Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Литературен клуб
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 300 отговора


Мнения: 2 608
ЛИТЕРАТУРЕН КЛУБ

ЛИТЕРАТУРЕН КЛУБ - ІІ

Благодарение на Verdad ето и списък на книгите, обсъдени в Литературен клуб ІІ:
Verdad,   bouquet  bouquet  bouquet

“Ева Луна”, Исабел Алиенде
“Приказки на Ева Луна”, Исабел Алиенде
"Къщата на духовете", Исабел Алиенде
"Афродита", Исабел Алиенде
"Обратими грешки",  Скот Търоу
"Кратка история на тракторите", Марина Левицка
"Изцелението", Дийпак Чопра
“Дневници на малки откачалки”, А. Макферсън, Е. Макферлейн
"Есента на патриарха", Габриел Гарсия Маркес
“Манастирът на призраците”, Робърт ван Хюлик
"Загадката на лабиринта", Робърт ван Хюлик
"Сияние на жена", Ромен Гари
"Животът пред теб", Ромен Гари
"Обещанието на зората", Ромен Гари
“Нататък билетът не важи”, Ромен Гари
“Терзанията на цар Соломон”, Ромен Гари
"Татко", Уилям Уортън
“Гордост”, Уилям Уортън
“Франки Фърбо”, Уилям Уортън
“Художникът”, Уилям Уортън
"Артър и Джордж", Джулиан Барнс
"Син на вещица", Грегъри Магуайър
"Бели зъби", Зейди Смит
"Копието на съдбата",...
“Скъпа, няма не мога”, Алисън Пиърсън
“Супата на Кафка”, Марк Крик
“Generation П”, Виктор Пелевин
"Дългът към удоволствието", Джон Ланчестър
"Еротичният потенциал на жена ми", Давид Фоенкинос
"Тайната история", Дона Тарт
“Джонатан Стрейндж и мистър Норел”, Сузана Кларк
“Госпожица Смила и нейното усещане за сняг”, Петер Хьог
"Игра на дама", Хулио Кортасар
“Дни образци", Майкъл Кънингам
“Дом на края на света”, Майкъл Кънингам
“Часовете”, Майкъл Кънингам
"Полет над Кукувиче гнездо", Кен Киси
“Песента на моряка", Кен Киси
"Нежна е нощта" е книга”,  Ф. Скот Фицджералд
"Великият Гетсби", Ф. Скот Фицджералд
"Крахът на комунизма", Дмитрий Волкогонов
Черният обелиск, Ерих Мария Ремарк
"Повратна точка", Милош Форман
"Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет", Робърт Пърсиг
"Кръв от къртица", Здравка Евтимова
"Французойките не дебелеят", Мирей Джулиано
"Невинният", Джон Гришъм
"Да пропуснеш Коледа",  Джон Гришъм
“Зелено Дайкири”, Пол Ливайн
"Блондинка от Маями", Пол Ливайн
"Убийствено просто", Питър Джеймс
"Цената на истината", Питър Джеймс
“Царство и страдание на българите”, Димитър Делян
“Седемте смъртоностни чудеса”, Матю Райли
"Изворът", Айн Ранд
“Колелото на съдбата", Сюзан Хауъч
"Всяка добра жена заслужава любовник", Даяна Апълярд
"Видения за Коди", Джак Керуак
"Европейците", Хенри джеймс
"Раждането на Венера", Сара Дюнант
"Черно и синьо", Анна Куиндлън
"Писма до България”, Марко Семов
„Пътешественик и лунна светлина или Другото желание”, Антал Серб
“Мащеха е моята звезда”, Ханна Хоанг Димитрова
100 писма: Подбор - К. Г. Юнг     
“Французойките не пълнеят”, Мирей Джулиано
"Сломената жена”,  Симон дьо Бовоар
"Твърди Перейра”, Антонио Табуки
"Златния бряг", Нелсън Демил
"Тъмната кула", Стивън Кинг
“Wintersmith”, Тери Прачет
“Lords and Ladies”, Тери Прачет
"Автентичната котка", Тери Прачет
“A Man without a Country”, Кърт Вонегът
“The Corrections” , Jonathan Franzen
“Eldest” , C. Paolini
“The suitors”, Ben Ehrenreich
"Братя Карамазови", Фьодор М. Достоевски
"Престъпление и наказание", Фьодор М. Достоевски
"Жената на 30 години",  Оноре дьо Балзак
"Бележниците на Леонардо"
"Как да мислим като Леонардо да Винчи", Майкъл Гелб
"Написано с кръв", Колин Уилсън
"Ловец на мозъци", Джон Дъглас
"Оризовата майка", Рани Маника
"Речник на собствените имена", Амели Нотомб
“Козметиката на врага”, Амели Нотомб
"Пауновото перо", Лиляна Хабянович Джурович
"Хляб по водите", Ъруин Шоу
"История на любовта",Никол Краус
"Възможност за остров",  Мишел Уелбек
"Кефер. Цветовете на малката Ида", Милена Фучеджиева
“Триумфът на червилата”, Кандис Бушнел
" Доктор Живаго", Борис Пастернак
"Страх от летене", Ерика Джонг
"Парашути и целувки", Ерика Джонг
"Страх от петдесетте", Ерика Джонг
"Как да спасиш собствения си живот", Ерика Джонг
“Сговор на глупци”, Джон Кенеди Тул
“Дърк Джентли Холистична детективска агенция”, Дъглас Адамс
"Министерство на болката ", Дубравка Угрешич
"Наталия", А. Гомес Руфо
"Трафик" , Майкъл Конъли
“Антикварят”, Марина Юденич
"Александрийски квартет", Лорънс Дърел
"Под сенките на нара", Тарик Али
"Книга за Саладин", Тарик Али
"Каменната жена", Тарик Али
"Един султан в Палермо", Тарик Али
"Тринайсетата приказка", Даян Сетърфийлд
"Есенен мост", Такаши Мацуока
"Облак врабчета", Такаши Мацуока
"Греховете на града", Гор Видал
"Нещата от живота", Пол Гимар
“Цезар”, Кон Игълдън
“Да флиртуваш с Пит”, Барбара Делински
“Венецианската къща”, Мери Никсън
“1984”, Джордж Оруел
"Целувката на пчелата", Барбара Клевърли
"Последната кашмирска роза", Барбара Клевърли
"Дамаски кинжал", Барбара Клевърли
"Тигър в двореца", Барбара Клевърли
"Моя сладка Одрина", Вирджиния Андрюс
"Цветя на тавана", Вирджиния Андрюс
"Дамска детективска агенция", Алегзандър Маккол Смит
"Истории оттук-оттам", Джоан Харис
“Тайният живот на пчелите”, Сю Монк Кид
"Богат татко, беден татко", Робърт Т. Кийосаки
“Не затваряй”, Александра Монтрукио


