Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Деца с увреждания и хронични заболявания
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

The new Earth

Мнения: 1 935
Здравейте мами! Razz
В тази тема предлагам да пишем за истински случаи,с които сме се сблъсквали.За познати или непознати,за които сме чували или познаваме лично,при които медицината е била безсилна или категорична,че няма шанс.И въпреки всичко прогнозите не са се сбъднали.Аз се запознах с такова семейство,на което детенцето има подобна диагноза,като моя син.Абсолютно отписано,като се родило,сега е прекрасно момиченце на 4г,което говори,тича и ходи на детска градина.ще разкажа по-подробно по-късно,че сега ще храня бебока Razz
Освен това,тук можем да пишем и за различни интересни неща,които са ни направили впечатление и биха могли да ни въздействат положително.
Като например това Razz :

ИНДИГОВИТЕ И КРИСТАЛНИ ДЕЦА - СЛЕДВАЩАТА СТЪПКА В ЧОВЕШКАТА ЕВОЛЮЦИЯ


Те се открояват сред своите връстници с необичаен ум и мъдрост
С лекота майсторят сложни технически "играчки"
Езиковите и възрастови бариери не са пречка за тях
Ненавиждат насилието и омразата, състрадателни са и привързани към семейството и приятелите
Наричат ги "индигови" и "кристални" деца
Първите представители на генерация от изключително способни и надарени хора се появяват преди около сто години
Бум от раждания на "индигови" деца се наблюдава през 70-те години на ХХ век, а днес те вече са на възраст, която им позволява за да поемат своята роля на наставници, лидери и реформатори на човечеството. "Кристалните" деца започват да се раждат около 2000 година. Призванието им е да ускорят човешката еволюция, като разкрият на хората техните духовни сили и божествен произход, ръководени от "Закона на единството".
Изследователката Дорийн Вирту първа проучва същността на феномена и разкрива удивителните послания на индиговите и кристални деца. Названията им произтичат от цветовете на аурата и енергията, която излъчват. Аурата (астралното тяло) на индиговите деца е с мастиленосин (индигов) цвят. Това е цветът на чакрата, която екстрасенсите наричат "трето око" и представлява енергиен център в средата на челото. Тази чакра регулира ясновидските дарби за проникване в незримото и контакти с форми на материя и енергия отвъд познатите ни измерения. Кристалните деца имат прекрасна многоцветна аура в пастелни тонове, напомняща на огрян от слънчевите лъчи кристал. И двете генерации се отличават с висока чувствителност и свръхестествени дарби.
Индиговите деца са по-стара генерация и сега се проявяват най-вече във възрастовия диапазон от 7 до 25 години. Със своя астрален "детектор на лъжата" те безпогрешно усещат лъжата, безчестието и авторитарността. Индиговите деца са неспособни да бъдат лицемерни или да симулират толерантност към злобата и нетърпимостта в средата, която ги заобикаля. Тъй като тяхната колективна цел е да съборят стария световен ред, те са по-войнствени и енергични от по-късната генерация на кристалните деца. Те са тук, за да разрушат или реформират правителствените, образователни и законодателни системи, които възпрепятстват обединението на човечеството. За да осъществят своите намерения, те се нуждаят от изключителна непоколебимост и завладяваща решителност.
Необичайното поведение и мотиви на индиговите деца често се тълкуват превратно и психиатрите им поставят погрешни диагнози за умствени разстройства като например "Хиперактивност с дефицит на концентрация" - Attention Deficit with Hyperactivity Disorder (ADHD). Вирту е убедена, че правилната "диагноза" всъщност е "Концентрация, ориентирана към по-висши измерения" - Attention Dialed into a Higher Dimension. За съжаление, когато неправилно бъдат подложени на лечение, индиговите деца губят своята енергичност и паранормални способности. Според Вирту първото смущаващо впечатление при контакт с кристалните деца са техните излъчващи неземна мъдрост големи пронизващи очи, които сякаш ни хипнотизират и "разголват" душата ни. Най-големите от тях в момента са на не повече от 7-8 години. Кристалните деца са по-вглъбени, търпеливи и опрощаващи. Техните предшественици са духовни водачи, които драстично реформират съзнанието и управлението на обществото, докато кристалните деца са "в?ини на сърцето", които проповядват христовите ценности и следват вече проправения път към един по-сигурен и хармоничен свят. Кристалните деца са прелюдия към реалност на директно безсловесно общуване. Вмето с писмени символи и устна реч хората ще обменят мисли и знания посредством телепатия. Користта, лъжата и омразата вече няма да могат да бъдат скривани и ще бъдат изкоренени. Нарастващия брой индивиди с екстрасензорни способности в нашето съвремие свидетелства, че процесът на духовна трансформация и обръщане на човечеството към силите на незримото вече набира скорост.
Телепатичните дарби на кристалните деца се отразяват на вербалното им общуване с другите хора.
При много от тях има изоставане в развитието на речта и те проговарят едва на 3-4 години Въпреки това родителите им споделят пред Вирту, че по неведоми причини никога не са имали усещането, че не могат да общуват с тях. Кристалните деца употребяват комбинация от телепатия, своеобразен език на символите и звуци (включително песни). Едва ли е странно, че тези форми на контакт се определят като "аномалия" от медици и педагози. От появата на кристалните деца броят на диагнозите "аутизъм" е рекордно висок. Според дефиницията засегнатият от аутизъм индивид се изолира в свой собствен свят и поради индиферентността си към случващото се в живота е неспособен да общува с околните.
Дорийн Вирту обаче е убедена, че кристалните деца не само не са аутисти, но всъщност са най-общителните, съпричастни и духовно просветени участници в човешката еволюция
Посегателството върху техните дарби според нея е престъпление, което заплашва да "прекърши цивилизацията още преди да покълнат семената на промяната".
Кандидатът на техническите науки и автор на книгата "Перспективи на човешката еволюция" Юрий Фомин прогнозира, че вследствие на мутации, породени от техногенната активност на човека, в близко бъдеще ще се появи универсално същество, надарено с телепатични, ясновидски и други екстрасензорни способности. Парапсихоложката Селия Фен обаче е уверена, че причината за тези промени ще е не техническия прогрес, а осъществяван понастоящем "групов проект" на Вселенския разум. Следвайки неговите повели, хиляди просветени души слизат от по-високи нива на духовни вибрации в нашия материален свят и се въплътяват във физически тела като "индигови" и "кристални" деца, за да станат "учители" и "лечители" на човечеството. Целта на тази спиритуалистична интервенция е създаването на свят на единство, наричан "Нова Земя". В него хората ще преоткрият своите добродетели и уникалността си като разумен вид. Освободени от оковите на материалното, те ще се устремят към безбройните светове във Всемира, за да намерят отговорите на своите вечни въпроси и разкрият великото тайнство на Живота.
Мирослав Минчев
Цитирай

