Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Деца от 1 до 6 г.
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 27 отговора

Montreal

Мнения: 318
Здравейте майчета,

Въпроса ми се позавъртя в главата от снощи, когато бяхме на гости у едно познато семейство. Имаше и едно семейство с момченце на 4 години. Дъщеря ми нададе радостен вой като го видя и му тръгна по петите. То много много не и обърна внимание, отиде в другата стая и си извади играчките, които си носеше от тях. До тук добре. Дъщеря ми я взех при нас и тя се кефеше на вниманието на ''големите''. По едно време майката, с която бърборехме оживено, тя беше много приятна жена, предложи да отидем в другата стая, за да си поиграят малките заедно. Малкия си беше подредил разни колички и животинки на земята. Дъщеря ми, естествено, веднага тръгна да ги взема и разглежда, бутна 2-3, при което детето нададе вой, разсърди се, направо си беше нещастно, че му пипат играчките. Майка му спокойно му обясни, че малката иска само да ги види, и веднага ще му ги върне, както и стана. Подавахме й по една играчака, а тя след 10-тина секунди я оставяше. Наблюдавах момченцето, всеки път като една от неговите играчки попадаше в ръцете на малката, то правеше болезнени физиономии и ревеше, въпреки , че майка му търпеливо му обясняваше, че няма да му вземат играчките.. След 5-6 минути реших да не се изнервяме повече ситуацията, взех малката и тръгнахме при другите. Майката сподели, че синът й е глезен, презадоволен и че не е свикнал да си дели нещата, понеже е едно дете.
Между другото, наблюдавах момченцето през вечерта, то правеше все напук на родителите си, дори го хванах как се ''караше'' на майката на домакинята, жена на около 65-70 години, изобщо , не ми направи особено впечатление, въпреки, че си беше едно нормално и мило дете, но все пак доста разглезено по моите критерии.
Аз се опитах да си представя моята дъщеря на тази възраст и определено не я виждам да бъде такова егоистче, тоест бих направила всичко, за да умее да дели вещите си с другите. Знам, че фактът да има брат или сестра ще й помогне да се научи на това, и без това й планираме братче или сестриче в скоро време (не главно заради това, но предполагам, че ще се научи да дели по-лесно).

Та бих се радвала да прочета какво мислите вие за това, важно ли е за вас, изолзвате ли някакви хитринки, за да приучите малчовците си да разделят собствеността си с други.
А тези от вас, които имат 2 или повече деца, ще ми е интересно да разбера как се приучиха по-големите. Изобщо, каквото и да мислите по въпроса, ще ми е интересно да го прочета.
Цитирай

София

Мнения: 2 193
Цитат на: Тути Фрути
Та бих се радвала да прочета какво мислите вие за това, важно ли е за вас, изолзвате ли някакви хитринки, за да приучите малчовците си да разделят собствеността си с други.

А защо трябва да си дава играчките...те са се негови, не са общи...и когато се взимат играчките на дете, за да се дадат на друго, на първото трябва да се предложи нещо в замяна...от типа ти на мене, аз на тебе...какво е това - те са твои, ти си ги носиш, но ние ще ти ги вземем...
Аз съм на принципа...като не иска - да не дава, но няма да взима и чуждото...
Цитат на: Тути Фрути
Малкия си беше подредил разни колички и животинки на земята. Дъщеря ми, естествено, веднага тръгна да ги взема и разглежда, бутна 2-3, при което детето нададе вой, разсърди се, направо си беше нещастно, че му пипат играчките.

Не мисля, че за четиригодишното момченце е било много естествено да му бутат играчките...
Цитат на: Тути Фрути
Майка му спокойно му обясни, че малката иска само да ги види, и веднага ще му ги върне, както и стана

А ти обясни ли на дъщеря си, че това са чужди играчки, че баткото ги е подредил и не е хубаво да ги бута и разхвърля...разбирам, че дъщеричката ти е малка, но все пак ти направи ли нещо за комфорта на момченцето, защото виждам, че другата майка се е опитала да направи нещо за комфорта на твоето детенце...
Цитирай

