Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Осиновители и осиновени
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 53 отговора


Мнения: 441
близки, познати и не толкова познати ви кажат, че децата ви приличат на вас?

в повечето случаи се смея, не зная как да реагирам

аз съм го казвала също например на ивка за Преслава, но това, което влагам е по-скоро удивление

знам, че хората понякога не знаят какво да кажат и мислят по някакви криворазбрани критерии, че ще ме утешат с тези реплики

случвало ми се е също след като споделя,че сме си осиновили детенце да чуя - "о, съжалявам!"

след толкова години, в които ходех подтисната, с поглед в земята и хиляди проблеми, най-после съм истински, невероятно, вълшебно щастлива, искам да го покажа на целия свят

а като че ли оставам неразбрана

не искам в осиновяването да се търси драма, повече от колкото е нужно

за съжаление откривам толкова предразсъдъци и незрялост и то в близки хора, че ми горчи

какво мислите?
Цитирай


Мнения: 367
Мисля, че няма нищо лошо в това, ако ти кажат, че детето прилича на теб .  И моя колежка, която знае за осиновяването , като ни видя двамата на една снимка един до друг, ми каза колко си приличаме.  Това не ме притеснява, защото знам, че с времето приликите ще стават по-големи. Имам осиновени двама братовчеди , които като малки не ги знам, защото са с 10 години по-големи от мен, но сега  те наистина приличат на родителите си. 
Между другото аз имам приятелка от вече 28 години. През тези години моите родители станаха и нейни и нейните мои. И когато съм ходила някъде с нейното семейство , непознати все казваха, че аз приличам на баща си /т.е на нейния/, а тя на майка си.

Не го взимай толкова навътре. Но ако знаеш, че ти го казват като утешение, тогава не знам...  Не съм изпадала все още в такава ситуация...
   
Цитирай

София

Мнения: 2 722
В нашия случай най-често срещатана реплика е - "Оу, одрал е кожата на баща си" - на което аз отговарям - така ли? сигурно си прав/а/, аз не мога да преценя, защото не го познавам - и обръщаме всичко на смях ако ау-кането е било добронамерено или пък някой си подвива опашката ако е било злобна хапка /а нали знаете че аз нямам опашка Wink
Всъщност след определен престой в нашата компания е напълно нормално децата ни да заприличат на нас - те са като попивателни, повтарят всичките ни движения и жестове - абсолютни заместители на огледалото.
Направило ми е впечатление че много често хората го казват когато са леко смутени, защото искат да кажат нещо, опитват се да са мили и все пак са леко сконфузени. Като се има предвид че ги мъчи и мисълта че на нас самите може да ни е некомфортно от обсъждането на темата - разбирам ги.
Днес съм многословна и май не особено ясна - простете Praynig
Цитирай


Мнения: 441
....
Но ако знаеш, че ти го казват като утешение, тогава не знам...  Не съм изпадала все още в такава ситуация...
   

наистина ли?

знам, че не трябва да го взимам навътре, но нещо ми се насъбра тия дни и се замислих

миналата година в парка една позната ми каза с учудване- "погледни се - приличаш на истинска майка" Smile

прави ми впечетление,че много млади хора  живеят с предръзсъдъци относно осиновяването - жалко

а иначе намирам, че има нещо очарователно и неповторимо в това, че дечицата приличат на нас, имаше даже и такава тема преди време

Цитирай

София

Мнения: 677
Нали по някакъв неписан закон момчетата приличат на мама,а момичетата на тати.Нашият син си прилича на тати и от километри се вижда,че няма нищо общо с моята външна физика,но за това пък почва да прилича на моята вътрешна душевност.
Като бе по-малък чувах реплики-но той много не прилича на теб- и когато преценявах,че е удачно да разкажа нашата история го правех.Отдавна претръпнах от разговорите в градинката на блоковете ни от нашето каре,те баби като се съберат и все обсъждат нещо.С най-близките деца,с които си играе Цеци съм разказала всичко на мамите,другите хора от блока и най-вече от входа просто знаят че е осиновен.
Преценявам човека,който казва някаква реплика за сина ми дали заслужава да разкажа истината или да се усмихна и да си продължа.
Само дано нашите деца леко понасят тези реплики - той е осинове/а от другите деца и то най-вече от недобронамерените им родители,които са ги светнали по въпроса не много тактично.
Времето ще покаже.
Цитирай


