Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Здравословни проблеми и профилактика
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 22 отговора
Когато преди седем години се омъжих, с мъжа ми планирахме да си родим детенце и аз бързо да се върна на работа, защото след дълги години учене и труд вече имах престижна и отлично платена работа. Бяхме се договорили, че щом бебето навърши 6 месеца, ще си вземем детегледачка и след като се убедим, че тя може да поеме изцяло грижите по детето през деня, аз отново ще тръгна на работа.

При изписването ми от болницата обаче заварих у дома свекървата, която обяви, че те с мъжа ми са се договорили тя да гледа детето и изобщо тя нямало да допусне нейният внук да бъде отглеждан от разни детегледачки. На следващия ден донесе два куфара с дрехи и се настани у нас. Тук отварям скоба, за да кажа, че жилището всъщност е мое, закупено преди брака и поне от куртоазия трябваше да поискат съгласието ми, но както и да е. Както се оказа впоследствие обаче, свекървата не можела да ми бъде от помощ, понеже на времето била пратила мъжа ми и брат му на двадесетия ден от раждането им при майка си на село, където те останали, докато дошло време да тръгват на училище, та всъщност тя не знаела нищо за отглеждането на бебета, но щяла да ми помага със съвети. Съветите и се отнасяха основно до мебелировката в къщи и до съседите, които не и допадаха, както и до стриктния контрол върху домакинските ни разходи и до храната, което готвех в къщи, понеже трябваше да я съобразявам с нейната специална диета. Детенцето боледуваше често, влизахме и в болница с астматични пристъпи, а преди да навърши годинка, аз бях отново бременна. Плановете за възстановяване на кариерата ми вече изглеждаха като далечен мираж, още повече че и второто ни детенце беше много болнаво още от раждането си. И докато аз стоях с денонощия будна до леглата на малките, за да слушам дишането им или прекарвах по десетина дни с тях (поединично или в комплект) в болница на всеки 2 - 3 месеца, мъжът ми ми обясняваше, че всички деца боледували и не трябвало толкова да им се впрягам. Свекървата ходеше през ден на фризьор, срещаше се с приятелки и не проявяваше какъвто и да е интерес към децата, освен когато мъжът ми се прибереше от работа - тогава заемаше позата на любяща баба-кърмилница и започваше да им пее песнички, обяснявайки, че това е много важно за интелектуалното им развитие. След което аз отивах да ги приспивам, а тя започваше да информира мъжа ми с кого и колко съм разговаряла по телефона през деня, колко пари съм похарчила в супермаркета и как не съм отглеждала и възпитавала правилно децата. След което той идваше при мен в спалнята и ми вдигаше скандали за това, че не се вслушвам в съветите на майка му и затова децата били вечно болни. Предлагах му да отидем заедно при техния педиатър, за да чуе какво мисли той по въпроса ( а то беше, че децата са наследили астмата от баща си), но всеки път ми се отговаряше, че това не е "мъжка" работа.

И така децата станаха съответно на 4 и на 5 години, продължават да боледуват непрекъснато, тръгнаха на градина, но ги спрях на втория месец, след като постъпихме в болница поради втори бронхит в рамките на 30 дни (и при двамата едновременно) и стана очевидно, че няма тенденция да "израстнат" заболяването. В момента пак са болни и двамата, аз също съм с висока температура, но мъжът ми казва, че "сега има такъв вирус" и с това приключва обсъждането. Сама ги водя по лекари, той не ми помага дори през уикендите, а като се върне вечер, прави скандал, че е много разхвърляно. Свекървата умря миналата година, след като тръгна да лекува при един мастит професор заболяване, което по принцип не е смъртоносно и с което си беше живяла цели 40 години. Той обаче и предписа някакво скъпо ново лечение и я умори за 2 месеца.

Аз се стряскам при всяко кихане на децата, плача непрекъснато и изпадам в депресивни състояния. Опитах да лекувам децата с хомеопатия, опитах и с всякакви имуностимулатори - все са си болни. Липсата на разбиране и подкрепа от страна на мъжа ми ме прави ужасно раздразнителна - непрекъснато му крещя ( за съжаление, с основание, но това не ме оправдава) и това стресира децата. Опитвам се да бъда спокойна, но повярвайте ми, през последните пет и половина години не е имало и месец, в който поне едно от децата ми да не е било болно, и то сериозно и всичките ми усилия да ги позакрепя с витаминозна храна и всякакви имуностимулатори отиват на вятъра. Понякога, след като не съм си доспивала една седмица, не знам кой месец е, какво остава за датата. Отдавна вече не търся подкрепа у съпруга си, но ако можеше поне децата ми да са по-здравички, и моите проблеми сигурно биха изчезнали.

