Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Семейни отношения
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 24 отговора

Страната на чудесата

Мнения: 2 485
При проблеми в брака ми реших да си дам време за да преосмисля отношенията с партньора си. С майка ми сме много близки, затова тя предложи да отида при тях. Имам момиченце на 2 и половина години и тя ме увери, че ще ми помага в отглеждането. И така, преместихме се при родителите ми, няколко седмици всичко беше добре, поуспокоих се, съпрлугът ми идва да ни види и започнахме с него да изглаждаме разногласията, които са главно в това, че той ме игнорира напълно като отделен човек-не говорим за нищо друго освен за детето, като се прибере е все уморен, сексът куца, за разговори и дума не може да става-не и различни от битовите. Аз откакто се е родила малката съм неработеща, така че контактите ми с други хора са сведени до минимум и имах нужда да си говорим, да бъдем партньори, не само родители.  Но след като той се поуспокои че няма да го напусна интересът му се изразява пак основно до детето. Сега е и далече и това съвсем го отчуждава от нас.
Отделно от това в семейството на родителите ми започнаха проблеми с нашето идване-баща ми е много нервен човек и малката все му пречи нещо-ту много шум вдига, ту е много палава. Иска от нея да се държи като възрастен, а тя е само дете. Пуснах я на градина в техния град, записах шофьорски курсове, за да уплътня времето и да не им се пречкам в краката. Мъжа ми в това време трябва да довърши семейният ни дом, за който иначе все не остава време. И сега няма връщане назад, той е зает, аз съм платила за курса и трябва да го изкарам, детето е на градина и е хубаво да свикне с новата обстановка. Но вместо това да ме разтовари, ме натоварва допълнително-притеснявам се да не вдига шум, да не съм причина за проблеми между родителите ми-баща ми се чувства пренебрегнат когато майка се занимава с детето.
Чувствам се непрекъснато напрегната, много ми е тежко защото тяхното желание да ми помогнат не се покрива с физическите им възможности-вече са на възраст и не им е до гледане и помощ при отглеждане на дете. Разбирам, че аз съм виновна, но едва сега си преосмислям и променям очакванията към тях, и ми е много самотно и тъжно. Разчитах на мъжа си, но не намерих подкрепа в брака. Избягах от проблемите при тях с големи очаквания, но и тук не мога да намеря разбиране-обещават ми едно, а като дойде време да я гледат за 2 часа после има фасони. Разбира се, че не са длъжни, но според мен вината им е, че са ме подвели като са изявили желание да го направят. И сега, като съм предприела много стъпки така, че да е необходимо да изтърпя още месец-да тук, се чувствам ужасно сама. Отговорна за всяко едно решение свързано с нея и мен, а най-близките ми хора разбирам от постъпките им че не са до мен и то в един и същ момент. Нямам смелост да им кажа за разочарованието си от това-нито на мъжа ми, нито на родителите ми. Като че ли съм единствено и само аз отговорна за детенце, а това е страшно плашещо, когато до вчера съм вярвала в безрезервна подкрепа от две страни при това.
Знам, че много от вас са в това положение, но досега аз разчитах на тях. И сега имам чувство че живея съвсем сама и не мога да се доверя на никого. Много ми тежи това.
Може би сега всички вие ще наскачате да ми обяснявате каква глезла съм. Може би ще имате право. Исках само да споделя с някого, защото като го тая в себе си започва да ме задушава.
Цитирай

Пловдив

Мнения: 474
Баща ти определено ме ядосва много. Явно е забравил какво са малките деца. Да ти кажа честно си мисля, че единствените хора, на които мога напълно да се доверя са от моето семейство - майка ми, брат ми и снаха ми, с която се обичаме много и ми е като сестра. Баща ми е починал, когато сме били много малки и това може би ни е свързало мен, батко и мама много силно. Но това е друга тема. На мъж да разчиташ на подкрепа е хубаво, но в случая я няма. Но родителите ти смятам, че трябва да ти помогнат, колкото и да им е трудно. Разбирам те напълно. Човек в такава ситуация се чувства безсилен и безпомощен и е нормално да бъде подкрепен от някой. Дано получиш желаната подкрепа, такава каквато заслужаваш. Успех!
Цитирай


Мнения: 4 923
Ами аз май няма да те успокоя много.
Както виждам сама си стигнала до извода, че очакванията всичките ти роднини и близки да се въртят край теб понеже имаш проблеми и да гледат детето са нереалистични. За детето сте отговорни двамата със съпруга ти, не виждам какво искаш от родителите си - възрастни хора са, отвикнали са да е шумно, вече си имат свой начин на живот, откакто ти не живееш при тях. Някак си е по-нормално ти да се съобразяваш с тях в техния дом, отколкото да се сърдиш, че гледат детето два часа и "после има фасони".
Цитирай