Мнения: 3 666
Точно по този въпрос си мислех тези дни и се чудех дали да ви питам. Но се въздържах, защото се породи в мен по повод изказване на една овца, че детето ми щяло да е от НЯКОГО СИ. Извинявайте, не искам да променям посоката на разговора.
Една близка моя приятелка ми разказа, че много се е притеснила, когато срещнали техни познати и тя искрено се зарадвала на сина им, който бил одрал кожата на баща си и съвсем чистосърдечно им го казала. Те се засмяли и казали, че детето е осиновено. Тя много се притеснила и не знаела какво да каже. Та се чудех и аз как бих реагирала един ден на добронамерени изказвания за това.  За другия вид знам и мога да се справя, но когато виждам, че човекът е положително настроен май ми е по-трудно да преценя как бих го направила така, че да не се почувства той неловко.
Цитирай


Мнения: 335
Ани не виждам защо се притесняваш.

Ау как прилича на... е най - редовния поздрав на всички, които ви виждат за първи път или не са ви виждали доста време.

Замисляла ли си се ти кога го употребяваш? Определено в една голяма част от случаите е служебна фраза. Да и при нас Боби приличал много на мен:) Защо ли? Защото съм с 20 кила повече и той има бузки като мен:)

Винаги ме напушва смях като го чуя. Защото аз не познавам баща му. И започвам да си мисля всички останали случаи когато порасне и започват да го заплашват учителки и "педагожки" с - ЩЕ ВИДИШ ТИ ще кажа на БАЩА ти!!! и усмихнат отговор на малък разбойник - АМА ТИ НЕ ГО ПОЗНАВАШ:)

Другия случай, в който ми става смешно е когато направи нещо готино и незнам защо ми щуква, че прилича на някой... Да кажем ако е умно на баща си:)))) или майка си или дядо си и тамън да го изрека и нещо не спира.

Като оставим смешната страна децата с времето със сигурност ще започнат да приличат на нас. Неизбежно е.
Маниери, поведение, говор (винаги ми е било много странно как се вкарват и изкарват диалекти на дете:).

Но напрежението, което поражда такова сравнение ме води на мисълта, че все още не се чувстваме ИСТИНСКИ родители на тези деца и не можем да допуснем, че може вече и да приличат на НАС. Съпротивляваме се срещу тази идея.

А защо го правим? Имам едно предположение... Ше го оставя за по - късно.
Цитирай

Там където е семейството ми

Мнения: 2 509
Как реагирам ли???Ами определено ми става хубаво.. Mr. Green
Божидар,изцяло е одрал кожата на баща си.Имам снимка от една и съща възраст на двамата,и разликата е просто изумителна.
Преслава има пък има страхотни очи.Когато за пръв път,роднини и познати я видяха,първото,което казаха беше"Очите,все едно са твоите" Very Happy
Аз неодавна бях пуснала тема,защото в момент на ярост,по скоро на объркване,не знаех,какво да отговоря на един идиот,когато уж на шега ме попита,на кого прилича Преслава.
Тогава,въобще не очаквах,че след като казах "Ами на кого инат като баща си" и се засмях,онзи се изцепи"Много знаеш ти кой е баща и та на баща си приличала" и се хили като пача.Останах като попарена в него момент.Случваше ми се за пръв път и си мислех,че ще бъда подготвена но не бях,защото наистина не очаквах.Е после у дома ми дойдоха толкова много неща на ума,че ако сега някой пак се изцепи по такъв начин си знам от раз,как ще муотговоря,ама тогава......
Та и двамата са взели по нещо от нас.
Цитирай

София

Мнения: 1 843
Не ме дразнят реплики от сорта на "Колко прилича на теб".

Имам снимки като малка и като изключим цвета на косата и очите, някак наистина си приличаме. Но това, когато умишлено се търсят прилики не е трудно. По-удивителното е, че наскоро открих, че и двете имаме перфектни М-та на дланите на ръцете си. Както се твърди, че имали медиумите. Не съм медиум или поне не знам да съм такъв. Но оставяйки шегата на страна - това наистина не е толкова често срещано. По едно перфектно М и на двете длани. Идентични. Имаме и бенки на едни и същи места...

