Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Деца с увреждания и хронични заболявания
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 23 отговора
Здравейте всички, дечица, майки, татковци и подкрепители на родителите, които отглеждат деца със СД. Имам огромна нужда от вашите съвети и напътствия. Историята ми е хем странна, хем позната, предполагам, че едва ли съм единствената с такива проблеми. Ще разкажа накратко как живота ми се промени неочаквано. Преди 6 години родих момиченце със СД, цели 4 дни никой не счете за нужно да ме информира, че детенцето е с тризомия. Случайно една лекарка, която беше в детското отделение каза, как вие не знаете ли, че Маги е със СД?Последва добре разработената схема:Тя никога няма да ви познава, тези деца нищо не изпитват, най-вероятно няма да живее и една година. Маги имаше вода с бъбреците и беше в кувиоз. Не получих никаква подкрепа от вече бившия си съпруг. Предишната ми бременност беше завършила безкрайно зле, детенцето почина на 5тия ден, по време на секциото ме бяха заразили с хепатит С, така че тази новина направо ме съсипа. Взехме решение да оставим детето, документите бяха оформени за секунди .. болката не намаля с годините. Впоследствие се разведохме със съпруга ми. Преди две години получих приовка за препотвърждаване за отказване от родителски права, бяха приложили и документ от дома, където е Маги, че тя е със 100% изоставане и невъзможност за социална адаптация, неподвижна и т.н. Каква беше изненадата ми, когато преди 3 седмици се обади бившата ми свекърва да ми каже, че тя е ходила в Дома и че Маги е жизнерадостно дете, в добро физическо здраве. Не можех да повярвам, не знаех как да реагирам. Толкова години бях подтискала тази болка и се бях молила Бог да я прибере, за да не страда. Няма да ви отегчавам с личните си драми, но реших а отида и да я видя. Тя е настанена в дом "Надежда", 17ДКЦ, с директор г-жа Афузова. С подкрепата на г-жа Кубратова от фондация "Психологическа подкрепа" отидох в дома и се срещнах за първи път от 6 години с Маги, трудно е да се опишат чувствата и усещанията от тази среща, не й казахме, че аз съм майка й. Тя е много сладка и жизнена малка госпожица, с чувство за хумор, с характер и артистични заложби. Има затруднения с говора, но все пак говори и разбира много неща, бях смаяна. След това ходих още няколко пъти, Маги вече знае, че аз съм майка й и макар, че не винаги съм сигурна, че разбира ме сочи с пръстче и казва "мама", а друг път казва, че не съм майка й... Всичко е толкова странно. НЕ знам какво да правя и какво решение да взема. Дома е прекрасен, възпитателките, специалистите и директорката са чудесни и слънчеви хора, които с много любов се грижат за децата.През тази година Маги ще навърши 7 годинки и трябва да бъде пренасочена на друго място. От две седмици чета този форум и научих толкова много неща, любовта, с която пишете за дечицата, радостта, че са с вас, гордостта от техните постижения дълбоко ме развълнуваха и затова днес най-сетне се реших да споделя своята история с надежда, че ще намеря решение и съвети как да се справим с Маги с тази нова ситуация. Това, което най-много искам е тя да се чувства щастлива и спокойна. Благодаря ви за търпението да прочетете всичко това. Пожелавам на всички светлина, здраве и радост.
Цитирай

високо

Мнения: 4 366
здравей,
историята ти дълбоко ме развълнува...първосигнално ми се иска да ти кажа "вземи си детето!"....но ми е ясно, че това е огромна крачка с много отговорности и много въпросителни...едва ли някой може да ти даде съвет...послушай сърцето си! дано Бог бъде с теб и съумееш да вземеш правилното решение Praynig
от мен - една виртуална  Hug
Цитирай

Враца

Мнения: 862
Здравей Стори!
Много болка има в твоята история,но според мен още по-голяма е болката ,че си пропуснала тези 7 годинки.Нищо не може да замени майчината любов и ласка.Ние всички тук отглеждаме деца с проблеми, и нита за миг не сме помисляли да се отделим от тях.Не мисли ,че те обвинявам ..не напротив..много трудно решение си взела тогава...и сега ..без подкрепа.Не зная но мисля ,че при теб ще му бъде най-добре на детенцето.Имала си късмет,че е попаднало в добри ръце.Искрено ти желая успех и късмет!
Цитирай


Мнения: 11 612
здравей,
историята ти дълбоко ме развълнува...първосигнално ми се иска да ти кажа "вземи си детето!"....но ми е ясно, че това е огромна крачка с много отговорности и много въпросителни...едва ли някой може да ти даде съвет...послушай сърцето си! дано Бог бъде с теб и съумееш да вземеш правилното решение Praynig
от мен - една виртуална  Hug

