Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Живеещи в чужбина
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 24 отговора

Sofia

Мнения: 9
Здравейте мами!С интерес следя темичките ви - признавам си без бой. Мама съм на един сладур на 1 годинка и 2 месеца и живея в БГ... за сега. Етнолог съм и силно ме вълнува темата за браковете между българки и мъже от западни държави след 1989. Да речем, че е професионалната деформация са смесените бракове. Та в тази връзка споделете, моля ви, как и къде се запознахте с вашите съпрузи? Какво ви грабна в него? Изобщо как разбрахте, че това е вашият мъж   newsm78 ? И кое ви накара да изберете държавата, в която сте пред алтернативата да останете в БГ? С две думи, разкажете вашата история!
Цитирай

MERIGNAC, FRANCE

Мнения: 1 551
Озовах се във Франция поради простата при4ина 4е бях превишила възрастовата граница за Германия  Laughing
А със съпруга ми се запознахме в парка: аз разхождах ку4ето на семейството в което живеех, а той своето ку4е  Crazy
Цитирай

Италия

Мнения: 5 474
 Thinking Бях в командировка в Италия,от страна на американската банка,за която работех.Трябваше да говоря с човек от една фирма.Пратих мейл,но се оказа ,че той се получава от цяла група служители.
   Понеже търсения от мен човек отсъствал от работа,бъдещият ми съпруг ми отговори.  Wink И така,после се чувахме по телефона близо месец, видяхме се, след 6 месеца заживяхме заедно,а след още година и нещо се оженихме.  Love
Цитирай

Хамбург

Мнения: 382
Моя се мотаеше из София, там се срещнахме, познавахме се поне година, но не исках да говоря с него, 'щото много флиртуваше, пък аз си имах "сериозна" връзка, че и той имаше. По някое време нещата се промениха и при двамата, почнахме да си говорим, да се оплакваме какви се кифли... В БГ живяхме заедно около 2 год., после решихме да сме ставали семейство и като решихме и за децата, той поиска да дойдем тук, че повече вярвал на социалната и здравна система. Да си върже гащите. Ама ми обеща, че един ден ще се върнем в БГ. Друг път... Обаче е такова гушливо чудовище, че и малкия на него се е метнал...
Цитирай

Dania

Мнения: 2 757
Идвах редовно да поработвам в Дания при един приятел на черно. При едно от поредните си идвания той ме регистрира в даткси сайт за запознанства. Понеже не знаех езика писах на няколко човека на английски, които просто избрах по снимка, защото не им разбирах резюметата  Embarassed Сегашният ми мъж беше първия, на който писах. И последния който ми отговори, хехе. Беше ме яд, че всички други отговарят, а баш този не. Ама накрая и той ми писа, пожела да се видим веднага и ме посети. Оказа се даже, че с приятеля ми са колеги и от тогава дори работят заедно. Като го видях от пръв поглед знаех, че ще стане нещо между нас. От него лъхаше доброта и надеждност  Crazy. След 2 седмици ми изтичаше туристическата виза обаче и трябваше да се върна в БГ. Но той не ми разреши, покани ме да живея у тях и ми удължи визата с още 3 месеца. И след тези 3 месеца вече едиснтвения начин да останем заедно беше да се оженим, което и направихме.  Peace
Иначе не исках да се женя за датчанин заради гадният им език. Предпочитах немец, понеже знам езика и Германия ми е любима. Но... такава ми била съдбата...  ooooh!
Цитирай

DE

Мнения: 1 215
Със съпруга ми се запознахме в интернет. Сближи ни страста по моторите и започнахме да си пишем.Последва среща в БГ и ...В началото мислех че е българин живеещ в Германия защото си пишехме на бг език.Той е от смесен брак , майка немкиня и баща българин.Въпреки, че винаги е живял в ДЕ. много обича БГ. Мисля , че аз реших къде ще живеем.В началото той искаше да живеем в БГ , но аз го разубедих.Моето образование тук се признава , а в БГ неговото не.Спестих му и големите разочарования и запазих любовта му.Не знаех дума немски и много добре осъзнавах че ще ми бъде ужасно трудно!Обещали сме си , когато бъдем пенсионери да живеем там  Love
Цитирай


