Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Деца от 1 до 6 г.
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 31 отговора

София

Мнения: 4 812
Да се върнем 20-30 години назад... Какви деца бяхме? Какви храни обичахме? Как играехме? Колко често се карахме, биехме, набелязвахме "смъртни" врагове? Кое ни радваше и кое ни тревожеше?

Намирам за полезно понякога да си припомням детството, за да избера кое да позволя на собствените си деца сега, как да реагирам, какво да ги посъветвам... Не малко от забраните и тревогите отпадат, защото си давам сметка, че децата имат път, който да извървят, рани, с които да пораснат и опит, който да натрупат.
Цитирай

мъничко градче

Мнения: 213
Мисля че и да си спомня детството неможе да ми помогне в възпитанието поради простия факт ,че времената са коренно различни.Ние играехме на народна топка и нямаше една кола да ни прекасне играта насред улицата а сега как лине.Играехме на стражари и апаши но нашите не се тревожеха и ни оставяха а сега дали -не.Нашето детство е в друго време , за нашите деца ще е много по зле от гледна точка на това че по неможе да си играят като нас преди.
Цитирай

Майничка

Мнения: 5 252
...Намирам за полезно понякога да си припомням детството...

И в тези случаи си давам сметка, че обстоятелствата, при които расте дъщеря ми са толкова различни от моите, колкото моите - от тези на майка ми. И по характер е толкова по-различна от мен, колкото аз - от майка ми... Защо ли тогава, когато й се карам понякога, сама си звуча с гласа на майка ми?
Цитирай

София

Мнения: 2 700
И аз не виждам особена връзка между моето детство и това на дъщеря ми.
Играта навън не беше проблем. Играехме на народна топка, фунийки, ластик, дама, стражари и апаши и т.н. Нямам спомен и от скандали с другите деца. Имаше някакво разделение (когато съм била съвсем малка) на почитатели на АББА и БОНИ-М, на ЛЕВСКИ  и ЦСКА, но драми не е имало. Не са ме вълнували дрехи, не съм гледала телевизия.
Голяма радост беше да ме изненадат с нещо случайно пуснато в “Детмаг”.

По отношение на храната съм яла всичко, което се е намирало по магазините, включително и “показните”. Помня, че мечтаех за пържени картофи в ресторант, но обикновено имаше комбинирана гарнитура с боб и лютеница.  Mr. Green Помня дъвките “Идеал”, сладолед “Ескимо”,  бонбоните “Таралежки” и шоколадът с кравата .

А за тревоги пък, въобще не мога да се сетя. В пуберските години нещата се смениха, но това е друга тема.
Като цяло, безгрижно детство...
Цитирай

София

Мнения: 7 263
И аз опитвах тази терапия, но не се получава. Виждам че доста майки преди мен са изтъкнали същото. Средата в която растяхме ние е коренно различна с тази в която са принудени да растат нашите деца. Ако можех да избирам дали да съм дете при днешните условия или при условията, в които аз прекарах детството си......
Абсолютно и категорично бих избрала своето детство

И аз не виждам особена връзка между моето детство и това на дъщеря ми.
Играта навън не беше проблем. Играехме на народна топка, фунийки, ластик, дама, стражари и апаши и т.н. Нямам спомен и от скандали с другите деца. Имаше някакво разделение (когато съм била съвсем малка) на почитатели на АББА и БОНИ-М, на ЛЕВСКИ  и ЦСКА, но драми не е имало. Не са ме вълнували дрехи, не съм гледала телевизия.
Голяма радост беше да ме изненадат с нещо случайно пуснато в “Детмаг”.

По отношение на храната съм яла всичко, което се е намирало по магазините, включително и “показните”. Помня, че мечтаех за пържени картофи в ресторант, но обикновено имаше комбинирана гарнитура с боб и лютеница.  Mr. Green Помня дъвките “Идеал”, сладолед “Ескимо”,  бонбоните “Таралежки” и шоколадът с кравата .

А за тревоги пък, въобще не мога да се сетя. В пуберските години нещата се смениха, но това е друга тема.
Като цяло, безгрижно детство...


Напълно подкрепям горното изказване ..... времената се менят, нравите също, детството за жалост не е това,  което беше едно време ............
Цитирай

При хората, които обичам

Мнения: 3 193
Колкото до пътя на децата - да, права си. Не викам по Деница, когато се катери по дърветата /т.е. - викам, ама от хорска срама,да не ме вземат за безотговорна Mr. Green/. Колелото има нужда от нови гуми, защото тези са изтъргани от "биене на контри", баща и не иска да и купим със скорости, защото още не сме видяли такова, което да има контра. А си е друго да се захлупиш по очи от непремерения натиск, нали?
Липсват ми пакетчетата "Ехо" и изрисуваните на дама тротоари. На това непременно ще ги науча, нищо не ми пречи да подскачам с тях.
Циганската баница е неразделна част от моето детство - децата също я обичат.
Народната топка...Е, за нея трябват доста деца, а наоколо няма.

