Четиригодишните

  • 3 244
  • 60
  •   1
Отговори
  • Мнения: 5 877
Май са доста различни от тригодишните - по-независими в интересите си, по-склонни сами да избират заниманията си, по-добри в това, което правят... и прекарват доста време извън семейството, да речем в детска градина.

Как реагирате на тази самостоятелност - насочвате ли все пак заниманията по някакъв начин, знаете ли някакви онлайн ресурси специално за тази възраст, оставяте ли ги повече "на самотек"...
Аз се чудя, а междувременно ми е много приятно да я виждам по-често като пораснало момиче, което само се сеща какво му се прави, иска някакви неща да научи, други пък не иска... А от време на време ми се струва много мъничка още.

Гледам, че и тя не е много сигурна голяма ли е, или е малка.

# 1
# 2
  • Букурещ
  • Мнения: 7 827
Моето е точно на 4г и половина, ами разлика от 3г до 4г и половина - огромна.
нещата, които иска да прави сама - оставям да ги прави, щом изявява желание - аз и вярвам, че може да го направи и понякога за мое учудване се справя повече от добре.
никога не съм говорила с нея по бебешки, в смисъл винаги съм се обръщала към нея като към голям човек и виждам, че може да  разговаряме много добре и разбрано.

и на мен като на теб ми е много приятно да виждам едно същество, което вече не е бебе, а  момиченце, с което може да се води нормален разговор.

Ади също прекарва  по цял ден в детската градина, което и харесва безкрайно, и още по-хубаво, че и харесва, а не като мен на нейната възраст. Това може само да ме радва разбира се.

# 3
  • с/у ОколоМръсТното
  • Мнения: 19 148
Мдааааааа... след 3г. и половина - 4 настъпва очовечаването, ако позволите израза...

Но аз друго искам да ви питам: С какви чувства го възприемате? Какво си казвате вътрешно, наблюдавайки я тази промяна-порастване у децата си?

# 4
  • Мнения: 3 211
и на мен като на теб ми е много приятно да виждам едно същество, което вече не е бебе, а  момиченце, с което може да се води нормален разговор.
наистина е страхотно това, вече проявява чувство за хумор, шегува се, разбира нашите шеги и закачки, а преди се сърдеше.
Много й харесва в градината, въпреки че сутрин понякога не иска да ходи, но то е защото не й се става. Харесва й, че вече правят различни неща там, лепят, рисуват, оцветяват, учат. Например скоро са учили за пешеходната пътека и светофара.
Но в емоционално отношение, както Анда писа, не е много уравновесена, в един момент иска всичко сама да прави, а в следващия момент иска да е бебе, ядосва се, отказва се. Аз й обяснявам, че първо трябва сама да се пробва и ако не стане, тогава аз да й помагам, но тя много бързо се отказва.
Отновно навлезе в някакъв период, в който не може да се откъсне от мен, постоянно ме търси. Не знам при вашите момиченца как е.

# 5
  • Мнения: 5 183
И моето 4ове4е е на 4 - "балям батко на 4 годинки". Наистина е много интересно как понякога е супер самостоятелен и зрял, а след малко е беззащитен и се гуши, като бебе.
В детската градина много му харесва. Не иска да си ходи, даже ве4е не крещи от щастие и не ме гушка, като ида да го взема, а прави номера и не иска да тръгва ... Ееееех, понякога ми липсват бебешорските му ласки, но съм щастлива, 4е расте самостоятелен, уверен, доста комуникативен и бих казала доста умен - с изклю4ително добра памет и логи4еска мисъл. Това и у4ителките го забелязват, въпреки 4е расте в двуези4на среда и допреди 6 -7 месеца изобщо не говореше техния език.
Физи4ески винаги е изоставал в развитието си - в смисъл4е проходи късно, не е някое супер активно мом4енце. До скоро го беШе страх да ско$и дори и от най_ниската повърхност, НО В ГРАДИНАТА И С ТОВА СЕ ЗАНИМАВАТ. всеки вторник идва един батко и ги "тренИРА". В резултат на това е станал много по-смел - ска4а, бяга, катери се по дърветата, прави кълбо напред и т.н. - все неща, които само преди няколко месеца изобщо не го вле4аха. А от миналия месец въведоха 4ас по Таекуондо всеки 4етвъртък.
В детската градина се у4и на страшно много неща. РИсува доста по-добре от преди. Пише си името.
Записахме го на народни танци и е много щастлив. Винаги е оби4ал да танцува и е много музикален. МАКАР и дале4 от родината, тук има сформиран ансамбъл за български народни танци, който отскоро вклю4и и деца.

