Многодетни семейства

В Испания многодетните са горе-долу две групи - семейства с аристократичен корен, там е въпрос на традиция и престиж да имаш повече деца и семейства на емигранти от близкия и недотам близък Изток.
За отношението към едните и към другите се досещаш - не е едно и също.

Обичайната реакция е едно типичен жест - тръскане на ръката, придружено с "пфууу", дето иде да каже "добре че твойто чудо не ми е на главата".

Към мен и децата емоциите са варирали от голямо възхищение до дълбоко презрение, с други думи не по-различно от това, което сме видели в БГ.

Статутът на многодетен, т.е. това, което ти дава държавата е малко повече, отколкото което се дава на обикновените семейства - детски помощи от 700 евро годишно за дете до навършване на 6 годишна възраст на децата (в обикновено немногодетно семейство добавките са до 3 годинки). Горе-долу същото получавам и за това, че имам близнаци. Има и някой друг % намаление  - 50% за учебници, 50% при пътуване с влак (то нашето си е почти групово пътуване), възможности за доста стипендии и останолото е вече от съвсем незначителни работи.

Моите наблюдения е, че отношението е много положително в Щатите!  Тук всъщност е по-често срещано да имаш 3 + деца, така че многодетните семейства са нещо много нормално.  Тук също се счита въпрос на престиж да можеш да си позволиш да издържаш голямо семейство, но не е лукс само за най-богатите.  На нашата улица ние сме семейството с най-малко деца (2 бр).  Съседите ни имат по 5, 4 и 3 деца съответно (всички на възраст от няколко месеца до 8г.)Макар че е свързано с толкова много работа, да имаш многодетно семейство си е истински дар божи!

И при нас е горе-долу така. КОлежка на мъжа ми с 4 деца казва че е чувала какви ли не шушукания зад гърба си, включително и неща от сорта 'Тия телевизор нямат ли си?'. Това е интелигентно, материално добре осигурено семейство и въпреки това остават неразбрани. Иначе многодетното семейство е сравнително рядко срещано сред местните, по-скоро е типично за някои групи емигранти.

наскоро четох че новата тенденция е образовани и добре финансово хора да имат по 3 вместо по 2 деца(това е била модата на 70те); кават че 3 е новото 2(минали да през етап когато повече от 2 деца имат само ниско образовани хора,без кариери и пр)
та отнош е +; майки си работят с 3 деца и аз се мъъъъъъъъъъча да убедя съпруга си колко изоставаме като имаме само 2 деца

интересна ми беШе темата, пък гледам, отиШла на втора страница...
за Италия Джоя ве4е е казала, то ве4е две деца си е лукс да отгледаШ, камо ли 3 и пове4е. определено го правят финансово осигурените, или силно следваЩите църковните канони (ама и те са все по_малко), или емигранти от някои други континенти.
обЩеството не знам какво мисли, на мен на втората бременност се намериха хора, които да попитат "пак ли?" , но по4ти вси4ки лицемерно се радват на такива семейства, излизайки с обЩи лафове от рода на "браво", "децата са най_голямото богатство" и т.н. после се обръЩат и клЮкат А: "кой знае колко пари имат, за да си гопозволят", Б: "а, пък после Ще се оплакват, 4е не им стигат парите. да са мислили навреме" 


това неЩо много ме заинтригува, и тук има от време на време такива "статистики". 3 деца и ку4е, идеалното семейство, обикновено използвано за реклами на определен вид коли. 

Ако трябва да съм 4естна, дълбоко се съмнявам, да не кажа, 4е не вярвам, 4е могат ефикасно да се възпитават 3 (ама и 2 си е трудно) деца, с работеЩи на пълен ден родители. в края на краиЩата, изкарват времето си в у4илиЩе, с бава4ки, или роднини, а за 2/3 4аса ве4ер и един уикенд, на проблемите на кое да обърнеШ внимание.?
не знам, много е хубаво на теория, много смело, голяма лЮбов към децата, ама кел файда като други им се радват и възпитават?

