Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Семейни отношения
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 42 отговора
  Днес във фирмата ни имаше погребение.Вчера почина  едната бригадирка.Жена на 35г, която била много жизнена и весела, никога от нищо не боледувала.Има 2 деца на 15 и на 8г.Но ето , че преди 2 мес. отишла на лекар и й открили рак.Не й казали, но я пратили  в София.А братовчед ми /шефа на фирмата/ направо извикал от София друг свой братовчед, който е онко хирург, за да не се разкарва жената.Доктора я отворил...и я затворил, защото рака бил в последна фаза и нищо не им оставало, освен да я поддържат жива известно време.Вчера това време/2 месеца/ изтече Crying or Very sadОбаче на нея  нищо не са й казали, така и си отишла без да разбере.Даже се е гласяла да се връща на работа.Всички нейни колеги /към 150 човека/ знаеха , че умира , само тя-не.Аз не я познавах лично.
   Мисля си , че ако съм на нейното място бих искала да знам истината.Бих искала да направя неща, които вече никога няма да мога , да бъда повече със семейството си.И кой знае какво още.Пък дори и нещо друго, което за някои хора може да е без значение, но за мен е важно - да се примиря с Бога.Да поискам прошка и да простя на хората около мен.И още кой знае колко неща...
   Затова си мисля, че трябва да се намери начин и да се каже истината, защото според мен няма "благородна лъжа".Ние мислим, че го правим за добро, а то може да не е така.
« Последна редакция: вт, 27 мар 2007, 20:28 от gerik »
Цитирай


Мнения: 3 537
Не знам дали бих искала да знам.Може би не. Rolling Eyes
Цитирай


Мнения: 836
жалко за жената! Sad Много млада! Sad
А тя дали не се е досещала?  Tired
Цитирай

по пътеката

Мнения: 3 087
герик мисля като тебе, дай боже да сме  здрави до дълбока старост, но знам какво е да не знаеш какво ти е, така не ми даде сърце да кажа истината на баща ми. може да се досетил, не знам ,но винаги си мисля, 4е може би е трябвало зада може да направи то4но това, да се сбогува с живота по негов избор.
Цитирай

Пловдив

Мнения: 474
Предпочитам да не знам нищо в такава ситуация, пази боже! Ако знам ще преживея последните си дни в страшна скръб
за това, че няма да мога да видя как растат децата ми, няма да мога да бъда близо да майка ми, ще си отида от съпруга ми.
Цитирай


Мнения: 6 026
бих искала да знам ...за да се сбогувам с любимите си хора ..... бих напуснала работа и бих обиколила родата .... ще се тъпча с шоколад ..... ще пуша и ще го ударя на разгулен живот ....

...то не е смешно ... всеки има нужда от своята мъка и своята истина  Peace
Цитирай

Някъде там...........

Мнения: 2 116
Много е трудно да се отговори конкретно!  Thinking Дай Боже да не ми идва до главата!  Praynig Но сега си мисля, че искам да знам!!! Каквото и да е, колкото и да е лошо, винаги май е по-добре да знаеш истината!!!  Peace
Цитирай

Варна

Мнения: 2 168
Не искам да ме лъжат! Човек трябва да е подготвен и да може да се прости с всичките си близки и с живота. Искам да знам за да мога да кажа, каквото чувствам и хората да не ги боли след мен толкова много. Искам да си нацелувам детето и мъжа, да се напия на мавруд и да си отида с ясното съзнание, че нищо не съм оставила неразрешено зад себе си...
Цитирай


Мнения: 341
И аз също мисля като теб, gerik.
Но постъпих като marsy.

Съобразих се с желанието на майка ми и брат ми.
Не е само това обаче.
Аз не излъгах татко, но и не му казах каква диагноза и каква прогноза са му направили докторите, защото не им вярвах - и за диагнозата, и за това, че нищо не може да се направи.
Днес също не им вярвам.