# 6
  • Мнения: 1 680
И Жори е на 4 и половина почти. Много ме кефи, че се разбира от дума, вслушва се , разсъждава, помага, осъзнава много неща и ... продължава да има избирателна "глухота".

# 7
  • София
  • Мнения: 4 865
Моето четиригодишно съвсем скоро ще стане на 5 ooooh!

Според мен има значение дали говорим за първо дете, или за някое от следващите. В първото дете се вторачваме много и го сравняваме непрекъснато с таблици и връстници, докато за всяко следващо знаем, че нещата ще се случат по реда си и на времето си.

Габриела обожава детската градина и приятелите си там. Има и много "странични" контакти, които видимо я обогатяват: децата, с които играе през ваканцията, децата на наши приятели, децата в неделното училище, децата от групата по фигурно пързаляне, братовчедките й. Знае си мястото във всяка от тези групи и се настройва според средата. Изключително самостоятелна е, понякога чак ме кара да се чувствам като "онази, която нагласява водата в банята и сапунисва косата". В същото време е много гальовна и топла в отношението си към хората.
Може да прочете и напише почти всичко. Много е музикална и координирана. Любимите й песни са безброй много и изключително разнообразни: от български поп (бг радио вече трудно може да я изненада с нова песен, знае ги наизуст) през "класиците" (АББА и Бийтълс) до хеви метъл (тази сутрин слушахме Iron Mаiden).
Колкото и пораснала да ми изглежда, няма начин да не си остане малкото ми дете, защото винаги ще е след Виктория. Може би едно бебе би ми помогнало да балансирам отношението си... И все пак, по време на тренировка като я погледна на огромния лед, няма начин да не ми изглежда малка...

# 8
  • Мнения: 1 134
Дааа, много по - различни от 3-годишните са.
Вече не мога да я целувам толкова често и много, колкото искам. Обикновено се сблъсквам с нещо от типа: "Мамо, сега разговаряме после ще ме целуваш" Confused;
Избира гардероба си почти сама. Дори оценява моя.;
Хитрува на все по - висше ниво, ако мога така да се изразя.;
Хуморът й понякога ме удивлява.;
Включва се сериозно, с мнения в семейните съвети.;
Разбира!!!  Grinning

С какво чувство го възприемам? Мисля, че "нега" е точната дума...

# 9
  • usa
  • Мнения: 2 113
моят четиригодишен е много според зависи - за някои неща е изключително независим и винаги си е бил такъв, за други - отказва дори да пробва дали може да ги върши сам. сравнявам го непрекъснато с каките му и ми е трудно да определя кое е защото е още малък/вече голям и кое защото е момче. скача, катери се, кара колело и прочие далеч по-добре отколкото тях на неговата възраст, но пък за разлика от тях не може да си издуха носа, реве при най-малката болка, отказва да се храни сам и прочие. така или иначе, не мога да го възприема като голям човек, за мен той най-вероятно винаги си ще си остане моето бебе  smile3504.

Последна редакция: пт, 16 мар 2007, 04:00 от миз

# 10
  • В офиса
  • Мнения: 3 996
С 4-годишно (4.5 в интерес на истината) съм много по-спокойна от колкото с 3-годишно. 4-годишното може всичко, друг е въпросът дали го прави, но важното е, че ако се наложи, ще се справи. Харесва ми тази независимост, нямам носталгия по бебешкия период. Може би мисля така защото тя продължава да е страшно гальовна, или защото сега не ходи на ДГ и прекарваме много време заедно. Но даже искам да расте още по-бързо.