София

Мнения: 2 543
Разбира се, че чудесата са реалност!
Ще ви разкажа за чудото с моят син.
Дълго време (около 3 години) не можех да забременея. Не защото съм имала здравословни проблеми, а просто не се получаваше. През лятото на 2001 г. отидохме с мъжа ми до Рилския манастир (18.08 е летния празник на манастира) . Там се помолихме на св. Иван Рилски да ни даде детенце, а ние му обещахме да го кръстим на него. Забременях през януари 2002г. Термина ми беше на зимния празник на св. Иван (19.10). Бременността ми не протече нормално и родих преждевременно (13.08.2002г.) в 32 г.с. Детенцето беше много зле. Роди се с много тежка майчино-фетална инфекция, вродена пневмония, незрели бели дробове и какво ли още - не. Веднага след раждането го интубираха. На 4-ия ден получи и мозъчен кръвоизлив. Повикаха ме да го видя и само дето не умрях #Puppy dog . Лежеше в кувьоза ни жив, ни умрял, син и абсолютно безпомощен. Наистина това е най-стршното нещо, което съм виждала някога. Веднага повиках съпруга си и кръстихме детето. След това той направи маслосвет в коридора на болницата. Помолихме една от акушерките да го помаже. До вечерта Йоан започна да се оправя. На следващия ден беше летния празник на св. Иван!!!
Мисля, че чудото само говори за себе си! Сегашните му пробелми съм сигурна, че ще се разрешат с поредното чудо! И с помощта на лекарите, на които също сме много благодарни!
Цитирай


Мнения: 2 567
Тези дни не ми остава много време , но немога да пропусна и аз да се разпиша в тази тема  Smile .
Знам за много чудеса станали с мои близки и непознати хора , но тъй като и сега бързам ще напиша само за чудото с моето Бети.