Зависи от гледната точка zа многодетство...
Общо вzето на висчките ни поzнати реzонната реплика е айнц ист кайнс, две са средностатистическите двойки, но повечето се ориентират към ново допълнение на семейството, три се смята zа оптимално, 4 си поzволяват откровенно богатите, 5 и нагоре са при турците.

като каза това се сетих, тук лафа е "едно е малко, две са много" 


мнението ми е и за тях, аз оби4ам децата и не виждам никакъв смисъл в едното им раждане и оставяне на отглеждане. да, за тях е нормално, а на мен ми е тъжно, 4е на който му се иска не може, а който може се подвизава като "дистанциран субект".   

Не знам как е средностатистическото семейство тук , но най-често срещам холандки с по 3 деца.Категорично децата са много обичани тук 
Кате , да не сте се замислили за трето природно бедствие ?

И тук е така. А като запо4нах работа, колежките веднага ме питаха имам ли деца и колко. Когато казах, 4е имам само едно, за сега, те озада4ени ме попитаха:"О, така ли? Ама ти още ли си с бащата на детето ти или сте разделени?!"

Замислили сме ние отдавна....
Стана ми интересно по принцип какво се мисли в обществата на тази тема.
В класа на щерката имаме 2 семейства с по 4 деца, 3 с по 3, едно с 5.
Те ни гледат сякаш сме бедни и не можем да си позволим трето.

 
нали не сте се замислили по тази при4ина? 

колкото хора-толкоз мнения..

аз работя от 6седмица и на 2те ни деца,не намирам че са на "отглеждане" при други хора..прекарват част от деня си не с нас,но не виждам нищо пагубно в това,даже напротив;за момента намирам децата ни за доста добре възпитани ,адаптирани и адекватни на средата си,куче искам също но ме е страх за душевното му здраве..
*
преди време имаще тема за стимулиране на майчинството и някой каза много правилно че които иска 2 и + деца ги има,независимо от средата,както и обратно..

Неееееееееееееееееееее!
Просто си имаме мерак.

о да, това е сигурно.
Каква имаШ предвид по "4аст от деня"? половин ден, 6 4аса, колко? заЩото аз говорех за хора на 8_4асов работен ден, с евентуално 4ас, 4ас и половина придвижване. груба сметка : прибираШ се в къЩи в 19.00/19.30, детето си ляга, да ре4ем, в 21.30, демек, имаШ 2/2 и половина 4аса да му обърнеШ внимание  
не знам... на мен ми зву4и неубедително да се каже, 4е ти го възпитаваШ в този слу4ай, възпитават го други хора, което дале4 не води до невъзпитано дете, даже може и обратното да е.

Що се отнася до стимулирането, съгласна съм, 4е реШението е ли4но и не е ръководено от някакво стимулиране, но е и истина (за мен ли4но), 4е за трето бих си помислила, ако можех да си позволя АЗ да си ги гледам поне 4етири 4аса в пове4е от горепосо4ените два.

навярно,макар човек да избира средата си по редица параграфи,може и този да е сред тях
*
не искам да обръщам темата в "За" и "против" градините и ясли,само казах че гледни точки много, определения за "обръщам внимание" и пр също толкоз..

 за протокола-работя 8 часа,пътъвам по работа, уча на пълна заетост, време и за спорт,и за доброволстване и за какво ли не има ако се тури мисъл..

какво обЩо имат детските градини и ясли  ? аз съм абсолЮтно положително настроена и към двете, но с това потвърждаваме, 4е детето изкарва пове4е време с 4ужди хора, не със семейството си.
за "обръЩане на внимание" имам предвид неЩо пове4е от "дадох му да яде", "изкъпах го", "разходих го с мен до супера".

