Никога не съм разбирала хората, които живеят с убеждението, че родителите им или тези на съпруг/а са им длъжни по какъвто и да било начин!?
- Публикувана: 4 апр. 2007, 17:00 ч.
- Последно мнение: 16 апр. 2007, 14:16 ч.
Яд ме е на нея.
И аз не разбирам защо очакваш да гледа и твоето дете. Според мен едно вече и е предостатъчно.
Никога не съм разбирала хората, които живеят с убеждението, че родителите им или тези на съпруг/а са им длъжни по какъвто и да било начин!?
Нормално е и е прието да помагат в грижите особено ако живеят заедно. Някой ден тези хора като остареят кой ще ги гледа? Ще ги прати в старчески дом ли или ще ги остави ей така? Затова са близките и роднините. За да си помагат. Никой на никого с нищо не е длъжен, но така трябва. Близките са тези с които живееш и тези и с които си живял. Трябва да ги уважаваш, обичаш и помогаш - както и обратното. Естествено изключения винаги има, за съжаление. Когато направим добро на някого, ние не очакваме да ни го върне, и не го правим заради това, но ако ни отвърне съвсем осъзнато с лошо - го наричаме неблагодарен. Ако тази жена мисли, че ще е винаги млада, винаги здрава и винаги ще има на кого да разчита - окей, да се държи както иска да и бяга вечно при щерка си, но неможе да знае какво ще и поднесе живота. Утре може да стане напълно зависима от снаха си и сина си, тогава с какви очи ще приеме помощта ( която съм сигурна, че ще получи). Затова, трябва да мислим и за бъдещето и да не се държим лошо с хората с които живеем. Въпреки, че понякога наистина се налага! за да се разбере кой какъв е и каква позиция има. И на мен ми се е случвало много често да имам всякакви търкания със свекърва ми и свекъра ми, но .... винаги се опитвам да променя нещата към по-добро.
Съвсем с право се дразни момичето.
Според мен важното е да решиш какво искаш от свекърва си и какво си склонна да й дадеш.
Щом братовчедчето е на градина, значи тя ще си е вкъщи. Тримесечното дете има нужда само от родителите си. На мен домакинската работа чак така не ми е тежала, че да поискам помощ, следователно, прехвърляш свекъра на свекървата. Човекът болен ли е, че се грижиш за него?
От друга страна има разделение-свекърва при едното внуче, свекърът при другото. Той може да помага с боклук, пазарене и пр (ако не е болен), което е реално помощта при малко дете, а свекърва ти сигурно по-добре се спправя с 2,5 годишен човек.
Аз от моята свекърва нищо не искам, слава богу, не се е и налагало, и се чувствам прекрасно. Има моменти, когато ми е криво, но детето ни не е родено, за да го прехвърляме тук и таме.
Щом братовчедчето е на градина, значи тя ще си е вкъщи. Тримесечното дете има нужда само от родителите си. На мен домакинската работа чак така не ми е тежала, че да поискам помощ, следователно, прехвърляш свекъра на свекървата. Човекът болен ли е, че се грижиш за него?
От друга страна има разделение-свекърва при едното внуче, свекърът при другото. Той може да помага с боклук, пазарене и пр (ако не е болен), което е реално помощта при малко дете, а свекърва ти сигурно по-добре се спправя с 2,5 годишен човек.
Аз от моята свекърва нищо не искам, слава богу, не се е и налагало, и се чувствам прекрасно. Има моменти, когато ми е криво, но детето ни не е родено, за да го прехвърляме тук и таме.
Благодаря на тези, които не гледат на мен като неблагодарна никаквица, която иска да прехвърли грижите за собственото си дете върху някой друг. Просто ме е яд, че свекървата признава само едното си внуче, а т.е. дъщерята на дъщеря си. Със свекървата и свекъра живеем в един апартамент и за съжаление нямаме възможност да променим това. Тя се прибира в къщи само да се нахрани вечер 1-2 пъти в седмицата и веднага заминава при дъщеря си, която живее в близко до София село. Свекъра се сърди, когато в къщи няма сготвено, когато не му е изпрано и изгладено, а тя мърмори, защо не съм почиствала тяхна част от апартамента. НЕ ИСКАМ да ми гледа детето. Повярвайте ми справям се чудесно сама. Дразни ме че си дели внучетата. Винаги търчи и разрешава проблемите на дъщеря си, за да може тя да си почива, да излиза на разходки и т.н. винаги е на тяхно разположение, винаги е в тяхна услуга, а аз и съпругът ми винаги се оправяме сами. Дразни ме, че дели както внучетата си, така и децата си. Тя ме дразни!