« Последна редакция: пт, 23 мар 2007, 09:47 от {Тони} »
Цитирай


Мнения: 2 608


"Джентълмени и играчи"

Джоан Харис


Трудно ми е да дам еднозначна оценка на книгата - като цяло хареса ми.
Кое ме подразни - много, твърде много имена - от началото до средата на книгата трудно можех да се ориентирам в десетките имена на второстепенните герои. Трябваше да разлиствам назад и да търся прочетени вече пасажи/не особено приятно занимание/, за да си припомням имената.
Историята се развива в мъжка гимназия в Англия. Изградена е върху изживяванията на двама герои - дете, чийто баща е бил пазач в гимназията и което години по-късно се връща като учител там.
Другият главен герой е Рой Стрейтли - от 34 години учител в училището, много симпатичен за мен образ, пълнокръвен, истински.
На корицата на американското издание са нарисувани цар и пешка. Много красноречива корица за играта, върху която е изградена фабулата в книгата. Жестока игра, подхранена от миналото.
Трудно ми е да пиша отзиви за книга, без да мога да споделя повече подробности за съдържанието. Но пък не искам да отнемам от удоволствието на тези, които ще я прочетат. А в тази книга неочакваната развръзка определено играе съществена роля...
Цитирай

София

Мнения: 4 652
Записвам се!  Very Happy
Тони, много ме заинтригува с книгата „Богат татко,беден татко” -ще си я купя в най-скоро време  bowuu
Цитирай


Мнения: 2 608
Записвам се!  Very Happy
Тони, много ме заинтригува с книгата „Богат татко,беден татко” -ще си я купя в най-скоро време  bowuu

Ели, надявам се, че ще ти хареса.

Ако погледна на книгата от различна гледна точка/за да няма разочаровани Mr. Green/, бих казала, че:
- в определена степен и в отделни моменти е дори елементарна - ако нямаш твърде високи очаквания, ще ги задоволи.
Едва няколко са основните идеи в книгата - тези с по-критичен поглед биха казали, че са достатъчни и десет страници, за да бъдат внушени. Друг пък би казал за същите тези идеи - е, това е пределно ясно...
Това е различната гледна точка, но аз продължавам да препоръчвам книгата на "босите финансово" Laughing
Цитирай


Мнения: 2 490
Веднага се записвам. Много книжки сме обсъдили във втората тема, бе ooooh!