един въпрос имам : по колко 4аса спиШ? не, заЩото аз се смятам за Що годе организиран 4овек, но това, което описваШ, не мога да си го представя... освен ако не използвам вси4ки 24 4аса на деноноЩието 

а, и какво озна4ава "работя 8 4аса и у4а на пълна заетост"?

feiam  и gioia,
темата беше друга,съжалявам ако нещо в думите ми ви е подразнило или предизвикало;
всеки има своя си ред и истина,аз се опитах да кажа че не може да се мери всичко с един аршин и да се групира на общо основание

(уча 12 кредита на семестър,работя 40 часа на седмица, спортувам 3/седмица вечер у дома,спя от 10.30 до 7,имам много помощ от съпруг,децата ми са с други хора до 4.30,после до 8.30 прекарваме заедно..каква е личната моя си цена е друга тема..)

бъдете здрави!
Анна

аз бях откровено лЮбопитна   , така 4е, извинявай ти, ако с неЩо съм те накарала да помислиШ, 4е се 4увствам предизвикана. като стане въпрос за организация, завиждам благородно на хора, които успяват да се справят с вси4ко.
съжалявам ,4е отклонихме темата, дали Ще бъде интересна една отделна, именно за организацията? 

Кате,
Отношението е според зависи. Ако генерализираме, ето моите наблюдения от мъгливия остров (и от мойта си камбанария):

-3 деца наистина се смята за нормата за някои средно-заможни семейства;
-3 и повече деца често е резултатът и при една бозава мътна прислойка на бедност, лишения, много/незнайни бащи или майки-тийнейджърки:
-който има 2 деца осъзнава, че и трето е добре дошло;
-който има 1, не мисли за трето;
-който каквито страхове има за бъдещето/живота, ги пречупва през идеята за следващо дете.

Колко от вас са отгледани от родител 24/7?
Защото по мое време всички ходехме на градина през седмицата, събота и неделя при бабите... знаете - мила, родна картинка.
И като че ли всички станахме хора  Практиката показва, че работи.

Нужно ли е да отделяме на детето си цялото си време, за да го възпитаме най-най-най?

да, и по колко деца максимум бяхме в семейство? аз познати с 3 нямам, моето поколение бяха пове4ето по едно дете. заЩото темата затова беШЕ, за многодетните семейства.
освен това, ако трябва да съм 4естна, бих предпо4ела връзката ми с децата ми да няма ниЩо обЩо с моята с родителите ми.
искам неЩо по_добро и за тях, и за мен. като казвам "и за мен", имам предвид, 4е се 4увствам по_обогатена и удовлетворена от контактите с детето ми, отколкото от тази с някои колеги, или въобЩе възрастни хора.

на последния ти въпрос нямам отговор, де да го имах. и все пак не говоря никъде за "цялото" ми време, а за пове4е време.

gioia,
не разбрах кое е "нереално",нейсе..
тамън "живеенето" визирах както казвах за цената която струва тази т.н. организация..определено на моменти идва множко,и да,има културни разлики (на кръчма и кафе се ходи 2/месец,няма баба на к да метна деца и всяка будна минута тяхна прекарваме заедно,ваканциите ни са 10 дни вместо месец и малко к има човек на моята позиция в Европа и ред други)
*
за организацията сме говорили и преди,има книги к на мен много ми помогнаха;мога да кажа какво не правя,к пести време-не гладя,не храня дете от мига в к започна да посяга сама,не приспивам никого никога,не се гримирам
*

Ама защо се чудите дали е възможно или не да работи Анет и да и остава време за децата.
Не можете да сравнявате европейския начин на живот с американския.
Имам си лични наблюдения, освен това и от споделеното тук си ги допълвам и разширявам.
Все пак темата не е за разликите в начина ни на живот, а за статута на многодетните семейства.
Всеки си има собствена нишка за правилна организация. Ако едно за вас е неуместно, за други е съвсем в реда на нещата.
А отричането на детските градини за мен е безсмислено, тъй като най-малкото обогатява децата с постоянни детски контакти и завързване на приятелства, което не е маловажно, имайки предвид структурата ни на "цивилизацията", където без добри "партньорски" качества отиваш в трета глуха.

