Изненадите на живота-Синдром на Даун

Здравейте всички, дечица, майки, татковци и подкрепители на родителите, които отглеждат деца със СД. Имам огромна нужда от вашите съвети и напътствия. Историята ми е хем странна, хем позната, предполагам, че едва ли съм единствената с такива проблеми. Ще разкажа накратко как живота ми се промени неочаквано. Преди 6 години родих момиченце със СД, цели 4 дни никой не счете за нужно да ме информира, че детенцето е с тризомия. Случайно една лекарка, която беше в детското отделение каза, как вие не знаете ли, че Маги е със СД?Последва добре разработената схема:Тя никога няма да ви познава, тези деца нищо не изпитват, най-вероятно няма да живее и една година. Маги имаше вода с бъбреците и беше в кувиоз. Не получих никаква подкрепа от вече бившия си съпруг. Предишната ми бременност беше завършила безкрайно зле, детенцето почина на 5тия ден, по време на секциото ме бяха заразили с хепатит С, така че тази новина направо ме съсипа. Взехме решение да оставим детето, документите бяха оформени за секунди .. болката не намаля с годините. Впоследствие се разведохме със съпруга ми. Преди две години получих приовка за препотвърждаване за отказване от родителски права, бяха приложили и документ от дома, където е Маги, че тя е със 100% изоставане и невъзможност за социална адаптация, неподвижна и т.н. Каква беше изненадата ми, когато преди 3 седмици се обади бившата ми свекърва да ми каже, че тя е ходила в Дома и че Маги е жизнерадостно дете, в добро физическо здраве. Не можех да повярвам, не знаех как да реагирам. Толкова години бях подтискала тази болка и се бях молила Бог да я прибере, за да не страда. Няма да ви отегчавам с личните си драми, но реших а отида и да я видя. Тя е настанена в дом "Надежда", 17ДКЦ, с директор г-жа Афузова. С подкрепата на г-жа Кубратова от фондация "Психологическа подкрепа" отидох в дома и се срещнах за първи път от 6 години с Маги, трудно е да се опишат чувствата и усещанията от тази среща, не й казахме, че аз съм майка й. Тя е много сладка и жизнена малка госпожица, с чувство за хумор, с характер и артистични заложби. Има затруднения с говора, но все пак говори и разбира много неща, бях смаяна. След това ходих още няколко пъти, Маги вече знае, че аз съм майка й и макар, че не винаги съм сигурна, че разбира ме сочи с пръстче и казва "мама", а друг път казва, че не съм майка й... Всичко е толкова странно. НЕ знам какво да правя и какво решение да взема. Дома е прекрасен, възпитателките, специалистите и директорката са чудесни и слънчеви хора, които с много любов се грижат за децата.През тази година Маги ще навърши 7 годинки и трябва да бъде пренасочена на друго място. От две седмици чета този форум и научих толкова много неща, любовта, с която пишете за дечицата, радостта, че са с вас, гордостта от техните постижения дълбоко ме развълнуваха и затова днес най-сетне се реших да споделя своята история с надежда, че ще намеря решение и съвети как да се справим с Маги с тази нова ситуация. Това, което най-много искам е тя да се чувства щастлива и спокойна. Благодаря ви за търпението да прочетете всичко това. Пожелавам на всички светлина, здраве и радост.