Като беше на един месец лекарите и поставиха диагноза епилепсия тай като имаше постоянни потрепервания на горните и долните крайници. Изписаха и да пие фенобарбитал. Както можете да си представите бях страшно притеснена, защото това заболяване не е шега работа.
Като отидохме в аптеката да купим фенобарбитала там аптекарката се учуди , че ще даваме на толкова малко бебе такова лекарство.
Мъж ми веднага реши , че няма да го правим и решихме просто да помолим Бог за чудо.
И то се случи. На следващата консултация лекарката каза, че на Бети вече нищо и няма и реши , че е от лекарството и като разбра , че не го е пила то не бяха викове не бяха клетви , че сега е добре ама щяла да се влоши и от тогава не и видяхме и очите. А Бети разбира се вече близо 8 години няма и следа от епилепсия.
Е това е първото чудо с нея  Smile .

Второто беше след като и откриха заболяването. Първо лекарите казаха , че е с ДЦП, защото проходи чак на година и половина и имаше подобна походка. Дори ми казаха самите те , че е цяло чудо въобще че е проходила.
Явно чудесата сапътстват живота на принцесата ми и вярвам, че както Бог направи чудо да няма епилепсия и да може да ходи така Той ще я изцери напълно.
Тази вяра е наистина нещото, което ме крепи и ми дава сили.
Цитирай

София

Мнения: 4 384
Летисия, Бети е много красиво дете, пожелавам ви много щастие! Още от първите ти постинги съм впечатлена от нея! Прегръщам я (забелязала съм, че като прегръщам децата, те стават за момент по-щастливи, може би обичат да ги прегръщат непознати). Да се почувства още по-щастлива и обичана!!
Цитирай


Мнения: 2 567
Цитат на: tigonew
Летисия, Бети е много красиво дете, пожелавам ви много щастие! Още от първите ти постинги съм впечатлена от нея! Прегръщам я (забелязала съм, че като прегръщам децата, те стават за момент по-щастливи, може би обичат да ги прегръщат непознати). Да се почувства още по-щастлива и обичана!!


Много мили думи.
Истината е , че от както пиша в тези форуми само мили хора срещам и от това ми става наистина много приятно.
Прегръдки и от нас hug
Цитирай
Аз вярвам в доброто и в чудесата - и въпреки, че нямам какво да опиша от личен опит тук - искам да напиша за най-голямото чудо - добротата в хората! Това чудо се среща все по рядко у хората и много често у животните, но някои хора, които срещнах "виртуално" във форумите, го притежават.
Бих казала, че това, че срещам добри хора, готови да помогнат е едно от най-големите чудеса, които са се случвали около мен напоследък  Laughing !

И още - чудото да извършиш добро дело е право и дадено на всеки! Нека се възползваме от правата си по-често!  Mr. Green
Цитирай

София, "Младост 3"

Мнения: 9 047
госта съм аз
Цитирай

в кокошарника

Мнения: 1 211
През шестия месец от бремеността ми поставиха диагноза "хипотрофия на плода" До момента на раждането  постоянно ми втълпяваха , че бебето ще бъде с  физицически  недъзи. За умственото му развитие въобще не даваха прогнози.........
Родих напълно здраво дете , на което единствения проблем беше ноското тегло , тъй като го родих преждевременно в осмия месец.
Така , че с нас стана чудо !
Цитирай

При рома, пурите, какаото и бабиериндосите

Мнения: 3 607
Момичета, на мен ми беше много трудно , но съм убедена че на всяка от вас и е било сто пъти по- трудно. И ми направи впечатлание че никоя не се отказала от вярата си в Господ и в чудесата. Това е просто невероятно. Няма отчаяние , а само борба- свръх силите си и въпреки обстоятелствата, борба. Възхищавам се на вашата борба , а тя е чудото.
Цитирай