Не знам дали можем да пренесем поуките от нашето детство на децата си. Първо, защото живеехме в съвсем различно време и второ, защото те са много по-различни от нас...
Цитирай

София

Мнения: 2 779
Бях злояда.Имам спомен от преследване с лъжица, не от любими храни.
Помня летуванията на село, където бях заключвана, за да не ходя на реката, но прескачах оградата и се спускахме по бързея, ужасно забавно, чак изтръпнах от спомена.
Карах колело като луда, ма не по асфалта, а по разни урвички, нещо като планинското колоездене в момента, в някакъв неясен, детски вариант.
Контузвах се чести и сериозно.
Не спирах на едно място.
Бях дива и щастлив.

Синът ми е същият - злояд, нетърпелив, див и щастлив.

Цитирай

Варна

Мнения: 1 353
Това с връщането назад го правя редовно и съпоставям и сравнявам.
Бях специална и към мен имаше специално отношение за храненето, което определяше обаче битието ми тогава - докато другите деца играеха, аз висях на масата и пр.
Много обичах да бягам, постоянно имах рани по лактите и коленете - сега Гери е така. Не може да ходи - изморявала се  Rolling Eyes , трябва да тича.
Това което много ми харесваше беше тайфите от приятели, които се събирахме и играехме по улиците и дворовете.
Знам, че израстнах без много неща - много и ще липсват на моето дете в неговото детство.
Такъв е живота обаче!
Цитирай

Варна

Мнения: 4 634
Гого имаше детство много близко до моето. Почти половината го прекара там където и аз - в моя роден малък град, в бабината къща, на същата улица, на реката, по поляните. Изпил е толкова боза колкото и аз.Smile))Тук във Варна също имаше игри, фунийки, топки и колелета. И плаж. И най-важното - приятели. Разлики има разбира се, но те не са направили живота му нещастен.Smile
Сиси е малка, какво да кажа. Аз не виждам нещата в черно. На площадката виждам и дама, и ластици, топки и колелета. И джанките зад блока ги изяждат още зелени точно както и ние го правехме.

Понякога сравнявам Георги със себе си/и мъжа си/ на неговата възраст в момента и ... той е доста по-кротък от нас. Не искам да прави нещата които ние сме правили. Добре, че по това време вече живеех в друг град и майка ми не знае. Tired
Цитирай


Мнения: 1 770
Играта навън не беше проблем. Играехме на народна топка, фунийки, ластик, дама, стражари и апаши и т.н. Нямам спомен и от скандали с другите деца. Имаше някакво разделение (когато съм била съвсем малка) на почитатели на АББА и БОНИ-М, на ЛЕВСКИ  и ЦСКА, но драми не е имало.
............
Помня дъвките “Идеал”, сладолед “Ескимо" и шоколада с кравата .

Бях злояда.Имам спомен от преследване с лъжица, не от любими храни.
Помня летуванията на село, където ........ Карах колело като луда........ Контузвах се често и сериозно.
Не спирах на едно място.
Бях дива и щастлива.

Все едно, че аз съм го написала. Понякога ми е мъчно, че моите деца днес няма да усетят онази тръпка от игрите късно вечер през лятото, когато вече в съвсем тъмно, звездите греят, жегата намалява и нощта е "наситена с дъх на треви и цветя". И тайфата, изморена и притихнала, най-сетне укротена за малко, седи на земята и децата с блеснали в тъмнината очи си разказват истории, споделят неща, които ги вълнуват, измислят лудориите за следващия ден и се правят, че не чуват как от околните балкони се носят викове: Сашко, Емо, Ани, Иво, Весе и т.н.! Прибирай се вече, късно стана!
Сега просто не е същото - компютърните игри, Скайпа и електронната поща изместиха народната топка, фунийките и нуждата от среща, за да поговориш с приятелите си. За мое огромно съжаление, моите деца, както вероятно почти всички техни връстници, прекарват повече време в къщи, пред телевизора или компютъра, отколкото навън, и по никакъв начин не  мога да ги убедя, че навън е много по-интересно. А вече не знам дали искам да ги убедя - при всички ужаси, за които чуваме всеки ден........
Има и прилики, разбира се. Децата ми обичат същите неща, които обичах и аз - боза, мляко, меденки, зелени джанки и ... крушите от дървото на съседите, не от нашето; обичат морето, книгите и карането на колело. И мразят спанака точно толкова, колкото и аз!
Цитирай

София

Мнения: 3 447
Аз пък мисля, че има полза. Втурнахте се да изреждате някакви външни отлики, като играта на ластик, филиите с лютеница и т.н.... а това не е основното. По-добре да си припомняме от време на време точно как сме се чувствали, когато са ни наказвали несправедливо, когато са ни крещяли и шамаросвали, защото са били изнервени, когато са ни пренебрегвали, защото са били изморени, когато са ни хранели насила или са ни тормозели с родителски амбиции... Нещата не са толкова различни, колкото си въобразяваме.
Цитирай

