Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Бъдещи майки
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 63 отговора
Здравейте!

Пиша от нов профил, защото ме е страх и срам от това, което искам да споделя и не искам всички да ме разпознаят със стандартното ми име  Embarassed

Родих дъщеря си преди 3 месеца, но сякаш все още не съм изпитала онази всепоглъщаща, всеотдайна, умозамайваща и толкова красиво описвана майчина обич и инстинкти. Бебка е много чакано и искане дете, не е станала случайно и много усилия хвърлихме в насоката да имаме дете. Материалните й нужди са задоволени, доколкото финансите ни позволяват, което не е много, но е напълно достатъчно. Никога не съм я оставяла без надзор, не съм я оставяла да плаче, винаги съм откликвала на всичките й физиологични нужди... Но въпреки това, като я погледна, не се разтапям от умиление! Не ми се разтупва сърцето, не изпитвам това, което съм очаквала да изпитвам. Имам чувството, че съм емоционална дупка, не изпитвам нищо и не излъчвам нищо.

Тя е кротко дете и може дълго да си седи в леглото и да си гледка играчките... а аз не изпитвам дори нужда да си поиграя с нея.  Embarassed Когато се роди (беше тежко раждане, но това не ме оправдава) и като я погледнах далеч не забравих всички болки на мига, не се разтопих от умиление, не се разплаках. Чух я, че изплака и единствената ми мисъл беше "Свърши се с мъката!"

Мислех, че това е временно състояние и ще премине, но уви - вече 3 месеца! Чувствам се ужасно виновна пред нея и ме е страх да го споделя с който и да е от близките ми, защото съм убедена, че ще ме упрекнат сериозно и вероятно с право.

Не съм очаквала такова нещо от себе си, но е факт. Искам да попитам - това някаква душевна болест ли е, стрес ли, мислите ли, че ще премине, случвало ли се е на някоя от вас и най-вече: трябва ли да се обърна към специалист и бихте ли препоръчали такъв?

Много ме е срам!
Цитирай

До хладилника, който обичам

Мнения: 21 837
Няма причина да те е срам. Едно тежко раждане понякога носи такива 'екстри' на майката, като депресия или липса на топли чувства към бебето.
С времето и това ще мине, не се стресирай.
Цитирай


Мнения: 463
Няма от какво да се срамуваш. Незнам как да ти помогна и съм сигурна, че ти е много тежко. Предполагам, че този период ще отмине, сигурно е някакъв вид следродилна депресия. Гушкай повечко бебчо и го гледай как се променя с всеки ден. Ще дойдат тези хубави чувства.  Hug
Цитирай

в Низината

Мнения: 671
Не се обвинявай! Съгласна съм с написаното от Мис Бу и мога да добавя само да разчиташ и на близките си - майка, свекърва, мъжът ти - те също биха могли да ти помогнат - всеки с каквото може.
Цитирай

Somewhere in space

Мнения: 2 635
Не се тревожи, с времето всичко ще си дойде на място.Ако досега си била много изморена от раждането, от грижите за бебето, знам какво е, просто не остава време да се зарадваш истински.И това чувство ще дойде в един светъл миг ще разбереш какво е за теб твоето малко съкровище Hug
Цитирай

София

Мнения: 554
Не се обвинявай!

Аз като родих бях в подобно състояние. Много се тормозех от факта и се обвинявах, че не съм добра майка. Сега си обяснявам нещата със следродилната депресия! Много е идиотско... гледах я .... радвах й се .... но все чаках тази извънземна майчина любов да ме обземе. С времето всичко си идва на мястото.
Когато бебка започна да се закача с мен.... когато започна да си мърмори "мам мам мам" просто ми обърна душицата.

Отделяй се понякога от детето... после като се върнеш ще усетиш колко ти е липсвала. Аз моята бебка във всеки удобен момент я командировам при майка ми .... и като си я взема направо се размазвам.

Понякога си го обяснявам с това че я родих на 30.... вече завършен "егоист" .... абе знам ли ...но вече го няма проблема... умирам си от любов по нея.
Цитирай

Австрия, Линц

Мнения: 277
Миличка не се тревожи. Сигурна съм, че много обичаш детенцето си и тази публикация го доказва. Лошото е само, че понякога осъзнаваме чувствата си когато се случи нещо лошо и необратимо. Пожелавам ти това никога да не се случва, а ти много скоро да изпиташ тази всепоглъщаща обич за която пишеш! Аз също съм съгласна с Мис Бу и ти трябва още малко време. Само не се самообвинявай и не изпадай в депресия! Hug
Цитирай

София

Мнения: 317
Просто всеки чувства нещата по различен начин, и ги показва по различен начин. Аз например, въпреки че безумно много обичам дъщеря си, просто не мога да седна и да си играя дълго с нея. Знам, че би било добре, но не ми е присъщо. Има хора, на които им се удава, и други, на които им е чуждо. Аз съм от вторите (или поне така си мисля аз, отстрани нещата изглеждат различно). Това не значи обаче, че нямаш майчин инстинкт. Самият факт, че откликваш на всичките физиологични нужди на детето, е показателен. Да не забравяме, че тепърва детето ще започне да показва повече емоции и ти ще започнеш да се привързваш. Ще видиш как след няколко месеца, когато започнете повече да си комуникирате с бебето, нещата неусетно ще се променят.
Цитирай