Еми не ги обича еднакво, това е, не е виновна за чувствата си. Това никога не се променя, каквото и да правиш. Вероятно е да обича повече дъщеря си, отколкото сина си, КОЕТО ПРЕНАСЯ СЪОТВЕТНО И ВЪРХУ БЕБЕТАТА, случва се. Няма по-грозно нещо от това една майка да демонстрира повече обич към едното си дете за сметка на другото. За жалост това често съм го виждала и много ме отвращава.
Тя не е длъжна да ти гледа детето, ти не си длъжна да и гледаш мъжът. Абе най-добре е човек да си живее самостоятелно, така в един момент ще избухнат диви разправии. Никой не е умрял още от това, че живее на квартира. Може да е по-трудно, но със сигурност е по-спокойно.
Тя не е длъжна да ти гледа детето, ти не си длъжна да и гледаш мъжът. Абе най-добре е човек да си живее самостоятелно, така в един момент ще избухнат диви разправии. Никой не е умрял още от това, че живее на квартира. Може да е по-трудно, но със сигурност е по-спокойно.
Има и по-зле.
Моята изобщо не гледа внуци. Това даже не мога да си го представя. Всички сме наясно по тази точка и това нито ме дразни нито дори се поставя на въпрос. Като неписана аксиома е. Само майка ми отвреме на време се заяда за това (защото пък тя е бабата за внуците), но на мен ми минава покрай ушите. И да иска няма да й ги дам. Нямам й грам доверие просто. В чисто физически план за оцеляването им се страхувам. Това което ме дразни обаче е, че има претенции, че съм занимавала синът й да ми помага твръде много (което си е самата истина, той много се занимава с децата). Крилата й реплика е: "Ти като си поела отговорността да родиш трето дете, трябва да се оправяш сама." Друго което ме дразни е как сякаш хич не забелязва бебето ни. Тя е щедра в подаръците, но особено за двете по-големи (едното от които кръстено на нея), а за бебето никога нищо - вярно, че то не разбира, нито пък е преритало за каквото и да е, но някак си жестта е дразнещ: купуваш играчка на двете, сети се нещо и за мъника да има. Иначе малко кофти. Все се надявам да се оправи докато почне да разбира. За сега само аз страдам от това й отношение.
Моята изобщо не гледа внуци. Това даже не мога да си го представя. Всички сме наясно по тази точка и това нито ме дразни нито дори се поставя на въпрос. Като неписана аксиома е. Само майка ми отвреме на време се заяда за това (защото пък тя е бабата за внуците), но на мен ми минава покрай ушите. И да иска няма да й ги дам. Нямам й грам доверие просто. В чисто физически план за оцеляването им се страхувам. Това което ме дразни обаче е, че има претенции, че съм занимавала синът й да ми помага твръде много (което си е самата истина, той много се занимава с децата). Крилата й реплика е: "Ти като си поела отговорността да родиш трето дете, трябва да се оправяш сама." Друго което ме дразни е как сякаш хич не забелязва бебето ни. Тя е щедра в подаръците, но особено за двете по-големи (едното от които кръстено на нея), а за бебето никога нищо - вярно, че то не разбира, нито пък е преритало за каквото и да е, но някак си жестта е дразнещ: купуваш играчка на двете, сети се нещо и за мъника да има. Иначе малко кофти. Все се надявам да се оправи докато почне да разбира. За сега само аз страдам от това й отношение.