Бусманци

Мнения: 1 278
Тути, не съм голям привърженик на това да карам детето си да дели насила. Според мен това нещо се учи чрез личния пример, който аз му давам. При това се учи тогава, когато то е готово за това, а не когато аз съм решила, че трябва.
Според психолозите децата "узряват" да споделят вещите си след третата година. Това, разбира се, е ориентировъчно и много зависи от преживяванията, които са имали преди това. Да узрее едно дете да дели означава да се "насити" на чувството си за собственост, което е особено силно във възрастта между две и три години. Общо взето, колкото повече го насилваме или "учим" да дели в този период, толкова по-трудно се израства емоционално това. Да, то може да се съгласява с нас и да се държи, както ние искаме и очакваме от него, но това далеч не означава, че то самото има желанието.
В една "конфликтна" ситуация между две деца бихме могли да предложим размяна между двете. Ако има желание и от двете страни, това е добре дошло. Даже само едното от двете да не иска обаче, предложението е хубаво да се оттегли, да се гушнат и успокоят децата от родителите им и да се разсеят с нещо друго, ако са много неутешими.
Аз постъпвам така и не смятам, че голямото ми дете, което излиза вече от този период е "егоист", особено пък в смисъла, който ние възрастните влагаме в тази дума. През лятото то ще навърши 4 годинки и от почти половин година, само проявява желание да споделя, макар и не веднага. Аз вече си позволявам нежно и внимателно да му обяснявам, колко хубаво е това да споделяме и на него вече наистина му е интересно.
Ти знаеш, че моите "гарджета" са двечки, а скоро ще станат три. Питаш как е в този случай. Ами, да, има много конфликтни ситуации. Особено по в началото беше доста трудно. Ние с таткото обаче и до този момент не насилваме големия да дава нещо свое, ако не иска. Личният пример, който ние му даваме, е как за нас е много хубаво и приятно да дадем нещо свое на малкия да си поиграе. Също така, когато големият вземе играчка на малкия и той съответно не се възпротиви, което засега е по-честият случай, защото още е само на годинка  Wink , ние му обясняваме колко се радва малкото му братче, че е споделило играчката си с него.
В началото Сашко (големият) грабваше "своето си" от ръцете но на Иван. Ние му показахме, как Иванчо не плаче и сам дава, когато преди да му вземем от ръчичките, му предложим нещо друго в замяна. Постепенно самият той започна да прави така, както му бяхме показали без да го насилваме. Просто, когато Иван се разплаче веднага го успокояваме, но не се караме на Сашо. Сега почти всеки път той му дава нещо друго. Е, малко е в обратната последователност - първо граби, после обезщетява  Laughing  Laughing , но и това е постижение.
Цитирай


Мнения: 5 876
Ами може би си е до индивидуалност или до период, не знам. Ането засега бута на децата играчки в ръцете и ги гледа влюбено. Имам случай да е спирала непознато момиченце на улицата, за да му даде балонче. Редовно черпеше разни нахални лели и баби, които като видят дете да яде, веднага решават да се шегуват "Баба е гладна, дай гевречето/сладоледа/ябълката". Да не се хваля прекомерно, щото не съм правила нещо особено, за да стане така, и не знам дали утре няма да е на 180 градуса, но засега е добре с даването. За всеки случай не пречи майката да не предлага на други деца да играят с най-най-любимите играчки, към които детето е привързано, а да оставя за общо ползване по-неутралните.
Цитирай

Бусманци

Мнения: 1 278
Цитат на: Anda
... За всеки случай не пречи майката да не предлага на други деца да играят с най-най-любимите играчки, към които детето е привързано, а да оставя за общо ползване по-неутралните.


Най-голямата веселба настава, когато "по-неутралните", станали интересни за другото детенце, изведнъж стават от "най-най-любимите" за младия собственик.  Laughing

А за онези 180', които споменаваш - може и да се обърнат, може и да не се обърнат. Важното е ти да си винаги в "бойна готовност".  Laughing
Цитирай


Мнения: 1 975
и моите деца не оби4ат да си делят игра4ките, но и не взимат от другите деца........ странно наистина....
Цитирай

София

Мнения: 29 961
Дияна също малко трудно дели, в градината казва, че от време на време се карат. Не знам как ще се оправяме живот и здраве като си направим бебче. Аз се опитвам да й обясня, но е малко трудно ... Но пък като ни дойде приятелско семейство на гости тя си дърпа кашона с играчките, изсипва го на пода и почва една игра, не са се оплаквали деца до сега ... явно проявява пропускателна способност на кой да дава и на кой не. Обича обаче да купуваме играчки за приятелски деца, даже с голяма радост подарява
Цитирай

