Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Деца с увреждания и хронични заболявания
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 22 отговора


Мнения: 571
Мили приятели, както повечето от вас вече знаят, моята дъщеря не е до мен! Ни мога да спя или да ям, независимо ,че започнах работа само за едно мисля, когато ми се обадят и ми кажат..... това е..... вече я няма Вяра!
За пред хората се държа, Осмихвам се с О. Но как да преодолея болката? едва ли някои от вас може да каже кога ще мине, Но МОЛЯ ВИ разкажете как вие се справяте! Praynig
Цитирай


Мнения: 263
Мила,
аз не съм била в твоето положение, но искрено ти съчувствам! Не искам да си представям дори какъв ад изживяваш, но искам искрено да те прегърна и да ти изкажа съчувствие! Бъди силна! А ти явно си такава!
Цитирай


Мнения: 4 518
Питаш ни как се справяме ли, миличка?
Винаги като отговор се сещам за книгата "Дори на сън не виждаме покой" на братя Стругацки.
Единственото ни общо с фантастиката е, че и колкото и да се опитваме
да прогнозираме утрешния ден, бъдещето накрая се оказва друго.
Имахме и такава тема "Как се справяте?", но в нея повечето отговори бяха как не се справяме.
Цитирай


Мнения: 3 537
Моя позната беше родила на 15 години и остави детето в дом.То беше здраво,но бащата я заряза и ... ConfusedКато завърши ,отиде и си го взе.То не беше осиновено.През цялото време му ходеха на свиждане с бабата.Дядото не искаше и да чуе за него.Но като го взеха,той се примири.Заплашваше,че ще ги изгони,но не го стори.
Та тази жена ми е разказвала,как не е можела да спи,яде и да се весели.Четири години беше детето в дома и през цялото това време се е чувствала по този начин.Сега детето е на 15 години,тя е омъжена и са щастливи.
Разбира се,това съвсем не е като вашият случай,но ти го пиша,защото не мисля,че някога ще свикнеш с това положение. SadБъди силна!
Цитирай

високо

Мнения: 4 366
ужасът от това да ти се обадят и да ти кажат лоша новина ме докарваше до лудост, когато Ния беше в интензивното. по два пъти на ден ходехме до МД и по два пъти на ден умирах, качвайки се в колата...очаквах да отворят вратата и да ми кажат най-ужасното нещо на света...не знам какво ми е помагало...повтарях си непрекъснато, че нещата ще се оправят, че ще се подобри, че няма да се случи нищо лошо...всеки ден ходехме на църква и палехме свещ...истината е, че никога не знаем какво ни е писано - на нас и на близките ни - и всичко, което можем да напрвим е да се надяваме, да вярваме и да се молим...
прегръщам те и ти желая много сили Hug
Цитирай

София

Мнения: 2 327
Мила, Meyz, моето дете също не е при мен. Не е в дом, не очаквам някой да ми се обади постоянно с  лоша вест, но въпреки това усещането, че е откъснат от мен е болезнено. Всеки път като телефона ми звънне се стряскам нещо да не се е случило при това в съвсем обичайното му ежедневие.
Мога само да предполагам какво ти е на теб. Единственото, което мога да те посъветвам, е да се опиташ да не мислиш за това, което може да стане. Опитай се да се настроиш положително, опитай се да повярваш, че има надежда. Не спирай да търсиш друг начин.
Цитирай

София

Мнения: 4 384
Сутринта си мислех, че няма какво да кажа, защото само мога да си представям колко ти е тежко. Агнешка ме подсети, че в неонатологията се чувствах по по-подобен начин, но не са съвсем еднакви нещата.
Търси информация за нови лекарства или начини, успокоявайсе, че ако тази седмица е добре най-вероятно и другата ще е така или нещо подобно.  Praynig
Цитирай

гр.Пловдив

Мнения: 2 519
Никога няма да спре да боли! Единственото което може да ти помогне малко е да мислиш за бъдещите си деца да имаш сили да ги пожелаеш, това е смисъла на живота!
Цитирай


