Не знам така ли се наричат. Става въпрос за местата, където оставяш детето за час-два-три срещу заплащане. Имам няколко въпроса. Колко най-малко дете сте оставяли? Крис е на 11 месеца и половина. Малко имам резерви към оставянето му, все пак е малък, още не ходи, лази, ходи само ако се държи за мебели или за ръка, а там има и по-големи деца, страхувам се да не го ударят, "леличките" внимават ли достатъчно, обръщат ли внимание? Мога ли да се доверя и спокойно да го оставя за 2 часа? Правили ли сте го? Споделете ми впечатления, оплаквания, съвети.
- Публикувана: 31 март 2007, 19:20 ч.
- Последно мнение: 4 апр. 2007, 01:37 ч.
За детските клубчета
Аз съм водила сина ми на 1 годинка току-що навършена, но вече беше проходил. Водих го първо доста пъти без да го оставям - носех си компютъра и си работех в кафето, докато той си играе. Какичките обикновено са супер внимателни, особено ако в момента няма прекалено много деца, можеш да разчиташ на доста внимание за дребосъка, в никакъв случай няма да се направят че не виждат ако някое дете се държе зле с друго, дори и без да иска.
След като вече свикна с мястото и каките, съм го оставяла най-напред по малко - половин час, но постепенно и повече. Никога не е ревал за мен, защото нещата ги направихме плавно и без стрес. Много са му интересни играчките и забравя всичко друго.
След като вече свикна с мястото и каките, съм го оставяла най-напред по малко - половин час, но постепенно и повече. Никога не е ревал за мен, защото нещата ги направихме плавно и без стрес. Много са му интересни играчките и забравя всичко друго.
Ето на, днес бяхме час и половина там. Любимо му е! А как обича бате Ясен 
Заведох го на 10-11 месеца, за да свикне с други възрастни хора, не от семейството. Игра с баткото близо час и после спа в къщи 3, сякаш копа на вилата.
Там се научи как да се качва на пързалка, как да се спуска, също така и тайната на лицевия плонж по същата наклонена плоскост. Аз, с кръстосани дълги бедра 
, пия чай и чета последните модни журнали ( да е жива и здрава мацката-собственик, която ги купува). В кратце - стоях там първите няколко посещения, сега си позволявам да изляза някъде по работа.
Заведох го на 10-11 месеца, за да свикне с други възрастни хора, не от семейството. Игра с баткото близо час и после спа в къщи 3, сякаш копа на вилата.
Там се научи как да се качва на пързалка, как да се спуска, също така и тайната на лицевия плонж по същата наклонена плоскост. Аз, с кръстосани дълги бедра , пия чай и чета последните модни журнали ( да е жива и здрава мацката-собственик, която ги купува). В кратце - стоях там първите няколко посещения, сега си позволявам да изляза някъде по работа.
Офф дайте имане и адреси и цени ако може. На мен ми се налага спешно някой да го гледа за 2-3 часа максимум. Няма кой и малко ме е страх да го оставя в тия времена. С една дума гони ме някаква параноя. Дайте окуражаващи факти. Много ми е наложително или няма да взема изпити и ще си гледам бебо, но ми се ще да си ги взема
Ето на, днес бяхме час и половина там. Любимо му е! А как обича бате Ясен
Заведох го на 10-11 месеца, за да свикне с други възрастни хора, не от семейството. Игра с баткото близо час и после спа в къщи 3, сякаш копа на вилата. Там се научи как да се качва на пързалка, как да се спуска, също така и тайната на лицевия плонж по същата наклонена плоскост. Аз, с кръстосани дълги бедра , пия чай и чета последните модни журнали ( да е жива и здрава мацката-собственик, която ги купува). В кратце - стоях там първите няколко посещения, сега си позволявам да изляза някъде по работа.
Заведох го на 10-11 месеца, за да свикне с други възрастни хора, не от семейството. Игра с баткото близо час и после спа в къщи 3, сякаш копа на вилата.