София

Мнения: 1 594
Very Happy В третия месец от бременността ми имах отлепване на плацентата и оттогва започнаха притесненията ми. Когато синчето ми Бобо стана на 2 месеца, крачетата му започнаха да посиняват, когато го държах в изправено положение и оттам се започна едно ходене по лекари и по мъките и всеки ден, който висяхме пред поредния кабинет, в мен умираше по една искрица надежда. Минахме през всички възможни специалисти и всеки от тях ни препращаше с уврението, че има сериозен проблем, но не е в неговата компетенция. То не бяха страшни диагнози като сърдечна недостатъчност, запушване на съдовете и необходимост от спешна операция, хематологични проблеми, ДЦП. А после започна и голямото повръщане , от което последваха още страшни диагнози като алергии, непроходимост на червата, аномалии в стомаха. Всеки ден се молех и плачех. Представях си моето дете много различно, много нещастно и много самотно -също като мен тогава. Но някъде дълбоко в мен имаше една малка искрица, кято ме насочваше и ми даваше вяра да продължа още малко нататък и така крачка по крачка стигнахме до днес. Бобо проходи на 1 г и 2 месеца нормално, крачетата му спряха да посиняват от самосебе си, една лекарка хомеопатка му помогна да спре да повръща..Но винаги имаше нещо невидимо, което сякаш бдеше над нас и много ми помагаше да не се удавя в мъката си, която беше огромна. Случайно срещах хора, които не познавах и които ми помагаха с много ценни съвети и информация и това също е едно малко чудо. Днес имам едно здраво момченце, което тича и много ме ядосва всеки ден. И когато ми се иска да го напляскам, се сещам колко трудно ми беше тогава и как се молех само да бъде здраво и силно детето ми. И просто го гушкам и му кзаавм,че много го обичам. А оная малка светлинка, която ме крепеше в най-трудните ми мигове, винаги е мен. Тя ми помага да бъда по-добра и да помагам на хората, които дори не познавам. И да вярвам в доброто. Обичам ви.
Цитирай

София

Мнения: 1 710
Отдавна ми се ще да се включа в тази тема. И аз да кажа, че чудеса стават - е, може би не такива, каквито обикновено си представяме, но дори по-големи.
Когато заведохме нашия син Гого - преди 2 години и 5 месеца в болницата за деца с церебрална парализа "Св. София" - все още нямаше клинични пътеки, нито пък някаквиначини за безплатно лечение. По груба сметка, за да направим всичко възможно детето да навакса ни бяха нужни по 1200лв. на месец. Нямаше къде да живеем, нито пък толкова платена работа, че да можем да намерим парите. Като имате предвид, че аз бях майчинство, а тати изкарваше по 200лв. на месец.
Ето и чудото - приятели ни поканиха да живеем у тях. А много други приятели, за които дори не подозирахме, че ни приемат като толкова близки - събираха парите всеки месец и ни ги даваха. Не вярвам в случайности. Вярвам, Че Бог ни водеше всеки ден и отваряше врати, там където и не подозирахме, че ще се отворят. Имахме парите за рехабилитация, та и до днес.
Да не говорим за подкрепата, която получихме, за стремежа на всички около нас да ни помогнат да преодолеем изпитанието.
Благодарна съм, че Бог ни заобиколи с верни хора, които ни помагаха и продължават да го правят.
Ами това си е нашето голямо чудо.
Цитирай