Мнения: 3 592
Всеки от нас намира начина за себе си...
Това което аз бих правила на твое място е да говоря постоянно за детето си - как е било днес, дали е яло, дали са му дали ново лекарство, манипулации, кога е спало и т.н. Да говоря с хората около мен, да искам всички да направя съпричатни...да си кажа и радостите и болката.
Когато човек се научи да говори на глас за проблема си  става малко по-лесно... а и той започва да мисли по-разумно.
Цитирай

София

Мнения: 7 065
Не съм била в такава ситуация, но сме минали през големи притеснения покрай здравословното състояние на Калина  Rolling Eyes В тежките моменти, когато от стрес буквално физически имам чувството, че няма да издържа, да не говорим за психиката, винаги съм се молила на Господ да даде успокоение на душата ми и сили да продължа напред...И винаги се е случвало сякаш малко чудо...
Недей да губиш вярата си!
 Hug
Цитирай

София, "Младост 3"

Мнения: 9 046
Всеки от нас намира начина за себе си...
Това което аз бих правила на твое място е да говоря постоянно за детето си - как е било днес, дали е яло, дали са му дали ново лекарство, манипулации, кога е спало и т.н. Да говоря с хората около мен, да искам всички да направя съпричатни...да си кажа и радостите и болката.
Когато човек се научи да говори на глас за проблема си  става малко по-лесно... а и той започва да мисли по-разумно.
присъединявам се към тези мисли
нямам и идея как би могла да се примириш - мисля си, че никога няма да го направиш
не е и нужно
не е нужно да не страдаш - важното според мен е да не завземе страяданието целия ти живот
нормално е да си толкова зле - та ти си майка, а не безчувствен камък и не остави детето от собствено желание
важно е обаче да мислиш за утрешния ден - знаеш ли, реално преди да ти съобщят лошата новина може на много др хора дето и не подозилрат - да им се случат много лоши неща...
в този смисъл - не живей с мисълта - ще стане... а живей с мисълта, че да лошо може на всеки и впо всяко време да се случи... но една диагноза нищо не значи

пак ще кажа - моя колежка разбра че свекърва й е с рак на белите дробове. не й казаха.
аз излезнах по майчинство и се връщам - колежката в черно - реших, че е починала свекървата.
оказа се че здравия и прав свекър е починал.
да е жива и здрава свекървата - до колкото знам въпреки тежкото и прогресиращо заболяване все още е жива и даже добре жената!
обрата на живота е странно нещо - затова просто продължи
лоши новини.... уви те винаги са около нас. може да се окаже, че много вода ще изтече преди да чуеш лошата новина.... а може през това време дори да се намери лек...
а може и друго чудо да стане, знам ли

целувки и прегръдки и обади ми се да поговорим
Цитирай

София

Мнения: 1 710
Мила мейз, по един или друг начин тук мамите можем да ти съчувстваме. Прегръщам те силно, знам какво е тревогата и всекидневния страх нещо лошо да не стане. И аз съм такава - все си мисля най-лошото, в такива моменти ме спасява вярата и гледам да се помоля и да оставя бъдещето в Божията ръка. Дано намериш сили, защото имаш нужда от тях.  Hug
Цитирай


Мнения: 571
Мили мои приятели, за пореден път се убеждавам, че благодарение на вас ще продължа!
  bouquet  bouquet  bouquet  bouquet  bouquet  bouquet
Цитирай


Мнения: 4 792
Не съм била в такава ситуация, но сме минали през големи притеснения покрай здравословното състояние на Калина  Rolling Eyes В тежките моменти, когато от стрес буквално физически имам чувството, че няма да издържа, да не говорим за психиката, винаги съм се молила на Господ да даде успокоение на душата ми и сили да продължа напред...И винаги се е случвало сякаш малко чудо...
Недей да губиш вярата си!
 Hug
Peace
Аз също много често съм намирала утеха във вярата и когато съм имала най - голяма нужда и съм се помолила наистина е  ставала чудо Praynig.
Вярвай че има надежда  bouquet
Цитирай

При рома, пурите, какаото и бабиериндосите

Мнения: 3 607
meyz, мила...
Само мога да си представям как бих, че чувствала....Обади ми се, когато си готова.
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 22 отговора