Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Реклама
  • 14 март 2007, 19:57 ч.
  • Преглеждания  2 374  Мнения  86  Онлайн  1
Отговори
  • Мнения: 3 831
 На колко години пораснахте? Случи ли се нещо, което ви вкара в графата " големи хора " или просто стана постепенно? Да ви завърти живота и в един момент да се усетиш как не ти е забавна някоя глупост, на която си се смял с приятели преди време...Как предпочиташ да релаксираш с книга вместо да си на някое шумно място с много хора...Как подминаваш покрай витрините на магазините, където висят супер мини поли и някакви супер странни панталони, в които ти е странно да си представиш облечено тялото ти от кръста надолу...
 Кога?
 Малко се поидтървах с обясненията, но то е защото вече съм голяма и исках да обясня Wink

Реклама
# 1
  • София
  • Мнения: 6 154
Все още не съм  Rolling Eyes

# 2
  • Мнения: 4 916
От миналата година  Sad обаче хич не ми харесва.

# 3
  • До хладилника, който обичам
  • Мнения: 21 918
И аз като Биби... да не говорим, че да имаш дете дава перфектното извинение да търчиш като улав по улиците, да пееш с пълно гърло трезв и да ядеш детски менюта, да събираш колекции от шоколадови яйца и да влизаш и да блееш с часове в магазини за детски стоки...

# 4
  • Луксозенец
  • Мнения: 3 570
Има някои индивиди, които не разбирам. Други ги разбирам прекрасно. На някои глупости съм спрял да се смея. С книга не обичам да релаксирам, предпочитам друг вид забавления. С две думи - рано ми е да се нарека възрастен... нищо, че съм татко   Mr. Green

# 5
  • Мнения: 729
Бях на 10,когато се усетих по-различна и порастнала...След първата ми много близка среща със смъртта...

# 6
  • usa
  • Мнения: 3 491
 Да ви завърти живота и в един момент да се усетиш как не ти е забавна някоя глупост, на която си се смял с приятели преди време...Как предпочиташ да релаксираш с книга вместо да си на някое шумно място с много хора...Как подминаваш покрай витрините на магазините, където висят супер мини поли и някакви супер странни панталони, в които ти е странно да си представиш облечено тялото ти от кръста надолу...
 Кога?
 Малко се поидтървах с обясненията, но то е защото вече съм голяма и исках да обясня Wink
Ами аз не виждам нищо "детско" в това да кудкудячиш в навалици или да се перушиниш предизвикателно. Точно обратното. Доколко четенето на книга е просто "релаксация", а не мисловен и душевен маратон, съчетан с екзалтираност, е друг въпрос. Значи още не съм станала "възрастна". Ако има и други такива с подобни критерии и усещания, да се обадят, ще ми е приятно да се чуем.  Hug
Под "детство" разбирам яркост на усещания и възприятия (миризми, звукове, изображения), възторг и радост от света, който те заобикаля, и същевременно силни пристъпи на необяснима тъга, но непременно като топло чувство. Когато усетя, че се скапвам, се опитвам да извикам тези чувства, все още имам добра емоционална памет за тях, и всичко си идва на място. Може би колкото хора, толкова и разбирания за "детство".

Последна редакция: ср, 14 мар 2007, 20:59 от блажка

# 7
  • България
  • Мнения: 47
Все  още  не   съм  пораснала Grinning

# 8
  • В сините очи на децата ми
  • Мнения: 1 007
Преди около година и половина /бях на 35г./ животът ми се преобърна с краката нагоре.  #Crazy Никога не съм си и помисляла дори, че могат да ми се случат подобни неща . Същото се отнася и за всички събития от този момент до днес, между които има както пагубно тежки, така и неповторимо съкровени. Дълбоко съм благодарна на съдбата и за двете. Първите ми помогнаха да порасна и да се потреса сама от себе си за това колко много неподозирана сила и хъс намерих в себе си, за да понеса всичко и да се справя максимално добре според собствените си представи за нещата. Доволна съм от себе си, колкото и нескромно да звучи. Доволна съм и за това, че вече наистина съм друг човек, когото харесвам в пъти повече, включително и като жена и като самоусещане за такава. Станах много по-сериозна и още по-отговорна за сериозните неща. Въпрос на чест и максимално удовлетворение е за мен, че вече разполагам със себе си, че съм сама на себе си опора и мога да разчитам на собствената си личност.

Всичко това обаче не ми пречи да се забавлявам и да се смея до припадък на всякакви забавни глупости, включително и на такива, на които съм се смяла преди години. Със сигурност може би инфантилнича на моменти. Мога да се забавлявам с моите и с любими други деца падайки дори под тяхното ниво, с което те се забавляват още повече. В офиса минавам за една от основните китки. #Silly Винаги се надушвам и взаимно си импонирам с такива. Колегите ми ме гледат съмнително, когато съм кротка и вече приемат за нормално, когато в изблик на лудост скоча върху бюрото и започна да танцувам. ooooh! Обичам да релаксирам в пълна двудневна самота и мълчанка, както и в двудневно търкаляне в леглото с книга. Мога и пред компютъра да прекарам два такива дни. Със същото удоволствие мога да вилнея две денонощия къде ли не - на шумни места с много хора...и изобщо да не се прибера. А витрините, на които висят супер мини поли изоПще не ги подминавам. Вманиачих се по тях и наредих прилична бройка в гардероба си, който отвътре ми дойде частично да сменя като имидж. И за това съм /си/ благодарна, че в тази посока ме изби като непреодолимо желание и резултат от първите събития, които описах. И странни панталони не подминавам. Имам едни шашави дънки с ципове отстрани, които са от горе до долу. Високо оценявам шашавИята на тези, у които я провокирам като желание да го рЕзнат въпросния цип отдолу до горе. Не винаги успявам да се спася. Laughing Имам и друг шашав панталон, с който около 1/3 от дупето ми прозира под рехава...плетка да кажем. bowuu

И всичкото това - кога ? newsm78 Когато намерих себе си, а не когато пораснах. Не по-рано. Пак да кажа - благодарна съм наистина, много...

Последна редакция: ср, 14 мар 2007, 21:52 от SEXY kaka SAKRI

# 9
  • Ямбол
  • Мнения: 21 200
Моментът, в който влязох в класната стая - почувствах се много възрастна. Но не на обичайния стаж - тогава бях на едно с учениците, след това, когато започнах сериозно да работя.

# 10
  • София
  • Мнения: 4 423
От около 5 години, тогава се почувствах възрастна, но не спирам да викам детето в себе си....
Живота може да ти направи " зашеметяващо тръшване" само за няколко минути, не вярвах, но се случи.

# 11
  • Стара Загора
  • Мнения: 184
Някои никога не порасват,други се усещат възрастни много рано.Имах връстници със светоусещането на баба ми.Те не се вълнуваха от типичните за възрастта неща.И сега,като ги срещам  са същите,като тогава.Такива ще бъдат винаги.Лично аз не се чувствам пораснала.Само съм се научила кога,къде и как да се държа.
Или може би това е "да пораснеш"...

# 12
  • София-Париж-София
  • Мнения: 3 153
Все по-малко се усещам дете................напоследък реалността ме принуждава да съм възрастен, защото няма кой друг да поеме тази роля! Но пък малкото моменти, в които инфантилясвам са ми толкова мили и ценни, че им се радвам на 100 % Rolling Eyes

# 13
  • Zeist, NL
  • Мнения: 2 723
В деня, в който направих аборт... Cry
Преди 8 години...

# 14
  • Мнения: 3 424
8 август 1981

Реклама


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Активация на акаунт