Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Отговори
  • у дома
  • Мнения: 949
Това ми е въпроса, защото вече повече се заиграва, ходи при по-големи деца, които в повечето случаи я гонят, а върха беше, когато излязохме на разходка с едни познати, които имат детенце на нейната възраст и то просто отказа да си играе с нея, да и дава ръчичка, да вървят заедно... Много е малка за дълбокомислени обяснения, същевременно виждам, че и става мъчно, понякога се разплаква... Confused

# 1
  • София
  • Мнения: 134
И аз съм имала такива случаи с дъщеря ми и ми е ставало много мъчно винаги. Сега, когато е по-голяма, пък има драма за рождените дни в детската градина. Появява се дете, което гордо носи 10 покани и ги раздава пред всички само на "бого избраните" и моята дъщеря, ако не е там се започва - "Ама аз защо не съм поканена, нали сме приятели" и такива работи .... трудно е на такава възраст да кажеш истината, но аз просто обяснявам, че всички хора са различни, за различните настроения и давам примери със самата нея, че не винаги и на нея и се играе с някой или че не винаги и се дава ръка на някой и т.н., но те разбирам много добре как ти става едно такова гадничко за детето ти.

# 2
  • БГ - София
  • Мнения: 7 823
Ами кажи и точно това което си написала. Че понякога хората искат да ги оставят сами, че по-големите играят игри които тя все още не може да разбере, но може да ги наблюдава и така ще се научи и че когато тя не иска да играе с някого не е нужно да го прави. Дай и пример с нея, все има случаи в които не е искала да прави нещо или например, ако играе с някого не иска да дойде да ти обръща внимание на теб и т.н. и ще те разбере. Не е нужно да и казваш "Еди кой си не иска да играе с теб" може да и кажеш "Еди кой си сега не иска да се гоните/да се водите за ръка или сега иска да прави друго, то е еди какво си". Постепенно ще се научи, че и другите имат права и не всичко става както тя иска. А не е толкова малка е да не разбира като и обясняваш.
Успех

# 3
  • София, център
  • Мнения: 3 448
Появява се дете, което гордо носи 10 покани и ги раздава пред всички само на "бого избраните"

Егаси простотията!

# 4
  • Мнения: 2 237
Като че е малка наистина за дълбокосмислени обяснения,просто я гушни и кажи че на това детенце не му се играе сега с нея,но утре ще го направи.

# 5
  • София
  • Мнения: 11 444
Появява се дете, което гордо носи 10 покани и ги раздава пред всички само на "бого избраните"

Егаси простотията!

Моята щерка пожела да покани две дечица от групата си! Поканите няха дадени лично на родителите запечатани в плик, при това не от детето, а от госпожата... Лично бих ги дала, ама не се засичаме често и за най-сигурно избрах този вариант... Този дето описваш е супер гаден

# 6
  • В офиса
  • Мнения: 2 292
Обясненията с настроението са ОК. Но какво ще стане следващия път, ако другото детенце не иска да си играе, а последващия... Как може да се обясни на едно дете, че друго не иска да му е приятелче?

Има едно момиченце, с което дъщеря ми често си играе и го брои за приятелка. Но напоследък забелязвам, че въпросното момиченце определено я дразни нарочно, или я избягва. От това дъщеря ми се измъчва, все ме пита защо момиченцето прави така. Първия ми съвет беше, когато момиченцето се държи лошо, да й каже, че повече няма да й бъде приятелка и няма да си играят. При което Цвета ревна и ми каза: Знам мамо, вече й казах веднъж така, но аз искам да сме приятелки и да си играя с нея, не мога да го направя това." В случая мисля, че не Цвета е предизвикала това държание, а момиченцето е решило, че не я харесва по някакви си негови критерии.

# 7
  • Malgrat de mar
  • Мнения: 131
Обясненията с настроението са ОК. Но какво ще стане следващия път, ако другото детенце не иска да си играе, а последващия... Как може да се обясни на едно дете, че друго не иска да му е приятелче?
И ние сме в подобна ситуация.За да избегна вечните въпроси кои на кого е приятел,засега се прибираме сами от градината.Как да обесня на моето думите "ти не си ми приятелка"И как да  отговоря на въпросите които ми задава после -"А аз приятелка ли съм и ,като тя не ми е приятелка?"Помолих майката да ги разделим,вярвам да ме е разбрала,но ми е кофти.Смятам че за детето ми е по добре.

# 8
  • Варна
  • Мнения: 3 844
Появява се дете, което гордо носи 10 покани и ги раздава пред всички само на "бого избраните"

Егаси простотията!
И у дома имаше страдания по същия проблем. И бе постъпено точно така както е написала jufy.
Много трудно беше да се убеди разстроеното ми дете, че не е лошо и затова не са го поканили, а просто майката на въпросното момиченце така е рашила и тя не е била от избраните да отидат на рожденния ден.
А при нас проблема с приятелките е, че като попитам с кого е приятелка тя казва ами с еди кого си. И добавя аз съм и приятелка ама тя не иска да играе с мен, да седи до мен или да се държим за ръка като излизаме навън.
Според госпожите е нормално това че ходи от групичка на групичка и не се задържа трайно никъде, но аз се притеснявам че остава някак встрани от децата.