Мнения: 1 129
Запознахме се на гарата,в момента в който аз дойдох в Испания.Давал уроци на мама по испански доброволно и тя го помолила да ме вземат от гарата с кола.Та той се отзовал Mr. Green.Много добре си паснахме,той ми помагаше с испанския,говорехме си за бившите и така.След месец се престраши,а след още два ве4е живеехме заедно.Грабна ме със сигурността си,с възпитаноста си  и организарноста си как да ръководи живота си.(ина4е е разхвърлян Mr. Green).Просто по4увствах,4е е ТОЙ,не мога да го обясня.4увствах се добре с него,а не напрегната дали ще му хареса това или онова в мен.И най важното.4увствах се оби4ана и уважавана.Няма да живеем в България,тук са ни семействата и на двамата,а и ми е по уреден живота.По приятно ми е да живея тук,има по малко простотия.....и ред подобни.Попаднах в Испания след като две години с брат ми живеехме в 4ехия.Но мама беше тук и просто сме толкова сплотено семейство,4е не можехме да сме разделени.Та в крайна сметка решихме да дойдем ние при нея.А ина4е за излизането от Бг,няма какво да ти разправям.97 година,огромната инфлация....
Цитирай

DE

Мнения: 1 215
Светлина , не мога да ти пратя съобщение , защото пощенската ти кутия е пълна. Трябва да изтриеш няколко .
Цитирай

През девет морета в десето

Мнения: 1 909
Преди време (поне преди една година май) имаше една доста дълга и супер интересна тема на същата тема в този форум. Аз не успях да я намеря, но не съм търсила особено - ако някой успее да я намери, нека каже.

А моята история е малко длъжка, та размишлявам още как да я посъкратя

Цитирай

Sofia

Мнения: 9
Хей chumbi, не бягай по фланга  Naughty Давай цялата история насам, защото сигурно е много интересна! Колкото до друга подобна тема  newsm78 Уви, не успях да попадна, въпреки, че гледах доста усърдно   #Crazy Страшно интересна ми беше "Вашият първи ден". Ако все пак се сетиш какво си чела, моля те, сподели! Поздрави   bouquet
Цитирай
здравейте и от нас,
ние се запознахме в София, и двамата работехме за една международна организация (оон), съдба ли или какво и двамата започнахме по едно и също време, имаше искра от самото начало, ама аз не бях много доверчива първо. станахме приятели, започнахме да излизаме на приятелска основа, запозана се със семейството ми, започнахме да се опознаваме и така до хелоин на 31 октомври, когато се целунахме и не спряхме до ден днешен. Вече сме заедно 8 години, имаме чудесен син и живеем на 3ти различен континент откакто се запознахме. Laughing
съдба ли бе това...............................
Цитирай

През девет морета в десето

Мнения: 1 909
Не можах да я намеря, може би са я изтрили, за съжаление - имаше изключително интересни истории, толкова се бях зачела тогава, че не успях да напиша моята.

А моята история започва доста отдалече с една фам фатал, българка,  в която колега на мъжа ми от университета така се влюбил, че решил непременно да отиде до България и да провери дали наистина ще се жени, както била казала, преди да си тръгне от Франция. Тръгнал той на едно доста дълго и пълно с премеждия пътешествие с кола през Гърция (тука ще спестя малко от интересните подробности), след това седял цял месец в България, пообиколил я, запознал се със сума народ, след като установил, че девойката наистина се е омъжила. Та връща се той във Франция и заявява на сегашния ми съпруг, че девойката е кауза пердута, но пък.... е сключил договор за мениджърство с една българска рок-група. И че от мъжа ми се очаква в рамките на един месец да организира турне за групата във Франция и запис на СД.
Като се има предвид, че са били студенти и двамата по специалности, които нямат нищо общо, авантюрата е била голяма.... но са успели. И благодарение на това, групата става една от най-добрите в България.

