мами помагайте със съвет.

  • 1 289
  • 20
  •   1
Отговори
  • Мнения: 473
Здравейте мами,често влизам тук но не съм писала досега.Винаги съм намирала теми в които ме интересува дадено нещо.Но сега не намирам.Проблема е следния.Синът ми е на 3г и половина,много труден характер май се очертава.Не мога да се справя с него Cry.Не ме чува когато ме обяснявам нещо абе прависи каквото иска,опитва се да ми посяга  отговаря ми ужас е в къщи.ходи на градина и там съм говорила с учителките там също е от най палавите деца.Какво ли не съм прочела за възпитанието усещам как го изпускам.Баща му за 3г. 1или 2-ти да му е повишил тон.Няма респект и от него.Моля ви дайте съвет дали да не потърса чужда помощ?незнам какво да правя Praynig 

# 1
  • Мнения: 1 470
   При хората има три пубертета,или три съзрявания,единият е точно във възрастта на твоето дете,когато бебето разбира че вече е самостоятелно,и се опитва да се утвърди...Вторият е в предучилищна,или начално училищна възраст,когато детето за почва да осмисля вече живота като голям човек,и също търси мястото си,и третият най-трудният естественно всички го знаем...
   Та мисълта ми беше,че твоето дете може би просгто израства,а пък по природа е борбена личност,и сигурно иска да бъде по самостоятелен,мама и татко да го уважават вече като голям,можещ човек...Но ако съвсем закъсаш,ако не с него,то със себе си,посети някой психолог,много помагат...Аз съм се ползвала от подобни услуги,и съм доволна...От там съм запозната с тези подробности...

# 2
  • Мнения: 473
   При хората има три пубертета,или три съзрявания,единият е точно във възрастта на твоето дете,когато бебето разбира че вече е самостоятелно,и се опитва да се утвърди...Вторият е в предучилищна,или начално училищна възраст,когато детето за почва да осмисля вече живота като голям човек,и също търси мястото си,и третият най-трудният естественно всички го знаем...
   Та мисълта ми беше,че твоето дете може би просгто израства,а пък по природа е борбена личност,и сигурно иска да бъде по самостоятелен,мама и татко да го уважават вече като голям,можещ човек...Но ако съвсем закъсаш,ако не с него,то със себе си,посети някой психолог,много помагат...Аз съм се ползвала от подобни услуги,и съм доволна...От там съм запозната с тези подробности...

Багодаря ти за съвета  bouquet.Да наистина е борбен ,той всичко знае всичко може не бил бебе Grinning.А за психолог не ми е ясно.Трябва ли да е някой специализиран в областа на децата? newsm78И ако може да ми препоръчаш,нямам си наидея къде да го заведа. Peace

# 3
  • Мнения: 315
Не се притеснявай детето ти просто си расте и моето беше така но сега нямам проблеми,за всичко викаше и се тръшкаше и си го израстна.Отнасяй се с него като с голям човек  и ще успееш.

# 4
  • София
  • Мнения: 248
Както ти е отговорил / а ttotov това е точно така.
Мисля че трябва да имаш търпение, но не бива да се позволява всичко. А също така и бащата има роля за възпитанието, особено важи за момченцата.

# 5
  • Мнения: 1 470
   Психолози има в детските градини,или в училището до вас.Можеш да попиташ там.Не знам от къде си,но аз съм ходила във 88 столично училище,и съм много доволна.

# 6
  • Мнения: 448
Мила мамо,не се притеснявай!Просто вече има още един "голям мъж" във вашето семейство.С търпение и любов всичко ще се оправи,но и според мен е нужна намесата на таткото.Успех!  bouquet

# 7
  • Мнения: 1 311
Синът ми е на същата възраст и същия характер като твоя.

Любов, търпение, намесата на таткото, малко по-точна преценка какво може да прави вече порастналото ти момче - като тръгне да си сипва сок, например, първосигнално ми идва да му кажа "не", после се светвам, че той би трябвало да може да се справя сам, при това го прави учудващо добре. Здрави нерви (за теб), някои неща просто се правя, че не ги виждам и той губи интерес.

Има желанието и идеята, че е голям. Наложи ми се на няколко пъти да му обяснявам, че той не може да наказва мама и тати  Laughing докато обратно е валидно.