Montreal

Мнения: 318
Интересно ми е да чета какво мислите и кави наблюдения имате с вашите деца...
Деметра, мерси за изчерпателния отговор, вярвам, че не е лесно да направиш всички щастливи, и че това става с много време и личен пример. Абе и аз не съм привърженик насила да се кара детето да си дава нещата, далеч съм от тази мисъл. Но вярвам, че това качество трябва да се възпитава у детето. Въпроса ми беше по-скоро дали окуражавате малките в тази насока или не.
Елфи, мисля, че си ме тълкувала доста тенденциозно. Никой не е искал да му взима играчките насила, пък да не му дава своите. Дъщеря ми все пак не беше в ролята на някакъв нашественик и крадец на играчки, ами с чисто бебешко любопитство тръгна да му ги разглежда, както разглежда всяко ново нещо, което й се пречка на пътя. Е, да обясних й, ама какво е разбрала с нейната главица , не съм сигурна. Да, никой няма право да ти ги вземе, ама никой не му ги вземал, само разглеждал, ама него това го караше да вие.  Карай, няма да изпадам в подробности покрай сцената, обаче майка му се чувстваше определено много неудобно, та набързо прекратихме опитите за обща игра.
Цитат
Аз съм на принципа...като не иска - да не дава, но няма да взима и чуждото...
хм, странен принцип, ама всеки с принципите си де...
Цитирай

БГ - София

Мнения: 7 796
Ох, това е доста сложен момент във възпитанието .... Децата се раждат с мисълта да вземат, природата се грижи за оцеляването  Wink и е доста трудно да ги научиш да споделят. И това, че имам две деца не помага за сега особено. Всеки дърпа към себе си  Sad  Embarassed .
Цитат на: Elfi
Аз съм на принципа...като не иска - да не дава, но няма да взима и чуждото...


И при нас този принцип като че ли действа най-добре. Интересното е , че Вики е склонен да споделя играчките си с гостенчета на неговата възраст и по-големи и иска да си играят заедно, но не е склонен да дели с малкия си брат. Опитвам се да не го насилвам да си дава играчките на Дани, когато получавам отказ, но не му давам да си играе и с играчките на малкия и това бързо го учи, че щом искаш чуждото трябва и да даваш своето.
Когато излезем на вън обаче не ми е приятно децата да взимат чужди играчки. Големия си ги дава и често остава без нито една Sad . Неприятно ми е и да се меся в игрите на децата и да моля чуждите да връщат за да има моето с какво да копае например. А за съжаление има родители които не се намесват и оставят децата си да правят каквото си искат. В такива случаи аз местя моите на другаде Sad .
Цитирай


Мнения: 4 358
Моят син не си дава играчките и се сърди като другите деца не му дават техните Sad
Не е ходил на ясла и не е свикнал да дели играчки... може би в яслата ще се научи.
От друга страна - от храната си дава на всеки, който поиска.
Цитирай

София

Мнения: 2 193
Цитат на: Тути Фрути
Дъщеря ми все пак не беше в ролята на някакъв нашественик и крадец на играчки, ами с чисто бебешко любопитство тръгна да му ги разглежда, както разглежда всяко ново нещо, което й се пречка на пътя.

В очите на момченцето дъщеря ти е била точно това - нашественик и крадец...не може да очакваш дете на 4 години да разсъждава като момче на 14 или като мъж на 40...
Децата са си деца години наред и за да се възпита правилно едни и същи неща се повтарят хиляди, хиляди пъти...докато започнат да постъпват по определен начин ...а майката /доколкото разбрах/ не е от тези, които оставят детето й да прави каквото си иска...
не може да очакваш дете на четири години да каже: да разбира се мамо - това е едно прекрасно, малко, любопитно бебенце и ще му дам всичките си играчки...нищо, че са мои и че на мен никой нищо не ми дава...
Децата са различни...момчетата като правило са по-непокорни и буйни...не се права да съдиш детенце и родителите /особено, когато явно все пак полагат усилия/...защото не знаеш утре какво ще ти се падне на теб...

Цитат на: Тути Фрути
Цитат на: Elfi
Аз съм на принципа...като не иска - да не дава, но няма да взима и чуждото...
хм, странен принцип, ама всеки с принципите си де...

Абсолютно...
Цитирай

в обятията на ЛС

Мнения: 807
Хм, изглежда съм на противоположно мнение от повечето майчета. Ето какво мисля.
Децата са егоисти. Родителите трябва да ги приучат към социализация. Въпросът не е само в играчките, а и в уважение към околните.
Когато има гости щерката е длъжна да си дава играчките на гостенчето и да играят заедно. На това я приучих когато беше на 2,5 год.
- Искаш Люси да ти дойде на гости? Добре, но ще играете ЗАЕДНО.
Случвало се е да се карат. Аз не взимам страна, но гостенчето престава да идва вкъщи за 1-2 седмици. След няколко месеца опита я научи. Сега е голяма и разбира още по-добре.

