Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Деца с увреждания и хронични заболявания
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 18 отговора

в края на града

Мнения: 4 292
Синът ми е доста палав и преди хич не ми стигаше времето, но вече съвсем. Всяка свободна минута, когато е буден трябва да съм около него, да се мъчим да свикваме със слуховите апарати (които мъника упорито не харесва), да правим разни упражнения за говора, за интелектуалното развитие и т.н., които пък са му скучни или му омръзват  Sad . Общо взето голям зор, понякога не ми остава време дори да сготвя. А няма кой да ми помогне, мъжът ми се връща смазан от работа, а пък бабите... те се включват само по телефона... Как се справята, момичета? Как си организирате времето?
Цитирай


Мнения: 2 567
Ами при мене помоща е единствено от съпруга ми и то колкото работата му позволява. И при нас бабите са само телефонни ..по скоро само едната де. Другата и телефонна не е  Wink .

Сега ми е по облекчено откакто Бети ходи на училище, а преди това се налагаше по цял ден да си се гледаме двечките, да си правим упражнения , да играем и друга такива нещица  Smile .

Времето успявах да си го организирам, защото съм доста организиран човек  Cool , но някога наистина ми се е искало някоя баба поне за ден да погледа малката.
Цитирай

София

Мнения: 2 543
Доскоро изцяло сами се грижехме за Йоан, но откакто ходи на ясла просто живнахме. Там се грижат много добре за него. Той е доволен и щастлив и освен това от грижите за него има ефект. А ние просто не можем да се нарадваме на свободното си време. Но все още не сме съвсем свикнали и аз доста често се оглеждам за него, докато е на ясла! Smile
Но иначе баби - не! Моята майка не си пада по това да е баба. И освен това още работи. А майката на съпруга ми, за съжаление, почина отдавна.
Напоследък забелязвам, че все по-малко баби помагат в отглеждането на внуците си. Вие как мислите? Мен едно време бабите ми са ме отгледали! А те сега ...
Цитирай

При рома, пурите, какаото и бабиериндосите

Мнения: 3 607
Самички си се гледаме. Мислех че ще ми е по- трудно , но не е. Имаме само една баба- свекърва ми. Тя от време на време помага, не може често защото нещо се разболя напоследък. Преди и пращах сутрин баткото и вечер мъжът ми го прибираше, но сега заради студа не го пращам, че трябва жената да пали парно, не ми се иска да я товаря с това. Понякога идва и извежда баткото на разходка , но и това е достатъчно. Синът ми много я обича и много се разбират с нея. Положението е такова.
Цитирай


Мнения: 703
Майка ми ни помага; тя работи, но вечер гледа малката за час, два. Събота и неделя също се е налагало, но никога до сега не сме я оставяли за през нощта. Налагало се е, заради командировки някой от двама ни да остъства от дома, но другият е с детенце.
Цитирай

usa

Мнения: 384
Ние без бабите сме загинали.Откак се е родил синът ми и аз тръгнах на работа те го гледат синът ми.Като дойдохме в сащ на всеки 6 месеца се сменят.Да са живи и здрави, въпреки че и те не са млади вече, но много ми помагат.За мъжът ми не казвам нищо, просто защото без него съм загинала.Ако не беше той едва ли щях да оживея психически.
Цитирай

София

Мнения: 1 710
Ние - както сте разбрали се премесдтихме в София - заради Гого и личението му в болницата. Ето защо и двете баби са далеч от нас. Но ние и преди живеехме далеч, така че сме си свикнали сами. Ами не е много лесно - особено като си спомня екшъна с двамат през лятото - и двамата на двойната количка и давай на рехабилитация в болницата. Голяма картинка бяхме. Добре, че съм яка мама та мога да си вдигам количката.
А без Тати сме си жив зян. той ходи на работа, но вечер почти изцяло поема децата и аз имам време да дъхна. Сега е по-лесно - Гого е в стационара на болница Св.София - където има процедури и играе с другите деца. Та ние се гледаме двете с Ния.
Ами уморително е, ама който си е искал деца да си ги гледа, нали. Макар, че в Банско - от където съм аз има лаф - че на бабите никой не им е длъжен да им гледа внуците  Razz  ама нали не сме при тях. Да са ни живи и здрави - и те помагат винаги когато могат.
Чесно да си кажа понякога се чувствам виновна, че не правя всичко необходимо за децата си и се успокоявам с това, че сме сами и че не е чак толкова лесно. Не знам....
Цитирай

в село на завоя преди Шенген

Мнения: 4 244
На никого не мога да разчитам и ми е много трудно в определни моменти.
Сама в Германия само с мъжа ми - родителите му са починали преди да се оженим. Голяма къща за която да се грижа и 2 малки деца от които едното иска непрекъснато внимание и контрол.
Мама може да идва веднъж в годината, ама го прави рядко, защото предпочита да си вземе отпуската когато ние сме прие нея на гости.
Цитирай

София, "Младост 3"

Мнения: 9 047
Ами ние сме при моите родители - но без таткота - той е в Младос 3 - ние в Бели брези...
И ако някой мисли, че помощта е по-доброто решение - то той се лъже - тогава възникват въпроси от сорта - "не така - иначе", "защо го правиш еди как си...", направи еди що си", "не си свършила онова"....
Помните ли трудния пубертет? Ами все едно сте се върнали там ама с бебето - и то е нов повод за спор - и то много по-жесток, защото всички го обичате и му мислите доброто, ужким....
Това е причи5ната, младото семейство да е отделно.... от личен опит го знам - въпреки, че моите родители са най-прекрасните хора, които познавам....
Цитирай

високо

Мнения: 4 366
Цитат на: catnadeen
И ако някой мисли, че помощта е по-доброто решение - то той се лъже...


