Без да звучи като излишно хвалене-Станислав е доста комуникативно за възрастта си дете , много говори и бързо се сприятелява и с малки, и с големи. Дотук добре. Обаче какво забелязвам от известно време-дори и при напълно непознати само след кратък контакт с тях той е готов да ми каже"ади, мами, чао, чао'-и да ги последва, особено ако му предлагат някакво интересно занимание. Пресен е примерът от снощи-влезе с мене в кварталния магазин, лелката зад щанда го закачи, заприказва, той веднага се шмугна отзад при нея и-край, мами може да си ходи!!! Не изпитвам желание да е залепен за мене като ваделче, не го и ревнувам от чуждите. Но съгласете се, че в днешно време това сприятеляване-толкова бързо-си е доста опасничко. Да се опитвам ли да му обясня, че не на всички хора трябва да се има доверие, ако да-как-или е още твърде рано за подобни разяснения?