Нормално ми се струва мъжете след раждането на детето да искат да излизат повече с приятели (като част от прословутото им чувство за свобода и независимост). Но НЕ ми се струва нормално да те нарича "пикла" и да ти тегли "майната" като следствие на криза и депресия. Това просто не знам откъде може да идва..... Затова не знам и какво да те посъветвам, пък и тук момичетата са ти дали добри съвети. Само искам да ти пожелая успех, да намериш вярното решение и после да споделиш с нас