С малкия процедира така - Дай ми молива, а аз ще ти дам топка Razz
За да няма гневни възклицания съм забранила играчките, на които държи да ги оставя на ниските рафтове. Ако са нависоко - не му ги давам. Но ако не ги е вдигнала - тя си е виновна и не позволявам да се жалва.

Може да ме обвините за възпитанието, но се радвам на резултатите. Дъщеря ми с удоволствие подарява разни нещица на свойте приятелки. Носи играчки, балони, моливи на градината и после не си ги иска обратно. Най ми хареса веднъж, когато съжали, че е занесла конструктора. Тя не поиска да си го вземе, а ме попита дали някога отново ще й купя същия. Същевременно никога не съм й забранявала да прави каквото иска със свойте неща - да ги подарява, да ги чупи, да ги крие. Това е моят начин да уважавам нейната "собственост", чрез приемане на нейните решения.

Извинете за дългите писания.
Цитирай

Бусманци

Мнения: 1 278
Цитат на: Тути Фрути
Въпроса ми беше по-скоро дали окуражавате малките в тази насока или не.
..


И аз така го схванах, но, ако не съм отговирла съвсем ясно, пак ще опитам  Wink

Ако имаш предвид окуражаване с думи от рода на "Саше, дай за малко твоята играчка на детенцето. Хайде, де, то ще си поиграе малко и ще ти я върне. Ееее, недей така, бе, мамо, то няма да ти я вземе завинаги и т.н." - НЕ, това не го правя. Когато виждам, че детето ми не е склонно да сподели, а в същото време другото детенце не иска да върне, очаквам другият родител да се намеси и да вземе играчката от своето дете, съответно да го успокои и разсее с нещо друго.
В ситуацията, когато детето ми е склонно да даде, тогава му казвам: "Ех, че беше интересно да си размените за малко играчките. Браво! Колко хубаво си играхте двамата заедно" или пък "Браво на теб! Виж колко се зарадва това детенце, че му даде да си поиграе за малко с твоята игачка! Виж как се смее!" .

Никак обаче не се притеснявам от факта, че до определна възраст, първата ситуация ще е много по-често срещана от втората. Ама хич даже! Още повече пък да се чувствам задължена да направя нещо специално по въпроса. Хората сме социални същества по природа. Ние имаме нужда да споделяме и го правим с удоволствие с любимите си хора, когато дораснем за това.
Цитирай
Много е грозно да правиш от детето си вещоман.
Замислете се дали при повята на братче или сестриче, детето пак няма да отстоява правото си на СОБСТВЕНОСТ.
Все пак отношенията между братя и сестри са твърде важни, за да се толерира тази "лека форма" на егоизъм.
Рискувате да направите врагове собствените си деца - врагове, заради едни играчки, защото в техните очи нещата изглеждат точно така.
Цитирай


Мнения: 2 792
Тути,не съм се замисляла, дали точно умеят да делят, за мене е по важно да умеят да общуват по между си, а от там идва и желанието да споделят личните си вещи.В описаната от теб ситуация ми направи впечатление, че никой не се опитал да подтикне момченцето да пожелае да сподели играчката си наистина.В такава ситуация аз бих се опитала да бъда съпричастна с баткото, да му кажа, че ми е напълно ясно колко е досадно разни дребосъци да ти взимат играчките Wink , така му печелиш доверието.После бих му предложила като по-голям да покаже как точно се играе с тях и да му предложа да научи по-малкото детенце, детето трябва да има желание да сподели, а от нас родителите в такъв случай се очаква да дадем мотив.
  Когато при Димана и Момчил има караници за играчки, било между тях, било с други деца, не съм се месила в защита на собствеността , а в защита на личността, уважението и зачитането на другия, като човек е първостепено.Така могат да се научат да уважават чуждите вещи, но и да намират начин да не влизат в конфликти.
 Е да си призная честно, когато някой конфликт за играчка, прерасне в масово меле в къщи, само защото и двамата се инатят и не искат да отстъпят, прекратявам сблъсъка, като я взимам.Обяснявам им,че като не могат да се разберат и само се карат предпочитам да я взема,защото не ми е приятно и не ми харесва, когато се бият или обиждат.Обикновено след няколко минути ,двамата пристигат сключили споразумение, да се редуват, всеки да я държи по 5 минути, примерно Laughing Разбира се след 2 мин. са я зарязали и забравили за спора, но пък не се и бият вече Wink
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 27 отговора