РИДИК, от все сърце ти пожелавам, някак си да разрешите скоро и този проблем със съмесното съжителство. Мисля, че всичко ще си дойде на мястото единствено и само ако ги оставите да се оправят сами. Ако на свекър ти няма кой да му слугува, много бързо ще "върже" вкъщи тая женка. Късмет ти пожелавам и търпение!
Само за успокоение ще споделя с теб, че моята свекърва ходи да помага на дъщеря си, да й шета, да й сготви, със свекъра даже се напънаха и ремонт й направиха. А оная какавана е на 33 г., неомъжена и без деца! Ние с мъжа ми ходим на работа, децата са на дет.градина по цял ден, единствено в събота имаме време да пообиколим магазините /това е покрай ремонта - за материали, мебели/, а тя с такава досада приема децата у тях за 2-3 часа, че не можем нищо да свършим на спокойствие. Все бързаме, защото ни е даден час за прибиране на децата, защото майка му си имала и друга работа /пенсионерка е!/. И в други ситуации съм забелязвала как дъщеря й се ползва с редица предимства пред сина й. Такова деление на децата направо ме побърква. И причината не е в мен - за разлика от предната му съпруга, мен ме харесва и уважава, защото съм със "синя" кръв, като нейната /на свекърва ми/. Просто не се сеща, че синът й има по-голяма нужда от помощ, отколкото неомъжената й дъщеря. Затова съм се заклела никога да не допусна различно отношение към децата си - ако за едно купя бонбон - купувам и за другото. Ужасно ме е страх да не усетят някаква разлика. То е и немислимо да има такава, защото обичам и двете си деца еднакво и не мога да ги деля. Целувам едното и веднага тичам и при другото.
Знам, че повтарям темата ама няма на кого да се оплача от свекървата. Дъщеря и има дете на 2,5 годинки и тя гледа само него. От както забременях, тя отиде да стои при дъщеря си, за да и гледа детето, щото дъщеря и работи до обяд. А в същото време аз се грижа за цялата къща и за свекъра.Моето дете вече е на 3,5 месеца, а тя продължава да се грижи за голямата си внучка. Много ми е тъжно и ме е много яд. Направо избеснявам. Сега детето тръгна на детска градина,а тя ходи да го води. Сигурно и аз не съм права, все пак не съм и никаква, ама много, много ме е яд 
Грижи се само за теб,детето и мъжа си
При мен положението е горе долу същото,но с тази разлика,4е тя няма друго вну4е,а и има само един син...Но тя предпо4ита като се прибере да гледа помиярите и 10-на котки пред блока да са нахранени,а на малкия ако реши мъжа ми да слезе за малко или аз със него до долу,казва ех бабо нямах пари4ки да ти купя нищо.Па как ще имаш,като на ден даваш по минимум 6-7лв за глутница ку4ета и сурия котки.сама се насади с това нейно държание и сега нито мъжа ми я поглежда нито пък и сваляме детето да го вижда.Даже малкия казва,мамо баба спи с МИми/котката/.Даже ве4ер се присеща за нея и по4ва баба ай ходиме при баба.В такива моменти му казваме с мъжа ми,4е баба му не се интересува от него и предпо4ита да гледа котки вместо него.
Струва ми се ,че си малко 'ревнива' към чувствата на свекърва си.Но според мен проблема е най-вече в разминаването на очакванията-твоите към свеки да ти помага в отглеждането на детето и на свекър ти към теб да го обгрижваш.
Най-добрия вариант е разбира се да се отделите и да заживеете самостоятелно в отделно жилище или на квартира.Но ако нямате тази възможност май ще трябва да проведете сериозен разговор, в който със спокоен и добронамерен,но категоричен тон да обясниш,че твоите ангажименти са най-вече към собственото ти семейство и бебето.Обясни,че си много натоварена с грижите около детенце и имаш нужда някой да поеме част от домакинските задължения.Представи им нещата така,че да усетят ,че разчиташ от помощта им-така може би да ти се обидят, а дори ще се почувстват 'полезни' .