По повод бройката деца, тук гледат странно ако имаш едно  Аз бях дълго време в тази ситуация и винаги, когато ме питаха, колко деца имам и отговарях едно, усещах леко сепване. Жените с по едно са или самотни майки, или разведени или овдовели  Колежките ми в работата масово бяха с по две и три деца, имаше една с 4, с едно бях само аз и още една разведена
Иначе държавата, до колкото знам, няма специална политика към семействата с 3 и повече деца. Детските за първо дете са най-високи, от там нататък второ, трето и тн получават една и съща сума, по-малка от колкото за първото.

Много добре казано.  В същия ред на мисли, при равни други условия, деца от многодетни семейства имат много по-добри умения за работа с хора, т.к. живота ги е научил да се съобразяват с останалите в много по-голяма степен... 

    Моите впечатления оттук са, че многодетното семейство е нещо обичайно,
дори 3 са малко. За отношение - не знам, нямала съм преки наблюдения.
    Но е жалко, когато децата или броят им е начин да изразиш социалния си статус.

Радвам се на такива смели родители с много деца. Шефът ми има 5, децата са самостоятелни, веселбата е абсолютна. Най-големият печеливш е най-малкото, защото печели един вид от опита на по-големите, сравнено с другите деца в яслата, това дете беше много по-добре развито. Да вметна, че децата са отрасли по ясли и градини, майката е студентка за втори път и работи, имат си баба, която помага в "надзираването" и гладенето на дрехи. Единственото, от което съм чула да мрънкат са многото родителски срещи 
Свеки също е отгледала 3 деца. Ще я разпитам при удобен случай, как се е чувствала навремето.

    В Канада като цяло се гледа с добро око на многодетните семейства. Друг е въпроса, че едно по-заможно семейство с традиции, освен че отглежда децата има възможност да даде и добро образование и по този начин добър старт в живота на всичките деца.  Например гинекологът и зъболекарят ми имат по 3 деца, като всичките са завършили или учат в университет. 

    Докато веднъж в магазина едно момче около 20-22 годишно, бяло, много симпатично почна да се закача с дъщеря ми. Явно беше, имаше подход към малките деца. Оказа се, че са били 5 деца в семейството. Еми честно, малко мъчно ми стана за него. Даже съм чувала, че като станат да речем на 18, ги гонят от къщи да се оправят самички. Без образование, наистина може само за продавач да се хванеш, за да се издържаш и се получава един затворен кръг за цял живот.
 
  Наистина е интересен и факта дали майката е работила. В горните случаи мисля не.

  Но имах една учителка по английски, която имаше 4 деца. Всичките са изучени.
  Една кандидатка за депутатка също имаше 3 или 4 деца, като започнала работа като мениджър в една голяма компания, малко като поотраснали децата.    Е, на тези хора вече се чудя как става номерът и направо им се възхищавам. 

В Щатите се счита за напълно нормално да имаш 3+ деца, а и с куче си е направо американската мечта 
а иначе за справянето - ами въпрос на личен избор и приоритети. Аз също имам 3 деца, така се стекоха обстоятелствата и разбира се на съжалявам. Правя каквото мога, работя на пълен ден, мъжа ми до късно, което означава, че имам основната грижа около ежедневието. Смея да твърдя, че децата ми са добре гледани, усмихнати, мисля - щастливи. Е, проблеми винаги има, но това не означава, че бройката е грешна  А за "живеенето" - ами и ние живеем, но просто се приспособяваме към създалите се обстоятелства - щастие има навсякъде.

Съгласна съм с тебе 100%.
С тази разлика, че моите са ..... 4. Съпруга ми работи overnight, така че успяваме за сега да "покриваме"  грижите за 1-годишния ни изтърсак-разбойник. Каките и баткото също помагат. Аз съм на salary, което мамите в САЩ знаят какво е. Заплата е сравнително добра, но за сметка на това почти не разполагаш с времето си .

няма да разводнявам пове4е темата, 4е гледам пое друга насока (не ми стана изобЩо ясна намесата на ясли и градини с принципния въпрос  ).
потърсих предиШни теми за организацията на работеЩите майки, оба4е, признавам, 4е съм много саката с търса4ката ... въпроса ме интересува много, както и всякъв опит и предложения... надявам се да имам малко време в слдваЩите дни, за да формулирам отделна теми4ка.   