В тези случаи е като при смъртната присъда.
Хората, които отричат смъртната присъда в законодателството, го правят заради опасността от съдебна грешка. А тя не се поправя, ако присъдата е изпълнена.
В случая, за който разказваш, да кажат на жената диагнозата не е точно като смъртна присъда, но психически това би могло да я убие. Би могла да престане да се бори.

Лично аз се чувствам като предател пред татко.
Заради всичко, което ти си написала.
И заради това, че всеки има право да знае истината за собствения си живот и собственото си здраве.

Мисля си, че е най-добре да се каже на човека това, което говорят лекарите, но в смисъл, че в момента правят изследвания, за да бъде отхвърлено подобно "съмнение".
Че изследванията трябва да се повторят след два-три месеца, понеже са свързани с облъчвания и други манипулации.
Да криеш истината от болен, но умен човек, не е милосърдие, а е обида за него.
Понякога обаче нямаш никакво време да разсъждаваш като във форум. Страшното просто се случва и най-често парализира мозъка ти. Живееш като под хипноза или като в полубуден кошмар. И единственият ти шанс е да попаднеш при добър, отговорен и човечен лекар.

(Ако има поне минимален шанс за лечение, е задължително да се каже диагнозата и болният сам да прецени на какво иска де се подложи. От друга страна обаче при карциномите се отделят хормони, които действат много сериозно на мозъка, в напреднал стадий и разсейки стигат до там, така че нещата са изключително сложни за преценка, особено от самия болен.)
Цитирай


Мнения: 341
... Искам да знам...  да се напия на мавруд и да си отида с ясното съзнание, че нищо не съм оставила неразрешено зад себе си...

За съжаление това по-горе, го има само на кино, ако човек е осъден на такава болест.
Нито съзнанието ти е ясно при тази диагноза (в стадия, в който тя най-често се открива), нито можеш да решиш много от неразрешените до този момент неща. Нито би могла да пиеш каквото и да било, най-малкото мавруд.
В огромен процент от случаите болните умират точно от обезводняване, защото не са в състояние да преглътнат дори капка вода в последните си дни.
Тогава нещата не са просто тъжни, те са страшни, зловещи са и нечовешки.
Цитирай

София

Мнения: 2 580
Предпочитам да не знам нищо в такава ситуация, пази боже! Ако знам ще преживея последните си дни в страшна скръб
за това, че няма да мога да видя как растат децата ми, няма да мога да бъда близо да майка ми, ще си отида от съпруга ми.

Може и да е егоистично,но и аз мисля така.Ако не знам ще си отида може би малко по-спокойна и роднините ми ще знаят това.
Цитирай

Перник

Мнения: 95
Тежка тема. Опитах да се изкажа, но не успях...
Цитирай

usa

Мнения: 3 491
Зависи от случая, зависи от човека. Аз искам да знам истината, майка ми иска да я лъжат. Още ми е унизително, като си спомня как ми хвърляха прах в очите колко добре била баба ми в болницата, и да не се притеснявам, и да не си мисля глупости, била в бодър вид и други такива. Молех ги да поискат мобилен телефон от някой лекар, да мога да се обадя в реанимацията и да й кажа колко я обичам. Не -не трябвало да се притеснявам. Така си отиде жената, не можах да й чуя гласа за последно, тя не можа да ме чуе, поне добре, че последните снимки на децата пристигнаха навреме по експресна куриерска услуга. Гризе ме, имам чувството за нещо незавършено и грозно, чувствам се изиграна.
Цитирай

Някъде там...........

Мнения: 2 116
Гадно, но предпочитам аз да знам , а другите НЕ!  Confused
Цитирай


Мнения: 945
Аz имам късмета да живея в страна, където лекарстакат тайна е zакон. Проблемите на пациента се обсъждат само с пациента. КОгато ме оперираха преди няколко години след като лекаря иzляzал от операционната каzал на половинката само, чЕ съм добре и всичко е минало добре, а zа подробности от операцията ще обсъди с мен като се събудя.

А конкретно на въпроса ... аz искам да zнам. Това си е моят живот и аz искам до последно да го конторлирам. Преди време лъгахме леля ми, че всичко с нея е наред... гроzно беше...
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 42 отговора