И аз да добавя благодарности на {Тони} и Verdad за хубавата страничка   bouquet
« Последна редакция: пт, 23 мар 2007, 12:40 от Гигова »
Цитирай

София

Мнения: 1 350
Благодарности на Тони и Verdad   bouquet
Записвам се и аз.

Вчера се изкуших да си закупя една кримка на Вал Макдърмид,
Чуждото страдание.
Води се психологически трилър, препоръча ми я една книжарка.

Ето и малко инфо за авторката:

Вал Макдърмид е популярна не само на стария континент, но е публикувана в многомилионни тиражи и в САЩ.

Лауреат е на множество награди, като например „Златен кинжал” за най-добър криминален роман от Асоциацията на писателите на криминални романи, наградата „Антъни”, книга на годината на Лос Анжелис Таймс и много други.

Последните й награди, получени през 2005 г. са юбилеен Златен кинжал на кинжалите, връчван от Асоциацията на писателите на криминални романи. Негови носители са автори като Иън Ранкин, Рут Рендел, Джон льо Каре.

За романа „Далечно ехо” получава също престижните награди „Шерлок” и „Бари”. Асоциацията на издателите на аудио-книги присъжда злато в категорията „трилъри” за аудио-версията на романа „Далечно ехо”.

На българския пазар досега са издадени романите й „Мястото на екзекуцията”, „Смърт в сенките”, „Струна в кръвта”, „Последното изкушение” , "Далечно ехо".

За сега я оставям да отлежава, защото чета друго.
Ако някой е прочел нещо от нея - може да сподели.
Цитирай

Майничка

Мнения: 5 255
Браво на Тони и Verdad! smile3501

Тони, и аз скоро прочетох "Джентълмени и играчи", нещо я бях изтървала, краят наистина е черешката на тортата (напомни ми Мери Хигинс Кларк).
Снощи се завъртяхме в "Хеликон" и от немай-къде попрегледах "Супата на Кафка" (само присъствието на Кафка в заглавието ми е било достатъчно да я пренебрегвам досега Embarassed). Че си я купих веднага, то е ясно, обаче имам една питанка към аудиторията:
В гимназията преподавателят ни по литература ни чете веднъж пастиши (май така се казваше този жанр) - варианти на приказката за Червената шапчица в стила на различни писатели - Балзак, Ремарк и т.н. Тогава не ме впечатлиха, впоследствие, покрай "Упражнения по стил" на Кьоно, се присетих за тази книга, но не знаех ни име, ни автор. Сега пак ми дойде на ум за нея. Някой попадал ли е на такава книга?
Цитирай


Мнения: 2 608

Gercho, чела съм "Смърт в сенките" - почти нищо не помня. Разни откъслечни впечатления - че я прочетох бързо, че ми хареса, макар и да не ме впечатли кой знае колко много... Привлече ме рецензия, в която представяха авторката като изключително умела в разкриването на психологическите аспекти на престъплението.

Аз имам още въпроси - и тук да попитам дали някой не е чел книга от Алесандро Барико.
А също и за впечатления от книгите на Майкъл Гелб. В предишната тема е споменат, но ми се иска нещо по-подробно...
Цитирай


Мнения: 1 876
Чудех се, защо не ми излиза тази тема в "нови отговори", пък то мен ме няма Embarassed!
Ей ме на!

За почитателите на Милан Кундера, гледам излязло е нещо ново:

Кориците на книгите му, издадени от Колибри и решени с тези кибритени клечки ми въздействат невероятно.

Тони, и аз любопиствам за Алесандро Барико.
И специално за "Океан море".
Защо ми се струва, че в рамките на София филм фест имаше филм с такова заглавие и изключителни отзиви...

А "Без кръв" пише, че е безспорен литературен шедьовър.