София

Мнения: 454
Не си сама- имаш детето си!
Моите близки са в чужбина и само на свеки разчитам за помощ. Не с всичко съм съгласна, но и на това, което имам съм благодарна.
Реалността е очевидна- нито родителите ти, нито съпругът ти те удовлетворяват...
Говори с бащата на детето сериозно и му кажи, че те вълува това, че не общувате толкова. изобщо всичко свързано с вас, ако е човек на място ще откликне на молбите ти...
Успех и споко! Имаш детенцето си до себе си и нека то те радва с всяка своя усмивка!
Цитирай

София

Мнения: 572
Здравей, не си мисли, че си глезла. Просто си в труден период.
За съжаление, виждам, че разочарованието ти идва от твърде големите очаквания, които имаш към всички. Това, което те плаши е, че трябва да поемаш твърде голяма отговорност за детето и то сама. Освен, че със съпруга ти сте в период, в който се чувствате само родители, не прочетох за други сериозни проблеми. Едно дете си е отговорност на родителите и не бива да се сърдиш на бабите и дядовците, че помагането им тежи. Те своите задължения са ги изпълнили и не бива да очакваш от тях повече. Ако мъжът ти се грижи за семейството, по-добре се върни при него. Да бъдеш приемана не само като майка зависи и много от теб. Социалните ти контакти, работата, интересите ти, които не се изчерпват само с детето, ще помогнат. 
Цитирай


Мнения: 1 110
Намираш с в труден период. Не знам защо, но когато прочетох написаното от теб си помислих, че ако тръгнеш на работа ще се поуравновесят нещата.
Цитирай

Страната на чудесата

Мнения: 2 485
Намираш с в труден период. Не знам защо, но когато прочетох написаното от теб си помислих, че ако тръгнеш на работа ще се поуравновесят нещата.

Да, и аз съм сигурна в това. Просто трябва да приключи шофьорския ми курс, защото не си струва да го зарязвам, платила съм си и т.н. После знам, че ще се прибера при мъжа си и ще се върна на работа-това ще ми помогне да възвърна равновесието си и да изразходвам енергията си за нещо полезно.
Цитирай

...нямам дом, но имам път!

Мнения: 651
redhat,
всичко, което си описала ми е много, много, много познато.
Хубаво е, че осъзнаваш, че си в труден период...че имаш някакъв "план за действие" и търсиш как да постигнеш равновесие.
Ако съдя по това, което си разказала за мъжа си мисля, че завръщането ти ще помогне, но временно. Ако не се допълвате и сте си като чужди /както сама си писала/ след време пак биха се получили подобни дупки в отношенията ви.
Дано не съм права, но не пропускай варианта да направиш няколко консултации с психоаналитик. Подобни разговори винаги успокояват и помагат да намериш себе си.
Успех и кураж!   bouquet
Цитирай

Страната на чудесата

Мнения: 2 485
redhat,
Дано не съм права, но не пропускай варианта да направиш няколко консултации с психоаналитик. Подобни разговори винаги успокояват и помагат да намериш себе си.
Успех и кураж!   bouquet

Обмисляла съм това и имам желание, стига да ми е финансово достъпно. Ако имаш координати на някой моля посъветвай ме на ЛС  bouquet
Цитирай

...нямам дом, но имам път!