The new Earth

Мнения: 1 935
Вяра за атеисти

 ВЯРА ЛИ? Кой ти вярва днес в нещо?! Ницше си го е казал направо – Бог е мъртъв. Вярата е отживелица, самозаблуда, излишен лукс в новото свръхпрагматично Глобално Общежитие.
     Доскоро и аз бях убеден в това. И аз, както много от вас, съм изживял първите си седем годинки в спокойните кошари на партията хранителка. Впоследствие бях обучен на атеизъм и високомерие към разните там религиозни „бабини деветини”. В училище, спомням си, зубрехме псалми, посветени на вездесъщия и всесилен комунизъм. За какво ми бе вяра в онзи подреден, прост и ясен свят? Имах своя детски оптимизъм – хиляда пъти по-благонадежден от говоренето на някакъв си НЛО-дядо.
     Да, бях убеден, че безверието се е запечатало в мозъка на костите ми, чак в ДНК-то ми. Едва по-късно, разнищен от кризата на пубертета, проумях значението на вярата. Оказа се, че псевдомъченическата набожност на бабите в черквите, прекръстването по задължение, лицемерната квартално-религиозна поза са само мъртви разновидности на вярата. Покрай психологията започнах да разпознавам проявите на това интимно човешко чувство. Сега смятам, че вярата е движещата сила на повечето от нас, независимо от различните форми, които приема.
     Който и да ни е направил, освен глава ни е сложил и сърце. Едното строи хипотези за света, другото ни обвързва с тях. Едното ни ориентира в ситуацията, другото ни тегли към верния изход. Едното е фитилът, другото е пламъкът на свещта, осветяваща пътя.
     Древна будистка метафора синтезира „тогавашното” виждане за връзката между сърцето и разума. Вярата е като могъщ и жизнен великан, който обаче е сляп и се спъва дори в малките камъчета. Умът е като мъдър и пресметлив старец с изсъхнали крака. Той притежава знанието как да постигне абсолютно всяка цел, но не може да го използва поради немощта си. Сами нито вярата, нито умът вършат добра работа. Но когато старецът седне на раменете на великана, а великанът започне да се вслушва в съветите на стареца, тогава невъзможните преди неща стават възможни. Вяра + разум = силен дух.
     Така че човек без вяра има сериозен проблем. За него няма ценно или маловажно, той към нищо не се стреми, не отива наникъде. Ако бях религиозен, щях да кажа, че е „духовно мъртъв” (е, стига да не се намира на последния етап на дзенмедитацията. Тогава всякакви вярвания се изпаряват в пустота).
     Тотемите и боговете може да са забравени, но и най-заклетият атеист вярва в нещо. В парите, в първичността на материята спрямо съзнанието, в превъзходството на бялата раса, в поетичното съвършенство на българския рап… Дори атеистът се опира на хиляди вярвания. Явно душата на човек е така устроена, че да се осланя на някакви аксиоми, да преследва възвишени цели, да изгражда системи от смисли. По какъв начин вярата подсилва и предпазва психиката?
     ПСИХОСОМАТИЧНО
     ИЗЦЕЛЯВАНЕ
     В книгата си „Психобиологията на ум-тялото” Е. Л. Роси1 разказва следния любопитен случай. Някой си г-н Райт страдал от злокачествен рак, целият бил в тумори. Всички очаквали края му. По това време се появило лекарството кребиозен, първоначално шумно афиширано като панацея срещу рака. Само седмица след началото на лечение с този препарат г-н Райт станал от смъртния си одър и жизнерадостно защъкал по коридорите. Метастазите му се разсеяли наполовина, човекът бил напълно уверен, че се е излекувал. След известно време манията „кребиозен” започнала да отшумява. Като всяко друго лекарство, не помогнал на абсолютно всички. Г-н Райт чул за съмненията на лекарите в силата на кребиозена, депресирал се и се почувствал отново болен. Туморите му отново започнали да растат, той се върнал в леглото си и починал.
     Каква е „поуката” от историята? Вярата в оздравителните ресурси на човешкия организъм може да прави чудеса. Спонтанните ремисии, описани, но неразтълкувани от днешната медицина, са много силен аргумент в подкрепа на авангардната „психосоматична” парадигма. Според нея „тяло” и „ум” са просто думи, които описват едно и също нещо от различни аспекти. Между „двете” няма реална граница, тя е само във въображението ни. Насадена още от примитивните схващания и затвърдена от християнството, тази граница ни заблуждава, че душевната болест не влияе на тялото, а физическата болест – на психиката.
     Напротив, изследвания върху отношенията между начина на мислене и здравето показват точно обратното. Всяко колебание във вътрешните преживявания се отразява върху дейността на имунната система. Интуитивно усещаме, че стресът, мъката и гневът похабяват нервите и ни правят по-податливи на вирусни заболявания. Ами ако такива проклятия като рака и диабета се окажат телесна реакция на собствения ни песимизъм, обърканост или подсъзнателно нежелание за живот? Болшинството от съвременните болести според мен са психосоматични, т.е. самопровокирани.
     И как става така, че някои „слепи проглеждат, сакати прохождат” на сектантските проповеди? Кални бани, врачки, специални отвари… всички те са само катализатори на лечението чрез вяра.
     Спонтанните ремисии и самопровокираните болести са следствие на това, което вярваме по отношение на способностите на телата ни. Г-н Райт не е успял да се възползва напълно от изумителния потенциал на своята вяра, защото се е уповавал сляпо на кребиозена, и е пропуснал същественото. От друга страна, би било лудост да отричаме болестите си и да се заблуждаваме, че сме здрави. Но само от полза би било, ако при заболяване запазим оптимизъм и вяра в неизвестните ресурси на имунната система.
Цитирай
Ето и нашата история:След 2 спонтанни аборта забременях трети път,но бременността беше много тежка.Имах контракции още от самото начало и бях в болница до 5 месец.При едно от изследванията се оказа че имам хепатит.Така се наревах,а после се оказа че е лабораторна грешка.После се установи че имам листериоза и не се знаеше дали  всичко със бебето ще е наред.На края като се роди се оказа че имаме и положителни резултати за токсоплазмоза.Правихме скенер и разбрахме че е с мозъчни кръвоизливи и атрофия.Сложиха и диагноза ДЦП и епилепсия.Почна се една рехабилитация,която струваше скъпо.Благодарна съм на едни приятели,които ни поканиха при тях в София,за да не плащаме за квартира,докато траят процедурите.Детето ни проходи на 10 месеца без никакъв дефект в походката.Антиепилептици не пием от 3 години.Сега е на 5 години и говори перфектно англииски ( от 2,5 години живеем в Канада)
Възпитахме дъщеря ни да вярва в Бог и се моли всеки ден.Напоследък се моли да си имаме бебе Smile
Цитирай