# 9
  • Варна
  • Мнения: 5 211
Не знам как да се обясни това на 2 годишно дете.
На мен ми се наложи да обяснявам тези неща по-късно и беше по-лесно.
Сиси преживяваше тежко такива случки. Обяснявах, че може да е просто настроение, гледах да я разведрявам, да и отвличам вниманието като я насоча към дете което играе с нея към момента/поне доколкото знам/. Един ден обаче си признавам, че ми омръзна и на въпроса и 'защо тя/те не искат да играят с мен' отговорих с въпрос- ' ти със всички деца ли искаш да си играеш?На всички ли си приятелка?' Поизненада се, но каза, че не иска с всички, искала с едикои си, с други не искала.
Казах и, че и при децата които са я отхвърлили през деня, ситуацията е същата. Те имат право да харесват или не харесват някой и да не искат в даден момент да играят с него или на нещо, също както и тя. Всеки има право на избор и знае за себе си кое му е приятно. И че това не ги прави лоши, нея също. С децата които тя не иска да играе, играят други - значи са си добри деца. и т.н. бая приказки с конкретни имена/за да ме разбере/ изприказвах. И тя ме разбра! Лошото/за мен/ от всичко това е, че все по-често като и кажа да направи нещо ми отговаря с ' Не искам. Всеки човек си знае какво му харесва. Аз си знам за себе си и искам това и това...' и така до края на света, все нещо трябва да обяснявам. ooooh!

# 10
  • София
  • Мнения: 134
Да! Това е цивилизования начин, но за съжаление не всеки го прави.


Моята щерка пожела да покани две дечица от групата си! Поканите няха дадени лично на родителите запечатани в плик, при това не от детето, а от госпожата... Лично бих ги дала, ама не се засичаме често и за най-сигурно избрах този вариант... Този дето описваш е супер гаден
[/quote]

# 11
  • Ямбол
  • Мнения: 22 929
Има време за обяснения.
На тази възраст ги оставям сами да разберат. Както са разбрали, че някой иска да играе с тях, така ще разберат и когато не иска. Когато пораснат и ме попитат - тогава ще се обяснявам.

# 12
  • София
  • Мнения: 370
За съжаление за момичетата това е изключително важно и като че ли е основно оръжие за нараняване и за надмощие. На мен много ми е мъчно, като гледам дъщеря ми (това започна на 6 год.) как се разстройва от подобни изказвания, и то от децата, с които постоянно играе. Аз й обясних, че явно не са и приятелки, щом така се държат с нея, но така или иначе ние всеки ден сме пред блока с тях и тя трябва да намери начин да не се разстройва и да не ги дразни.

# 13
  • Мнения: 2 792
   Ох, преди 2 години в каква сложна схема бях забъркана. Момиченце от градинката, искаше да играе с Димана, но пък не харесваше Момчил, който пък страшно много искаше да си играе с нея, а за капак на всичко любимата му сестра непрестанно го зарязваше, напук за да го дразни и ходеше да си играе с другото момиче. В крайна сметка с обяснения и моя намеса се пооправиха нещата- като изгонят Момчил, му обяснявах, че момиченцето не иска да играе с него, защото е по-малък и не могат да се разберат (тя е с 2 г. по-голяма от него), Димана като го обиди се обяснявахме по 3 часа как той и е брат и тя трябва да стой зад него, а не зад някой външен човек, вече не помня всички приказки, които съм изприказвала в този период. Сега положението е коренно различно и Момчил е включен активно в играта им.
  Според мен най-важното, на което трябва да се наблегне в едно такова обяснение е, че не може всички да те харесват и понякога има хора, на които не допадаш и това е напълно нормално и никой не е виновен  Simple Smile.

# 14
  • Бургас
  • Мнения: 1 111
 Аз бих казала на детето си направо, че въпросното дете не иска да си играе с него.Без подробни обяснения.Не иска и това е, без драматизиране на ситуацията.Ще си намери други приятели, които да играят с него.
 В интерес на истината не ми се случвало, или не помня.По-скоро малкият ми е по-дръпнат, не иска непознати да му говорят, да не говорим да го пипат нещо.А пък то точно това става, все разни гальовни момиченца искат да го прегръщат, целуват или държат за ръка, а той в крайна сметка се разревава.И аз си казвам директно на майките, че не иска да го закачат, да си дръпнат децата.Това е.

Редакция на ключовите думи на тема



Общи условия

Активация на акаунт