« Последна редакция: сб, 24 мар 2007, 07:50 от Verdad »
Цитирай


Мнения: 1 876
gargamela, повече от сигурна съм, че скоро четох някаква анотация на подобна тема, ама а де!
Иначе от мрежата излизат интересни неща. Например, Червената шапчица според Кафка  Wink

"Вълкът избяга, понеже беше един много неспокоен, безличен и плах
вълк. А такъв стана, когато една сутрин се събуди и безпомощно установи, че е
хлебарка. Нададе немощен вой за "Добро утро", но всичко го разбраха
погрешно, навярно долавяйки в държанието му някакви тайни упреци, и
извършиха гротескна поредица от смущаващи движения, тъй като се разбра, че
и куфарът му е изчезнал. Така въпросната особа се получи един много
търпелив, внимателен и сериозен вълк с доста жълт цвят на
лицето. Освен това се чувстваше неловко, понеже дъждът, който понякога
валеше го изпълваше с униние.
"
« Последна редакция: пт, 23 мар 2007, 15:10 от Verdad »
Цитирай


Мнения: 2 490
"Вълкът избяга, понеже беше един много неспокоен, безличен и плах
вълк. А такъв стана, когато една сутрин се събуди и безпомощно установи, че е
хлебарка. Нададе немощен вой за "Добро утро", но всичко го разбраха
погрешно, навярно долавяйки в държанието му някакви тайни упреци, и
извършиха гротескна поредица от смущаващи движения, тъй като се разбра, че
и куфарът му е изчезнал. Така въпросната особа се получи един много
търпелив, внимателен и сериозен вълк с доста жълт цвят на
лицето. Освен това се чувстваше неловко, понеже дъждът, който понякога
валеше го изпълваше с униние.
"


Това ми хареса! Peace
Цитирай

Майничка

Мнения: 5 255
... Иначе от мрежата излизат интересни неща...

Благодаря! Точно тези текстове от спомените ми отпреди 22 години са!
Обаче май само ги размятат по форумите, никой не цитира източник.
А съм сигурна, че преподавателят ни ги четеше от книга!
Цитирай

Майничка

Мнения: 5 255
 
И май има ъпгрейд - гледам има версии по Радичков и Л.Макмастър Бюджолд.

Цитирай


Мнения: 2 608
Пак нова книга, която привлече вниманието ми - "Паула" Исабел Алиенде.



“Чуй ме, Паула. Ще ти разкажа една история, та като се събудиш, да не се чувстваш изгубена.”

Така голямата чилийка Исабел Алиенде започва своя блестящ, сърцераздителен дневник, който пише, докато 28-годишната й дъщеря Паула лежи в болницата в кома. Като лек срещу болката Алиенде възкресява съдбата на своите предци – многобройна група оригинални, скандални и незабравими роднини – на фона на военния преврат в Чили през 1973 г. и последвалата диктатура. Тук са нейният втори баща, чаровен лъжец, винаги готов да спори, баба й Меме, благословена с различен поглед върху нещата, безобразните вуйчовци, тормозещи Исабел и братята й... Ирония и несравними полети на фантазията се смесват с вледеняващата действителност на смъртоносната болест на Паула, докато авторката рисува пейзажите от детството си в Чили, Ливан, борбата си да намери любовта и после да се отърси от нея, метаморфозата си като писател под влиянието на великия Пабло Неруда. “Паула” е въздействаща творба, която се чете със затаен дъх. В нея Алиенде търси измеренията на духовното, като създава свой неповторим свят – добре познатата на читателите от “Къщата на духовете” и “Ева Луна” “магическа реалност”.


И откъс от книгата:

ИСАБЕЛ АЛИЕНДЕ

ПАУЛА


Завинаги... Какво е това, Паула? Изгубила съм мярка за времето в тази бяла сграда, където царува ехото и никога не идва нощ. Размиха се границите на действителността, животът е лабиринт от намерени огледала и изкривени образи. Преди месец, по същото това време, бях друга жена. Има моя снимка оттогава, намирам се на тържеството за представяне на наскоро излезлия ми роман в Испания, нося рокля с деколте в цвят патладжан, сребърно колие и гривна, имам маникюр и уверено се усмихвам, с един век по-млада съм отколкото сега. Не мога да позная тази жена, за четири седмици болката ме е преобразила. Докато пред микрофона обяснявах обстоятелствата, подтикнали ме да напиша “Безкрайният план”, моят агент си проправи път сред навалицата, за да прошепне в ухото ми, че ти си постъпила в болница. Прободе ме жестоко предчувствие, че фундаментално нещастие е променило посоката на живота ни. Когато два дни преди това бях пристигнала в Испания, ти се чувстваше много зле. Изненадах се, че не си дошла да ме посрещнеш на летището, както обикновено, оставих куфарите в хотела и изтощена от изморителното пътуване от Калифорния, дойдох у вас и те заварих да повръщаш, пламнала в треска. Току-що се беше върнала от духовно усамотение с монахините в училището, където работиш по четирийсет часа седмично като доброволка, помагайки на лишени от средства деца; разказа ми, че е било силно и тъжно преживяване, съмненията те разяждаха, вярата ти беше крехка...
   - Непрекъснато търся Бог, а той ми убягва, мамо...
   - Бог винаги ни очаква, сега е по-спешно да намерим лекар. Какво ти е, дъще?
   - Порфирия – отвърна ти без колебание.
   От няколко години, откакто разбра, че си наследила това заболяване,  ти се пазеше много и ходеше на контролни прегледи при един от малкото специалисти в Испания. Като те видял толкова отпаднала, мъжът ти те завел в клиника за спешни случаи, там поставили диагноза грип и те изпратили отново вкъщи. Същата вечер Ернесто ми разказа, че от седмици, дори от месеци, си била напрегната и уморена. Докато ние обсъждахме вероятността да е депресия, ти се мъчеше зад затворената врата на стаята ти; порфирията бързо те отравяше, ала никой от нас не беше достатъчно наблюдателен, за да съзре това. Не зная как свърших работата си, волята ми ме беше напуснала и между интервютата за пресата тичах да ти се обадя по телефона. Щом ми казаха, че си се влошила, отмених остатъка от турнето и дотичах в болницата, за да те видя, изкачих тичешком шестте етажа и открих стаята ти в тази чудовищна сграда. Заварих те легнала, бледа, с изгубен вид и с един поглед разбрах колко си зле.
   - Защо плачеш – ме попита с непознат глас.
   - Защото ме е страх. Обичам те, Паула.
   - И аз те обичам, мамо...

Това беше последното, което ми каза, дъще. Няколко мига по-късно започна да бълнуваш и да повтаряш числа с очи, втренчени в тавана. Ернесто и аз останахме до теб през цялата нощ съкрушени, редувайки се на единствения стол, който имахме на разположение, а през това време на друго легло в стаята агонизираше старица, крещеше безумна жена и се опитваше да заспи една недохранена циганка с белези от побой по тялото си. Призори успях да убедя мъжа ти да отиде да си почине - не беше спал няколко нощи и беше изтощен. Сбогува се с теб с целувка по устата. Един час по-късно се отприщи ужасът – ти повърна ужасяващ гейзер от кръв и изпадна в гърч; вдървеното ти, огънато назад тяло, се тресеше в ужасяващи спазми, които те вдигаха от леглото, ръцете ти трепереха с изкривени пръсти, сякаш търсещи да се вкопчат някъде, очите – изпълнени с ужас; лицето – налято с кръв и оцапано в лиги. Хвърлих се върху теб, за да те задържа и завиках за помощ; залата се изпълни с хора в бели престилки и ме изкараха със сила. Спомням си, че се опомних коленичила на пода, след това някой ми удари шамар. “Успокойте се, госпожо, млъкнете или ще трябва да си вървите! Дъщеря ви е по-добре, може да влезете и да останете при нея”, разтърси ме някакъв фелдшер. Понечих да се изправя, ала краката ми се огъваха; помогнаха ми да се добера до леглото ти и сетне си тръгнаха, останах сама с теб и с пациентките от другите легла, които наблюдаваха мълком, всяка потънала в собственото си тегло. Цветът ти беше пепеляв като на призрак, очите  - извърнати нагоре, струйка засъхнала кръв край устата ти беше студена. Зачаках, като те виках с имената, с които съм те наричала от дете, но ти се отдалечаваше в друг свят; поисках да ти дам да пийнеш вода, разтърсих те, ти втренчи в мен разширени и стъклени зеници, гледайки през мен към друг хоризонт и изведнъж замря неподвижна, безжизнена, бездиханна. Успях да завикам и мигом се помъчих да ти направя изкуствено дишане, но страхът ме беше парализирал, направих всичко не както трябва, подадох ти въздух без всякакъв ритъм, някак си пет-шест пъти и после осъзнах, че сърцето ти също не бие и започнах да удрям гърдите ти с юмруци. Миг по-късно пристигна помощ и последното, което видях, бе леглото ти да се отдалечава бързешком по коридора към асансьора. От този момент насетне животът спря за теб, а също и за мен, и двете прекрачихме тайнствен праг и влязохме в най-тъмната зона.
Цитирай

София

Мнения: 7 046
Благодаря и аз на Тони и Verdad!  Love

Тони, благодаря за новата книга на Исабел Алиенде. Страшен фен съм на тази авторка !
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 300 отговора