Ами ако детската градина прави децата ни не по–умни,а посредствени и ограничени

Ясно къде е ключът от палатката. Тогава вече съм съвсем контра на статията. Сега (със следващото изречение не искам да обидя никого, защото го пиша - съпоставено с моя личен жизнен опит и като работеща жена, и като домакиня - пробвала съм ги и двете). По-затъпяващо нещо за мен от това да стоя вкъщи, да шетам и да ходя по разходки + някой и друг сериал нямаше и няма да има. А и по-градивно и стимулиращо развитието (пак за мен) нещо от работа + учене + всичко, свързано с това - няма и няма да има. И все си мисля, че развитието на детето най-силно се влияе от това дали майката е затъпяла или не и доколко тя се чувства добре в собствената си кожа (по отношение на самочувствие, увереност, амбиции и т.н.). Не знам за децата ми, ама аз лично бих затъпяла да се занимавам по цял ден само и единствено с тях и с разни домашни задължения. Това си е моята истина.  


А Ваня пак ме изпревари (и то далеч по-деликатно).

И друг път съм казвала, че не смятам за уместно лепването на американско изследване върху българска среда. В случая става въпрос дори за цитат от изследване, в което липсват много подробности, за да се добие пълна представа.
Какво значи "детска градина"? В САЩ това може да са различни форми. Има целодневна детска градина или "day-care center", което е удобство за работещите родители, и което като качество може да варира до безкрайност. Сред тези "day-care centers" има домашни такива, чието качество също варира до безкрайност. Щом става дума за 30 часа седмично, явно т.нар. "детски градини" са day-care центрове.
Майките, които не работят, или които работят, но могат да си позволят и могат да си намерят добра детегледачка, обикновено не си пращат децата на day-care center, а на друг вид детска градина, което е nursery school, там детето си взема необходимото от социално обучение, и е готово за предучилищна. Има го и вариантът родителски кооператив, където сертифициран учител ръководи детската градина, а родителите доброволстват на ротационен принцип, пада се горе-долу веднъж месечно. Това означава, че работата на учителката и функционирането на средата са непрекъснато контролирани от родителите, и не може да се говори за възпитаване на агресия. Тази много добра за мене традиция продължава и в началното училище, където майки-доброволки, т.нар. room moms, присъстват в работата на класа, помагат на учителката и по този начин също контролират положението.
Не твърдя, че знам какви видове "детска градина" има в България, защото може и да не съм вече в час. Но определено ако се прилага някакво изследване за това как се отразяват българските детски градини на българските деца, изследването трябва да е изцяло българско.  

Не мисля, че за всички е затъпяващо стоенето вкъщи, както и не мисля противното. Колкото семейства, толкова и варианти.
По-скоро ме дразни патосът и широките обобщения във всичко това - струва ми се, че е част от някаква кампания.
Разбира се, че може да стоиш вкъщи и да обучаваш сама детето си, научавайки куп неща покрай него. Педагогиката също е област, в която човек може да се развива, ако и да не му е професия.
Можеш обаче и да работиш, като пак помагаш на детето си да израства - дори най-неформално, в разговори по всякакви теми. А общуването с различни хора - баби, дядовци, учителки в ДГ, други деца - може да бъде много полезно. Зависи.
Но някой да дойде да ми вади тежки изводи... хайде холан. Интересно защо никой не споменава ефекта от общуването с бащата... какви ли травми преживяват горките дечица на работещи бащи.

Ами то в началото се каза, че има майки, пред които градината е за предпочитане... и обратното. Но като изключим заглавието (което не ми звучи като от СЗО), информацията в изследването ми звучи съвсем убедително (и аз бих искала да прочета целия текст обаче). Поради което си гледам децата у дома (кака на 3 и половина и бебе на 4 м.). През зимата беше малко самотно, вярно, но това защото много се пазехме от вируси заради бебето. Сега редовно организираме срещи с други майки и деца (форумски главно) и си общуваме чудесно и ние, и децата. Не го считам за затъпяващо - определено. Хич даже не ми се връща на работа. А социализацията, с която толкова много се спекулира, е по-осъществима в малка група, където заниманията са насочени именно към развиване на социални умения, работа в екип, групови игри и т.н. Дали нашите градини развиват това? Съмнява ме силно. Не е и възможно в група с 25-30 деца. Развиват се умения за оцеляване, със сигурност.

 Аз не мога да разбера защо под"социални контакти" имате предвид единствено и само ДГ.Децата ми живеят доста интересен живот, само това ще кажа.В ДГ биха се чувствали като птичка в кафез.
 ДЕ ВАня , имам представа какво е ДГ.И аз поради съображенията, изложени от повечето тук реших преди време, че големият ми син ще ходи на ДГ.Полза от нея не видях.

Не мога да разбера защо се стига до такъв спор. Според мен има богата палитра от варианти, един с един не си приличат - нали за живи хора става въпрос!
Според мен детето се развива добре, когато общува с умни и интересни хора, които ги е грижа за него.

Емем, аз пък виждам социална полза от градината. Понеже всеки ден се среща с едни и същи деца, явно наистина чувства някои от тях доста близки. В техния случай при група от двайсетина деца момиченцата са четири-пет и явно наистина се разбират помежду си. На пролетното тържество се вълнуваше не само от своето изпълнение, а и от това на Ели.  Когато социалните й контакти зависеха от моите срещи, беше малко по-трудно, най-малкото защото децата не бяха едни и същи всеки ден.
Така виждам ползата.
А иначе полза от седенето вкъщи също има, много интересни неща могат да се правят - спор няма.

