То аз май късно го искам. Когато трябваше да взема решение, нямах нито интернет нито време. Трябваше за 1 седмица да си намеря квартира. Така ми каза, преди да замине в командировка с новата си асистентка. И така, аз приех думите му за сериозни. Та нали от 2 седмици се беше изнесъм в др. стая и спеше на дивана. Та нали откак я беше назначил на работа си идваше нервен вкъщи. И аз реших, че това е края. Детенце-на годинка и 2 месеца. От февруари си ближа раните, но как да зараснат като от време на време се виждам с него, та дори и се консумираме. И после пак нищо...до следващия психически или физически глад. Психически, защото не спира да казва че съм фантазьорка и луда и че аз съм го напуснала. Той не ме е гонил. Каквото да ви кажа, обичам го още, нямаме брак, мъчно ми е и не ми се ще да го оставя с лека ръка ей така в ръцете на някаква си меркантилна жена, която има повече опит от мен. Просто не е честно. Ако някой иска да ми пише бих разказала повече подробности. Да не говорим че се свързах с Море от любов, но после отказах, защото така само бих го прогонила още повече. Психоложката ми ме посъветва да се виждам колкото може по-рядко с него, защото след срещите ни, аз оставам по-изтощена психически, а той напротив. Знам, че е права, но си мисля че ако го отбягвам, той един ден съвсем ще се откаже от мен и от нас, а така все пак виждам някаква светлинка. Дайте ми съвет
- Публикувана: 28 март 2007, 16:27 ч.
- Последно мнение: 13 апр. 2007, 17:20 ч.
Дайте и на мен съвет
Историята е следната. Той-разведен със сина на 21 г. Ние връзка 3,5 г. Резултата едно бебе на 1 г. и 2 м. Миналата година той се изнесе за 3 м. нямаше др. жена, нямаше видима причина. Успях да си го върна.Да, аз, защото той никога не би си признал, че се е върнал сам.Дори багажа му пренесох сама, за да ен си личи че го е нямало. Всичко вървеше по мед и масло. Уви само 3 м. Докато аз не усетих. Нали знаете, че жените усещаме. Усетих, че нещо става, в главата му. Отнесен, избухлив. Той си назначил асистентка. Срещнах се с нея, говорих. Нали му била приятелка, викам си..поне тя ще ми каже какво става. Жената се оказа ок, но той й се бил оплаквал от мен. Все пак казал и че съм красива и интелигентна. Но... много нервна и притеснителна. Ами кажете ми как няма да съм такава, като всеки ден ми приказваше..ние не сме един за друг, намери си някой по-млад и т.н. И накрая като разбра, че съм се виждала с нея, побесня и ми каза да се изнасям. Аз го направих. Знам че нямат връзка, но не знам и докога мога да се люлея в тази епопея-искам те, ен те искам. За пред хората, аз съм го напуснала. Така им обяснява. А не ме е върнал, защото решението било мое. Виждам го че му е мъчно, самата аз съм стопила 5 кг. Вече на нищо не приличам. Търси ме още, да вечеряме, да се виждаме, но, не спира да ми повтаря че ен сме един за друг. А аз друг не искам, искам си нашия татко. Готова съм на много компромиси както винаги, стига да знам, че няма да има пак махай се.
Мила, няма как да ти дадем съвет понеже тук опира до поведението на партньора ти. Ако ти можеш да понесеш неговия определено тежък характер - бори се до край. Не знам дали той би искал да разговаряте - защото явно го е страх от разликата в годините и това го прави агресивен. Може би не вярва достатъчно в теб, смята, че след някоя и друга година ти ще го замениш за по-млад.... знам ли? 
Като знае, че си нервна и притеснителна попитай го не би ли искал да ти помогне да преодолееш притеснителността си поне малко? Обикновено във връзки с голяма разлика мъжа изпълнява роля и малко нещо като татко и ако жената е склонна да бъде покровителствана връзката е ок. И най вече - недей да изпълняваш всеки негов каприз - вземи си квартира, ела на вечеря и т.н..отстоявай твоите желания! Не знам дали съм ти била много полезна понеже по възраст съм по-близо май до твоя партньор. Успех каквото и решение да вземеш!
Като знае, че си нервна и притеснителна попитай го не би ли искал да ти помогне да преодолееш притеснителността си поне малко? Обикновено във връзки с голяма разлика мъжа изпълнява роля и малко нещо като татко и ако жената е склонна да бъде покровителствана връзката е ок. И най вече - недей да изпълняваш всеки негов каприз - вземи си квартира, ела на вечеря и т.н..отстоявай твоите желания! Не знам дали съм ти била много полезна понеже по възраст съм по-близо май до твоя партньор. Успех каквото и решение да вземеш! 
