Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Клюкарник
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.


Мнения: 127
Темата не е петъчна  Smile Всъщност не знам доколко въобще е тема, но как да е.
Замислих се за същността на човека, за импулсивните решения, които взимаме, за подсъзнанието и разни други такива приятни неща.
Според вас човек може ли да достигне дотам, че да се контролира напълно или почти напълно? Или винаги ще има неща, които ще го карат да извършва необясними за самия него действия? Ако съществува такава висока степен на самоконтрол (нещо, което е предмет на обсъждане на много източни учения и бойни изкуства например) - то достигналият я губи ли от емоционалността си? И какво въобще значи да си чувствителен?
Цитирай


Мнения: 3 424
Мисля, че добрият професионалист
се контролира. В професията си.
Виж, в личния му живот издънки стават.

В моя живот няма неща, за които да
кажа, че не знам, защо съм ги направила.
Не вярвам, че самоконтролът вреди
на емоционалността.
Цитирай

София / Пловдив

Мнения: 8 070
.....
Според вас човек може ли да достигне дотам, че да се контролира напълно или почти напълно? Или винаги ще има неща, които ще го карат да извършва необясними за самия него действия? ...

Аз поне не мога, самоконтролът ми е слаба страна  Wink
Върша разни глупости, по - скоро емоционално. Знам защо съм ги направила, не е необяснимо за мен... просто не съм успяла да се "озаптя овреме"  Blush
Цитирай

Пловдив

Мнения: 474
Аз смятам, че всеки човек според темперамента си реагира по различен начин и има да учи малко или повече за самоконтрола. Аз например съм доста избухлива, трудно ми е да броя до десет преди да реагирам, избухвам като вулкан. Знам на теория, че не трябва дасе реагира така, че печелят само търпеливите, че трябва да се проявява такт, дипломатичност, хитрост и остроумиеп преди да се каже каквото и да било. Но ми е адски трудно да го отработя това нещо. Мисля, че е възможно с много усилия и работа със себе си. Но кога ми остава време да се занимавам с това? Никога. А има хора, които са такива по природа, търпеливи, деликатни, мълчаливи, на тях не им трябва работа със себе си, то просто им е заложено в самите тях.
Цитирай

В сините очи на децата ми

Мнения: 1 007
Сравнително често взимам импулсивни решения, но те касаят дребни ситуации и въпроси за решаване. Общо взето нямам спомени да не са били свързани с приятни емоции. Разчитала съм в пълна степен на подсъзнанието си, на инстинкта си и на щипкащите ме импулси.

Когато става дума за генерални или съдбовни решения отново залагам на инстинкта си, но на този за самосъхранение. Стигам до категорични решения, но след мисловен ад.

Не вярвам да има човек, който да е съумял да се контролира напълно. Различните емоции и в различна степен - да, но тотален самоконтрол не си представям. Аз лично трудно контролирам положителните си емоции и ги изразявам на секундата. За отрицателните мога да кажа, че самоконтролът ми опира до здрава цедка, която ми помага да не поемам такива доколкото мога. Много рядко избухвам, но ако проимам желание да го направя полагам усилия да не го правя импулсивно и на момента, освен ако е много наложително.

Аз също мисля, че нямам действия в живота си, за които да не мога да дам обяснение. На себе си имам предвид  Very Happy , а не на някого. Самото обяснение може да не ми е избистрено в момента, защото импулсите редовно ме щипкат по гъзенцето, но винаги лъсва самО в главата ми в по-късен етап.

Високата степен на самоконтрол може да бъде само в услуга, ако я прилагаш професионално. Мисля, че до голяма степен би пречила и по-скоро би ощетила пълноценното общуване в личен план. Човек трябва да бъде такъв, какъвто е и да умее да изразява емоциите си без особено да ги стопира. Не виждам особен смисъл да се подтискат, особено ако става въпрос за положителни. Не мисля, че трябва да излезеш от всякакви граници, включително и лични, но пълния самоконтрол в този смисъл донякъде го свързвам с подтискане на самия себе си. За чий ти е тази емоционалност, ако не я изразяваш, ако я контролираш и я изживяваш навътре или я неутрализираш изобщо... `Плюс` отвътре или рядко навън, после ресто `минус` навътре и накрая нула. Значи я губиш. И лишаваш близките си и околните от нея, както и себе си от шанса те да ти я върнат.

Хубава тема.
Цитирай

Му Кинд Оф Плаце

Мнения: 4 033
Решенията ми изглеждат импулсивни, но за мен винаги са мотивирани, дори и обяснението да е по-дълго и неясно от изпълнението.
Обаче, напоследък не съм професионалист и силно се дразня от една колежка  ooooh!
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.