Защо ли ви занимавам и вас с моите проблеми, ама като си нямам с кого да споделя... Моля ви, кажете как да ги оправя тези вечно болни дечица, все трябва да има начин!
Цитирай


Мнения: 1 996
много съжалявам за това ,което си приживяла и продължаваш да преживяваш...какви имуностимуланти си давала точно.явно имунитета им е съвсем сринат от антибиотиците.бих ти препоръчала саменто,прополис.пчелен прашец,мед,фрешове и това http://www.nvherbal.com/index-2.html
Цитирай


Мнения: 13 820
Нормално е да не мога да Ви помогна със съвет, тъй като нито Ви познавам, нито съм запозната с отношенията Ви. Но едно нещо не мога да разбера и това е какво прави този чужд за семейството Ви човек все още у Вас? Да Ви кажа от личния си опит- моя и на редица приятелки, познати и клиентки едно семейство трябва задължително да живее отделно, колкото свекървата, толкова и майката и не са полезни за неговото така да се каже "добруване". Всяка външна намеса, особено продължителна и отблизо, е пагубна.
Аз лично тръгнах на работа при първото ми дете когато навърши един месец, а при второто, когато навърши девет именно поради това, че не мога да изоставя работата си. На нас нито ни бяха оставили жилище, нито са ни плащали квартира и каквито и да било разходи, така че се наложи поради тази причина от една страна, а от друга поради спецификата на работата ми, която просто не мога да зарежа с години. И двата пъти ползвах, и все още ползвам, гледачка именно поради това, че не желая нито в живота ни, нито във възпитанието на децата ни някой да си пъха носа. По принцип не съм груба, не съм обиждала бабите, но въпросът изобщо не бе поставен на обсъждане. Ние сме родителите и не сме задължени на никого, така че изборът си беше наш. Честно казано нито за ден не съм съжалявала- нито аз, нито съпругът ми. Бракът ни е вече на почетната 10 годишна възраст, а големият ни син е на седем, но и двамата със съпруга ми считаме, че именно възможността да живеем самостоятелно ни дава шанс за добро разбирателство в семейството.
Не знам до къде са се развили отношенията у Вас- между Вас и съпругът Ви, както и с децата и въпросната свекърва, но това май е основният проблем, престоят на тази излишна и вредна, според мен, жена /поне според начина, по който описвате ситуацията/.  Така че вероятно това е първият належащ за разрешаване проблем.
Ако децата боледуват често е добре да бъдат спрени от детско заведение, да им се проведат пълни изследвания и ако си намерите добра гледачка да ги оставите в къщи докато позакрепнат. Едно е сигурно- те не се нуждаят нито от изнервена майка, нито от безволев баща, а най- малко от грижеща се само за себе си баба, която освен да създава конфликтни ситуации с постоянната си намеса май с друго не се занимава /отново според това, което пишете/.
Цитирай


Мнения: 1 802
Валерия77, много е тъжно това, което си написала  Confused Но не губи надежда! Ще се оправят нещата!  Понякога просто съдбата ни си играе със нас! Peace
Ще ти кажа, какво направиха с моето дете наскоро, защото и то беше със сринат имунитет и се получи някаква верига от заболявания изведнъж и нямаше излизане от омагьосания кръг. Поне така виждах аз нещата  Rolling Eyes Понеже я лекуваха във болница, лекарите решиха да и сложат 4 ампули immunovenin - това са биологични имуностимулиращи. Малко по силно от Гама Глобулин, така ми обясниха тогава. Аз първоначално не исках да и поставят това нещо във вените, тъй като е биологичен продукт който е от чужда кръв ... но накрая склоних, къде да ида? Засега (да чукам на дърво) е добре.
Та мисълта ми е, можеш да попиташ JP -то на децата, дали може да им се постави immunovenin...за да могат да се закрепят...Или някаква друга ваксина! Не знам друго какво мога да те посъветвам  Confused

Желая ти много УСПЕХ и повече усмивки!
И просто се дръж!  Hug
Цитирай


Мнения: 1 802

Не знам до къде са се развили отношенията у Вас- между Вас и съпругът Ви, както и с децата и въпросната свекърва, но това май е основният проблем, престоят на тази излишна и вредна, според мен, жена /поне според начина, по който описвате ситуацията/.  Така че вероятно това е първият належащ за разрешаване проблем.