Предполагам, че човека преживява криза на възрастта.
Ако е доста по-възрастен от теб, вероятната причина за това поведение, както казва Моргана,
е страх да не го изоставиш в бъдеще заради някой по-млад от него.
Трябва да намериш начин да му покажеш, че нямаш мераци към друг мъж, че искаш само него и т.н.
Изрови примери за успешни връзки на по-млада жена с по-възрастен мъж, изтъкни детето ви като мотив
да се борите заедно и да оцелеете. Бъди дипломатична и тактична, мила и внимателна.
Ако е доста по-възрастен от теб, вероятната причина за това поведение, както казва Моргана,
е страх да не го изоставиш в бъдеще заради някой по-млад от него.
Трябва да намериш начин да му покажеш, че нямаш мераци към друг мъж, че искаш само него и т.н.
Изрови примери за успешни връзки на по-млада жена с по-възрастен мъж, изтъкни детето ви като мотив
да се борите заедно и да оцелеете. Бъди дипломатична и тактична, мила и внимателна.
Истината е, че дори за миг не съм му давала повод за притеснение, че искам по-млад мъж. Да не говорим, че той не изглежда като за възръзстта си. Вярно е че съм хубава, но пък и той за мен си е хубав, нали си го обичам. Никога не съм му давала повод за ревност, а напротив, той го правеше и прави постоянно. Дори по едно време си казвах, че май това е един от проблемите, явно съм прекалено примерна и сигурна женичка, затова така се отнася с мен. Преди стоеше често в бе ге дейт-сайта за запознанства и дори си имаше профил, винаги флиртува с жените,коментира готините мацки по телевизията и когато гледахме някой мъж с мускули напр. ми казваше ето такъв мъж ти е нужен, а аз никога ен съм харесвала такива мъже и той го знае, защо ми прехвърляше неговите вкусове не разбирам. Мен манекени и контета не ми харесват.
Подклажда я, но какво му пука. Човека си гледа него си. От 3 дена има новости при нас. Покани ме да отидем при него с детето, но да ен си въобразявам, че иска да живее с мен. Просто само заради детето. И аз се съгласих. Каза, че някой ден той ще се изнесе, но за нас било по-добре да сме в старото жилище. Мисля да се оставя на течението..ако си иде иде..ако остане остане. Просто не мога да насилвам нищо. То все някой ден ще има край. Вие какво мислите.
Как да скъсам като не мога да си представя да ощетя детето от това да живее със собствения си баща. А и нали казват, че ходенето е до време, само пиенето до гроб. Не знам, сърцето ми се къса, може би както на всички тук. Потърсих съвет от родители, майка ми ми сподели, че при всички е имало такива неща, само дето едно време не е разполагала жената с пари да отиде на квартира, а сега видиш ли ние младите, всеки си хващал шапката като му докривее. Факт е, че когато не сме заедно, нито му е хубаво, нито му се излиза. Сега от 5 дена както сме при него, само 2 вечери сме прекарали заедно. Имам чувството, че го прави нарочно за да ме провокира. Но засега стискам зъби и не питам нито къде ходи, нито с кого. Дано да има ефект, това беше кажи речи най/големия ни проблем преди. Надявам се да претръпна и един ден да вземе да не ми пука въобще.
Изобщо не мога да разбера защо трябва да стискаш зъби...
Не си ли говорите?
Де да знам... насила хубост не става, ако ще си живеете така докато той се изнесе... баси живота...
И какво значи две вечери заедно за 5 дни
Къде ходи тоя човек? Ако ходи по мацки ти какво търсиш при него
Я се хвани в ръце и си постави условията, да си ги постави и той, ако намерите пресечна точка ок, ако ли не кой от къде е...
Изобщо не мисля, че трябва да се примиряваш, животът е един, в стискане на зъби и чакане евентуално да реши да се прибере ли ще го изкараш...
Недей така пораженчески
Не си ли говорите?
Де да знам... насила хубост не става, ако ще си живеете така докато той се изнесе... баси живота...
И какво значи две вечери заедно за 5 дни
Къде ходи тоя човек? Ако ходи по мацки ти какво търсиш при него
Я се хвани в ръце и си постави условията, да си ги постави и той, ако намерите пресечна точка ок, ако ли не кой от къде е...
Изобщо не мисля, че трябва да се примиряваш, животът е един, в стискане на зъби и чакане евентуално да реши да се прибере ли ще го изкараш...
Недей така пораженчески
... ходенето е до време, само пиенето до гроб. ...
Хич не е сигурна тази работа
за съжаление. Колкото до детето - той винаги ще му бъде баща, без значение дали живеете на едно място.