Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Деца с увреждания и хронични заболявания
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Русе

Мнения: 496
Аз вярвам в Бог.Вьзпитавам и дьщеря си да бьде добра християнка.Вярата ни дава сила и надежда,учи ни да сме добри.Вярвам,че искренната молитва прави чудеса/дьщеричката ми е едно от тях-наи-голямото/.Имала сьм много моменти,когато никои не е могьл да ми помогне и единствено тази вяра ми е давала тьрпението и куража да издьржа.Вярвам,че ако човек вярва  в Бог,то тои ще се стреми да бьде по-добьр,сьстрадателен и да мисли с добро за хората около себе си.Дьщеря ми още не разбира силата на молитвите,но знае,че има Бог,които гледа от небето и помага на тези,които искат да са добри.Уча я ,че човек понякога минава през големи изпитания,но така може да разбере и оцени това,което има.За себе си знам,че без тази вяра животьт ми няма да е смислен.Тя ни помага да продьлжим напред и да се радваме на децата си.Благодарна сьм за всичко,което имам.
Цитирай

Dania

Мнения: 2 757
И аз без вяра в Бог най-малкото нямаше да съм същия човек. Да не говорим, че в кризисни моменти единствено тя ме крепи жива - често съм била на ръба и съм разсъждавала сериозно върху живота си и дали го искам. Определено вярата ме крепи, та дори и единствено по този начин да помага, факст е че помага  Peace
Цитирай


Мнения: 278
Аз се хващам напоследък, че от доста суеверен и вярващ човек, нещата в мен се преобръщат. Като, че ли все повече се убеждавам в обратното. Темата, която сте пуснали е интересна, ще се радвам да видя как мислят и другите. Искам да вярвам, но материята май доминира, знам ли  Tired
Цитирай


Мнения: 4 518
И аз. Не съм овца. Не съм заблудената овца, която да се върне в стадото. И мястото ми не е в стадото. Окончателно скъсах с тая идея в църквата в Момин проход през януари, 2004. Това, което вярващите изпитват в църквата го усещам, когато съм сам сред природата. Или с кучето си. Бог не наказвал хората. Само подлагал на изпитание вярата им. Аз тоя изпит отдавна съм се отказал да го взема, но Бог ме вика на поправителна сесия. По-често, отколкото на мен ми се иска.
Цитирай

София

Мнения: 521
Имам вяра,но не вярвам в Бог.Вярвам,че всеки има право да живее!Не вярвам в нещо или в някой,който разрешава децата ми да страдат...Не може да има и Бог,и толкова болка,и толкова мъка...Да ви кажа честно-предпочитам да вярвам в извънземни...
Цитирай

високо

Мнения: 4 366
Това, което вярващите изпитват в църквата го усещам, когато съм сам сред природата.
за мен двете неща не си противоречат...някой хора нямат нужда от институция/църква/, за да имат вяра...
Бог за мен е законът, любовта, силата, която управлява нещата...той няма форма и не изисква жертви...той е нещото, което движи всичко останало. в този смисъл, аз по-скоро виждам Бог като равносилен на природата и Божия закон като равносилен на природните закони...болестите, които ни се случват са резултат от вековно нарушаване на тези закони...и макар и точно аз или моите близки да не сме ги нарушавали/примерно/, равновесието е нарушено и от това страдат невинни душици...не знам дали се разбра нещо от моите писания по темата, но тя е твърде обширна, всеобхватна и дълбоко лична и аз май не мога да синтезирам нещата в един кратък пост Embarassed
Цитирай
Темата е изключително подходяща в навечерието на един много силен християнски празник- празник на надеждата и вярата в доброто.
Според мен е без значение кой в какво или в кого ще вярва. Важното е да ВЯРВА. А дали този, в когото човек вярва ще бъде наречен БОГ, природа, съдба, любов  или ще вярва само на себе си (защото бог е в нас).... те всички, са едно и също нещо.
На мен, също ми харесва да го наричам бог и съм съгласна с agneshka и Wolf:
Това, което вярващите изпитват в църквата го усещам, когато съм сам сред природата.
...някой хора нямат нужда от институция/църква/, за да имат вяра...
Знам и още нещо, че системата (матрицата), в която живеем има ред, въпреки изглеждащия на пръв поглед хаос  и на всеки му се дава точно толкова голямо изпитание, колкото може да понесе - ни повече, ни по-малко и в никакъв случай - да ни убие. Ние сме се родили да се научим и колкото повече учим, толкова по-мъдри ставаме. Аз се научих да приемам трудностите и проблемите като уроци, които трябва да науча, за да израстна в духовен план и никога да не се предавам, защото най-лесния път е пътя до психиатрията , а най-трудния - до себе си.
Желая на всички
ВЕСЕЛИ  ВЕЛИКДЕНСКИ  ПРАЗНИЦИ  и  ВЯРА !
Цитирай

София

Мнения: 323
Темата е изключително подходяща в навечерието на един много силен християнски празник- празник на надеждата и вярата в доброто.
Според мен е без значение кой в какво или в кого ще вярва. Важното е да ВЯРВА. А дали този, в когото човек вярва ще бъде наречен БОГ, природа, съдба, любов  или ще вярва само на себе си (защото бог е в нас).... те всички, са едно и също нещо.
На мен, също ми харесва да го наричам бог и съм съгласна с agneshka и Wolf:
Това, което вярващите изпитват в църквата го усещам, когато съм сам сред природата.
...някой хора нямат нужда от институция/църква/, за да имат вяра...
Знам и още нещо, че системата (матрицата), в която живеем има ред, въпреки изглеждащия на пръв поглед хаос  и на всеки му се дава точно толкова голямо изпитание, колкото може да понесе - ни повече, ни по-малко и в никакъв случай - да ни убие. Ние сме се родили да се научим и колкото повече учим, толкова по-мъдри ставаме. Аз се научих да приемам трудностите и проблемите като уроци, които трябва да науча, за да израстна в духовен план и никога да не се предавам, защото най-лесния път е пътя до психиатрията , а най-трудния - до себе си.
Желая на всички
ВЕСЕЛИ  ВЕЛИКДЕНСКИ  ПРАЗНИЦИ  и  ВЯРА !
Напълно съм съгласна, не можем да се отказваме от вярата си, просто защото се смятаме за наказани. Нещата просто се случват на нас и от нас зависи как ще се справим, но без да вярваме че ще се справим, защо изобщо се раждаме. Когато нещото се случи, пътищата са много, решенията също- едно от тях е да се предадеш, друго е да продължиш да се бориш. Аз избирам да се боря и да вярвам.
Цитирай


Мнения: 571
Преди години когато бабами боледуваше от рак на панкряса и след 2 операции  се разнесе из цялото и тяло, се МОЛЕХ НА БОГА да я вземе  при себеси за да не страда! Тогава се молех на никои нищто такова да не се случва! И ден след молитвата ми казана на глас, баба си отиде от този сжят в ръцетеми!
ДА, ИМА ГОСПОД!
така си мислех
Сега седя и и ХЕ ВЯРВАМ.
Моята вяра е детето ми Вяра,
сега  казвам   НЯМА ГОСПОД
не само казвам а и знам  ГОСПОД НЯМА!
Ботеж го е наптсам преди години:
О МОЙ БОЖЕ,
ПРАВИ МИ БОЖЕ,
НЕ ТИ БОЖЕ,
КОИТО СИ НА НЕБЕСАТА,
А ТИ БОГЕ
В МЕН, В СЪРЦЕТО И ДУШАТА!
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.