Там се научи как да се качва на пързалка, как да се спуска, също така и тайната на лицевия плонж по същата наклонена плоскост. Аз, с кръстосани дълги бедра , пия чай и чета последните модни журнали ( да е жива и здрава мацката-собственик, която ги купува). В кратце - стоях там първите няколко посещения, сега си позволявам да изляза някъде по работа.
Не бих оставила толкова малко дете само в детски клуб. Оставяла съм децата лятото в 2 детски клуба в София, бяха на 6 и 4 години. На теория - може, но аз самата не бих се чувствала комфортно.
Единия клуб с таткото го посетихме повече от веднъж, в квартала ни е. Пиехме кафе, четяхме вестник, пък децата си играеха и каките ги занимаваха. На мене и това ми беше достатъчно, супер беше. Там имаше и деца под 2 годинки, но бяха придружавани от родител, макар да нямам никакви лоши коментари откъм любезност на персонал и безопасно обзавеждане.
В другия клуб ни заведе приятелка и съфорумка
, бяхме с нея извън клуба, но в едно кафе почти до входа на сградата, а на момичето оставихме номера на мобилния телефон.
Бебе на 11 месеца обаче не бих оставила само. Прекалено малко е. Бих останала на територията на центъра.
Много симпатично начинание са тези центрове, но в действителност нямаш никакви договорни отношения с тях. Тук си оставям децата в занималнята на супермаркета, но са регистрирани там, и в началото съм сключила договор за това кой какви задължения има. Не си спомням обаче в детските центрове в София някой да е записвал имената на децата ми, възрастта им, имената на родителите, адрес, телефон. Документ за самоличност не знам дали се оставя, ако напуснеш центъра и ходиш да си свършиш някаква работа. Не си спомням също да е имало някакви правила по отношение на това можеш ли да оставиш заразно болно дете. И изобщо, ако нещо се случи с детето ти, не мисля, че можеш да изискваш отговорност от центъра. Топката остава у родителя.
Единия клуб с таткото го посетихме повече от веднъж, в квартала ни е. Пиехме кафе, четяхме вестник, пък децата си играеха и каките ги занимаваха. На мене и това ми беше достатъчно, супер беше. Там имаше и деца под 2 годинки, но бяха придружавани от родител, макар да нямам никакви лоши коментари откъм любезност на персонал и безопасно обзавеждане.
В другия клуб ни заведе приятелка и съфорумка
, бяхме с нея извън клуба, но в едно кафе почти до входа на сградата, а на момичето оставихме номера на мобилния телефон. Бебе на 11 месеца обаче не бих оставила само. Прекалено малко е. Бих останала на територията на центъра.
Много симпатично начинание са тези центрове, но в действителност нямаш никакви договорни отношения с тях. Тук си оставям децата в занималнята на супермаркета, но са регистрирани там, и в началото съм сключила договор за това кой какви задължения има. Не си спомням обаче в детските центрове в София някой да е записвал имената на децата ми, възрастта им, имената на родителите, адрес, телефон. Документ за самоличност не знам дали се оставя, ако напуснеш центъра и ходиш да си свършиш някаква работа. Не си спомням също да е имало някакви правила по отношение на това можеш ли да оставиш заразно болно дете. И изобщо, ако нещо се случи с детето ти, не мисля, че можеш да изискваш отговорност от центъра. Топката остава у родителя.
блажка, в София данни на родителите се вземат само в детския кът на Чуден свят в мол София. За договор не си спомням да сме подписали, обаче на витрината на клуба са закачени правилата и най-вероятно сме подписали, че сме съгласни с тях. Наистина не помня. Обаче в другите клубове такова нещо няма.
А, да в кино Арена също вземат данни и те питат дали детето е алергично или хронично болно, обаче там нямаш право да напускаш комплекса на киното докато детето ти е в детския кът.
А, да в кино Арена също вземат данни и те питат дали детето е алергично или хронично болно, обаче там нямаш право да напускаш комплекса на киното докато детето ти е в детския кът.
Толкова малко детето си не съм го оставяла. Няма начин да се доверя на каките, колкото и внимателни да са, че ще успеят "да огреят навсякъде".