Удобно е, че мога да я оставя вкъщи сама за половин-един час. Или че мога да я оставя на площадката и аз да отскоча до нас за малко, или да се скрия някъде за да накърмя малкия.

Най-много се впечатлявам от начина, по който общува с хората. Прилага манипулации, такт, чар, следи реакциите на околните и се нагажда според тях. Дипломатична е. Обичам да я гледам, понякога (всъщност често  Embarassed) и аз имам какво да науча от нея. Само един пример, тя отказва с думите: Да, много е хубаво, но... не искам точно сега.

Елементът от порастването, който ме притеснява е пренасищането с информация и усещания. Сегашните 4-годишни са видели, чули и докоснали много повече неща, от колкото ние на тяхната възраст. Започвам да се затруднявам да поддържам ентусиазма и пламъчето в очите й. Много често чувам от нея: Оооо това го знам много добре - изречено с отегчен глас. Може много да знаеш, моето момиче, но много повече не знаеш. Но още не си готова да разбереш това.

Другото, което не ми харесва са зачестяващите минорни настроения. Точно като възрастен, който си размишлява вършу живота и нещо в него не му харесва, но не знае как да го промени.
Вчера ми каза - И какво като съм умна, този ум с нищо не ми помага, даже понякога ми пречи да мисля  Rolling Eyes

Бебешкото в нея - остава си емоционално неуравновесена. Даже тази неуравновесеност се засилва, не може да я управлява. Страхът - няма контрол над него. И понеже вижда и разбира много повече, страховете й са много по-големи от бебешките. Сега, покрай адаптацията към бебето, използва страховете си и да ме манипулира с тях. Но това е подсъзнателно, тя си вярва, че много я е страх.

# 11
  • София
  • Мнения: 13 200
Ох, не знам... Александра откак се е родила иска всичко сама да прави... Rolling Eyes Мамо, дай аз мога!... после бие отбой, не мога... ама следващия път пак е от можещите  Wink Това е добре според мен. Тя е изключително самостоятелна. В книгата на д-р Додсън четох за стабилните и нестабилните периоди на децата.. и 4-г трябва да е нестабилен. Аз при моята щерка стабилен период не съм видяла... Rolling Eyes и не знам дали някога ще видя...

# 12
  • Мнения: 3 740
За мен четиригодишните са много неясен образ. На 3 и 5 си ги представям, на 4 ми се губят. Дори не мога да си спомня собствените си деца на тази възраст. И снимките нищо не ми говорят. Явно наистина е нестабилен период, в който се лашкат между по-високата и по-ниската възраст.

# 13
  • София
  • Мнения: 13 200
Мдааааааа... след 3г. и половина - 4 настъпва очовечаването, ако позволите израза...

Но аз друго искам да ви питам: С какви чувства го възприемате? Какво си казвате вътрешно, наблюдавайки я тази промяна-порастване у децата си?

Ох, какво си казвам ли... от една страна очаквам да стане по-разбрана и да мога да разговарям с нея. От друга на моменти ми е "тъмна Индия"... изобщо не мога да разбера какво й се върти в главата и защо прави опредлени неща... И от трета... ми страхувам се.. как ще я пусна сама по улиците, как ще ходи на училище и пр. Колкото по-независима от мен става, толкова повече ме е страх... Confused

# 14
  • Мнения: 3 271
Чета и ви се радвам. И ми е малко тъжно. Да не кажа много Sad Моето 4 годишно човече от малко по-малко от година кара типичен бебешки пубертет. Поведението й е по-близо до това на 2.5-3 годишните, от колкото на 4. Никаквасамостоятелност, даже напротив, често умишлено се държи като бебе. Иначе е прецизна, чудесно се облича сама като (примерно) я игнорираш в опитите й да е бебе... Типични симптоми на търсене на внимание. С дребната разлика, че получава много такова, както й гушкане. 
Както и да е, да не измествам темата.
Иначе са големи сладури и манипулатори Simple Smile Поне за момичетата много важи.

Общи условия

Активация на акаунт