# 8
  • Мнения: 5 877
Спираш го физически, когато посегне.
Грозните и обидни думи да върви да ги казва в тоалетната.
Какво му говориш, когато "не те чува"?
За какво си говорите, когато е в добро настроение? Какви са ви общите занимания?

# 9
Но ако съвсем закъсаш,ако не с него,то със себе си,посети някой психолог,много помагат...
ако може да ми препоръчаш,нямам си наидея къде да го заведа. Peace

Идеята на ttotov мисля беше ти да отидеш да се консултираш, а не да водиш детето. На него нищо си му няма май...

# 10
  • На небето
  • Мнения: 5 530
Но ако съвсем закъсаш,ако не с него,то със себе си,посети някой психолог,много помагат...
ако може да ми препоръчаш,нямам си наидея къде да го заведа. Peace

Идеята на ttotov мисля беше ти да отидеш да се консултираш, а не да водиш детето. На него нищо си му няма май...

Да проблема не е в детето, то се чувства силно и е успяло да те подчини под контрола си, това е нормална борба за надмощие, която ти си изгубила, когато я бил на 1г. и нещо 2г., най вероятно. Тогава се започват обикновено тези борби. Трябва да му покажеш кой командва и кой е шефа, твърда ръка и много любов. Посъветвай се с психолога в детската градина, как да постъпваш в определените ситуации и как да реагираш (дали наказания, лишение от нещо любимо и т.н.). Не трябва да показваш, че се чувстваш безпомощна те го усещат и злоупотребяват с това. Покажи, че ти си шефа, и ако не се подчини ще има последствия (това е задължително). Лошото е, че таткото е по мекушав и от теб и няма да можеш да разчиташ на неговата помощ. Все още не си изтървала юздите на възпитанието, но нямаш много време, колкото по рано покажеш кой командва, толкова по лесно ще бъде и за двама ви. Не му позволявай да ти посяга, покажи му, че и ти можеш да удряш и то по силно от него.

# 11
  • На небето
  • Мнения: 5 530
В този форум, можеш да се консултираш с психолог онлайн:
http://www.zadecata.com/forum/viewforum.php?f=26&sid=48e5145 … 5ba10073fdcaccbe0

Лошото е, че не е много посещаван.Rolling Eyes

Ето още сайтове, където можеш да се консултираш:
http://www.viabg.com/Page3_3.html
http://www.varnabebe.com/psiholog.php
http://oksinia-bg.com/kidcenter7.html
http://margaritta.dir.bg/2003/dek/05vuzpitanie.htm

http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=177323.msg3566590
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=21363.0

Последна редакция: нд, 01 апр 2007, 20:11 от Tinka79

# 12
  • Мнения: 511
Спираш го физически, когато посегне.
Грозните и обидни думи да върви да ги казва в тоалетната.
Какво му говориш, когато "не те чува"?
За какво си говорите, когато е в добро настроение? Какви са ви общите занимания?
не оставяи да ти се качи на главата че ще береш ядове. Peace

# 13
  • Мнения: 8 999
И моят син, точно на тази възраст преживя невероятно труден период. Не знам как оцелях, честно да ви кажа. Най-много вървеше номера с "Мама ти е сърдита, защото се държиш лошо и няма да ти говори!" - заключ, заключ устата. Това много го стряскаше и често действаше.

# 14
  • Мнения: 1 849
Моят син беше същия. Проявяваше агресия и бунт за почти всичко. Четох в книгите на Джеймс Добсън, че е недопустимо детето да проявява бунт и незачитане на авторитети. Никакви наказания не вървяха при нас, нито добри думи, нито отиване в другата стая за известно време, нито лишаване от нещо което обича...
Събрахме си багажа (пет години живяхме в провинцията) и дойдохме в София, детето смени средата, записахме го в частна християнска детска градина. Сега е коренно различен. Е пак си проявява твърдия характер, но не е пълния бунт с който ни отговаряше.
Мисля, че ключовия момент е да разбере, че мама и тати са авторитети и да се стреми да подражава на баща си. Аз обикновено го питам "Ти нали си голям и приличаш на татко, той така прави ли?" и той млъква...
Но и средата в която живее е много важна, ако в градината вижда този модел на поведение е логично да го копира.

Не казвам,че всеки трябва да направи такива драстични промени като нас, но трябва да разбереш нещата които му влияят и да ги промените...

Общи условия

Активация на акаунт