Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Деца с увреждания и хронични заболявания
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

високо

Мнения: 4 366
ЦЕНТРАЛНО КООРДИНАЦИОННО СМУЩЕНИЕ/ЦКС/
Няма деца, родени с церебрална парализа/ДЦП/; ЦП е следствие от фиксиран неврологичен функционален дефицит, характеризиращ се с позиционни и двигателни аномалии, които се конкретизират постепенно с развитието.
Симптомите на ДЦП стават видими към края на първата година, а диагнозата се поставя през втората. През първите месеци от живота на бебето признаците за това патологичното състояние са незабележими и състоянието на бебето често е много различно от това, което ще бъде след няколко месеца. Така например деца с тежка спастична форма на ЦП на 3-4 години, често са били хипотонични като новородени.
Трябва да се има предвид, че пораженията на централната нервна система/ЦНС/, които се появяват преди, по време или веднага след раждането и представляват риск за развитие на ДЦП, се нампенсират най-добре и най-пълно в първите месеци. Това е така, защото ЦНС е изключително "пластична" в този период. Затова е изключително важно да се следи за отклонения, които могат да доведат до ЦП в бъдеще и да се назначи подходящата терапия, за да се компенсира неврологичния дефицит.
Изразът "централно координационно смущение/ЦКС/" за пръв път е използван от Войта за обозначение на това преходно състояние на бебето през първата година от живота му, когато неврологичният статус вече има нарушения, пораженията на ЦНС могат да бъдат потвърдени, но еволюцията на проблема е още неясна. В този момент е много важно да се прецени незабавно и реално  рискът от развитие на ДЦП. Възможно е рискът да е висок и тогава трябва да се започне терапия. В други случаи добрите шансове доминират и има основание да се изчака без терапия.
Естествено, такова решение не може да бъде взето на посоки. Дългогодишната медицинска практика показва, че при съмнения за отклонение винаги е по-добре да се запазят шансовете на детето и да се проведе профилактична терапия.
Много е важно да се разбере, че двете действия/диагностиката и стимулацията/ могат да протичат едновременно, а не последователно, тъй като терапията няма за цел да коригира точно определен елемент, а влияе на цялостното неврологично развитие и позволява да се компенсира частично или изцяло негативното влияние на възможно поражение на ЦНС.
Наличието на ЦКС/централно координационно смущение/ се определя чрез:
*анализ на спонтанните моторни функции
*анализ на позиционните реакции/ПР/
*наличие на абнормни рефлекси
Степента на ЦКС се определя според това, в колко от ПР има отклонения и от наличието на абнормни рефлекси. ЦКС се класифицира в 4 групи.
1-ва много лека степен - отклонения в 1 до 3 от ПР;без абнормни рефлекси. Повече от 90% от случаите се възстановяват без терапия. Обикновено не се назначава терапия
2-ра лека степен - отклонения в 4-5 от ПР;без абнормни рефлекси. 75% от случаите се възстановяват без терапия. Обикновено не се назначава терапия
3-та средна степен - отклонения в 6-7 от ПР;без абнормни рефлекси. 45% от случаите се възстановяват без терапия. Препоръчва се терапия.
4-та тежка степен - отклонения в 7 от ПР + наличие на повишен мускулен тонус;наличие на абнормни рефлекси. Едва 10% от случаите се възстановяват без терапия. Назначава се терапия.
Трябва да се има предвид, че състоянието на пациента често не се вмества в горните граници. Например може да има отклонения в 3 от позиционните реакции, но да има наличие на рефлекси, нехарактерни за възрастта. В такъв случай, въпреки че степента на ЦКС е лека, се препоръчва терапия.
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.