Най-добрия вариант е разбира се да се отделите и да заживеете самостоятелно в отделно жилище или на квартира.Но ако нямате тази възможност май ще трябва да проведете сериозен разговор, в който със спокоен и добронамерен,но категоричен тон да обясниш,че твоите ангажименти са най-вече към собственото ти семейство и бебето.Обясни,че си много натоварена с грижите около детенце и имаш нужда някой да поеме част от домакинските задължения.Представи им нещата така,че да усетят ,че разчиташ от помощта им-така може би да ти се обидят, а дори ще се почувстват 'полезни' .
Ненавиждам темите за свекървите, но този път не мога да не кажа какво мисля
Защо някой е длъжен да ти помага?
Моята свекърва е на 200 километра, не ми помага.
Майка ми работи до 6ч, да не мислиш, че се скъсва да ми помага?
Дори като родих не можа да си вземе отпуска...
Бабите са дърти, не могат да помагат.
Синът ни е на година и пет месеца и до сега е гледан един единствен уикенд от баба си.
Е? Оцеляхме.
Гледай си кефа и бебето, къв ти е зора някоя баба да ти се бута и да ти дава акъл?
Съжалявам ако съм била по-остра, нищо лично
Защо някой е длъжен да ти помага?
Моята свекърва е на 200 километра, не ми помага.
Майка ми работи до 6ч, да не мислиш, че се скъсва да ми помага?
Дори като родих не можа да си вземе отпуска...
Бабите са дърти, не могат да помагат.
Синът ни е на година и пет месеца и до сега е гледан един единствен уикенд от баба си.
Е? Оцеляхме.
Гледай си кефа и бебето, къв ти е зора някоя баба да ти се бута и да ти дава акъл?
Съжалявам ако съм била по-остра, нищо лично
Никога не съм разбирала хората, които живеят с убеждението, че родителите им или тези на съпруг/а са им длъжни по какъвто и да било начин!?
Нормално е и е прието да помагат в грижите особено ако живеят заедно. Някой ден тези хора като остареят кой ще ги гледа? Ще ги прати в старчески дом ли или ще ги остави ей така? Затова са близките и роднините. За да си помагат. Никой на никого с нищо не е длъжен, но така трябва. Близките са тези с които живееш и тези и с които си живял. Трябва да ги уважаваш, обичаш и помогаш - както и обратното. Естествено изключения винаги има, за съжаление. Когато направим добро на някого, ние не очакваме да ни го върне, и не го правим заради това, но ако ни отвърне съвсем осъзнато с лошо - го наричаме неблагодарен. Ако тази жена мисли, че ще е винаги млада, винаги здрава и винаги ще има на кого да разчита - окей, да се държи както иска да и бяга вечно при щерка си, но неможе да знае какво ще и поднесе живота. Утре може да стане напълно зависима от снаха си и сина си, тогава с какви очи ще приеме помощта ( която съм сигурна, че ще получи). Затова, трябва да мислим и за бъдещето и да не се държим лошо с хората с които живеем. Въпреки, че понякога наистина се налага! за да се разбере кой какъв е и каква позиция има. И на мен ми се е случвало много често да имам всякакви търкания със свекърва ми и свекъра ми, но .... винаги се опитвам да променя нещата към по-добро.
Съвсем с право се дразни момичето.
Ако спреш да се грижиш и за свекъра, може би ще имаш повече време - не си длъжна да го правиш, след като те е се грижат за детето ти.
Аз не мисля, че авторката настоява свекърва й да й гледа детето, май нещо не сте я разбрали. Тя просто иска малко помощ, нормално е, особено като имаш база за сравнение - зълвата. И аз бих се засегнала, ако едното внуче е по-предпочитано от другото, дори и да не става въпрос за "гледане". Аз съм свикнала сама да си гледам детето, и второто сама ще си гледам, защото живеем на 350 км от родния ни град. Обаче и аз много се радвам, като дойдат бабите на гости - приятно е да излезеш с половинката на романтична вечеря и да знаеш, че детето ти е на сигурно място. И аз ли съм неблагодарна и чакам на другите да ми "гледат" детето? Хващам бас, че тези, дето най- се хвалят, че сами се оправят и уж не разбирали защо авторката иска помощ, най-често сами търсят подкрепата на близките си. В което не би трябвало да има нищо лошо, нали?