Judy , май си чела през ред  Whistling Момичето казва, че свекърва и е починала миналата година ...
Цитирай


Мнения: 13 820
О, точно този важен момент съм пропуснала. Ами тогава не разбирам защо съпругът има такова отношение към съпругата си, пък и към децата си и сега? Може би цял живот ще е предан, но за жалост не на жена си... Дано не е така.
Аз също бих се изнервила от такова отношение... пък и децата, сигурно.
Цитирай
Ами да, май така се оказва, че сега цял живот ще е предан на паметта на майка си... Построи и паметник с размера горе-долу на Тадж Махал, непрекъснато ходи на гроба и да носи цветя, но децата си нито веднъж не е извел на разходка примерно - за това няма време. През уикендите ходи да спортува, защото трябвало да се поддържа, а ние пак сме си сами. Дори когато сме в болница не изневерява на спортния си режим. Иначе не е лош човек и вярвам, че ни обича, но е тотален егоцентрик. Във всички случаи не са брачните ми неудачи това, което ме докарва до депресия, а лошото здраве на децата. Затова благодаря на всички ви за разбирането и съветите. Ще се допитам до нашия педиатър за всяко от вашите предложения. На Нова година винаги си пожелавам едно и също нещо - да сме  здрави, но все не се получава. Дано сега най-после да имаме късмет!
Цитирай

София

Мнения: 4 423
Съвети няма да ти давам, само от сърце и душа ще ти пожелая много здраве на вас с дечицата, дано всичко вече остане като лош спомен! Praynig  bouquet
Цитирай


Мнения: 1 802
Дано сега най-после да имаме късмет!
Валерия, разбира се че ще е така! Smile След лошото, винаги идва хубаво! Желая ти го от все сърце!   bouquet И да пишеш как се развиват нещата!  Hug
Цитирай

София

Мнения: 2 750
Здравей, Валерия!
Що се отнася до здравето на децата ти, мисля, че е добре да пуснеш тема, в чието заглавие да става въпрос за Астмата, за да може майчета, които имат такъв проблем да те насочат към подходящи лекари, които биха ви помогнали.
Твърде е възможно проблемите ви да са толкова сериозни поради неправилно лечение.
Аз, разбира се, говоря наизуст, не знам как стоят нещата, но аз лично съм научила много в този форум, включително реших един ОГРОМЕН проблем за моето дете, благодарение на мамите тук и информацията, която прочетох.
Така че мисля, че е добре да пуснеш тема в този подфорум или в Деца с увреждания и хронични заболявания, в която да разпиташ мамите, чиито деца имат астма къде и как се лекуват.

Иначе за проблемите ти с мъжа просто не знам какво да ти кажа, освен да ти дам много кураж!  bouquet
Цитирай
Валерия, може би ще прозвучи грубо от моя страна.
Според мен ти самата имаш голяма вина да се стигне до там. Всичко си има граници, а когато са прекрачили твоите ти не си оказала нужната съпротива.
Не мога да давам съвети как да се справиш със съпруга си, нито как да се справиш с боледуването на децата ти.
Мога да ти дам само идеи - продай този апартамент и купи друг в друг град с подходяща за болни дробове среда. Не знам къде живееш, но в София въздухът е отвратително мръсен. Има и други градове с мръсен въздух, но има и градове с подходящи условия.
Сменяйки града на съпругът ти ще му е трудно да ходи толкова редовно на гроба на майка си. Това не означава разбира се че ще я забрави, но би трябвало да го накара да се съобразява повече с теб и децата.
Според мен най-важното е да покажеш на съпруга ти че ти и децата имате нужда от него, и по-точно имате нужда от него по определен начин, различен от това, което е бил до момента.
А както са писали другите - човек не знае какво го чака, аз вярвам, че доброто и злото са в равновесие и след като си видяла само лошото е време да видиш доброто.
Цитирай


Мнения: 341

Непосилно ще е за мен да опитам да ви докажа колко ви съчувтвам, но искам да съм откровена - с огромна тъга прочетох целия пост. Искрено изразявам (към вашите усилия -  особено за това, на което сте подложена)  личната си подкрепа, дано това значи нещо за вас.

