Мамо, Баба Зъбла...

Ваня, пак ще изляза в опозиция . Но мнението ми е такова.
Ако в детската градина им разказват някаква такава приказка и всички деца са ентусиазирани от идеята, защо да не взема участие в безобидната лъжа? Ами това са детските спомени.

Например, едно време помня (била съм 5-6 годишна), че ми биеха инжекции за нещо и ме лъжеха, че имам муха, която е влязла под кожата ми и докторката трябва да я извади. Казвам ти, че това ме караше да понасям стоически болката, защото не ми се живееше с муха под кожата . Тъпо е, но ме караше да не рева като магаре и търпях докато можех. С нищо не ме е ощетила тази лъжа, освен, че ми е помогнала за момента. Нито сега вярвам в това , опази Боже. Просто ми е помогнала за момента психически.

Разбирам, че не искаш да лъжеш детето си и искаш то да знае цялата истина за живота, но понякога човек има нужда от малко розово в живота. Особено пък малкия човек. Децата обичат да вярват в Дядо Коледа и Феи. Това ги прави щастливи.
Ще дойде ден да не вярват вече. Като нас. Ами аз, откакто съм върл реалист, не съм толкова щастлива, наистина.
За това искам детето ми да живее в розов облак, щастливи светове с принцеси и измишльотини, докато разбере в 1-ви клас, че това е бил детския му свят. А не ми се мисли вече, какво ще разбере в 5-6 клас. Става ми тъжно.

На моята вече са паднали 8 зъба /няма май друг набор с толкова много паднали зъбчета/. До 4-тия вярваше в Зъбната феичка. После сама предположи, че Зъбната феичка съм аз. Не отрекох. Въпреки това продължихме стриктно да си спазваме ритуала - вечер зъбчето се поставя под възглавницата, а сутрин на неговото място има подарак /фиби, шноли, протмоне, списание, чорапогащник.../. Въпреки, че знае, че няма Зъбна фея, дъщеря ми винаги сутрин тича при мен, за да ми покаже с грейнали очи какво й е оставила феичката . Не бих лишила детето си от тази прекрасна емоция. Не бих й казала, че фея няма, ако сама не беше попитала, но явно съм го направила както трябва, защото детето не се разочарова и ритуалът запази магията и очарованието си.
Ваче, разбира се, че не си длъжна да се включиш, но на детето ти ще му е малко криво. Тези неща се обсъждат в ДГ и моята скоро ме попита, защо при еди кой си не е идвала Зъбната фея. Сигурна съм, че на въпросното детенце не му е било приятно да чуе, че другите получават подарък-изненада от зъбната фея, а то не. Не виждам с какво вярата във феята може да навреди... децата ни са толкова ощетени откъм свобода, пространство за игра, досег с природата, че ми се струва нормално това да се компенсира с повече измислени герои от сорта на дядо Коледа и Зъбната фея.
Учудва ме само, че повечето феи раздават левчета. Не го намирам много възпитателно /за 5 - 6 годишни/, а и честно казано, моята не би се впечетлила. Не знам дали във "инансовата сфера" изостава от връстниците си, но нито е ориентирана по отношение стойността на монетите и банкнотите, нито някога е пазарувала или спестявала.

Смятам, че самите деца имат нужда и искат да вярват в такива измислени герои. Дори съм сигурна, че вътре в себе си се досещат, че това е само на "ужким", но има харесва да продължават играта. Няма да забравя, когато братовчед ми ми каза, че няма дядо Мраз. Много му се разсърдих, исках да си вярвам още.

Това с металната паричка тръгна от едно филмче за феята на зъбчетата И моето дете не се впечатлява от пари Но нали като е взела зъбчето е честно да е оставила нещо в замяна...

Ами не знам бе хора, хич не ми харесват тия привнесени според мен неща... Също не ми харесва "другите така правят, казват и т.н." Не знам... така мисля сега, ще видим после.. А искам и да ви кажа, то е много дълга случката за разказване. ама имам алергия към феи.... Като съм била в първи клас съм излязла на прозореца (4 етаж в панелен блок) и съм започнала с дупето да се придвижвам по перваза... не ме питайте защо, не мога да ви кажа.... не ми се мисли какво е щяло да стане ако съм паднала.. нямаше да ме познавате... Аз помня отчасти моменти от случката.. И най-фрапиращото е, че когато майка ми ме попита "Добре, не те ли беше страх?" аз й казах "Не, нали добрата фея ще ме хване.."  Дали заради това или защото съм прекален реалист не ми се иска детето ми да вярва във феи. То е неизбежно, ама чак да седна сега да се нося по тия модни течение не ми е по вкуса...

А, и още нещо... към каква възраст им падат зъбите.. към 6-7 нали или аз бъркам.. Някак ми се струва че днешните деца на таз възраст са много по-напред от нас.. Че мойта щерка примерно хич не си пада по феи, но за сметка на това се изживява като лъвове и динозаври... Може би зависи от детето... мойто е буйно и като че за момче е правено