Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Проблемно забременяване
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 35 отговора


Мнения: 4 700
´Здравеите моми4ета, zнам 4е при вас 6те намеря подкрепа и няма да ме съдите. Току 6то раzбрах 4е братов4едка ми е бременна. Много се радвам zа нея, но и пак не мога да спра да пла4а. Сега аz трябва6е да съм в на4алото на 5 месец, но zагубих  беб4ето си преz януяри. И то4но сега вси4ки около мен zабременяват. Кумата е в 6 месец, колежката ми съ6то, приятелка роди преди 3 седмици, а сега и братов4едка ми. Много се радвам zа вси4ки тях. 4увството, което иzпитвам не е zлоба или zавист, но не мога да спра да мисля zа моето беб4е  Crying or Very sad  Crying or Very sad  Crying or Very sad което го няма ве4е. Едвам иzдържам да им гледам коремите им по цял ден. Не мога да ги погледна в о4ите и не мога да се радвам с тях. Не мога да престана да мисля zа това, което ми слу4и.  Много zле се 4увствам, не мога да спра да пла4а  Crying or Very sad  Crying or Very sad  Crying or Very sad и zнам 4е само при вас мога да намеря подкрепа и раzбиране. Никои друг не може да раzбере как се 4увствам. Затова пи6а тук, zнам 4е след малко 6те ми олекне. Благодаря ви zа раzбирането. Надявам се да не съм ви отег4ила.
Цитирай


Мнения: 1 143
Не е лесно.  Така е. Опитай да си намериш нещо приятно, за което да мислиш! Да ти отвлича мислите... За теб е важно да се успокоиш.
Разбирам те!  Hug Hug HugНе си сама... Всички тук сме го преживели, а някои от нас  не само веднъж.
Не спирай да вярваш, слънцето ще изгрее и на твоя прозорец!
Цитирай

София

Мнения: 569
Твоята реакция е напълно нормална!Всички сме се чувствали така!
Бъди смела и гледай напред! Hug
Цитирай

София

Мнения: 7 718
Само тук можеш да намериш разбиране. Пиши повече.
Цитирай


Мнения: 4 054
 Hug Hug Hug
Така е, това че не можем да забравим болката си, не значи че не се радваме. Само, че тази радост е малко помрачена и някак си се чувстваш виновен. А знаеш, че няма защо.
Кураж мила - станало е и ще стане! Следващият  път всичко ще е наред!
Цитирай

София, "Младост 3"

Мнения: 9 047
Само тук можеш да намериш разбиране. Пиши повече.

пиши. споделянето не е лек... но съпричастността, както и чувството, че не си единствена - че не си нещо като прокажена, спокойствието от факта, че мислите ти нито са престъпни, ито само ти мислиш така - това вече лекува душата
и ще ти помогне да продължиш напред

пожзволявам си да ти дам още един линк
http://www.bg-mamma.com/index.php?board=36.0
тук можеш пак да споделиш болката си - най-вече тази от загубата...
Цитирай


Мнения: 4 320
Момичетата с които бременеехме заедно вече имат дечица. Не говоря за виртуални познати от този форум а за реални такива.
Радвам се, но се опитвам да не мисля за това което изгубих. Само като се сетя и една огромна „буца” застава на гърлото ми Sad

Никога няма да забравя как сестра ми ми каза че е бременна и въпреки че много се зарадвах, плаках......., после плаках, че съм плакала Sad Шантава работа .... Плаках не за това че тя е бременна, а защото аз не съм. Сега обичма повече от всичко това детенце.
Цитирай

София

Мнения: 1 950
Момичетата са го казали, съвсем нормална реакция от твоя страна. Не трябва да се притесняваш или срамуваш от нея.
Пиши и споделяй повече, това е начина. Информирай се. Така ще продължиш смело напред и няма да се усетиш кога пак ще си бременна  bouquet
Цитирай

BABYLAND

Мнения: 3 393
По-нормална и естествена реакция от тази не мога да си представя! Нито си единствена, нито си лоша или злобна...за съжаление няма да си и последната, която приема чуждото щастие със смесени чувства. Да, аз също се радвам на всичките ми близки, познати и непознати, но определено тъгата ми че не съм сред тях като майка или бременна надделява. Не мога да се преборя със себе си. Всеки казва "Ама трябва да се радваш на чуждото щастие", но пък идва ред да попитам "А те страдат ли с мен?".
   И аз смятам и пресмятам. Ако първата ми бременност се беше развила успешно, сега палавничето щеше да е на годинка и половина. Ако втората беше протекла нормално и тя не завърши с кюртаж - сега щях да гушкам малко юначе на 2 месеца. Тъга, огромна тъга и болка раздират и моята душа и на десетки момичета, които пишат тук.  Плача често, много често. Има момичета, които приемат нещата философски, аз съм адски чувствителна и нищо не е в състояние да спре болката, напротив, някои факти само я подсилват.
    10 години сме заедно с моят мъж, а реално погледнато няма никакъв плод на нашата любов. Е как да не ми засяда буца в гърлото? 10 години едно и също. Всяка вечер слагам по 2 чинии, по 2 вилици. И повярвайте ми - всяка вечер като редя масата очите ми се пълнят със сълзи.Готвя манджи, не пасирам пюрета.....ебаси тъпотията.
Цитирай