Мнения: 566
Мили мами, настръхвам като ви чета. Искам да ви прегърна всичките.
Аз ще ви разкажа чудото за което аз знам.
Спомням си , че бях малка, на около 6 години, може би и по-малко. Стоях в колата с татко и чакахме мама.Тя влезе,носеше листче,  той я попита нещо, тя му отговори с половин уста,а той отговори нещо , с което изрази недоверие.Просто отхвърли това което тя му каза. Дори не си спомням думите. Спомням си само усещането-обзе ме ужасна тревога, усещах , че мама се страхува.Усещах ,че татко отрече също от страх.Не знаех за какво става въпрос.
Години по-късно разбрах ,че е имала злокачествен тумор-лекарите са я отписали. Оперирали са я и после са и дали 3 месеца.Не мога да си представя какво е преживяла.Тогава е открила Бог и вярата. Един ден стояла в храм паметник Александър Невски и се молела.Зад нея се приближило момиче на около 16 години и казало: "Вие сте болна , нали? Не се страхувайте" После се разговорили и тя я пратила при някакъв екстрасенс.Мама ходила при него на лечение, не знам той ли я е спасил или вярата и , но ето 20 години по късно, тя е жива и здрава. От този момент нататък  започнала да се интересува от духовното, разви и собствените си лечителски способности.   Не казвам , че е кой знае какъв лечител, но с ръцете си винаги ни е отървавала от разни малки болки.Предаде духовността и умението да оценява малките неща и на мен , за което съм и много благодарна.
Цитирай

Varna

Мнения: 882
Трябва и аз да разкажа за нашето чудо, но преди това искам да благодаря на всички Вас които ни подкрепяхте и окуражавахте. Вие сте прекрасни хора, защото винаги се втурвате да помагате, когато някой има нужда, въпреки, че самите Вие  се нуждаете от подкрепа.

Разказвала съм нашата история във форума "Бебе с диабет".
Когато поставиха диагнозата на моето бебе, за мен животът ми просто свърши. Проклинах себе си и проклетата болест.Чувствах се виновна. Болката и безсилието бяха непоносими, но малката имаше нужда от мен...и.....и.....и..трябваше ми вяра, за да продължа напред.
На Коледа я кръстих, след това и себе си. Молих се на Господ всеки ден. Не спирах да се надявам и да вярвам, че тя ще се оправи. Не исках да се примиря.
Добрите новини дойдоха след около две седмици. Оказа се ,че има шанс Ради да премине от инсулин на таблетки.
После се случи и чудото. Вече не сме на инсулин.
Никога не спирайте да вярвате в чудеса!!!!
Та нали нашите малки създанийца са си едно голямо ЧУДО.
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.