Дъщеря ми е на 2г.10мес. Сама я оставям в детските центрове от 2-3 месеца, защото вече ясно може да си каже какво иска или не иска. И пак не съм съвсем спокойна.
На едно единствено място в Пловдив /за детски клуб говоря/, проявяват нужното внимание и искат информация за детето, която е задължително да знаят, ако пази Боже стане нещо. И така трябва да бъде, защото никой не е застрахован от инциденти...
И до този момент не се бях замисляла за отговорността, която т.нар. каки носят за децата ни, а тя е огромна. Едва ли всъщност едно 18-20 годишно момиче си дава реална сметка за това.
Обикновенно питат само как се казва детето, записват час на влизане и тел.на родителя. И нищо повече... Това ми се вижда недостатъчно и мааалко несериозно. В този смисъл казах, че все още не съм спокойна, оставяйки я сама там и то за час, час и половина. Пък какво остава за дете, ненавършило годинка.
Дъщеря ми е на 2г.10мес. Сама я оставям в детските центрове от 2-3 месеца, защото вече ясно може да си каже какво иска или не иска. И пак не съм съвсем спокойна.
На едно единствено място в Пловдив /за детски клуб говоря/, проявяват нужното внимание и искат информация за детето, която е задължително да знаят, ако пази Боже стане нещо. И така трябва да бъде, защото никой не е застрахован от инциденти...
И до този момент не се бях замисляла за отговорността, която т.нар. каки носят за децата ни, а тя е огромна. Едва ли всъщност едно 18-20 годишно момиче си дава реална сметка за това.
Обикновенно питат само как се казва детето, записват час на влизане и тел.на родителя. И нищо повече... Това ми се вижда недостатъчно и мааалко несериозно. В този смисъл казах, че все още не съм спокойна, оставяйки я сама там и то за час, час и половина. Пък какво остава за дете, ненавършило годинка.
Естествено не одобрявам оставяне на детето за 2-3 часа някъде, където никога не е било и където не го познават.
Моят син ходи винаги в един и същ клуб, където знаят какво може да му се дава да пие или яде и какво аз не позволявам, той познава и децата, и какичките, и се чувства тъй да се каже у дома си. Разликата с градина е, че в клуба стои максимум час и половина - два, не спи, децата са най-много 4-5 накуп и какичките са много по-внимателни от лелите в градината. Всички момичета, които работят в нашето клубче ("Слон Балон" в Гео Милев) са студентки предучилищна педагогика, интересуват се от отглеждането на деца професионално, плюс че са млади, което за мен е предимство.
Много по-спокойна съм, когато си оставя детето там, отколкото при баба му например, която го тъпче със сладки неща, опитва се да го плаши с Баба Меца и куп други отживели неща, които не одобрявам.
Моят син ходи винаги в един и същ клуб, където знаят какво може да му се дава да пие или яде и какво аз не позволявам, той познава и децата, и какичките, и се чувства тъй да се каже у дома си. Разликата с градина е, че в клуба стои максимум час и половина - два, не спи, децата са най-много 4-5 накуп и какичките са много по-внимателни от лелите в градината. Всички момичета, които работят в нашето клубче ("Слон Балон" в Гео Милев) са студентки предучилищна педагогика, интересуват се от отглеждането на деца професионално, плюс че са млади, което за мен е предимство.
Много по-спокойна съм, когато си оставя детето там, отколкото при баба му например, която го тъпче със сладки неща, опитва се да го плаши с Баба Меца и куп други отживели неща, които не одобрявам.
.........където знаят какво може да му се дава да пие или яде и какво аз не позволявам, той познава и децата, и какичките, и се чувства тъй да се каже у дома си. .........
Точно това имах предвид. Но на много малко места искат тази информация, а за мен това е важно. Говори и за сериозно отношение към работата и осъзнаване на отговорността, която носят за децата ни.
Точно тези факти оглеждах и няма да оставя детето. Нито пък ще го дам без да е свикнало някъде естествено. Надявах се на по-добра информация някоя частна която да приема почасово или нещо такова. Да го запиша да се знае отговорността и пр. Абсурд да го оставя ей така с данните от моя страна как се казва и телефона ми