София

Мнения: 1 334
Не мога да спра да смятам - кой ден е, в коя семица съм, колко голямо коремче щях да имам вече .. Но не би. Нещо съм си изпуснала края. Реклами на бебешки продукти и прахове за пране, предавания, филми ...като лоша шегичка с психиката са. Рев, чудеса.
Ужасно се зарадвах на новината за бременността на една позната, приятелка на мой приятел. И много плаках, после ме беше яд на мен, че мисля за себе си. Егоистично мисля за бебето, което аз вече нямам. Не  мога да се зарадвам пълноценно ако изобщо това е точната дума. Опитвам се да се убеждавам, че ме съм лош човек. Че трябва да гледам напред. Само че не мога да спра да се връщам. Понякога си мисля, че откачам. Още сънувам онова интимно-унизително преживяване - кюретажа, болницата .. (специални поздрави за GOLDEN ROSE! Момиче, никога няма да забравя подкрепата и помощта, която ми предложи тогава  Hug) Опитвам се да мисля, че времето лекува. Само дето не вярвам в това още.
Цитирай

BABYLAND

Мнения: 3 393
Не мога да спра да смятам - кой ден е, в коя семица съм, колко голямо коремче щях да имам вече .. Но не би. Нещо съм си изпуснала края. Реклами на бебешки продукти и прахове за пране, предавания, филми ...като лоша шегичка с психиката са. Рев, чудеса.
Ужасно се зарадвах на новината за бременността на една позната, приятелка на мой приятел. И много плаках, после ме беше яд на мен, че мисля за себе си. Егоистично мисля за бебето, което аз вече нямам. Не  мога да се зарадвам пълноценно ако изобщо това е точната дума. Опитвам се да се убеждавам, че ме съм лош човек. Че трябва да гледам напред. Само че не мога да спра да се връщам. Понякога си мисля, че откачам. Още сънувам онова интимно-унизително преживяване - кюретажа, болницата .. (специални поздрави за GOLDEN ROSE! Момиче, никога няма да забравя подкрепата и помощта, която ми предложи тогава  Hug) Опитвам се да мисля, че времето лекува. Само дето не вярвам в това още.
   Често си мисля за теб!   bouquet Мина толкова време, а аз още не мога да си простя, че те оставих да отидеш самичка. Не беше редно, но наистина не предполагах, че ще го направиш.  ooooh! Дано живота все пак някой ден ни срещне, а повода да е хубав!
   Времето не лекува, може би по-скоро притъпява болката и емоциите. Моля се на Господ да ни дари с щастие и никога повече, никоя от нас да не пророни сълза.
   АРКАНА, силни, много силни прегръдки!
Цитирай

София

Мнения: 3 378
mipetrova, Верити, GOLDEN ROSE, arcana и всички останали  Hug Прегръдка от още една като вас, която е ляла сълзи покрай щастието на най-добрите си приятелки и най-скъпите си роднини...
Цитирай

София

Мнения: 2 120
Няма да унивате, ще се борите. Само силните побеждават. Може Господ да иска да ви изпроба силата на духа, на нервите. Вярата, че ще успеете е много важна, а  аз съм УБЕДЕНА, че може с последната яйцеклетка, но всяка от този форум ще стане мама. Прегръщам ви момичета.
Цитирай

гр. Пловдив

Мнения: 45
Момичета, разплакахте ме  Crying or Very sadи в същото време ви се възхищавам. Страхотни сте!
Не можех да спра да се питам "защо не аз?", когато разбрах м. Ноември, че бъдещата ми етърва е бременна, а е само на 19г. Няма нищо лошо в това, но те дори не бяха планирали това бебе и тя искаше да го маха. Разубедихме я-м. Януари направиха сватба, а това трябваше да е моята бременост и моята сватба, но уви-не бяха. Планирахме да направим сватба миналата година, но след като бебето продължаваше да не става, негласно се споразумяхме с моя приятел да я отложим, когато забременея. Казват, че Господ дава изпитания и мъки само на тези, които са силни и могат да ги изтърпят, но аз вече не искам да съм силна, не искам само аз да се радвам на чуждото щастие, искам и на мен някой да се зарадва. Извинявам се ако съм ви досадила, но се разчувствах. И все пак вярвам, че всички ние ще успеем рано или късно и, че в най скоро време и на нас ще ни се радват.  bouquet
Цитирай


Мнения: 4 700
Здравеите моми4ета,

много, много, много ви благодаря zа подкрепата.   bouquet   bouquet   bouquet Това 4е на съм сама с болката си ме успокоява и в съ6тото време ме натъжава фактът 4е на толково много от нас се е слу4ило не6то толкова болеzнено.  Crying or Very sad Раzплаках се отново докато 4етях историите ви. Трудно е да се живее с такава болка. Не zная кога 6те мине. Минаха ве4е 2 месеца от слу4ката, а все о6те имам 4увството 4е е било в4ера. При нас бебето съ6то не бе6е планувано, но се слу4и и ние го приехме. И то4но в момента, в които 6окът премина и zапо4нахме да се радваме и да правим планове вси4ко отиде по дяволите newsm45 И zа да ми е о6те по голяма болката вси4ки около мен zабременяха. Детето на кумата ми и наи добра приятелка 6те се роди, тогава, когато и аz трябва6е да родя ( да и е живо и zдраво) А аz не мога да свикна с мисълта, 4е 6те праzнуваме неговите рожденни дни и аz 6те си представям как сега подаръка може6е да е zа моито беб4е. Боли, боли, боли.... Радвам се 4е ви има и 4е ме раzбирате, zа6тото когато споделям с други, те си мислят 4е zлорадствам, а не е така.
Пожелавам ви на вси4ки скоро да гу6кате малки сладки беб4ета и тоzи подфорум да опустее...  Hug  Hug
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 35 отговора