Предполагам че нещата са се пренесли от миналото в настоящето, въпреки смъртта на свекървата, и ви е трудно да промените схемата, по която е тръгнал житейския ви път.

Опитайте да намерите начин да пречупите тази схема, да промените по някакъв наичин гледната точка на съпруга си. Не е лесно- особено за мъже, които са дълбоко свързани с майката (дори след като е починала). Не мога да дам съвет какви методи да използвате, това е много индивидуално. Вие познавате съпруга си и му знаете слабите места. Не е коректно да ви давам такива напътствия, но мъжете не искат да знаят как постигаме нещата, те очакват от нас да ги постигнем, без оглед на това какво влагаме и какво изобщо се случва. За това че са по-слабия пол - много се говори. Възможно е той да не е преодолял още загубата на майка си и затова да ви реагира така. Не си позволявайте да я критикувате под никаква форма - по-скоро му припомняйте положителните и качества, дори с лека манипулация. Не мислете, че върху останалите той няма набюдения.

За повечето (съеременни) жени кариерата е на преден план, но доколкото рабирам сте поставили на първо място децата. Нормлно е. Освен в един много критичен случай, когато инстинктът за самосъхранение показва друго. Когато животът на децата е застрашен - да, майката винаги е след тях! Но не поставяйте децата на първо място изобщо (във всички случаи), те нямат нужда от това. Нашата роля като родители е да ги подготвим за живота (колкото и да е суров той), така че една такава позиция няма да помогне нито на вас, нито на него, нито на тях. Колкото повече му давате възможността (отговорността) той да се грижи за тях, толкова по-добре. Не забравяйте, че те са колкото ваши, толкова и негови. В същото време (докато те общуват) вие ще имате възможност да се погрижите за себе си. Непременно искайте неговото мнение за това, което възнамерявате да направите, и в същото време (след като имате позиция вече) не пропускайте да го подготвите. Той няма да има нищо против, стига по майчински да му е даден "съвет".

Надявам се, че между вас нещат са поправими все пак, и няма да се налага да избирате между собственото си благополучие и това на децата. Много хора се развеждат в името на детето, и аз мисля че има резон в това. Далече по-добре е то да не живее в една отровна среда, отколкото да запазвате някакъв мним авторитет пред близки и познати.

П.П.  Ако имате добър хомеопат, бих ви посъветвала да лекувате първо себе си! Децата може да имат нужда от лекарство, а може само по-добрата среда да е достатъчна за решаването на проблемите им.
Искрено ви желая успех!
Цитирай


Мнения: 745
Понякога астмата може да е свързна с липсата на любов към детето , неразбирателство в семейството .Това научих от една статия .Мисля ,че има нещо вярно . Peace
Цитирай


Мнения: 341
Понякога астмата може да е свързна с липсата на любов към детето , неразбирателство в семейството .Това научих от една статия .Мисля ,че има нещо вярно . Peace

Напълно подкрепям.  Peace
Цитирай
Мили момичета, нямате представа колко ми помогнахте с вашето разбиране. Аз също подозирам, че в известна степен астмата на децата може да е провокирана от проблемите в семейството и от моите чести депресивни състояния. Понеже се уморих да търся подкрепата на нашия татко, сега се опитвам аз да се мобилизирам максимално, да помогна първо на себе си, за да мога да помогна и на децата си. Разните  антидепресанти не ми свършиха особена работа, така че като начало смятам да последвам съвета ви и да сменим за малко климата. Ще заведа децата за две седмици в Сандански, дано там всички се чувствуваме по-добре.Иначе ходим уж при най-добрите лекари, но пристъпите си ги има, макар и по-редки.

За преместване в друг град съм мислила, но нашият татко никога не би жертвал работата и приятелите си, така че това вероятно би довело до разпадане на брака ни. Хомеопатия също съм пробвала, и то доста продължително, но в нашия случай определено не помогна. Сега проучвам възможностите да тръгнем с децата някъде на плуване, защото това е най-полезният спорт за астматици. Ако някоя от вас знае хубав, чист и топъл басейн в София, моля, нека ми пише. Още веднъж ви благодаря за всичко и ви желая приятни празници !
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 22 отговора