Аз имам големи притеснения точно по този въпрос, обаче взех да се разубеждавам, защо обаче.
Баща ми е гледан до 9 г. вкъщи от майка си.
Сега е на 56, миналата година получи инфаркт. За мен не беше изненада. Откакто го помня е супер нервен човек, сега малко се е кротнал, но малко.
При него няма никаква полза от гледането вкъщи.
Така че - незнам баба ми как го е гледала, но не е станал спокоен човек.
Тя не е най-спокойния човек който познавам, но си е ОК. То от прекалено спокойствие също полза няма.

Мисля, че придаваш друг смисъл на написаното от мен.Сега ще ти обясня по-точно.Пред алтернативата да станат по-умни или посредствени и ограничени казах, че втората от двете е по-вероятна, не и задължителна.Да не говорим, че някои деца изобщо не се чувстват щастливи там, като моето например.Не мисля, че нещо което прави детето ми нещастно би могло да окаже положителен ефект в/у него.

Аз нямам предвид само градина - напротив - просто с нея социалните контакти се увеличават. Под социални контакти разбирам - градина между 9 и 15 ч. (в т.ч. игри, театър, рисуване и др.), после 1 ч. танци, после разходка в парка с баба/дядо/бавачка или друг близък човек (там има доста други деца - различни от тези в градината); после/вечер - вкъщи с мама и тати (игри, разговори, различни занимания). Събота и неделя - с мама и тати, на гости при приятелски семейства или на кафе с лели и братовчеди, на театър/цирк, на разходка с бабите и подобнии. Включвам всичко това, а не само градина или само "мама, татко и аз".
А и в градината се научават да общуват със "себеподобни" и да създават приятелства. Да, прекрасно е децата да са приятели с родителите си, но 1000-ди пъти по-важно е да имат приятели-връстници.


Това е.


А и имам до себе си много близък пример на дете, което майката (уплашена от градината) реши да отглежда сама вкъщи. Вариантът не ми допада, защото очевидно и на нея, и на детето се отразява зле. Няма да коментирам факта, че детето е колкото моите, но тя не му обяснява елементарни неща, защото "малък е и няма да може да разбере".
Имам и пример (големият племенник на мъжа ми - няма още 5 г.), който си го гледа майка му, но ходи на 1/2 ден на занималня, всеки уикенд изкарва на вилата при свекърва ми (тичайки на воля с близнаците на братовчедката ба мъжа ми); по 1 ч. на ден (заедно с децата на няколко приятелки на зълва ми) изкарва в игри в детски клуб; вкъщи идва частен учител по английски (след броени дни заминават за САЩ) и това дете определено всеки път ме учудва колко е "напред с материала", а и майка му успява да си почине, да е свежа и дори да движи част от семейния бизнес.


А и ако някой успее да обясни на моите - влюбени в градината дъщери колко лошо е там и колко по-добре е да си стоят само двете с мама вкъщи - ще го черпя сладолед.
Иамо да повторя пример за моя позната, която месеци наред обясняваше на детето си колко е лошо в градината (тя не е ходила, де) и при първото водене детето щеше да получи нервна криза още по пътя, а тя се доубеди колко е лошо - няма да се самоцитирам сега, но това е факт...

Честно казано, за детето и двата варианта могат да бъдат добри. Зависи от градината, зависи от майката. Но и докато съм я гледала аз, от една възраст нататък просто много се е радвала на общуването с всеки интересен човек, който й е обръщал внимание - бавачката, бабите й и т.н. Страхотно си прекарваме двете, играем, готвим, моделираме, ходим по музеи и т.н., но в един момент са й интересни просто другите хора.

Е, трудностите помагат на човека да израсте, или не?
Поне аз лично за себе си мога да кажа, че всичко, което съм научила за Живота, съм го научила от собствения си сблъсък с него и то отрицателен. Хубавите неща не са ме научили на нищо, освен на доверие в хората, което надали е най-правилното.
Естествено, че е добре детето да си го гледа майка му, кой друг, но да го предпазваш от трудности е меко казано налудничаво. Напротив, повече трудности, по-корав човек и по-силен характер. 
А човек става щастлив когато израсте, а не когато има повече неща- емоционално, финансово и тн. - а когато цени това което има. А детето като не е с мама - тогава цени мама - и ДГ определено помага в това отношение.
Въпросът е сложен и мястото на темата е точно тук.
Аз съм човек, който мечтае да може да си гледа детето вкъщи, но няма възможност. И двата варианта имат плюсове и минуси. И наистина е Аксиома, че детето има нужда най-вече от майка си. Другите заместители не вършат работа - от емоционална гледна точка дали е бавачка, баба или лелка от градината - все тая - не е мама.

Това, че не ходи на ДГ не означава че не контактува с връстници.Напротив, играе с много деца, повечето от които ходят на  градина.Общува си прекрасно с тях.Както и с възрастни, познати или непознати.Това е.

casiopea, нещастието няма нищо общо с трудностите.Някои хора са щастливи, когато се борят с трудности.В случая детето не е щастливо в градината не защото му е трудно, а защото просто не му харесва там, защото знае, че извън нея животът му е доста по-интересен.
 Много се отплеснахме.

Анда, аз не споря за нищо, казах си само какво мисля (твоят пост съвпадна с моя и излезе малко като контра, ама - случайност). Но по повод горното ти изречение, с което съм напълно съгласна, се питам колко от учителките в ДГ отговарят на това описание? Сигурно има такива - да; прекрасни учителки, в които децата са влюбени и се справят с вълшебна пръчица с всеки проблем. На мен по-ми допадат алтернативни варианти. Много интересно е разказаното от Блажка за родителските кооперативи и моето виждане е именно в тази посока; даже мисля скоро да го осъществя. Имаш го постоянния колектив, но имаш и майчината близост и загриженост.