Все пак това са относителни неща, някак, по-скоро ми стоплят сърцето. Иначе истинската прилика идва, когато я виждам да копира едно към едно жестовете ми, маниерите ми, изказа ми. Понякога гледайки нея си давам сметка, каква съм. Wink Имам си едно малко, живо огледало.

Не знам, ако изобщо нещо ме дразни в поведението на околните, то не е това, а когато някой ме пита загрижено защо съм осиновила по-голямо дете, нямало ли по-малки...ама не си го слагам на сърцето. Всички сме хора и докато не попаднем в конкретна ситуация, рядко имаме способността да погледнем по-далече от собствения си праг.
Цитирай

Sofia

Мнения: 583
Когато се прибрахме с малкия вързоп вътре с малка бебешонска главица майка ми ни посрещна на вратата пое го и първите и думи бяха че прилича много на мъжа ми и това действително беше така защото съм гледала снимки от бебешката възраст на мъжа ми свекърва ми също беше на това на мнение даже имаше и такъв случай когато си правехме майтап с едни наши приятели че мъжът ми го е направил и сме си го взели никога не съм се притеснявала от реплики за прилика да прилича и ще прилича на нас защото ние го гледаме и той живее с нас той е наш син има моите очи ушите на баща си маниерите на баща си така че не се впечатлявайте толкова много от това кой какво вижда  хората се опитват чрез тези въпроси и оприличаване да скрият противоречивите си чувства към хора като нас и мислят че на нас ни е неудобно от този факт както и на тях не си слагайте на сърце хорските приказки нека си правят изводите сами а ние да си живеем нашия живот  newsm53
Цитирай

Sofia

Мнения: 583
 smile3527ще кажа на този който ми зададе въпрос защо съм осиновила голямо дете а не бебе това е лично право на избор на всеки и никой няма право да изиказва мнение специално по този въпрос
Цитирай


Мнения: 335
А когато се говори за прилики на на скоро родени бебета ми става още по смешно:)

Че едно новородено бебе прилича повече на Йода отколкото на което и да е човешко същество:)
Цитирай

Sofia

Мнения: 583
защо пък да е смешно моят син от бебе прилича на баща си а сега вече когато е голям има прилика и с двамата не знам какво толкова смешно има в това разгледай снимки на бебета и техните родители и ще видиш че има вярно в това което казвам не говоря за бебе на 3 часа а на 15 дни това си е божа работа
Цитирай

ВАРНА

Мнения: 1 239
При нас още няма прилики,но ако човек търси неизменно ще открие нещо Wink.Малката по-скоро напомня на баща си,но останах поразена,когато майка я видя и после гордо заразмахва своя детска снимка за доказателство,как си приличали.Аз се изумих-сякаш бе същото дете.Никоя от биологичните ми племеннички не прилича толкова на майка.И понеже и свекърва ми(Бог да я прости)  има сходни черти сега и двата рода си приписват прилики и са убедени,че "няма нищо случайно".
Относно видимите прилики на деца и осиновители си имам своя теория,която може да ви се стори малко шантава,но аз съм убедена,че е истина.Сборед мен няма нищо странно детето да заприлича не само външно,но и по характер на осиновителите си,защото вярвам,че то се "храни" с енергията в семейството.Попива всеки един момент енергията,която преобладава между родителите-дали са  влюбени,как се отнасят помежду си,уважават ли се.Ако е голямо детенце може да копира отношенията,но  за бебе нямам обяснение освен гореизложеното.Децата са много сензитивни-всички тези емоции ги обгръщат и съответно повлияват не само на характера,но и на физиката.А аз вярвам,че първо е духа,а после физиката.
За протокола имам братовчедка, с която си приличаме като сестри.Даже са ни бъркали за близначки.Според майка е Божа работа..Така че няма нищо чудно ако след време даже не ни вярват,че децата са осиновени Wink
Цитирай

Sofia

Мнения: 583
много верни неща каза и аз съм съгласна с това твое мнение няма  значение бебе ли е дете ли е то прилича първо на себе си но и на нас никой не може да ме убеди в обратното защото си имам жив пример в лицето на сина ми който взехме на 15 дни а сега е на 13 години просто има неща които не можем да си обясним но са факт и то неуспорим  Smile
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 53 отговора