Фейам, не е лоша идея да пуснеш такава тема, за организацията.
Много съществен момент в ежедневието ни.

Ние май влизаме в тази категория, на многодетните родители.  
В Италия няма по4ти никакви  привилегии, единственно има данъ4ни облек4ения, но са минимални. Например миналата година имаше намаление от дохода преди да го обложат с данъци, но е нещо нищожно.
Доколкото знам във Франция има добра политика за многодетните семейства.
Доста 4есто, ни се е слу4вало по улицата да ни заговарят хора, казват ни, браво на вас.
Имала съм и слу4аи на възрастни жени, който като им кажа, 4е сами се оправяме и аз работя, ме гледат странно. Според мен, всеки си гледа от собственната гледна то4ка. За някой хора и едно дете може да се окаже трудно за отглеждане, а си зависи и от децата.
Аз познавам доста семейства с по 3 деца, но наистина са пове4е рядкост, отколкото норма.

то4но така за някои и едно е много или трудно,(е то не си е лесно де)но ас сам с 3 така 4е мога да направя разликата....трудното е 4е нямам помо6т ,на6ите са в БГ.но аз сам си ги искала и си ги гледам,слади4ки на мама                

Тук понятието "многодетни" не е свързано непремено с повече от 2 деца както ние сме свикнали. Може би защото след 2 нямаш привилегии - получаваш по ок. 120Е за 1, 2 и пр. дете. Kinderreich все го свързвам със селските фамилии, където наистина са големи семейства, непрекъснато падат цените за закупуване на произведеното във фермите и току се организират разни акции за подпомагане на точно тези многодетни.

Още малко и ще го изпитам на собствен гръб отношението. Но не мисля че ще е много по-различно. Тук се подразбира, че още при първа бременост си оставаш в къщи. Като разберат че имаме дете, все търсят мъжа ми по финансови въпроси  или пък не дай си боже да ме заварят в къщи - първо задължително питат дали знам немски на мнооого бавен и ясен език  . Да не говорим че още не се бяхме оженили като ни питаха дали картите ни са на 1 сметка, а като си купвахме компютър ми разясняваха колко хубава програмка има за описване на дом. инвентар и водене на дом. счетоводство  . Въобще отношението към майките (или пък даже жените) понякога е такова - като към бавно развиващите се. 

На работата слава богу е малко по-друго след като представиш диплома и дори поработиш малко. В предишната фирма първо мислеха че чакам първо, което всъщност беше 2ро, а сега даже шефът мислеше, че чакам 2ро. Не искам да парадирам с децата да не им се натрапя като супер майка, защото след 7-8 мес. пак ще работя, наистина на 80%. Но мисля че ако децата са здрави, няма проблем да се възпитат добре и 3, пък и без да си седя 24h в къщи. Наистина бих предпочела да работя 60% докато и най-малкото тръгне на детска градина (т.е. 1те 4г), но не става.

Най-големият ми син като тръгна на у-ще стана много самостоятелен. И да си стоя и да не си стоя в къщи той е почти целия ден там или има други занимания, или пък се среща с приятели.

И много мразя като ми кажат - защо да раждам като ги давам да ги гледат  . Ами аз и баща им ги гледаме. Това че прекарват по няколко часа с бавачка или се забавляват в яслите нищо не значи. Всичките им проблеми, болести, развитие минават през нас, а и много време се занимаваме с тях за сметка напр. на домак. работа, която не я вършим ние. Освен това вече не се налага да бачкаме денонощно, за да се доказваме - мина този период докато нямахме деца. Въпрос на организация и приоритети.
 

