Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Реклама
  • 2 апр. 2007, 23:31 ч.
  • Преглеждания  2 610  Мнения  22  Онлайн  1
Отговори
  • Мнения: 572
Мили приятели, както повечето от вас вече знаят, моята дъщеря не е до мен! Ни мога да спя или да ям, независимо ,че започнах работа само за едно мисля, когато ми се обадят и ми кажат..... това е..... вече я няма Вяра!
За пред хората се държа, Осмихвам се с О. Но как да преодолея болката? едва ли някои от вас може да каже кога ще мине, Но МОЛЯ ВИ разкажете как вие се справяте! Praynig

Реклама
# 1
  • Мнения: 263
Мила,
аз не съм била в твоето положение, но искрено ти съчувствам! Не искам да си представям дори какъв ад изживяваш, но искам искрено да те прегърна и да ти изкажа съчувствие! Бъди силна! А ти явно си такава!

# 2
  • Мнения: 4 540
Питаш ни как се справяме ли, миличка?
Винаги като отговор се сещам за книгата "Дори на сън не виждаме покой" на братя Стругацки.
Единственото ни общо с фантастиката е, че и колкото и да се опитваме
да прогнозираме утрешния ден, бъдещето накрая се оказва друго.
Имахме и такава тема "Как се справяте?", но в нея повечето отговори бяха как не се справяме.

# 3
  • Мнения: 3 537
Моя позната беше родила на 15 години и остави детето в дом.То беше здраво,но бащата я заряза и ... ConfusedКато завърши ,отиде и си го взе.То не беше осиновено.През цялото време му ходеха на свиждане с бабата.Дядото не искаше и да чуе за него.Но като го взеха,той се примири.Заплашваше,че ще ги изгони,но не го стори.
Та тази жена ми е разказвала,как не е можела да спи,яде и да се весели.Четири години беше детето в дома и през цялото това време се е чувствала по този начин.Сега детето е на 15 години,тя е омъжена и са щастливи.
Разбира се,това съвсем не е като вашият случай,но ти го пиша,защото не мисля,че някога ще свикнеш с това положение. SadБъди силна!

# 4
  • високо
  • Мнения: 4 366
ужасът от това да ти се обадят и да ти кажат лоша новина ме докарваше до лудост, когато Ния беше в интензивното. по два пъти на ден ходехме до МД и по два пъти на ден умирах, качвайки се в колата...очаквах да отворят вратата и да ми кажат най-ужасното нещо на света...не знам какво ми е помагало...повтарях си непрекъснато, че нещата ще се оправят, че ще се подобри, че няма да се случи нищо лошо...всеки ден ходехме на църква и палехме свещ...истината е, че никога не знаем какво ни е писано - на нас и на близките ни - и всичко, което можем да напрвим е да се надяваме, да вярваме и да се молим...
прегръщам те и ти желая много сили Hug

# 5
  • София
  • Мнения: 2 327
Мила, Meyz, моето дете също не е при мен. Не е в дом, не очаквам някой да ми се обади постоянно с  лоша вест, но въпреки това усещането, че е откъснат от мен е болезнено. Всеки път като телефона ми звънне се стряскам нещо да не се е случило при това в съвсем обичайното му ежедневие.
Мога само да предполагам какво ти е на теб. Единственото, което мога да те посъветвам, е да се опиташ да не мислиш за това, което може да стане. Опитай се да се настроиш положително, опитай се да повярваш, че има надежда. Не спирай да търсиш друг начин.

# 6
  • София
  • Мнения: 4 392
Сутринта си мислех, че няма какво да кажа, защото само мога да си представям колко ти е тежко. Агнешка ме подсети, че в неонатологията се чувствах по по-подобен начин, но не са съвсем еднакви нещата.
Търси информация за нови лекарства или начини, успокоявайсе, че ако тази седмица е добре най-вероятно и другата ще е така или нещо подобно.  Praynig

# 7
  • гр.Пловдив
  • Мнения: 2 523
Никога няма да спре да боли! Единственото което може да ти помогне малко е да мислиш за бъдещите си деца да имаш сили да ги пожелаеш, това е смисъла на живота!