Всичко това, за да обясня как мъжа ми изобщо научава за България и как започва да ходи там сравнително често, при което всеки път му се случват какви ли не интересни и понякога не дотам приятни истории, но той така се запленява от България, че се стига до момента, в който приятел българин го кани да празнува нова година навръх планината в Родопите. Ето тук е вече завръзката - срещнахме се точно за 3 дни, карахме ски, купонясвахме бурно, и до ден днешен не е ясно как сме се разбирали, като аз знаех само няколко изречения на френски, а неговия английски, хммм, после разбрах, че като за французин все пак е бил даже супер! Аз тогава тъкмо си ближех раните от една злополучна връзка и въобще не ми се помисляше за никакви истории повече, но той твърди, че още като ме е видял и е разбрал, че аз съм жената на живота му. Аз за момента бях заинтригувана, но се чудех какво да мисля. Беше толкова различно от всичко, което познавах до този момент. Видяхме се 3 месеца по-късно, след размяна на факсове Shocked (още и-мейлите не бяха толкова навлезли) и вече беше  съвсем ясно, че ще сме заедно. Вече не си спомням в кой момент разбрах къде точно живее и с какво се занимава, но със сигурност, доста по-късно. Първо трябваше да понауча френски Very Happy, а тогава вече имаше и и-мейли. Година и половина по-късно се оженихме.
Цитирай


Мнения: 6 167
За мен дойде Видов ден през 2004, когато се влюбихме безпаметно с моя бъдещ  (тогава) съпруг по Интернет.
Не зная какво ме е привлекло в него - може би това, че е моята половинка, моя човек, ние си паснахме, като ръка в ръкавица.
Изведнъж светът ми стана различен - хубав, много хубав. Едно слънннце като огря на моята улица...  Crazy
В момента на срещата живеех мн.добър и уравновесен живот ( като професионална реализация и жизнен стандарт) в София.
Никога не се бях и замисляла да излизам от страната, освен за екскурзии и командировки, в които видях и доста 'свят'.
След като се запознахме много бързо направихме план да се съберем, но аз не можех да напусна работата си, управлявах сравнително голям проект , планирах други и някак си не можех да зарежа всичко, струваше ми безотговорно да изоставя екипа си и хората за които работех и които ми вярваха  и така.. . Затова се наложи да направим по-дългосрочен план и да изчакаме до края на 2005г, когато се преместих и се оженихме.
Изправих се пред съвсем нови реалности,  които никога не съм мислила, че ще ме сполетят - влизането ми в роля на 'жената в къщата' , новия език, новия град, новите роднини...Няма аспект от живота ми, който да не беше засегнат.
Избора на страната - не съм го правила, тоест, не съм имала такъв избор. Имаше преценяване на плюсове и минуси за нас двамата. И от двете страни направихме всичко, за да сме заедно.  Ако трябва да емигрирам някъде по личен избор, Италия е сред последните в личната ми листа за емиграция.


Цитирай


Мнения: 2 379
Видяхме се 3 месеца по-късно, след размяна на факсове Shocked (още и-мейлите не бяха толкова навлезли)
Чумби, това ме уби 35
Много сладко! Love Love Love
Цитирай

Stavanger,Norway/ Varna

Мнения: 1 881
Много ми е приятно да ви 4ета историйките, ето и моята:
На4алото на 2005 отидох в Норвегия като студент обменни на4ала и там сре6тнах моя 4овек. Отна4ало само бяхме като приятели, той е сьрбин, така 4е нямахме никакви езикови бариери. Та, 4овека си ме харесал от прьв поглед, ама аз не поддавам. Накрая му разбрах навиците, а там бе6е толкоз ску4но и викам, за6то пьк не, да пробваме. Ей, като се заредиха едни романти4ни ве4ери, забавни моменти, забравих се каде сьм.
Момента в който ме спе4ели, бе6е една ве4ер, когато просто се возихме в колата и той изведньж спря и врна назад. Показа ми баба и дядо как вьрвят хванати за рька и каза: "това сме аз и ти след 50 години..." Crazy. Тогава знаех 4е го искам за цял живот.
Позле аяз се прибрах, той дойде вьв Варна и ми предложи брак. И така.
Избрахме да живеем тук, за6тото вьпреки молбите ми, той не пожела да живее в Бьлгария, не за6тото не му харесва, а 4е 6тяло да ни бьде много по труд, за което е и прав. Ето ме тук, 4акаме и дете през август, а мен ме тресе носталгията, но пьк ЛюБОВ.  Very Happy
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 24 отговора