ами за мен пък разковни4ето е то4но тук. колко "няколко 4аса"? 
аз се 4увствам привилигерована, заЩото се прибирам в 18.00 (не работя дале4), но има хора, които преди 19.30 не могат да се приберат. зна4и съответно децата са с тях по 2 4аса на ден горе_долу. за мен, това озна4ава, 4е други хора ги гледат децата. 
но, както казах, Ще пробвам с отделна теми4ка (май Ще ми е първата  ), та освен време, трябва и да се пресрамя 

Мммм, колко ли - дай да сметна. Значи аз или мъжът ми излизаме ок. 9 сутринта и пак някой от нас се връща до 18.00 (жената е дотогава). Това е максимума. В петък аз съм в къщи, значи с малкия, щото големия му виждам очите само ок. обяд и след 16.00 и то ако не е отишъл на гости при приятел. Отделно мъжът ми си идва в понеделник в 16.00. Аз пък и той можем да работим и от къщи, но не го използваме много. Получава се значи ок. 3*9 + 7 = 34h на седмица от възможните 24*7 = 168h и то ако те са нон стоп на мое разположение, а това не е така при големия! Да не говорим пък че и качеството е важно. Да, иска ми се да постоя повечко с децата докато са малки, т.е. първите 4г. Но като тръгнат на детска градина след това кажи ми моля те за какво да кисна половин ден в къщи сама?!

MegiX, ами от привилигерованите си (както съм написала и за себе си по_горе)

и хайде стига в тая тема, 4е няма да остане ниЩо за тази която еййй сега Ще се опитам да пусна. 

Ами, може, ако имаш предвид по-гъвкавото време, на което се радваме, ама нищо не ни е паднало даром от небето. Винаги съм искала 3 и съм работила по въпроса от рано  .

чета с интерес и си помислих, че моите родители са работили от 8-17ч. и пак са се блъскали поне по час преди и след това по трамваите и  са се появявали в къщи преди вечеря. излизахме от къщи по време на Дела и Документи по Хоризонт, и се събирахме за вечеря. имахме си по един ключ на врата и си бяхме самостоятелни единици, общо взето.
някак си сме избутали и ясли и детски градини, алианси, тренировки и какво ли не.
с много помощ от баби ( в социализма нямаше гледачки) и планиране, разбира се.
тоест, не разбирам какво толкова се е променило  - повечето хора работят са на 8ч работен ден и пътуват и това не е от днес. ако се замислите за вашите родители, едва ли някой е бил в по-различна позиция.

Знаеш ли, че имаше. Аз бях доста болнава, известно време не можех да ходя на градина и нашите смениха 2-3 баби, докато дойде баба Ташка  . Хич не знам обаче как са ги намирали, трябва да попитам  .

И аз така си мисля, даже баба ми е работила с 2 деца, а не са имали ни пералня (нашите вече да - ама мнооого примитивна), ни съдомиялни, ни pampersi, разни препарати и пр. улеснения, да не говорим за магазините и съдържанието (баща ми пазаруваше, а работеше на 2 места). Ама както казва фeиам, не е въпросът да се мъчим  и ние като грeшни дяволи, а да прeдложим нещо по-добро и за децата и за нас.

да, Лени, така е. но както съм казала някъде по_горе, аз ли4но не съм о4арована от отноШенията ми с родителите ми, които бяха 4исто професионални ... ако разбираШ какво имам предвид. предпо4итам друг вид и пробвам по друг на4ин. но, разбира се, това е моят опит и моите желания.

ами най-доброто е да си с детето си възможно най-дълго, без да го ощетяваш от неговите си социални нужди и контакти. да му отдаваш смислено време. да, но времето е пари. темата май излезе от темата, но за мен сегашните 3г са предишните 7г - това е времето, което искам да дам, като постоянна грижа. едва ли ще стане , просто няма да издържим фиинансово 3г само на една заплата.
иначе, не бих стояла и отглеждала детето си до дипломиране  накрая, както каза, ще ми говорят бавно и високо по телефона, за да разбирам по-добре, а детето сигурно ще е някакво мамино синче / дъщеря.

при заети родители според мен е важно  как прекарват възможните 3-4 часа дневно с децата си.
физическото присъствие не е достатъчно. убедена съм, че може да се изградят страхотни връзки ( както е в моето сем.) и при работещи родители на пълен работен ден. 