и моят опит с баби се оказа такъв:) те по принцип са далече и ние от самото начало се оправяме сами...тежко ни беше, когато ходехме всеки ден на процедури...в началото бяхме от 2:30...таткото ни караше и след това отиваше на работа...и понеже работният му ден реално започваше в 4, обикновено продължаваше до към 4 сутринта...един месец почти не спеше, горкия #Puppy dog аз бях като робот - упражнения, хранене, разходка, грижа за къщата...почти не ни оставаше време да се порадваме на детето #Silly свекървата дойде за една седмица да помага - ей това ме събори тотално!тя от самото начало твърдеше, че нищо му няма на детето, защото така и се искаше...а сега се почна едно горко-сване...като излизаме за клиниката:"о, миличкото, къде са те понесли..."; като се връщаме:"горкото то! много ли плака?", а като почнех да и правя упражненията наставаше истински ад. знам, че не го правеше с лошо чувство и че наистина и беше мъчно, ама на мен и без това ми идеше да вия...та така...отпратихме я по живо по здраво и си се оправяме сами.
Цитирай
На нас първия месец ни помагаше майка ми но замина за чужбина. Сега ми помага съпруга ми когато не е на работа и разбирасе къде без нея СВЕКЪРВАТА. Тя ми помага повече със съвети отколкото с дела но съм се примирила. В началото се дразнех но вече ми е все едно. Предполагам, че ви е познато. но общо взето разчитам изцяло на помощта на съпруга ми.
Цитирай

София

Мнения: 1 333
Здравейте!
Аз си отглеждам детенцето сама. Живеем с таткото, но той е по цял ден на работа, а като се върне е много изморен и все няма време за нас. Включва се само в къпането през вечер и после казва "Аз бях до тук, повече не ме търсете." Имах наколко часа отпуска така да се каже като дойдох на срещата на форума и толкоз. Аитират ме мамите да я оставя поне за 1 ден на баща й да той да разбере че има дете, но аз все се притеснявам че няма да бъде нахранене, преоблечена и няма и да я вдигне от леглото да си поиграят или да правят упражненията Sad
Опита ми с бабите е абсолютно същият като на Агнешка и затова ограничихме идването на свекървата и ако дойде то я моля само да ми помага в домакинстването и да не изкава повече мнение, защото ако тя наложи своето то детето цял живот би трябвало да е инвалидна количка. Не може само да лежи и да чакаме само да започне да се развива, ама нея все я боли, колко мн сме измъчвали детето.
Много ми е трудно с отглеждането й и с вършенето на домакинската работа -има вечери когато таткото няма какво да яде (в смисъл сготвено) но детето е добре и е спокойно. За мен тя е по-важна.
Има в моменти в които се чувствам адски безпомощна и крещя, но в следващият момент пак я гушкам и започваме заниманията.
Ще трябва да се борим заедно и лека полека да присламчим и таткото към приятните и неприятните занимания.
Стискайте ни палци да успеем!
Много поздрави и целувки от Надя и Мими!
Цитирай

Varna

Мнения: 882
Исках да напиша нещо по  темата:
Вие всичките сте  страхотни мами и как само се оправяте сами. Браво на Вас. Сега Ви е трудно, но после пък ще Ви бъде лесно, защото сами ще сте си възпитали децата.
Помощта, която ми оказва мойта прекрасна майка е незаменима. Отделно имаме и детегледачка, а и в домакинството имам помощ.
Нашият татко може да си го позволи, но пък с това си е осигурил спокойствието и упреците за едночасовия контакт с детенце.
Моята майка казва "ВИЕ ГУБИТЕ". Когато ми я оставяте,  аз съм най щастливия човек, а Вие пропускате хубавите моменти. Тя гушка мен, вместо Вас, и т.н.
Забързани в тая пуста работа, ние пропускаме най-хубавите моменти от живота на децата си. Пропускаме да ги възпитаме както бихме желали ние и пропускаме да им засвидетелстваме любовта си от която те така силно се нуждаят.
Цитирай


Мнения: 3 537
Майка ми тази година дойде на квартира близо до нас,а догодина ще дам малката на ясла и ще ми е много по-лесно  bouquet
Цитирай

густо майна Филибето

Мнения: 6 490
За голямо съжаление никой не помага. Единствената баба е в Бургас и идва само в краен случай, но Наталия така или иначе не я приема. Сега с бебо не мога и да й отделям нужното внимание. Домакинските задължения са разпределени, таткото и каката пазаруват, каката мие чинии и оправя масата, изхвърля буклука и понякога чисти с прахосмукачка, за мен остава готвене, пране, гладене и всичко останало.
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 18 отговора