с/у ОколоМръсТното

Мнения: 18 614
бяхме послушни, предвидливи, умни и сговорчиви деца...  Mr. Green Особено аз  Party Laughing

Сега сериозно. Били сме нормални за онези години деца.
И както не веднъж съм писала - никога моите деца няма да имат моето детство... ама никога и това е много тъжно...  Confused
Само ми се иска, да са ми живи и здрави децата ми и вашите също, пък другото всичко е постижимо.
Всеки със съдбата си и туй то.
Аз не съм споделяла някой неща с нашите (или не веднага), ясно е че и моите деца ще са тъй. Опитвам се да втълпявам да се мисли за последствията от дадена постъпка и после тя да е факт. Мисли, мисли, предвиждай... само това повтарям.
И се осланям на гсм-а и на това, че имам връзка с нея.

... точно как сме се чувствали, когато са ни наказвали несправедливо, когато са ни крещяли и шамаросвали, защото са били изнервени, когато са ни пренебрегвали, защото са били изморени, когато са ни хранели насила или са ни тормозели с родителски амбиции... Нещата не са толкова различни, колкото си въобразяваме.

Доне, аз се намирам в пъти по-изнервена и нямаща капка търпение от всяка минута на майка ми с нас... Тъй, че не мога да се съглася с нито един ред от горните ти.  Crossing Arms
Цитирай


Мнения: 524
По-добре да си припомняме от време на време точно как сме се чувствали, когато са ни наказвали несправедливо, когато са ни крещяли и шамаросвали, защото са били изнервени, когато са ни пренебрегвали, защото са били изморени, когато са ни хранели насила или са ни тормозели с родителски амбиции... Нещата не са толкова различни, колкото си въобразяваме.
[/quote
Нещата не са били толкова различни...Но добре е ,че нямам лоши спомени. въпреки, че е лошо да крещиш, шамаросваш и биеш. Всички ядяхме бой И не беше срамно да кажеш, че ще му хвършил един здрав пердах. Както и не беше ужасно да си признаеш, че е имало у вас шамарена фабрика.
Сега много се префинихме, много четем и разбираме от психология. А се страхувам, че може и да не се справя с това предизвиканелство майчинството.
Дали мойта майка е имала подобни страхове. Или е приемала нещата с неизбежността на естеството
Цитирай

В офиса

Мнения: 2 069
Точно вчера написах мейл на мъжа ми, който отсъства за няколко седмици, че в момента детството на Цвета прилича на нашето. Събират се огромна тумба деца, от съвсем малки фърфаляци, до какички на по 10-12 години. Играят на площадката, на поляната до площадката. Малките се пречкат на големите, те пък ги гонят. Прибираме се отдавна след като се е стъмнило. Имат и "вражди", и са солидарни. Днес ми обясни, че тя не обичала шошо, защото той не бил приятел на крисо. единствената разлика с едно време е, че сега и ние, родителите, сме наоколо. Напролет в квартала джанките наистина биват изядени зелени, както едно време. Но все пак аз живея в квартала с най-много детски площадки и тревни площи  Very Happy

В много отношения Цвета не прилича на мен. Аз се катерех навсякъде, цялата бях в рани и се надпреварвах все с момчетата. А цвета е 'дама'. Страх я е да се катери, тича бавно и внимателно, в игрите избира да е принцесата, която стои в кулата, а не рицаря, който се дуелира да я спаси. Така че аз не забранявам, а обратно, карам я да се изкачи до най-високото, да тича, да дивее.
В други пък си приличаме - болезнената привързаност към приятелите, нежеланието да се разделя с тях и болката, когато й кажат нещо накриво.
Въпреки това се случва да не знам какъв съвет да й дам. А и трябва ли? Всеки трябва да мине през определено количество болка (било от рани, или обиди) и да я превъзмогне сам.

Цитат
Сега много се префинихме, много четем и разбираме от психология. А се страхувам, че може и да не се справя с това предизвиканелство майчинството.
Дали мойта майка е имала подобни страхове. Или е приемала нещата с неизбежността на естеството
това ми хареса. чак понякога ми става смешно от психологическите теории, които се развиват тук, например. Понякога се смея и на собствената си високопарност.
Цитирай

София

Мнения: 3 447
А, не става дума за психологически теории, книги и т.н.  Smile Мисълта ми е, че ако си припомняме как ние сме се чувствали и се опитваме да видим нещата от детската гледна точка, по-лесно ще разбираме децата си, потребностите им, мотивите им. Не вярвам, че някой чичко психолог може да ми "обясни" детето ми по-добре от мен.
А иначе - че времената са много по-стресови - така си е. Никой не ни е лъгал, че ще ни е лесно, обаче  Wink
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 31 отговора