Това не е много вярно - аз съм била дете през социализма и мен ме е гледала гледачка, също и сестра ми

 

И мъж ми е имал гледачка  До към 7-8 годишен.
feiam, не е важно количеството време изкарано с децата, а качеството 

И аз така мисля.   
Едно дете по принцип няма нужда от това с часове да му висиш на главата и все да чувства, че някой го държи за ръката или го контролира във всичко. Мисля, че това принципи на възпитанието  от миналото.
Децата ни ще живеят в друг и по-сложен свят, с много повече предизвикателства. Със затваряне в семейството, колкото и да са добри навиците в него, няма да се научат да бъдат отворени към по-различни хора, култури и начини на мислене. Това ще го усвоят само ако от малки започнат да общуват с други хора, извън семейството, дори и тези хора да не се вместват в нашите представи за "най-доброто". 
А от семейството трябва да дойдат критериите за добро и лошо, за етика и чувството да си обичан, такива най-важни неща. Но не на всяка цена  детето да прекарва колкото може повече време само и само с родителите.

  Здравейте,момичета днес на Благовещение!Стана ми интересна темичката...ще я прочета цялата и ще ви пиша като заспи малкото.     

Можете да заповядате и ТУК, да четете, да питате,а и вяравм,че има какво да кажете и вие...Плюс това има и познати за мен мами в тази тема...Здравейте!

MegiX още малко!!!!Леко и безпроблемно раждане и чакаме снимки с Бебчо! 

Малеее,тя тази тема защо така ссме я изоставили...пишете и както казва Мама Цоцоланка,заповядаыте и в другата...

Ами тук тези които познавам гледат със същото око на многодетните семейства с които се гледа в Бг.Т.е.,предполагам че принципно всички са за,но ги е страх за какви ще ги вземат другите ако вземат та народят малко повечко деца.Най-добрата ми приятелка тук примерно е с две.И беше казала че окончателно спира възпроизвеждането.Обаче след като аз твърдо заявих че за мен няма значение дали ще имам примерно още две деца,забелязах че и тя омекна и реши че ако мъжа и я освободи от задължението да ходи на работа(при което трябва да уточня че тя работи на едно бюро и по цял ден си клати краката и пише безумни мейли на приятели от скука )и се снабдят с детегледачка,която да гледа отрочетата ,когато и скимне да излезе навън,при това положение каза че щяла и на 6 да се навие:).
Аз много обичам децата,хубаво е човек да има много.В интерес на истината когато гледам племенниците на Фло се справям много по-добре с тримата наведнъж,отколкото когато съм сама с Теодор.Мисля че никога не бих абортирала,ако стане така че забременея,раждам и толкова.Не изпитвам див ужас,дори това да ми се случи в този момент.Не мисля че за да си многодетен родител трябва задължително да си богат,но е задължително да не си беден.Иначе не става.
Единственото нещо обаче което със сигурност ще направя е да си намеря наистина почасова гледачка,ако искам да водя все пак някакъв социален живот.

Зависи от средата, социалната имам предвид, не държавата и още зависи от това дали си мъж или жена.

Например, ако си мъж и искаш да растеш в кариерата, нямаш проблем с 3-4 деца защото жената стои в къщи или е главно отговорна за децата. Имам колеги с 2-3 деца, и това изглежда нормално. Дори се смята положително това, че си такъв добър гражданин и загрижен за семейството мъж.

За жените, обаче, нещата стоят по различен начин. Да, вярно е, че в нашия квартал повечето жени или не работят ако имат деца или работят part-time. Но има и друга тенденция--жените поне в моя социален кръг ако изобщо имат деца, имат едно. Нещо повече, открито обявяват че друго дете няма да имат. Това е защото те са работили дълго и трудно на кариерата си, родили са дете на 30 + години, и виждат че децата все пак имат негативен ефект в култура, която очаква ако работиш, да се посветиш изцяло на работата си.

Университетите и добрите частни училища също са много скъпи тука, и много хора, дори когато двамата работят, решават, че имат ресурсите или енергията (особено енергията) ако и двамата работят за едно дете. 

Това поне са моите observations за моите колеги и връстнички в Щатите.  Аз си мисля, че в света в който живеем, трябва голям скок от оптимизъм дори за едно дете.