Мнения: 651
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=25471.0
а аз ползвах услугите на една г-жа доста далеч от София.  newsm12
Цитирай
При проблеми в брака ми реших да си дам време за да преосмисля отношенията с партньора си. С майка ми сме много близки, затова тя предложи да отида при тях. Имам момиченце на 2 и половина години и тя ме увери, че ще ми помага в отглеждането. И така, преместихме се при родителите ми, няколко седмици всичко беше добре, поуспокоих се, съпрлугът ми идва да ни види и започнахме с него да изглаждаме разногласията, които са главно в това, че той ме игнорира напълно като отделен човек-не говорим за нищо друго освен за детето, като се прибере е все уморен, сексът куца, за разговори и дума не може да става-не и различни от битовите. Аз откакто се е родила малката съм неработеща, така че контактите ми с други хора са сведени до минимум и имах нужда да си говорим, да бъдем партньори, не само родители.  Но след като той се поуспокои че няма да го напусна интересът му се изразява пак основно до детето. Сега е и далече и това съвсем го отчуждава от нас.
Отделно от това в семейството на родителите ми започнаха проблеми с нашето идване-баща ми е много нервен човек и малката все му пречи нещо-ту много шум вдига, ту е много палава. Иска от нея да се държи като възрастен, а тя е само дете. Пуснах я на градина в техния град, записах шофьорски курсове, за да уплътня времето и да не им се пречкам в краката. Мъжа ми в това време трябва да довърши семейният ни дом, за който иначе все не остава време. И сега няма връщане назад, той е зает, аз съм платила за курса и трябва да го изкарам, детето е на градина и е хубаво да свикне с новата обстановка. Но вместо това да ме разтовари, ме натоварва допълнително-притеснявам се да не вдига шум, да не съм причина за проблеми между родителите ми-баща ми се чувства пренебрегнат когато майка се занимава с детето.
Чувствам се непрекъснато напрегната, много ми е тежко защото тяхното желание да ми помогнат не се покрива с физическите им възможности-вече са на възраст и не им е до гледане и помощ при отглеждане на дете. Разбирам, че аз съм виновна, но едва сега си преосмислям и променям очакванията към тях, и ми е много самотно и тъжно. Разчитах на мъжа си, но не намерих подкрепа в брака. Избягах от проблемите при тях с големи очаквания, но и тук не мога да намеря разбиране-обещават ми едно, а като дойде време да я гледат за 2 часа после има фасони. Разбира се, че не са длъжни, но според мен вината им е, че са ме подвели като са изявили желание да го направят. И сега, като съм предприела много стъпки така, че да е необходимо да изтърпя още месец-да тук, се чувствам ужасно сама. Отговорна за всяко едно решение свързано с нея и мен, а най-близките ми хора разбирам от постъпките им че не са до мен и то в един и същ момент. Нямам смелост да им кажа за разочарованието си от това-нито на мъжа ми, нито на родителите ми. Като че ли съм единствено и само аз отговорна за детенце, а това е страшно плашещо, когато до вчера съм вярвала в безрезервна подкрепа от две страни при това.
Знам, че много от вас са в това положение, но досега аз разчитах на тях. И сега имам чувство че живея съвсем сама и не мога да се доверя на никого. Много ми тежи това.
Може би сега всички вие ще наскачате да ми обяснявате каква глезла съм. Може би ще имате право. Исках само да споделя с някого, защото като го тая в себе си започва да ме задушава.





 Crying or Very sad
Все едно разказваш животът ми.......... Crying or Very sad
и най-накрая аз се върнах при него и така живея....самотна,нещастна и всяка нощ плача.........но нямам друг изход!!!!Не казвайте ,че има!!!!!!!!!!!Защото НЯМА!!!!!!!!!!!!!!
Цитирай

Средната земя

Мнения: 366
Аз все още обмислям дали да замина при нашите, където не съм сигурна,че ще е по-добре, но като знам, че ефектът ще е временен, защото ще се върна и всичко ще е по старому... Не ми се мисли. Миличка, разбирам те напълно и честно казано, не знам какъв е начина  Sad За съжаление май сме сгрешили при избора си на спътник, но както е казано "Каквото сам си направиш, никой не може да ти направи". Лошото е,ч е страдат децата. Не знам как може да съм толкова слаба. Но все пак това е твоята тема. Пожелавам ти кураж и дано стане чудо, че мъжете да се осъзнаят, че до себе си имат хора, ане мебели. Което зависи иот нас самите, но докато намерим начина...
Цитирай

София

Мнения: 572
Crying or Very sad
Все едно разказваш животът ми.......... Crying or Very sad
и най-накрая аз се върнах при него и така живея....самотна,нещастна и всяка нощ плача.........но нямам друг изход!!!!Не казвайте ,че има!!!!!!!!!!!Защото НЯМА!!!!!!!!!!!!!!

С такова пораженческо мислене наистина изход няма. Спасението на давещите се е в ръцете на самите давещи се. Ако някой очаква друг да управлява живота му или да поема отговорности вместо него, е нормално да се разочарова и да е нещастен. Плачът всяка нощ е последното нещо, което би помогнало.
Цитирай


Мнения: 2 625
Е как да няма изход?! Има! Тръгни на работа, излез на квартира, излизай с приятелки... Но това е, ако си сигурна, че не искаш и не можеш да се върнеш при съпруга си. Аз по принцип съм против разпадането на семейства, но не и ако всичко е "свършило" между двамата. Другият вариант е хууубаво да си поговорите с благоверния и да му кажеш как се чувстваш. Аз оставам с впечатлението, че той това не го знае, за което вина имаш донякъде и ти. Успех ти желая!
Цитирай

Варна/София

Мнения: 1 761
redhat:  Личи си , че ти е много трудно, но помисли само....Любимите ти хора са живи и здрави и са окола теб. Имаш детенце, съпруг, покрив над главата , родителите ти са живи и здрави , колко хора има които са загубили или нямат тези неща до себе си.  Знам , че звучи доста клиширано, но  когато на мен ми стане трудно се опитвам да мисля по този начин. Радвай се и оценявай малките радости в живота, това ще ти даде сили да постигнеш повече Peace
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 24 отговора