Плюс всичко това - Story, наваксай всичко, което сте пропуснали с дъщеря си......

agneshka ЧРД на патерица! Здраве и любов!
Цитирай


Мнения: 3 537
здравей,
историята ти дълбоко ме развълнува...първосигнално ми се иска да ти кажа "вземи си детето!"....но ми е ясно, че това е огромна крачка с много отговорности и много въпросителни...едва ли някой може да ти даде съвет...послушай сърцето си! дано Бог бъде с теб и съумееш да вземеш правилното решение Praynig
от мен - една виртуална  Hug
ето това е и моят отговор.успех!
Цитирай

гр.Пловдив

Мнения: 2 519
2
Тя е много сладка и жизнена малка госпожица, с чувство за хумор, с характер и артистични заложби. Има затруднения с говора, но все пак говори и разбира много неща, бях смаяна.

Само си представи ако през всичките тези години е била в семейство и са се занимавали активно с нея какво би постигнала!!!
Цитирай


Мнения: 6 884
Аз пък ще кажа-"Вземи си детето!"
За да не загубиш следващите 7 години от живота му.За да не се питаш денонощно ,какво прави,дали е завита през нощта,дали е обичана и обгрижена.
За да и дадеш най-доброто,защото ,колкото и да е добър този дом,той не е това,от което се нуждае твоето дете!
Вземи си го и му се радвай!
Прегръдки и от мен!
Цитирай

София

Мнения: 521
Вземи си детенцето!То е божи дар!Мисля,че твоята любов ще му помогне най-много!Между другото-бях при Г.Кубратова,когато говореше с г-жа Афузова за вас.Беше много щастлива за теб и момиченцето ти!Кураж,мила мамо!
Цитирай


Мнения: 3 592
Разплаках се, като си представих колко ти е хубаво да можеш да си гушнеш отново детето  Hug

Желая ви много щастие и много радостни години пред вас!
Цитирай

София

Мнения: 4 384
И мен много ме развълнува историята ти. Съвет ми е трудно да ти дам, слушай сърцето си.  Praynig
Цитирай

Анкх-Морпорк

Мнения: 3 363
Здравей,
Сигурно никак не ти е лесно, но имаш нашата подкрепа  Hug
Моят син ходи в занималня за специални дечица, и там работят и с деца със синдром на Даун. Има и по-големи, които ходят на училище, но идват там за допълнителна работа. В занималнята работят няколко млади специлани педагози и логопеди, които с голямо желание и усърдие работят с децата. Намира се срещу военна болница.
Опитвам се да пусна линк, но нещо сайта им не тръгва.
Цитирай

близо до Витоша

Мнения: 4 052
Вземи си детенцето!То е божи дар!Мисля,че твоята любов ще му помогне най-много!

това го казвам и аз  Hug
Цитирай

France/Antibes

Мнения: 1 465
Интересно, но съдбата ви е срещнала за втори път! Защо ли?
Цитирай

с/у ОколоМръсТното

Мнения: 18 619
Вземи си детенцето!То е божи дар!Мисля,че твоята любов ще му помогне най-много!
това го казвам и аз  Hug

присъединявам се и аз.
Г-жа Афузова е супер човек и професионалист!

Кураж  Peace
Цитирай
Преди няколко години в един ресторант във Варна до нас седна семейство с две големи деца (момче и момиче на около 16-18г.) , и двете със синдром на Даун. Какво беше учудването ми, когато тези деца започнаха да водят един изключително интелигентен разговор, от който се разбра, че не само са много образовани, но и заедно с родителите си са пътували много и очевидно водят съвсем пълноценен и щастлив живот. Докато те си говореха, родителите им ги гледаха с такава гордост и лицата им излъчваха такова щастие, че неволно си помислих : "Ако наистина всеки има своята мисия в живота, тези двамата явно са изпълнили своята."

Действително, някои деца със СД са много по-малко засегнати от другите и освен външните белези и лек дефект в говора, нямат други симптоми и имат съвършено нормален интелект, съчетан при това с добрия и обичлив характер на хората , които имат СД. Те дори ходят в нормални училища и нямат никакви проблеми със социализирането.

Твоята дъщеричка сигурно е щастлива в дома, в който е сега. Но какво ще стане, когато я преместят? А когато навърши 18 години? Дори и бившият ти съпруг да не желае да ти помага, в случай, че си я вземеш, вероятно би могла все пак да разчиташ на нечия подкрепа. След като свекърва ти е отишла да я види в дома, значи проявява интерес към детето. Във всички случаи това дали да я вземеш или да я оставиш в дома е много отговорно решение и трябва да го вземеш сама. Заради двете ви се надявам да се съберете отново, този път завинаги!
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 23 отговора