София

Мнения: 2 964
Мила, нищо ненормално или тревожно няма в това. Родила си съвсем скоро, разбира се, че обичаш дъщеря си, просто самата ти все още не си се възстановила от раждането, а и да не забравяме постродилният период, който е придружен от един омагьосан кръг от ставане на три часа, безсъние, физическо изтощение и накрая защо ли се учудваш, че нямаш желание да играеш с бебечето. Но това изобщо не означава, че не я обичаш, или, че нещо не е наред.  Hug
Цитирай

гр.София

Мнения: 2 970
"Всепоглъщаща, всеотдайна, умозамайваща"- мен пък би ме притеснила такава любов.Пак е крайност. Ти се въртиш в 
 едно сравнително еднообразно ежедневие.Явно си добра и старателна майка. Ако  си нещастна,трайно объркана или мразиш детето-тогава вече ти е нужен специалист. Докато бебето ми беше малко( сега е на 8мес.)  изпитвах предимно страх-да не го нараня,да не е болно, гладно,жадно. Сега се усмихва и гука, възприемам го като по-съзнателно същество,човече, и ми е много по-приятно да общувам с него.  А баткото пък го чаках с нетърпение да порасне и сега с удоволствие си говорим,четем,работим нещо заедно. Но да си играя (на капачки или карти) с него ми е доста досадно. Та родители-разни. С времето ще расте и привързаността ти към детето. Дори и да си от по-сдържаните по характер хора.
Цитирай


Мнения: 4 008
Не всяка любов е от пръв поглед.
Има и любов, която се заражда бавно, постепенно, неумолимо.  Smile

Ще почувстваш тази Любов, бъди уверена. Случва се често при първо детенце майката да не усети веднага онази обич и умиление, която е очаквала. Но Любовта ще я усетиш, тя се е родила в сърцето ти, просто й трябва малко време, за да те погълне.  Smile

Ти си отговорен родител. Просто още си неопитна - възможно е такава неопитност, когато нещо ти е за пръв път.

За съжаление наистина понякога Любовта се осъзнава със сериозните тревоги около здравето на детенцето - тогава неочаквано майката усеща колко безгранично и отчаяно обича малкото същество.
Пожелавам ти да не е тази причината и поводът!

Просто бъди спокойна, ще усетиш майчинското умиление и трепет в сърцето. Дай си време. И спокойствие.
  Smile
Цитирай

В полите на Пирин планина

Мнения: 13 047
Мила, нищо ненормално или тревожно няма в това. Родила си съвсем скоро, разбира се, че обичаш дъщеря си, просто самата ти все още не си се възстановила от раждането, а и да не забравяме постродилният период, който е придружен от един омагьосан кръг от ставане на три часа, безсъние, физическо изтощение и накрая защо ли се учудваш, че нямаш желание да играеш с бебечето. Но това изобщо не означава, че не я обичаш, или, че нещо не е наред.  Hug

 Peace

Намери малко време за себе си. Почини си, отдай се на любимо занимание, поглези се, купи си нещо. Майчинството е на 24-часов "работен ден" и изтощава жената.
Цитирай

София

Мнения: 2 199
Просто всеки чувства нещата по различен начин, и ги показва по различен начин. Аз например, въпреки че безумно много обичам дъщеря си, просто не мога да седна и да си играя дълго с нея. Знам, че би било добре, но не ми е присъщо. Има хора, на които им се удава, и други, на които им е чуждо. Аз съм от вторите (или поне така си мисля аз, отстрани нещата изглеждат различно).
Аз също. Не се притеснявай, за мен прекалената любов и постоянното внимание към детето са ненужни и само го обременяват. Не е казано, че да си добра майка означава да мислиш и да говориш само за детето си. Аз поне не го правя, а достатъчно много я обичам.
Цитирай

София

Мнения: 2 843
Минали са САМО ТРИ месеца...има време, все още трябва да свикваш с тоталната промяна в живота си, чакат те безброй много щастливи моменти с бебочето ти. Аз имах тежка следродилна депресия, която се изразяваше в яко черногледство, с чувството, че безвъзвратно съм загубила свободата си. Беше ужасно и това ми състояние много ме плашеше, защото хем бях безумно щастлива от появата на малкото човече, хем се чувтсвах като пред апокалипсис. Слава Богу, към третия месец се оправих.  
Цитирай

Няма такава държава!

Мнения: 784
Преживяла съм го - знам отлично какво ти е. Не е срамно и не си виновна, че се чувстваш така. Това си е следродилна депресия, случва се на доста майки. Аз също много се чудих на тоя прословут майчински инстинкт - защо не идва при мен, аз нещо ли съм дефектна и т.н. Е, дойде, но след 4-5 месеца, когато за пръв път бебето ми се усмихна една сутрин, щом стана от сън, усмихна се съвсем съзнателно и то само на мен. Имай търпение, и при теб ще дойде. Междувременно се поглези с нещо - време за теб, подарък или вечер на свещи, каквото ти душа иска. Ако пък прекалено се притесняваш, направи си една-две консултации с психолог и ще се почувстваш по-добре. Ако искаш, пиши ми на лични, ще ти дам координати на един страхотен професионалист.
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 63 отговора