# 8
  • Мнения: 3 592
Всеки от нас намира начина за себе си...
Това което аз бих правила на твое място е да говоря постоянно за детето си - как е било днес, дали е яло, дали са му дали ново лекарство, манипулации, кога е спало и т.н. Да говоря с хората около мен, да искам всички да направя съпричатни...да си кажа и радостите и болката.
Когато човек се научи да говори на глас за проблема си  става малко по-лесно... а и той започва да мисли по-разумно.

# 9
  • София
  • Мнения: 7 071
Не съм била в такава ситуация, но сме минали през големи притеснения покрай здравословното състояние на Калина  Rolling Eyes В тежките моменти, когато от стрес буквално физически имам чувството, че няма да издържа, да не говорим за психиката, винаги съм се молила на Господ да даде успокоение на душата ми и сили да продължа напред...И винаги се е случвало сякаш малко чудо...
Недей да губиш вярата си!
 Hug

# 10
  • София, "Младост 3"
  • Мнения: 9 048
Всеки от нас намира начина за себе си...
Това което аз бих правила на твое място е да говоря постоянно за детето си - как е било днес, дали е яло, дали са му дали ново лекарство, манипулации, кога е спало и т.н. Да говоря с хората около мен, да искам всички да направя съпричатни...да си кажа и радостите и болката.
Когато човек се научи да говори на глас за проблема си  става малко по-лесно... а и той започва да мисли по-разумно.
присъединявам се към тези мисли
нямам и идея как би могла да се примириш - мисля си, че никога няма да го направиш
не е и нужно
не е нужно да не страдаш - важното според мен е да не завземе страяданието целия ти живот
нормално е да си толкова зле - та ти си майка, а не безчувствен камък и не остави детето от собствено желание
важно е обаче да мислиш за утрешния ден - знаеш ли, реално преди да ти съобщят лошата новина може на много др хора дето и не подозилрат - да им се случат много лоши неща...
в този смисъл - не живей с мисълта - ще стане... а живей с мисълта, че да лошо може на всеки и впо всяко време да се случи... но една диагноза нищо не значи

пак ще кажа - моя колежка разбра че свекърва й е с рак на белите дробове. не й казаха.
аз излезнах по майчинство и се връщам - колежката в черно - реших, че е починала свекървата.
оказа се че здравия и прав свекър е починал.
да е жива и здрава свекървата - до колкото знам въпреки тежкото и прогресиращо заболяване все още е жива и даже добре жената!
обрата на живота е странно нещо - затова просто продължи
лоши новини.... уви те винаги са около нас. може да се окаже, че много вода ще изтече преди да чуеш лошата новина.... а може през това време дори да се намери лек...
а може и друго чудо да стане, знам ли

целувки и прегръдки и обади ми се да поговорим

# 11
  • София
  • Мнения: 1 710
Мила мейз, по един или друг начин тук мамите можем да ти съчувстваме. Прегръщам те силно, знам какво е тревогата и всекидневния страх нещо лошо да не стане. И аз съм такава - все си мисля най-лошото, в такива моменти ме спасява вярата и гледам да се помоля и да оставя бъдещето в Божията ръка. Дано намериш сили, защото имаш нужда от тях.  Hug

# 12
  • Мнения: 572
Мили мои приятели, за пореден път се убеждавам, че благодарение на вас ще продължа!
  bouquet  bouquet  bouquet  bouquet  bouquet  bouquet

# 13
  • Мнения: 4 920
Не съм била в такава ситуация, но сме минали през големи притеснения покрай здравословното състояние на Калина  Rolling Eyes В тежките моменти, когато от стрес буквално физически имам чувството, че няма да издържа, да не говорим за психиката, винаги съм се молила на Господ да даде успокоение на душата ми и сили да продължа напред...И винаги се е случвало сякаш малко чудо...
Недей да губиш вярата си!
 Hug
Peace
Аз също много често съм намирала утеха във вярата и когато съм имала най - голяма нужда и съм се помолила наистина е  ставала чудо Praynig.
Вярвай че има надежда  bouquet

# 14
  • При рома, пурите, какаото и бабиериндосите
  • Мнения: 3 607
meyz, мила...
Само мога да си представям как бих, че чувствала....Обади ми се, когато си готова.

Реклама


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Активация на акаунт